№ 3039
гр. София, 20.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110113411 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представил писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Съдът счита, че следва да се назначи ССчЕ, която да отговори на въпросите
поставени в исковата молба.
Направените искания в отговора на исковата молба следва да се оставят без
разглеждане, като нередовни. Същите не съдържат допустими доказателствени
способи по ГПК. Също така следва да се допълни, че с оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът не дължи събирането на каквито и да било данни,
съответно доказателства, по свой почин.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 43778/2022г. по описа на СРС, 57 с-в.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи поставени в
исковата молба при депозит в размер от 450 лева, вносими от ищеца в едноседмичен срок.
ОПРЕДЕЛЯ като вещо лице Пенка Александрова Делчева, на което да бъде
съобщена задачата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исканията на ответника.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.02.2025 г., от 09.50
часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск от „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД чрез адв. Г. /л.49/ с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, за
установяване съществуването на вземане на ищеца по отношение на ответника за сумата от
18837,23 лв., непогасена главница по Договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредит от 05.11.2015 г., ведно със законна лихва от 12.08.2022 г. до изплащане
на вземането и договорна лихва в размер на 2049,18 лв. за периода от 01.06.2021г. до
31.12.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 43778/2022 г. по описа на СРС, 57 с-в. Ищецът претендира и сторените разноски по
делото.
Ищецът твърди, че по силата на по Договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредит от 05.11.2015 г. е предоставил на ответника заемна сума, като
последният се е задължил да я върне съобразно условията на договора, ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Поддържа, че поради невнаяне на минималните погасителни вноски
по договора в 4 последователни месеца, съгласно чл. 37, ал. 5 от ОУ на 31.12.2021г.
вземанията по договора са били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че длъжникът е
бил уведомен редовно на осн. чл. 47 ГПК за настъпването на предсрочната изискуемост чрез
съобщение, връчено от ЧСИ Стефан Петров, рег.№ 921, на 15.03.2022г. За събиране на
вземанията ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, по което било образувано ч.гр.д. № 43778/2022 г по описа на СРС, 57 с-в.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, поради което са предявени настоящите искове.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника И. Н. Й., с който изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Оспорва редовността на връчването на съобщението за настъпването на
предсрочната изискуемост. Счита, че срокът на договора е изтекъл 12 месеца след
сключването му, съгласно уговореното, след което твърди, че не е сключвал анекс за
продължаването му. Намира, че не му е била предоставена дължимата от кредитора
информация. Сочи конкретни транзакции, които твърди, че не е осъществявал.
Навежда доводи за наличието на неравноправни клаузи в договора, като не сочи
конкретни такива, нито обосновава в какво се състои неравноправността им. Сита, че е
погасил кредита с заплащане на дължимите вноски за период от 7 години. Твърди, че
кредиторът злоупотребява с право и нарушава правата му като потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване: 1) по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК – че между ищеца и ответника е възникнало
2
валидно облигационно правоотношение по процесния Договор за потребителски кредит, в
изпълнение на който заемодателят е предоставил на ответника посочената заемна сума, а
последният се е задължил да я върне в уговорения срок, че е настъпил падежът на
задължението за връщане на сумата, съответно предсрочната изискуемост; 2) по иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – наличие на уговорка за
договорна лихва, размер и изискуемост на посочената лихва
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, включително факта на изпълнение
– че е върнал на ищеца /изцяло или отчасти/ дължимата от него сума.
УКАЗВА, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител, какъвто е процесният, на осн. чл. 7, ал. 3 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3