№ 944
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в публично заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
Членове:Пламен Колев
Никола Чомпалов
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно
гражданско дело № 20211100508865 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 463, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Г.И.Д-7“ ЕООД чрез адв. Г. срещу
извършено разпределение по изпълнително дело №20128380410780,
извършено от ЧСИ М.Б., рег №838 при КЧСИ по реда на чл. 460 ГПК,
обективирано в протокол за разпределение от 21.01.2020 г. и предявено на
29.01.2020 година на сумата в размер от 1 521 000 лв. от извършена
публична продан на ипотекиран недвижим имот УПИ VІІ – 180 от кв.214, по
плана на гр.София, м. Бъкстон, целият с площ от 651 кв.м. заедно с
изградената триетажна многофамилна жилищна сграда в този имот със
застроена площ от 182 кв.м. и разгърната площ от 652 кв.м., с адм.адрес :
гр.София, ул.**** .
В жалбата са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания акт. Твърди се, че вземанията на
кредиторите не са точно определени и конкретно това на взискателя М.Н. към
датата на проданта. Твърди се, че съдебният изпълнител не е определил
коефициентът на удовлетворяване на всички вземания по делото спрямо
размера на цената, за която е обявен за купувач М.Н. т.е. не е извършил
правилно цялото разпределение на постъпилите суми. На следващо място
твърди, че от таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител не е
приспаднал размера на събраната пропорционална такса за опис по чл. 20
ТТРЗЧСИ, както е предвидено в нормата на чл.73,ал.4 от ГПК с изменението
й през 2017г. В този смисъл счита, че общо таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ
следва да е в размер на 17 876.25 лева. Твърди, че неправилно таксите за
1
разгласа на продан и уведомяване на страните са в размер на 4 150.20 лева с
ДДС , както и неправилно са определени в първи ред по чл. 136, т. 1 ЗЗД, като
намира, че такива не са предвидени в тарифата.
Моли обжалваният акт да бъде отменен и изпълнителното дело се
върне на ЧСИ за извършване на ново разпределение. Претендира направените
разноски за настоящото съдебно производство.
Взискателят по изпълнителното дело „Ю.Б.“ АД оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че разпределението на ЧСИ е коректно изготвено
съгласно правилата на чл. 136 ЗЗД. Посочва, че е спазен редът на
привилегиите.
Взискателят „У.л.“ АД оспорва жалбата като неоснователна и също
излага своите съображения за правилно извършено разпределение.
Присъединеният взискател Х.М. Х., редовно уведомен, не взема
становище.
Присъединеният взискател М. ЕВГ. Н., редовно уведомен, изразява
становище за основателност на жалбата.
Присъединеният по право взискател в лицето на държавата чрез НАП,
редовно уведомен, не взема становище .
Присъединеният по право взискател Столична община- Дирекция
„Общински приходи“- р-н Витоша, редовно уведомен, изразява становище за
неоснователност на жалбата, но представителят й в открито съдебно
заседание посочва, че ЧСИ неправилно не е включил служебно при
разпределението като вземане по чл.136,ал.1,т.2 от ЗЗД вземането на
общината за такса битови отпадъци за този имот.
Длъжниците И.И. С. и Г. М. С., редовно уведомени, не вземат
становище.
Съдебният изпълнител по изп. д. №20128380410780 е изложил мотиви
по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК.
Счита жалбата за неоснователна. Твърди, че в обжалваното разпределение са
посочени основанията, от които произтича привилегията, както и размера на
дължимите суми към взискателя, по искането на който е образувано изп.дело
и присъединените взискатели. Посочено е, че вземането на взискателя М.Н. е
правилно отразено, тъй като същото не е лихвоносно и не подлежи на
увеличаване по размер. Твърди, че пропорционалната такса е правилно
изчислена. Излага доводи, с които оспорва твърдението, че таксата за опис не
е приспадната от пропорционалната такса по чл.26 ТТРЗЧСИ. Оспорва да не е
определен правилно размерът на авансовите такси на публичната продан.
Сочи, че в разпределението никъде не е отбелязано, че тези такси са
единствено за уведомления за разгласа на публичната продан. Сочи, че в т. 5
от ТТРЗЧСИ се включват всички разноски за уведомяване, съобщения и
връчване на документи. Моли, жалбата, като неоснователна, да бъде оставена
без уважение.
2
СГС, като обсъди данните по делото и направените доводи,
намира следното:
Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното производство е образувано по молба на „Алфа Банк“
АД въз основа на изпълнителен лист от 16.10.2012 г. за вземания по договор
за кредит, за който е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ за следните суми – 464 084,48 евро главница, ведно със законната
лихва от 20.03.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер
на 24 237,51 евро за периода 20.08.2011 г. до 23.02.2012 г., наказателна лихва
в размер на 7 126 евро за периода 20.08.2011 г. - 19.03.2012 г., такса
обслужване 30 евро, разноски за нотариална покана 76,80 и разноски по
делото – 19 382,95 лева- държавна такса и 10 141,48 лева- юрисконсултско
възнаграждение срещу длъжниците „Г. И. Д. - 7 ЕООД, Г.М. М. и И.И. С.. С
молба от 15.06.2016 г. „Ю.Б.“ АД е уведомила ЧСИ, че е закупила
търговското предприятие на взискателя „Алфа Банк“ – клон България и е
настъпило правоприемство по отношение на вземанията, предмет на
изпълнителното дело. С молба от 01.10.2019г. от Ю.Б. АД е поискано
актуализация на оценката на имота и насрочване на нова публична продан. С
тази молба е представена справка за актуалния дълг към банката – общо за
сумата от 499 992.84 евро включващ главници и различните видове лихви.
С молба от 28.05.2015 г. Х. М. Х. е направил искане да бъде
присъединен към изпълнителното дело за събиране на сумите съгласно
удостоверение по изп. д. № 374/2012 г. на ЧСИ Р.М. с длъжник „Г. И. Д – 7“
ЕООД, а именно- 18 100,18 лева, от които главница в размер на 10 859 лева и
законна лихва 4 241,15 лева за периода 27.07.2011 г. - 22.05.2015 г., 378 лева-
неолихвяеми вземания, 900 лева разноски и 1722,03 лева- такси по ТТРЗЧСИ.
С молба от 28.05.2015 г., „У.л.“ АД е направил искане да бъде
присъединен към изпълнителното дело за събиране на сумите съгласно
удостоверение по изп. д. № 78/2015 г. на ЧСИ Р.М. с длъжници „Бетон
контракт“ ЕООД, И.И. С. и С.М.Г., а именно - 240 713,51 лева, от които
главница в размер на 195 399,98 лева, законна лихва 35 209,38 лева, за
периода 14.02.2013 г. - 28.05.2015 г. и 10 104,15 лева- такси по ТТРЗЧСИ.
С молба от 10.12.2019 г., М. ЕВГ. Н. е направил искане за
присъединяване към изпълнителното дело за събиране на сумите, съгласно
удостоверение на ЧСИ Д. Н. по изп. дело №327/2017 г. с длъжник „Г.И.Д – 7“
ЕООД, а именно – неолихвяема сума /неустойка по предварителен договор/ -
502 000 лева от 04.09.2017 г., неолихвяема сума /неустойка по предварителен
договор/ в същия размер 502 000 лв. от 29.09.2017 г., както и разноски по т. д.
№ 2656/2017 г. - 8 581,88 лева.
Като присъединен взискател е конституирана и Държавата съгласно
представени удостоверения от НАП за сумата от 300,79 лева- задължение на
3
„Г. И. Д. – 7“ ЕООД, 19 745,10 лева- задължение на Г. М. С. и 3.17 лева-
задължения на И.И. С., както и Столична община за дължимата сума за
данък недвижими имоти от 17 422.80 лв. .
С обявление от 11.11.2019 г. и Уведомление до СРС от същата дата на
публична продан е изнесен недвижим имот – УПИ VII – 180 от кв.214,
местност Павлово – Бъкстон, находящ се в гр. София,ул.
****, заедно с ТРИЕТАЖНА МНОГОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА.
Проданта е успешно проведена, като за купувач е обявен единствения
участник М. ЕВГ. Н. срещу предложената от него цена от 1 510 000 лв..
На 21.01.2020 г. е съставено обжалваното постановление за
разпределение на сумата от 1 521 000 лева, получена от публичната продан
на имота от обявения за купувач М. ЕВГ. Н.. Съдебният изпълнител
приема, че подлежат на изплащане следните суми:
I. Първи ред, съгласно чл. 136. ал. 1 т. 1 от ЗЗД:
1. Сумата от 44 518.20 лв. е прието да се преведе на ЧСИ,
представляваща такси и разноски, дължими на съдебния изпълнител съгласно
ТТР към ЗЧСИ както следва: 40 368.00 лв. (с ДДС) на основание т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ, пропорционално на събраната сума; Авансови такси по ТТР към
ЗЧСИ, както и платени държавни такси: т. 3 от ТТР към ЗЧСИ - 162.00 лв. (с
ДДС) - броя справки; т. 4 от ТТР към ЗЧСИ - 24.00 лв. (с ДДС) - 2 броя; т. 5
от ТТР към ЗЧСИ - 3480.00 лв. (с ДДС) - 145 броя; т. 10 от ТТР към ЗЧСИ -
198.00 лв. (с ДДС) - 11 броя; т. 31 от ТТР към ЗЧСИ - 286.20 лв.;
II. Втори ред, съгласно чл. 136, ал. 1. т. 2 от ЗЗД:
1. Вземанията на Държавата, съответно на Столична община за
данъци върху определен имот е прието че следва да й платят в размер на 17
422.80 лв.
III. Трети ред, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД:
Вземанията, обезпечени със залог или ипотека. В конкретния случай
продадните имоти са собственост на двама от длъжниците, но всички са
ипотекирани за вземанията на праводателя на Ю.Б. АД – предвид на това
е предвидено от получената сума да се изплати дължимата сума 1 008 850.62
лв. на "Ю.Б." АД (като са приспаднати сумите, постъпили директно към
"Ю.Б." АД или преведени от ЧСИ М.Б. по изпълнителното дело).
Приложения нот.акт за учредена договорна ипотека - № 15,рег.№
3456,д.346/2007г.,вписан в книгите за вписвания в Служба по вписвания - гр.
София - договор за ипотека с вх. peг. № 580003/29.08.2007 г., том 55, акт 52,
нот. дело 42582/29.08.2007 г. с дв. вх. peг. № 62186/29.08.2007 г., която е
ипотека е новирана с вх. peг. № 51394/07.08.2017 г., том 46, акт 286, дв. вх.
peг. № 50747/07.08.2017 г., от които: Главници - 422 634.09 евро е левова
равностойност в размер на 826 600.43 лв.; Лихви - 73 419.11 евро е левова
равностойност в размер на 143 595.30 лв.; Законна лихва - 13 500.81 евро е
левова равностойност в размер на 26 405.29 лв.; Адвокатско възнаграждение
по изпълнителното дело, прието с влязло в сила постановление за разноски -
4
12 249.60 лв.
IV. Четвърти ред, съгласно чл. 136. ал. 1. т. 4 от ЗЗД:
Вземанията, заради които се упражнява право на задържане - няма;
V. Пети ред, съгласно чл. 136. ал. 1. т. 5 от ЗЗД:
Вземанията на работници и служещи, произтичащи от трудови
отношения и вземанията за издръжка - няма;
VI. Шести ред. съгласно чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД:
Вземанията на държавата, освен тия за глоби - 20 045.89 лв.
- За Г. М. С. въз основа на удостоверение с вх. № 61873/01.11.2019
г. - 19 745.10 лв.
- За „Г.И.Д.-7“ ЕООД въз основа на удостоверение е вх. №
60442/28.10.2019 г. - 300.79 лв.
VII. Седми ред, съгласно чл. 136. ал. 3 от ЗЗД: Тук се включват
всички останали вземания, които не са удовлетворени в предходните редове.
Общо разпределените суми в редове от 1 до 6, а именно : разноските
по изпълнението (I ред), вземанията на общината за данъци (II ред),
вземанията на ипотекарни кредитори (III ред), както и присъединените
публични вземания на държавата (VI ред) са в общ размер на 1 090 837.51 лв.
Продажната цена на процесния недвижим имот е 1 521 000.00 лв.
След като горната сума се извади от продажната цена - 1 521 000.00
лв. - ЧСИ получава остатъчна сума от 430 162.49 лв. за разпреД.е между
хирографарните кредитори. Общият сбор на вземанията на
хирографарните кредитори е в размер на 1 367 829.79 лв. Съотношение
между остатъчната неразпределена сума и общите вземания на
хирографарните кредитори формира коефициент 0.3144853936833764,
който ЧСИ ползва за да разпредели съразмерно между хирографарните
кредитори оставащите за разпреД.е суми.
Вземанията по изпълнителното дело, разпределени по хирографарни
присъединени взискатели са, както следва:
За Х. М. Х. със вземания - 22 073.14 лв, от тях главница - 10 859.00
лв.; законна лихва върху горепосочената главница, изчислена за периода
23.05.2015 г. -21.01.2020 г. - 5 156.19 лв.; законна лихва върху горепосочената
главница, изчислена за периода 27.07.2011 г. - 22.05.2015 г. - 4 241.15 лв.;
мораторна лихва - 378.00 лв.; разноски - 900.00 лв.; разноски по изпълнително
дело № 374/12 по описа на ЧСИ Р.М., peг. № 790 - 278.80 лв.; разноски по
изпълнително дело № 10780/12 по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 - 60.00 лв и
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело - 200.00 лв. е
разпределена сума от 6 941.68 лв.
За „У.л.“ АД - 333 174.77 лв, от тях: главница - 195 399.98 лв.;
законна лихва върху горепосочената главница, изчислена за периода
29.05.2015 г. - 21.01.2020 г. - 92 401.26 лв.; законна лихва върху
5
горепосочената главница, изчислена за периода 14.02.2013 г. - 28.05.2015 г. -
35 209.38 лв.; разноски при ЧСИ Р.М., peг. № 790 - 10 104.15 лв.; разноски
по изпълнително дело № 10780/12 по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 - 60.00
лв. е разпределена сума от 104 778.60 лв.
За М. ЕВГ. Н. - 1 012 581.88 лв, от тях: неустойка - 502 000.00 лв.;
неустойка - 502 000.00 лв.; разноски - 8581.88 лв. е разпределена сума от 318
442.21 лв.;
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че вземанията на всеки един от взискателите към момента на изготвяне на
разпределението - 21.01.2020 г. са в общ размер на 2 414 149.10 лева, а към
датата на изготвяне на заключението - 17.09.2020 г. са в общ размер на 2 479
011,90 лева. Според вещото лице коефициентът на удовлетворяване на всички
вземания, независимо от реда им на удовлетворяване по делото спрямо
размера на цената, за която е обявен за купувач М. ЕВГ. Н.- 1 521 000,00 лева
към момента на изготвяне на разпределението - 21.01.2020 г. е в размер на
63,003565 %. а към датата на изготвяне на заключението - 17.09.2020 г. е в
размер на 61,355091 %. Вещото лице приема, че таксата, която следва да се
събере за изпълнение на парично вземане в размер на 1 521 000,00 лева е в
размер на 33 640,00 лева (40 368,00 лева с ДДС). Сумата умножена по
коефициента за удовлетворяване към 21.01.2020 г. е в размер на 21 194,40
лева (25 433,28 лева с ДДС), а умножена по коефициента за удовлетворяване
към 17.09.2020 г. е в размер на 20 639,85 лева (24 767,82 лева с ДДС).
Според вещото лице таксата, която следва да се събере за извършване
на опис на недвижимо/движимо имущество при обявена начална цена на
недвижимите имоти, предмет на публична продан от 1 170 000.00 лева е в
размер на 17 550,00 лева (21 060,00 лева с ДДС). Вещото лице, констатира, че
ако се приеме, че трябва да се изчислява върху цената на вещите, към датата
на описа, таксата би трябвало да се изчислява върху сумата в размер на 1 753
363,00 лева, представляваща справедливата пазарна стойност на недвижимия
имот (оценката на имота се намира от стр. 391 до 395 в изп. дело
№20128380410780). Таксата, която следва да се събере при оценка на
недвижимия имот в размер на 1 753 363,00 лева е в размер на 26 304,54 лева
(31 565,45 лева с ДДС). Вещото лице приема, че изчислената такса по т. 26
към момента на изготвяне на разпределението, след като от нея бъде извадена
таксата по т. 20 изчислена в отговора на Задача 4, е както следва: - в случай,
че таксата за опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ се определи върху сумата от 1 170
000,00 лева ( таксата по т. 26 след като се извади тази по т. 20 съгласно
разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ГПК е в размер на 16 090,00 лева (19 308,00
лева с ДДС), изчислена като от 33 640 лв. се припаднат 17 550 лв; в случай,
че таксата за опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ се определи върху сумата от 1 753
636,00 лева, таксата по т. 26 след като се извади тази по т. 20 съгласно
разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от ГПК е в размер на 7 335,46 лева (8 802,55 лева
с ДДС), изчислена като от 33 640 лева се припаднат 26 304,54 лева. Според
вещото лице общия сбор на вземанията на хирографарните кредитори е в
6
размер на 1 381 581,49 лева, а коефициент формиран, като сумата за разпреД.е
се раздели на общия сбор на вземанията на хирографарните кредитори: 379
051.39 / 1 381 581,49 = 0,27436050.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя
редът за удовлетворяване на вземанията на взискателите и какви суми се
полагат за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Когато
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели съгласно чл. 460 ГПК, ЧСИ най-напред отделя суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. В чл. 136, ал. 1 от ЗЗД пък е посочен реда на предпочтително
удовлетворение на различни категории вземания, като с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се ползват
разноските по принудителното изпълнение включая и тези на първоначалния
взискател по осъществяването на изпълнителния способ /Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС – т.6/.
В конкретния случай в първия том на изп.дело са приложени
заповедта за изпълнение, в едно с нейната поправка и издадения
изпълнителен лист. Видно от същите вземанията както в заповедта, така й в
изпълнителния лист не са посочени да са присъдени при условията на
солидарна отговорност на тримата длъжници. Искането за солидарност е
направено едва с молбата на взискателя Алфа банк клон България за
отпочване на изпълнението, като не е уточнено на какво основание се твърди
солидарност. Настоящия състав намира, че при така посочените в
заповедта по чл.417 ГПК и изпълнителния лист вземания, същите се
дължат от всеки един от длъжниците, разпределени между тях по равно,
а не при условията на солидарност. Липсва уговорена солидарна
отговорност от страна на ипотекарните длъжници Г.И.Д -7 ЕООД и Г.М. М.
при учредяване на ипотеката, като ипотеката е учредена по отделно върху
имотите на отделните собственици, макар и да не е индивидуализирана
стойността им по отделно, и каква част от вземането гарантират, видно от
приложения в изп.дело нот.акт № 15,т.3, рег. № 3456, д.346 от 2007г./ стр.14-
19 от първи том на изп.дело/. Ипотеката е за стойността на кредита отпуснат
на юр.лице – главница, лихви, неустойки ,такси и комисионни.
С оглед на горното съдът намира, че всяка една от събраните суми, от
продадените имоти, които са само на двама от длъжниците по отделно, следва
да е ясно от кой длъжник е , в какъв размер се явява събрана и как се
разпределя за всяко едно отделно вземане. Това може да се изключи
единствено за вземанията на кредитора Ю.Б. ЕАД, доколкото неговите
вземания са обезпечени с ипотека върху всеки един от продадените имоти,
поради което са приложими нормите на чл.149 и чл.150 от ЗЗД. Всеки от
7
ипотекираните имоти, на всеки един от длъжниците Г.И.Д. ЕООД и Г. М.
отговаря за цялото задължение към Ю.Б. АД, в качеството му на
правоприемник на кредитодателя Алфа Банк – клон България . Безспорно
продадения ипотекиран имот е собственост в част от обектите на длъжника
юр.лице и един двуетажен мезонет / 1 и 2 жилищни етажи/ на физическото
лице длъжник Г. М.. Това се установява от нот.актове за покупко-продажба на
дворното место, закупено от Г. М. през 2002г., от нот.акт за учредяване на
право на строеж от Г. М. на юр.лице Г.И.Д . ЕООД и нот.акт за поправката му
и изрично посочване кои от имотите стават нейна собственост след
построяване на сградата и кои на юр.лице и от нот.акт за учредяване на
договорна ипотека, където е индивидуализиран всеки един имот по вид и
собственик и е посочено, че всеки от тях се ипотекира за целия дълг.
Имотите обаче са различни по вид, размер, съответно различна би била и
стойността им, в рамките на общата получена сума.
Имотът, предмет на публичаната продан, средствата от която се
разпределят, не е собственост на длъжника И.С., тъй като е закупен от Г. М. и
строежът е осъществен от фирмата Г.И.Д. ЕООД до 2008г., когато е въведен в
експлоатация, съгласно представеното удостоверение на СО № 35 за това.
При въведен в експлоатация имот не е ясно защо се продава като недовършен,
но самата продажба не е предмет на делото. Граждански брак между И.С. и Г.
М. е сключен през 2011г., което е видно от посоченото и представено
извлечение от НБНС и следователно имотите предмет на публичната продан
са собственост изцяло и само на юр.лице длъжник и физ.лице Г. М. длъжник ,
съответно сумите следва да се разпределят само за вземанията срещу същите,
но не и за задълженията на И.С.. Следва да се отбележи, че двама от
присъединените кредитори Х.Х. и М.Н., които са хирографарни имат
вземания само срещу юр.лице длъжник, а присъединения кредитор У.л. АД
има вземане само срещу длъжника И.С., който не притежава част от
осребрения имот, разпределението на постъпилата сума от който е предмет на
спора. Следователно хирографарния кредитор Уникредит Линиг АД няма
право да участва при това разпределение и съвсем незаконосъобразно ЧСИ
му е разпределил суми.
За да се прецени какви размери от оставащите суми се разпределя на
Х.Х. и М. Н. следва да е ясно разпределението как се извършва спрямо
получените суми от имотите на всеки един от двамата длъжници по отделно и
остава ли сума след погасяване привилегированите вземания по редове от 1
до 6 на чл.136,ал.1 от ЗЗД, суми от продадените имоти на юр.лице Г.И.Д.
ЕООД за разпреД.е между двамата присъединени хирографарни кредитори
Х.Х. и М.Н.. При така направеното разпределение определените суми за тези
двама кредитори следва да се приеме, че е неправилно, а при тази оценка и
оставащия размер от сумите постъпили от имотите на юр.лице е неясен .
С този общ извод, съдът разглежда отделните разпределения по
редове.
8
По отношение на таксите на ЧСИ съдът намира, че действително
следва да се спазва изискването събраните пропорционални такси като тези за
опис по т.20 да се приспадат от крайната пропорционална такса по т.26 от
тарифата, което от разпределението не е видно ЧСИ да е сторил. ЧСИ не е
съобразил, че е издал сметка и фактура на Алфа банк за извършения опис на
този имот в размер на 19 415.14 лева имот – стр.377 и 378 от първи том на
изп.дело.. Ако тази сума не е предварително платена от Алфа банк/ липсват
доказателства за плащане по изп.дело/, то най-малкото това следва да се
отбележи при разпределението и се посочат като две отделни вземания на
ЧСИ. Ако пък е платена, то това е сума , която от събраното следва да се
разпредели за плащане на кредитора правоприемник Ю.Б. АД, което в случая
не е направено. Следва да се отбележи, че същия няма частна жалба и
възражение относно разпределените му суми, поради което съдът намира, че
поради това цялата сума е дължима към ЧСИ като сбор между сумата по т.20
от тарифата и сумата по т.26. Доколкото в конкретния случай се продават
различни по вид и собственици имоти то дължимите такси следва да се
начисляват върху всяка отделна сума получена по вид имот и собственик.
Това е от значение за правилното изчисляване на оставащите в последствие
за разпределение суми. Отговорността на двамата длъжници е разделна .
Следва да се отбележи, че макар и да няма данни, дори и да бихме имали
солидарна отговорност, то тя би била само спрямо ипотекарния кредитор
Ю.Б. АД, спрямо всички останали кредитори отговорността отново е
разделна. Ако при пълното разпределение за някой от длъжниците останат
свободни суми, то върху тях крайна пропорционална такса не се дължи.
По отношение на простите такси съдът не установява разминаване със
сумите, доколкото в тарифата в т.5 е предвидено събиране на такса за всички
действия по връчване на писма, книжа, уведомления от страна на ЧСИ. Тази
продан е насрочвана и спирана няколко пъти по искане на праводателя на
взискателя , като за всичко това са изпращани съобщения, поставяни
уведомления както за започването , така и за спирането по няколко пъти. В
случая безспорно се установява, че в сумата са включени всички разноски за
съобщения до страните в производството за връчване на документи във
връзка с осъществяването на конкретен изпълнителен способ. С приемането
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. ОСГТК на ВКС , т.6 и т.11 се внесе яснота относно това кои точно
разноски влизат в хипотезата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД и се ползват с право
на предпочтително удовлетворяване и кога и как се събират. Посочените
обикновени такси представляват разноски по образуване на изпълнителното
дело и по осъществяването на изпълнителните способи и са правилно
погасени в първи ред на разпределението. Следвало е обаче да се посочи, тези
такси по колко са за всеки един от двамата длъжници по отделно, за да може
точно да се изчисли оставащите след разпределение на сумите за
привилигированите вземания за всеки един от двамата длъжници.
По отношение на данък недвижими имоти, доколкото нормата на
9
чл.136, т.2 от ЗЗД макар и да го сочи като данък на държавата, а той е на
общината, предвид изричното посочване на данъка в закона, съдът намира, че
същия следва да се удовлетвори по този ред. Не се спори за размера, който е
определено да се изплати на общината. Следва обаче да е ясно какъв е
дължимия данък за обектите собственост на юр.лице и какъв на обектите
собственост физическото лице, които се погасяват с разпределението, тъй
като в последствие е от значение при опреД.е за оставащите за разпреД.е
суми на хирографарните кредитори. Това ЧСИ не е посочил .
По отношение на поставения въпрос от Столична община за таксата
битови отпадъци, следва да се отбележи, че липсва жалба от страна на
Столична община в тази част. Независимо от това искането е поставено в
открито съдебно заседание и този кредитор, следва да го предяви и установи
пред ЧСИ като публично частно , който да прецени по кой ред да на чл.136
от ЗЗД да го удовлетвори .
По отношение разпределените суми по трети ред /т.3 на чл.136 ЗЗД/ на
Ю.Б. АД, доколкото имотите са ипотекирани за вземанията на нейния
праводател и ЧСИ е съобразил актуалния размер на задълженията на този
кредитор, съдът намира, че сумите са правилно разпределени като общ
размер с изключение за разноските за адв.възнаграждание. Имотите са
ипотекирани за пълния размер на този дълг, и поради това този кредитор има
право след като са налични средства от продажбата на ипотекираните в
негова полза имоти за пълното удовлетворяване на неговите непогасени
вземания от стойността постъпила на всеки от имотите на всеки от двамата
длъжници. ЧСИ изрично е изискал актуална справка за дълга и го е
удовлетворил в оставащия към този момент размер. Следва обаче да се
посочи и че при това общо удовлетворение не става ясно, остават ли суми от
имотите на длъжника юр.лице и от продажбата на имотите на длъжника
физ.лице и в какъв точен размер, а това е изключително важно за опреД.е
удовлетворяване вземанията на двамата хирографарни кредитори с права .
Това съдът няма как да определи , както е посочил и при горните
разпределения. Последната оценка от която е тръгнато при проданта е обща
и съдът няма как да преодолее липсата на произнасяне от ЧСИ по указвания
от съда начин.
Следва да се отбележи, че при разпреД.е на сумите дължими към
кредитора Ю.Б. АД неправилно ЧСИ е посочил, че на този кредитор му се
следват суми за адв.възнаграждение 12 249 лв., тъй като същите са били
заплатени на този кредитор при предходно разпределение по протокол от
02.02.2017г. Следователно при последващо разпределение тази сума не
следва да се разпределя на този кредитор, а да се включи в остатъчните суми,
като се прецени дали на длъжника юр.лице или на длъжника физическо лице.
Следва да се отбележи, че при опреД.е на суми за заплащане на
данъците към държавата по т.6 на чл.136 от ЗЗД същите следва да бъде
посочено отново от кои от оставащите суми се погасяват, като се съобрази, че
10
задълженията за данъци са различни по размер на всеки един от двамата
длъжници и задълженията на физическото лице многократно надвишават тези
на юр.лице и тук да се съобрази какво и от кои суми остава след
разпределението.
ЧСИ след погасяване на привилигированите вземания следва да
обоснове ясно оставащата за разпреД.е сума / ако такава остава/ от средствата
постъпилите от продажба на имотите на длъжника юр.лице между
хирографарните кредитори. Ако остава сума от средствата постъпили от
имотите на физ.лице също ясно следва да се посочи като сума и същата дали
подлежи на възстановяване на този длъжник или от нея следва да се
удовлетворяват кредитори и как.
По отношение на процентното съотношение при разпределението,
настоящия състав намира за правилно разрешението възприето от ЧСИ да се
погасят изцяло сумите по първите редове, за които има суми, а
удовлетворяването на хирографарните кредитори да е съразмерно, каквото е
изискването на чл.136,ал.3 и чл.460 от ГПК. За правилно съдът намира и
сързмерността да се определя като съотношение между оставащата за
разпределение сума и общата сума на вземанията на хирографарните
кредитори, а те както се твърди от жалбоподателя и е поставена като задача
на вещото лице. В конкретния случай обаче, при посочения по-горе начин на
разпределение не става ясно какви са оставащите за разпределение суми нито
по размер, нито по кредитор, поради което не би могло от съда да се определи
съотношението и конкретните следващи се суми на всеки един от двамата
хирографарни кредитори на длъжника юридическо лице,тъй като
хирографарните кредитори имат вземания само от юр.лице длъжник.
Следва да се съобразява, че присъединения кредитор У.л. АД няма
вземания срещу двамата длъжници, сумата от чийто продаден имот се
разпределя и същият не се явява хирографарен кредитор при това
разпределение и на него суми не му се следват изцяло тук. Следва да се
отбележи и че съобразно удостоверението за вземанията му, с които е приет
има неуточнено вземане по вид за разноски в основното изп.дело, които са
над 10000 лв., и които има вероятност да включват и такива по т.26, които са
недължими на другия ЧСИ за това производство.
При така изложените мотиви съдът намира, че разпределението би
било изцяло различно по указания по-горе начин включително и относно
дължимите суми и следващите се на двамата хирографарни кредитори Х.Х. и
М. ЕВГ. Н., почиващо на различен принцип. Доколкото ЧСИ не се е
произнасял в този вариант при разделност на задълженията, а и съдът не би
могъл да направи преизчисление при тази ползвана актуална оценителна
експертиза, то СГС намира, че извършеното от ЧСИ разпределение следва да
се отмени изцяло и делото да се върне на ЧСИ за извършване на ново
разпределение .
По искането за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя,
11
СГС намира, че в това производство такива не му се следват независимо от
основателността на частната жалба. Макар и изходът на спора да показва
незаконосъобразно разпределение, то ако жалбоподателя се беше издължил,
изпълнително дело не би се провеждало. Настоящия състав намира, че
жалбоподателя, като длъжник не би следвало да може да черпи права от
собственото си недобросъветното поведение.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПО частната жалба на „Г.И.Д-7“ ЕООД ОТМЕНЯ извършено
разпределение по изпълнително дело №20128380410780, извършено от ЧСИ
М.Б., рег №838 при КЧСИ по реда на чл. 460 ГПК, обективирано в протокол
за разпределение от 21.01.2020 г. и предявено на 29.01.2020г..
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ за извършване на ново
разпределение съобразно изложените мотиви и дадени указания.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 1-седмичен срок от
съобщението за постановяването му от страните в производството.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12