Решение по дело №445/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 59
Дата: 9 март 2020 г. (в сила от 9 март 2020 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20197120700445
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

В името на народа

гр. Кърджали, 09.03.2020 г.

Административен съд - Кърджали, в  публично съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Мелиха Халил        

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

административно дело 445/ 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по редана чл.145 и сл. от АПК във вр. счл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Р.Х.К. от ***, подадена чрез пълномощник. Оспорва се Заповед № № 292з-2303/ 29.11.2019 г. на директора на ОДМВР – Кърджали, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от 3 месеца. Претендира се незаконосъобраност на административния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на административно-производствените правила, дисциплинарно-производствените правила и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че заповедта е издадена в нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР, защото описаната фактическа обстановка не съответства на действителната такава. Сочи се, че не е посочена и конкретната нарушена разпоредба. Изразява се становище, че от начина на описание на деянието, прието за дисциплинарно нарушение, може да се приеме, че *** Р.К. е наказан за неизпълнение на служебните му задължения, свързани с охраната на обществения ред, възложени му по реда на чл.53, ал.1, т.4 от Инструкция № 8121з-929/ 02.12.2014 г. за патрулно-постовата дейност (ППД), доколкото му се вменява да не е изпълнил задължение съгласно предварително извършения му инструктаж. Твърди се, че тъй като се касае за задължение по изпълнение на ППД, наказващият орган е следвало да посочи конкретната нарушена разпоредба от цитираната Инструкция. Изложен е довод, че в заповедта не са посочени доказателствата, въз основа на които е установено дисциплинарнато нарушение, което допълнително не покрива изискването в чл.201, ал.1 от ЗМВР за посочване на доказателствата, които да потвърждават вмененото нарушение. В обобщение се твърди, че посочените основания водят до извод и за нарушение на чл.59 от АПК – неизлагане на мотиви в обжалвания административен акт.

Твърди се, че дисциплинарнонаказващият орган не е изпълнил вмененото му от закона задължение да извърши цялостна и пълна проверка на обстоятелствата по случая и да обсъди писмените обяснения на служителя, дадени по повод конкретното дисциплинарно производство. Посочва се, че не са съществували и описаните в заповедта фактически и правни основания за издаването й, тъй като не е било извършено посоченото в нея нарушение. Заповедта се оспорва и с твърдението, че е несправедлива и не съответства на целта на закона. Също така се навежда довод, че дисциплинарнонаказващият орган не е взел предвид липсата на каквито и да е противоправни последици от поведението на жалбоподателя, съответно – липсата на противоправен резултат като елемент от обективната страна на нарушението. Претендира деловодни разноски. Иска се да се отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Ответникът Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кърджали, чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва жалбата като неоснователна. Пълномощникът изразява становище, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на материално-правните и процесуални правила при издаването, съобразен е с целта на закона, поради което следва да бъде оставен в сила. Относно вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание „Мъмрене”, посочва, че това е единствено в правомощията на наказващия орган, по негова преценка по целесъобразност.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР и от лице, за което оспореният акт създава неблагоприятни последици.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената заповед на директора на ОДМВР – Кърджали на *** Р.Х.К., на длъжност ***, на основание чл.194, ал.2, т.1; чл.198, ал.1 и чл.204, т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“ за срок от 3 месеца. Според обстоятелствената част на заповедта наказанието е наложено за това, че по време на съвместен наряд с *** В. Д. М. – ***, за времето от 05.30 часа до 05.40 часа, на 29.08.2019 г., е спал на предната седалка на служебен автомобил с рег.№ ***, преустановявайки изпълнението на служебните си задължения, свързани с осигуряване на обществения ред. Посочено е, че описаното представлява маловажно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което в разпоредбата на чл.198, ал.1 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „Мъмрене” за срок от 1 до 3 месеца.

По делото са приети като доказателства следните документи:

Ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата на 28.08.2019 г. от 07.00 часа до 19.00 часа, от която се установява, че Р.К. е бил на смяна от 19.00 часа на 28.08.2019 г. до 07.00 часа на 29.08.2019 г. на ***.

Разпореждане № ***/ *** г. на началник РУ – Кърджали, съгласно което автопатрул-** с автомобил с рег.№ ***, смяна 19.00 – 07.00 часа на 28.08.2019 г., е с обслужван участък ***. От този документ е видно, че за времето от 03.50 часа до 06.45 часа полицейските служители трябва да извършват полицейски проверки на лица и МПС във връзка с провеждащата се СПО по противодействие на т.нар „Битова престъпност.“

Докладна записка, №***/ *** г. от Р.К. за посетен адрес по сигнал за силна музика и съставен Протокол за предупреждение по повод този сигнал.

Обяснение, № ***/ *** г. на жалбоподателя във връзка с извършваща се проверка за извършване на дисциплинарно нарушение. В това обяснение се посочва, че за времето на дежурство е изпълнявал задълженията си, като посочва конкретно какво е осъществил. Обяснява, че около 05.20 часа се чули с дежурен ОДЧ във връзка с получен сигнал, като обяснили, че не е в техния район, след което се отправили към ***, където след като довършили описа на случаите в информационната карта, изгасили патрулния автомобил и наблюдавали района си. Около 05.40 часа забелязали, от долната страна на пътя за ***, лек автомобил без отличителни знаци, бял на цвят (Опел Астра). Той се изравнил с техния автомобил и като достигнал около 1 метър от него излязъл А.Р., служител в *** при ОДМВР – Кърджали. А.Р. посегнал да отвори вратата, но тя била заключена, след което, като видял, че прозореца е спуснат, ги попитал: „Какво правите тука? Точно тука ли намерихте да спите?“. Те му отговорили, че не са спали и показали информационната карта с всички изписани документи и обяснили, че извършват наблюдение на района.

Докладна записка, рег.№ ***/ *** г. на А.Р. до директора на ОДМВР – Кърджали за констатираното при извършената проверка.

Заповед, № ***/ *** г. на директора на ОДМВР – Кърджали за извършване на проверка за изясняване на данни за дисциплинарно нарушение и определяне персонален състав на комисия по чл.205, ал.2 от ЗМВР.

Справка, рег. № ***/ *** г. на комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР за резултатите от извършената проверка. В тази справка е посочено, че от обясненията на служителите на *** и от *** в РУ – Кърджали установили, че *** Р.К. и *** В. М. са провели разговор около 10 минути преди да им бъде извършена проверка. Провеждат два разговора с дежурен ОДЧ – в 05.20 часа и в 05.30 часа. Няма технически средства, от които да се проследи движението на ***, както и средства за видеозаписи в автомобила и в района на ***, намираща се ***. Липсата на технически контрол не дава възможност да се удостовери обективната истина. Твърденията на проверяващите и на проверяваните взаимно си противоречат. В резултат на тези констатации комисията е приела, че са налице данни за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 и чл.200, ал.1, т.11, предл.1-во от ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения от Р.К., за което следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година. Поради невъзможност да се установят вредните последици от бездействието му, Комисията е предложила наказанието да се наложи в минимално предвидения срок от 6 месеца. Видно от подпис на полицейския служител и отбелязване от него, той се е запознал със справката и всички материали към нея на 08.10.2019 г. Върху посочената справка, на 02.10.2019 г., е поставена резолюция „Съгласен“ от директора на ОДМВР – Кърджали.

Същевременно, на 12.11.2019 г., е издадена Заповед № *** от същия административен орган за извършване на допълнителна проверка за изясняване на данни по извършена проверка, разпоредена със Заповед № ***/ *** г. на директора на ОДМВР – Кърджали. С тази заповед жалбоподателят се е запознал на 20.11.2019 г.

Комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР е изготвила втора справка, рег.№ ***/ *** г., в която е приела, че безспорно са налице данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 и чл.199, ал.1, т.6, предл.4-то от ЗМВР – неуплътняване на работното време, за което е предвидено наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 3 до 6 месеца. Предвид краткото време за неизпълнение на служебни задължения и невъзможността да се установяват по безспорен начин вредните последици, комисията и приела, че извършеното може да се квалифицира като маловажно нарушение на служебната дисциплина по чл.198, ал.2 от ЗМВР, за което се предвижда наказание „мъмрене“ за срок от 1 до 3 месеца. На 27.11.2019 г. Р.К. се е запознал със справката и възможността в срок от 24 часа да даде допълнителни обяснения. Върху справката, на 26.11.2019 г., Директорът на ОДМВР – Кърджали е написал „Съгласен“ и на 29.11.2019 г. е била издадена оспорената в настоящото производство заповед за налагане на дисциплинарно наказание.

По делото е разпитан като свидетел А. С. Р., който при извършената от него проверка е заемал длъжността *** при ОДМВР – Кърджали. От показанията на това лице се потвърждава описаната в административната преписка фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на съда приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.204, т.3 от ЗМВР.

Дисциплинарното производството е проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 195, ал.1 от ЗМВР, предвиждащ дисциплинарното наказание да се наложи в двумесечен срок от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая дисциплинарното нарушение е открито по смисъла на чл. 195, ал. 1, във връзка чл. 196, ал. 1 и 2 от ЗМВР с постъпването на справка, рег.№ ***/ *** г. на комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР в деловодството на дисциплинарно наказващия орган. Считано от 26.11.2019 г. за дисциплинарно наказващият орган е започнал да тече двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на 29.11.2019 г., поради което е спазен двумесечния срок от откриване на нарушението. За да се приеме, че дисциплинарното нарушение е открито по смисъла на чл. 196, ал. 1, във  връзка с ал. 2 от ЗМВР е необходимо да са събрани и преценени всички доказателства, релевантни към дисциплинарната отговорност на служителя, като се изясни кои са правнозначимите факти и какво дисциплинарно нарушение обективират. Това е сторено с обобщаване на резултатите от проверката в цитираната по-горе справка, рег.№ ***/ *** г. на комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР, тъй като в нея комисията е дала различна правна квалификация на нарушението и съответно – предложение за различно дисциплинарно наказание.

Жалбоподателят е бил запознат със заповедта на директора на ОДМВР – Кърджали за извършване на проверка, поради което не е нарушена разпоредбата на чл.205, ал.3 от ЗМВР.

Съдът намира, че е спазено установеното в чл. 206, ал.1 от ЗМВР изискване дисциплинарно наказващият орган преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В административната преписка се съдържат две справки за резултатите от проверката на комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР: рег. № ***/ *** г. и рег.№ ***/ *** г., като от отбелязване върху тях се установява, че Р.К. се е запознал и с двете. От изложеното се установява, че не са извършени нарушения на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение.

АС – Кърджали не споделя доводите в жалбата, че в Справка, рег.№ ***/ *** г. на комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, а в оспорената заповед е посочено, че нарушението е такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, без да е посочено кои разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови НА, за поведи и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министъра и главния секретар на МВР и на преките ръководители не са били изпълнени от наказания служител. Действително в цитираната справка е прието, че нарушението представлява неизпълнение на служебните задължения (чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР). В оспорената заповед като нарушена е посочена нормата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, която определя като дисциплинарно нарушение неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Фактическото описание на нарушението е преустановяване изпълнението на служебните си задължения, свързани с осигуряване на обществения ред. В заповедта са цитирани двете справки на комисията по чл.205, ал.2 от ЗМВР -  рег. № ***/ *** г. и рег.№ ***/ *** г. И в двата документа е посочено следното: „Комисията прилага копие на Ежедневна ведомост, рег.№ ***/ *** г. (започната на 24.07.2019 г.), от която е видно, че срещу подпис е извършен инструктаж на служителите Р.К. и В. М., определени в състава на *** за времето от 19.00 часа на 28.08.2019 г. до 07.00 часа на 29.08.2019 г. Прилага копие на Разпореждане с рег.№ ***/ *** г. ( за разстановка на силите и средствата, изпълняващи ППД на 28.08.2019 г.), от което се установява, че за времето от 03.50 часа до 06.45 часа, АП.** има за задача да извършва полицейски проверки на лица и МПС във връзка с провеждане на СПО по противодействие на „Битовата престъпност“, с определено място на ППД в района на *** и ***. От изложеното се установява, че нарушението на служебната дисциплина представлява неизпълнение на писмено разпореждане на началник РУ – Кърджали, поради което правилно, като нарушена е била посочена нормата на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР.  Тъй като съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите – фактическите и правни основания към административния акт, могат да бъдат изложени отделно от самия акт, в друг документ към преписката, то следва да се приеме, че се съдържат мотиви относно определянето на нарушението като такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. В случая липсва неяснота относно извършеното от фактическа страна и неговата правна квалификация. В оспорената заповед, съответно в административната преписка по издаването й, не се съдържат констатации за нарушение на конкретни задължения, свързани с патрулно-постовата дейност, поради което не е необходимо да се посочва конкретна разпоредба от Инструкция № ***/*** г. за патрулно-постовата дейност, така както се твърди в жалбата.

Дисциплинарно-наказващият орган е приел, че извършеното нарушение е маловажно според определението в чл.194, ал.2 от ЗМВР и е наложил най-лекото предвидено наказание – мъмрене в неговия максимален размер. Мотивите за това са, че за посочения в заповедта интервал от време (05.30 – 05.40 часа) не е осъществявана превенция чрез полицейско присъствие по възложения маршрут. Всъщност този начин на обосноваване на размера на наложеното дисциплинарно наказание показва и приетото от дисциплинарно-наказващия орган нарушение на служебната дисциплина – не е осъществявана превенция чрез полицейско присъствие по възложения маршрут. Маршрутът, както се установи, е определен с Разпореждане, рег.№ ***/ *** г. на началник РУ – Кърджали. Т.е. дисциплинарното нарушение, което е извършено, макар и да не е описано по този начин в заповедта, представлява неизпълнение на разпореждане – чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Поради изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на правния спор е основателно своевременно заявеното искане за присъждане на деловодни разноски в полза на ответника. На основание чл.143, ал.4 от АПК, във вр. с чл.78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът:

 

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Р.Х.К. от *** срещу Заповед № № 292з-2303/ 29.11.2019 г. на директора на ОДМВР – Кърджали.

Осъжда Р.Х.К. с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението не подлежи на обжалване – чл.211, изр.3-то от ЗМВР.

            

 

                                                                                       Съдия: