Определение по дело №490/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 129
Дата: 12 юли 2021 г.
Съдия: Нестор Спасов Спасов
Дело: 20215001000490
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 129
гр. Пловдив , 12.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско
дело № 20215001000490 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.
Повод за започването му са две на брой частни жалби от „Т.Д.В.Р.С.“,
гр. П..
Едната е насочена против постановеното по т. дело № 1075/2019 г. по
описа на П. окръжен съд определение № 260199 от 29.01.2021 г., с което е
върната исковата молбата на сдружение „Т.Д.В.Р.С.“, ЕИК **********, гр. П.
против Г. Й. Й., с която се моли да се признае за установено
несъществуването на членствено правоотношение на ответника при ищеца
считано от 18.05.2019 г., която е датата на която същият е изключен на ОС на
Т.Д.В.Р.С., а производството по делото е прекратено
Другата е против постановеното по т. дело № 1075/2019 г. по описа на
П. окръжен съд определение № 260661 от 05.04.2021 г., с което предходното
определение на основание чл. 248 от ГПК е допълнено, като „Т.Д.В.Р.С.“,
ЕИК **********, гр. П. е осъдено да заплати на Г. Й. Й., ЕГН **********
сумата от 1200 лв. деловодни разноски.
В жалбите са изложени подробни съображения за неправилност на
определенията, поискана е отмяната им и връщане на делото за продължаване
на съдопроизводствените действия и разглеждане на пора по същество.
Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на
същите.
1
Съдът след запознаване са кат предмет на обжалване и данните по
делото намери за установено следното:
На 10.12.2019 г. в ПОС е постъпила изходяща от „Т.Д.В.Р.С.“, гр.П.
искова молба против Г. Й. Й., ЕГН **********, гр.П..
В началото на същата са изложени доводи, че на основание чл. 365, т. 3,
вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК сдружението предявява срещу ответното физическо
лице иск, с който да се установи липсата на членство на същото в
сдружението.
Съответно след това изявление е направено едно подробно изброяване
на факти, които самият ищец свързва с невъзникване на членствено
правоотношение с ответинка въобще , респ. с прекратяване на същото.
В петитума на исковата молба е направено искане да се установи
несъществуване на членствено правоотношение и респективно
правопрекратяващото действие на посочените ЮФ считано от/към 18.05.2019
г.
Съответно след това е извършена размяна на книжа, като ответника в
отговора на ДИМ след излагането на доводи за недопустимост на иска е
отправил и възражения свързани с неговата редовност - да се уточни точния
момент, в който се твърди членственото правоотношение да е прекратено.
Направено е и искане за спиране на делото до приключване на
производството по т. дело № 984/2018 г. на ПОС имащо за предмет предявен
от Й. срещу дружеството иск по чл. 25 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решения на
проведено на 10.11.2018 г. общо събрание. Посочено е, че тези решение са
били отменени от ПОС, чийто съдебен акт е потвърден от ПАС с решение по
в.т. дело № 10/2020 г., което не е влязло в сила. Представено е копие от
въззивното решение.
Съдът на база това искане е постановил определение за спиране на
делото, като в мотивите му е посочено, че с оглед излагането на правно
релевантни факти касаещи прекратяване на членството настъпили в период от
време 2007 г. до 18.05.2019 г. решението по т. дело № 984/2018 г. на ПОС
имало значение за изхода на настоящия правен спор.
2
Този акт е бил обжалван пред ПАС, който с определение по в.т.дело №
462/2020 г. го е отменил и върнал делото на ПОС с указания за разглеждане
спора по същество след отстраняване на посочените в мотивната част на
определението нередовности на ИМ и след преценка за нейната допустимост.
По отношение на самите нередовности ПАС е посочил, че от
съдържанието на ИМ не ставало ясно към кой момент точно на база
множеството изложени правопрекратителни факти, ищецът счита
членственото правоотношение за прекратено, т.е. липсва яснота за това дали
според него прекратяването е станало факт с решението на ОС от 18.05.2019
г. или същото е било настъпило в едни предходен момент.
В тази връзка ПОС след връщане на делото е оставил исковата молба
БД.
С молба-уточнение от 22.10.2020 г. е заявено, че прекратяване на
членственото правоотношение било станало възоснова на решение на ОС на
сдружението от 18.05.2019 г. и в тази връзка именно към този момент е
поискано да бъде установено това обстоятелство.
Препис от тази молба е изпратен на ответника, който от своя страна е
възразил за неотстраняване на нередовностите поради липса на яснота по
въпроса към кой момент точно на база множеството изложени
правопрекратителни факти, ищецът счита членственото правоотношение за
прекратено.
Съответно след постъпване на това становище ПОС е постановил и
определението предмет на обжалване.
В него е прието, че ищцовото дружество няма правен интерес да
предяви отрицателна искова претенция за установяване липса на членствено
правоотношение 18.05.2019 г. с оглед прекратяване на същото с решение на
Общото събрание на сдружението от тази дата. В подкрепа на това е
посочено, че интерес да да установява съществуването му с оглед на това
прекратяване с акт на ОС има изцяло ответника Й..
Посочено е също, че искът е недопустим и поради това, че с него се
давала възможност на лицето пропуснало преклузивния срок за предприемане
3
на защита по специалния ред на чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ да „……обоснове
правен резултат, че взетите решения на ОС проведено на 18.05. 2019 г. са
незаконосъобразни, при положение, че настоящата претенция бъде
отхвърлена“.
Така с оглед извода за недопустимост на иска ИМ е била върната, а
производството по делото прекратено.
Съобщения за този акт са връчени на страните на 15.02.2021 г. за ищеца
и 25.02.2021 г. за ответника.
На 01.03.2021 г. ответникът е подал молба по чл. 248 от ГПК с искане за
допълване на определението с присъждане на направените от него разноски
за адвокат.
Препис от същата е бил изпратен на ищеца и той е възразил срещу
искането.
С определение от 05.04.2021 г. съдът е уважил молбата, като е допълнил
първоначалното определение и е осъдил ищеца да заплати на ответника
сумата от 1200 лв.
Недоволен от описаните по- горе два съдебни акта е останал ищецът и е
подал в срок жалбите станали причина за образуване на настоящето дело.
В жалбата срещу определението за връщане на ИМ и прекратяване на
делото на първо место се сочи, че обстоятелство дали решенията на ОС от 18.
05.2019 г. са влезли в сила не е свързано с допустимостта на настоящия
отрицателен установителен иск, а е въпрос по същество, т.е. от значение за
извършване на преценка дали прекратяването е факт възоснова на влизането в
сила на тези решения. Посочено е също, че решението по иск с основание чл.
25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ не формира сила на присъдено нещо по въпроса за това
дали членът на сдружението оспорващ същото е член на същото или не и
именно предявяване на процесня иск би разрешил със СПН този въпрос.
В тази връзка се излагат и доводи за това, че интересът на сдружението
от предявяване на иска идва и от факта, че ответникът по делото оспорва
решение на ОС на сдружението от следващи дати и постановяване на акт по
4
настоящия спор би станало основание за приключване на това оспорване и
прекратяване висящността на това следващо дело.
По повод извършвана преценка за основателност на тази жалба е нужно
да се спомене, че членството в сдружението възниква или с участие в
учредяването му, или с последващо приемане въз основа молба на
желаещия, който трябва да отговаря на изискванията за членуване и
решение на органа, който е компетентен да реши това според устава на
юридическото лице.
От момента на учредяването, респ. приемането се поражда членствено
правоотношение между сдружението и всеки от членовете му.
То съдържа имуществени и неимуществени субективни права и
правни задължения на членовете, чието съдържание се определя от закона и
устава.
Неимуществените права се изразяват в право да избира или бъде
избиран в управителните органи, в правото на глас в ОС, право да бъде
информиран за решенията на органите и за дейността на сдружението,
правото да иска отмяна на противоречащите на закона и устава решения на
органите по предвидения за това ред и т.н, имуществените с изразяват в право
да се ползват от имуществото на сдружението.
Неимуществените задължения са свързани с това членовете да се
съобразяват с дейността на сдружението, да помагат за постигане на целите
му, да се съобразяват със същия, както и с решенията на органите на
сдружението. Имуществените задължения най- ярко се изразяват в това да се
правят имуществени вноски.
При неизпълнение на някое от възникналите в патримониума му
задължения членът на сдружението може да бъде наказан по начин подробно
определен в устава. Най- тежката санкция е свързана с прекратяване на
членството.
Съответно с оглед разпоредбите на ЗЮЛНЦ, респ. устава на едно
сдружение контролът върху спазване и начина упражняване на
имуществените и немиуществените права на отделните членове е предоставен
5
на органите на сдружението.
Актовете на органите на сдружението различни от ОС според чл. 25, ал.
5 от ЗЮЛНЦ, които са взети в противоречие със закона, устава или
предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред
общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или
на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-
късно от една година от датата на вземане на решението.
Актовете на ОС пък според чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ подлежат на
съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава,
като споровете за това според чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ могат да бъдат
повдигани пред окръжния съд по седалището на сдружението от всеки член
на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от
узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на
решението.
От друга страна в чл. 22, ал.1 от ЗЮЛНЦ са предвидени основанията за
прекратяване на членството, т.е. на членственото правоотношение. Сред тези
основания са посочени изключването и отпадане на членството.
В чл. 22, ал. 2 от ЗЮЛНЦ е посочено, че ако уставът не предвижда
друго, решението за изключване се взема от общото събрание при поведение,
което прави по-нататъшното членство несъвместимо. В ал. 3 пък е посочено,
че когато уставът предвижда изключването да става по решение на
управителния съвет или на друг орган на сдружението, това решение може да
се обжалва пред общото събрание.
Така изложеното сочи, че прекратяване на членството поради
изключване възниква с акт на орган на дружеството, против който засегнатият
член има ИНТЕРЕС да се защитава по предвиденият за това ред посочен по-
горе или да избере да не се защитава. Това от своя страна изключва отвсякъде
интересът на дружеството да предприема допълнителни действия по
предявяване на отрицателни установителни искове за установяване липса на
членствено правоотношение поради факта на прекратяване на същото.
По интересно стоят нещата при прекратяване на членството поради
отпадане. В чл. 22, ал. 4 от ЗЮЛНЦ е казано, че отпадането поради невнасяне
6
установените имуществени вноски и системно неучастие в дейността се
констатира по документи по реда, предвиден в устава на сдружението.
В случая в процесния такъв прекратяването поради отпадане е свързано
само с неплащането на годишен членски внос /чл. 13, ал.1, т. 5 от Устава/, а в
чл. 13, ал. 3 от същия е предвидено то да става факт автоматично към края на
съответната календарна година .
Това на пръв поглед би могло да доведе до извод, че липсата на
специален акт на орган на дружеството, който да подлежи на контрол
обуславя интереса при оспорване на това прекратяване от съответния член на
сдружението последното да предяви иск за установяване липсата на
членствено правоотношение с оглед на същото. По задълбочената преценка
обаче също води до отговор за липса на интерес от предприемане на такива
процесуални действия.
Това е така по простата причина, че нормалното развитие на
членствените отношения основно зависи от волята на сдружението и неговите
органи. При липса на такава единствено засегната страна от невъзможността
за това упражняване е съответния член на сдружението и само в неговия
патримониум е правото да търси защита на същите по предвидения в закона
ред.
Една от формите за това е и оспорване на решенията на органите на
сдружението, вкл. и на ОС, които се нарушават членствените му права. В
рамките на същото пък сдружението има пълната възможността да прави
възражения за недопустимост на така търсената защита с оглед на факта, че
такава според закона е в патирмониума единствено на членовете на
сдружението към момента на вземане на съответното решение или
извършване на незаконосъобразното действие от орган на сдружението, т.е. в
рамките на проверката по допустимост ще се даде отговор за това е или не е
налице членствено правоотношение и не е налице интерес от търсене на
специална искова защита по този въпрос.
В обобщение на горното следва да се посочи, че с процесиня иск
дружеството не защитава свои самостоятелни права, които да са предмет на
оспорване от страна на ответника.
7
Това от своя страна води до извод за недопустимост на предявения от
сдружението иск, т.е. ИМ с оглед разпоредбите на чл. 130 от ГПК подлежи на
връщане, а делото на прекратяване.
В този смисъл са и изводите на ПОС и определението му следва да бъде
потвърдено.
Правилно и законосъобразно е и определението по чл. 248 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В
ал.4 пък е посочено, че той има право на разноски и при прекратяване на
делото.
В случая сме изправени пред такава хипотеза, като в отговора на ИМ е
поискано и присъждане на направените по делото разноски. В случая
наличието или липсата на списък за разноски е без значение по простата
причина, че не сме изправени пред искане за ИЗМЕНЕНИЕ на определението
на ПОС, а за допълване на същото по причина, че в същото определяне на
разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК не е извършено.
В случая направените такива са в размер на 1200 лв. и подлежат на
присъждане.
В този смисъл е и определението на ПОС и то също следва да се
потвърди.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 1075/2019 г. по описа на
П. окръжен съд определение № 260199 от 29.01.2021 г., с което е върната
исковата молбата на сдружение „Т.Д.В.Р.С.“, ЕИК **********, гр. П. против
Г. Й. Й., с която се моли да се признае за установено несъществуването на
членствено правоотношение на ответника при ищеца считано от 18.05.2019 г.,
която е датата на която същият е изключен на ОС на Т.Д.В.Р.С., а
производството по делото е прекратено, като и постановеното по т. дело №
8
1075/2019 г. по описа на П. окръжен съд определение № 260661 от 05.04.2021
г., с което описаното по- горе определение на основание чл. 248 от ГПК е
допълнено, като „Т.Д.В.Р.С.“, ЕИК **********, гр. П. е осъдено да заплати на
Г. Й. Й., ЕГН ********** сумата от 1200 лв. деловодни разноски.
Определението подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9