По делото е постъпила молба с вх.№ 21598/04.12.2019 г.
от пълномощника на ищцата, с която заявява, че поради заболяване не е в
състояние да се яви в с.з. на 04.12.2019 г. и моли делото да бъде отложено за
друга дата. Представя болничен лист № 20198276755, от който се установява, че
осигуреното лице Д.А.Н. е в отпуск по болест от 02.12.2019 до 06.12.2019 г.,
като е посочено, че същият е на домашен-амбулаторен режим на лечение.
По направеното искане, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК съдът отлага
делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явяват, поради
препятствие което страната не може да отстрани. В случая се сочи причина за
неявяването единствено на адв.Д.Н., но не се сочи такава причина по отношение
на ищцата. Освен това, сочената от адв. Н. причина за неявяването му не е
уважителна. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза, при
определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен, ако е
необходимо, да се яви пред разследващите органи или пред органите на съдебната
власт през периода на разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност, освен
ако представи „Медицинско удостоверение” по образец, утвърден от министъра на
здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че
заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и
пред органите на съдебната власт. Следователно, при произнасянето си за наличие
на непреодолимо препятствие по см. на чл.142, ал.2 ГПК, изразяващо се
в заболяване на страната или на законния й представител, когато няма
представител по пълномощие, съдът е обвързан от преценката на здравните органи
относно режима на лечение, обозначен в болничния лист, като по аргумент от
противното от чл.18, ал.2 НМЕ, при определянето на друг режим, различен от
домашен амбулаторен или свободен, заболяването е препятствие, което страната не
може да отстрани, и е основание за отлагане на делото, без да е необходимо
издаването на отделно медицинско удостоверение за това. При определяне от
здравните органи на най-леките режими на лечение - домашен амбулаторен или
свободен, се счита, че заболяването позволява на лицето да се яви пред органите
на съдебната власт, ако не е издадено медицинско удостоверение по образец, с
което се установява противното. В тази хипотеза съдът при постановяване на
определението по чл.142, ал.2 ГПК отново действа при обвързана
компетентност, доколкото преценката, че заболяването не позволява явяване пред
съд, е единствено от правомощията на здравните органи, обективирана в
медицинско удостоверение по образец по чл.18, ал.2 НМЕ. В този смисъл е Решение № 127/13.10.2014 г. по ГД
1106/2014 г. на І-во ТО на ВКС. Поради изложеното и с оглед на
факта, че пълномощникът на ищцата не е представил удостоверение по образец,
което да удостоверява невъзможността му да се яви в днешното съдебно заседание,
молбата му за отлагане на делото, не следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл. 321, ал. 1 ГПК, в първото
заседание за разглеждане на делото по иска за развод, страните трябва да се
явят лично. При неявяване на ищеца, без уважителни причини, производството се
прекратява. В случая ищцата е редовно призована, като не е посочила, нито е
представила каквито и да било доказателства за неявяването си в днешното
съдебно заседание, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено.
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД 3703/2019 г.
на РС Враца.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред ВрОС, в
едноседмичен срок считано от днес по отношение на ответника, и считано от
връчване на протоколното определение по отношение на ищцата.
Препис от протокола от днешното съдебно заседание да
се изпрати на ищцата.
Протоколът се написа в съдебно заседание и приключи
в 10:19
часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: