РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. гр.Мадан, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20225430100336 по описа за 2022 година
Предявен е иск с прана квалификация по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. от Д. М. Ч., с
адрес село Р., община Мадан, област Смолян, действаща чрез пълномощника си адв. М. О.
против Кеш Кредит Мобайл ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., представлявано за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 263 лева-
представляваща недължимо платени лихва и възнаграждение за поръчителство по Договор
за потребителки кредит тип кредитна линия ** и по Договор за възлагане на поръчителство
от 19.02.2022г. между ищеца и „Кредит гаранция“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 19.02.2022г. между Д. М. Ч. като кредитополучател
и Кеш Кредит Мобайл ЕАД, като кредитор е сключен Договор .. за потребителски кредит
тип кредитна линия, в изпълнение на които ответникът е предоставил на ищеца заем в
размер на 500,00 лева. Общо дължимата сума по усвоения кредит възлизала на 12 месечни
погасителни вноски по 50,23лв. всяка. В договора за кредит не били посочени общия размер
на кредита и условията за усвояването му (чл.11 ал.1 т.7 ЗПК); лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти
(чл.11 ал.1 т.9 ЗПК) и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Договорът съдържал и неравноправна
клауза – чл. 1, ал. 2 за осигуряване на обезпечение, за което се дължало отделно
възнаграждение. Събирането на такива разходи било част от дейността по управление на
кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Заплащането на сумата
по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от обшия разход
по кредита за потребителя, тъй като то било пряко свързано с договора за потребителския
кредит, известно било на кредитора и се заплащало от потребителя. В условията на
евентуалност, клаузата на чл.1 ал.2 от договора за кредит, въз основа на която клауза е
сключен Договор за възлагане на поръчителство с „Кредит Гаранция” ЕООД била нищожна
1
на основание чл.26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Договорът за кредит бил нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4
от ЗПК. Действителният ГПР по договора надвишавал петкратния размер на законната
лихва, тъй като в него следва да се включи и т. нар. възнаграждение за поръчителство,
разсрочено на 12 равни месечни вноски в размер на по 58,77 лева. Поради това Договор за
потребителки кредит тип кредитна линия ** бил недействителен на основание чл.22 от ЗПК,
вр.с чл,11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност твърди, че клаузата на чл.1
ал.2 от договора, въз основа на която клауза е сключен Договор за възлагане на
поръчителство е „Кредит Гаранция“ ЕООД била нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от
ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, поради което плащане по нея не се дължало.
Имайки предвид последиците на недействителността, съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви или други разходи. В изпълнение на Договор за потребителки кредит тип кредитна
линия .. от 19.02.2022г. ищцата заплатила по сметка на ответника сумата от 763,00 лева.
Разликата между заплатената сума от 763,00 лева до дължимата от 500,00 лева в размер на
263,00 лева била платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на
връщане от ответника на ищеца на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД, чрез пълномощника адв. П.П., с която взема становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Сочи, че на 19.02.2022г. между
ищцата и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД бил сключен договор за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ № **, по който ищцата била усвоила главница в размер на 500
лв. с лихвен процент по кредита 36.00 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на
42.97%. Оспорва предявеният иск по размер. Посочва, че в чл. 1, ал. 4, т. 2 от Договора е
посочен именно одобрения от кредитора кредитен лимит, до който кредитополучателят
може да прави усвоявания по договора, като включително в чл. 1 от Договора са изброени
условията за усвояване на суми по същия, като начинът е посочен в чл. 2, ал. 3 от Договора
и Общите условия. Оспорва твърденията за нищожност на процесния договор на основание
чл. 1. ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК. В чл. 1, ал. 4, т. 7 от Договора било записано, че
„Размерът на годишния процент на разходите за всички комбинации, в зависимост от сумата
за усвояване и срока за погасяване, е отразен в приложение № 1, представляващо неразделна
част от настоящия договор“. В таблицата към чл. 1. ал. 4, т. 7 от Договора за кредит са
посочени и взетите предвид допускания за неговото изчисляване. Счита, че ГПР е изчислено
правилно, како включително и че са взети предвид всички, изискуеми от закона, „общи
разходи по кредита за потребителя“ съгласно § 1. т. 1 от ДР на ЗПК. Правото на отказ било
подробно разписано в чл. 4 и чл. 5 от Договора и чл. 22 - чл.27 от Общите условия па „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД към договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“. По
повод всички изложени в исковата молба твърдения за нищожност поради неравноправност
на договора, счита, че същите са неоснователни и недоказани, а в исковата молба не се
предоставяли никакви доказателства за липсата на „индивидуално уговорени клаузи“, което
предвид изключението предвидено в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, изключвало възможността същите
да бъдат нищожни. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за неравноправност на
чл. 1. ал. 2 от процесния договор. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че на 19.02.2022г. между ищцата и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД бил сключен
договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № **, по силата на който на ищцата
била предоставена сумата от 500 лева. От представеното заверено копие от Договор за
потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № ** е видно, че договореният лихвен процент
по кредита възлиза на 36%. Видно от представения погасителен план към кредит № ** към
договор за кредитна линия № ** общо дължимата сума по договора за кредит възлизала на
602,76 лева, платима на 12 месечни вноски в периода 19.03.2022 г. – 19.02.2023 г. в размер
на 50,23 лева всяка. В Договора за кредитна линия е посочено, че размерът на ГПР за всички
комбинации, в зависимост от усвоената сума и срока за погасяване, е отразен в приложение
2
№ 1, неразделна част от договора. Представено е Приложение № 1 към договора, в което в
табличен вид е посочен различен ГПР съобразно усвоената сума и срока за погасяване на
договора, като при усвоена сума в размер от 500 лева и 12 броя месечни погасителни вноски
е посочено, че ГПР възлиза на 42,97 %.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит кредитополучателят се
съгласява в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на
кредитния лимит да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две
физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно
възнаграждение за всеки в размер, на 1500 лева, одобрено от Кредитодател дружество-
поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кеш Кредит
Мобайл ЕАД банка съгласно списък, с одобрени от Кредитодателя банки, достъпен на уеб-
страницата на дружеството.
В изпълнение на задълженията за предоставяне на обезпечение по договора
кредитополучателят сключил Договор за възлагане на поръчителство от 19.02.2022 г. с
„КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, по силата на който „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, в
качеството му на поръчител поел задължение да отговаря солидарно за всички задължения
на кредитополучателя при условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ № ** от 19.02.2022 г. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора за възлагане на
поръчителство за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита,
клиентът заплащал на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита,
размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност
на клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността
и лоялността на клиента, чиито конкретни размери при съответните условия били посочени
в погасителен план, неразделна част от договора. Видно от чл. 2, ал. 3 от Договора за
поръчителство клиентът следвало да заплаща възнаграждението за поръчителство по
банкова сметка на посредника **, която банкова сметка съвпада и с посочената в договора за
потребителски кредит сметка, или в брой и в търговските обекти на посредника. Съгласно
погасителния план към договора за поръчителство кредитополучателят следвало да заплати
възнаграждение за поръчителството в размер на 58,77 лева месечно, платимо на 12 вноски в
периода от 19.03.2022 г. до 19.02.2023г.
Съгласно изготвената съдебно-счетоводна експертиза годишния процент на
разходите/ГПР/ по договора, като се вземат предвид и сумите, дължими като
възнаграждение за поръчителство по Договор за възлагане на поръчителство с „Кредит
Гаранция“ ЕООД и при следните допускания: кредитен лимит- 500 лв., лихвен процент - 36
%, издължаване - анюитетни вноски от 109 лв., за 12 месеца , съгласно погасителен план,
общо дължима сума 1308лв: годишния процент на разходите /ГПР/ би бил 717,29%.
Съдът кредитира заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза в тази
част като обективно, безпротиворечиво и неоспорено от страните.
По отношение на размера на извършените плащания от ищеца в полза на ответника
КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД по процесния договор, съдът намира следното: Съгласно
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза заплатената сума от
кредитополучателя възлиза на общо 351,61 лв., от която на 19.02.2022 г. е заплатена сумата
от 50,23 лева, на 27.4.2022 е заплатена сумата от 206.15 лева, на 19.8.2022 е заплатена сумата
от 45 лева, на 26.10.2022 е заплатена сумата от 41.23 лева, на 27.10.2022 е заплатена сумата
от 9 лева. В о.с.з. вещото лице уточнява, че заключението е изготвено на база получена
справка от счетоводството на Кеш Кредит Мобайл, в която не фигурира сума от 500 лева,
която била преведена с Разписка № 0200015480123237 от 21.04.2022г. Съгласно цитираната
разписка, заверено копие от която е представено към исковата молба, на 21.04.2022г. е
извършен превод от Д. М. Ч. по банкова сметка с IBAN ** за сумата от 500 лева, с основание
„вноска по кредит ** Д. М. Ч.“, който номер съвпада и с посочения номер в погасителния
план към процесния договор за потребителски кредит. Представена е служебна бележка от
Кей Би Си Банк България ЕАД, офис Смолян, съгласно която банкова сметка с IBAN ** е с
титуляр ответното дружество КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД. С оглед изложеното следва да
се приеме, че заплатената от ищцата сума на 21.04.2022 г. в размер от 500 лева в полза на
ответника касае именно процесния договор за кредит. Така общият размер на плащанията
по договора за кредит от ищцата в полза на ответното дружество съобразно заключението на
3
изготвената съдебно-счетоводна експертиза и представената Разписка № 0200015480123237
от 21.04.2022г. възлиза на 851,61 лева.
При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между ищцата и Кеш Кредит
Мобайл ЕАД по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
на специалния закон ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя. ГПР се изчислява по специална формула.
Спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът
на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки
глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски
кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на потребителя възможността да
съобрази реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази икономическите
последици от сключване на договора и по този начин да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи или не.
Съдът като взе предвид съдържанието на описаните по-горе клаузи на процесния
Договор за потребителски кредит и Договор за възлагане на поръчителство, намира, че
уговореното възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение по усвояване,
отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния
процент на разходите – чл. 19 ал. 1 от ЗПК, доколкото сключването на договор за гаранция
представлява задължително условие при сключването на процесния договор за
потребителски кредит. В действителност в договора формално са предвидени и други
възможни обезпечения, които кредитополучателят да предостави в 5 дневен срок от
одобреното искане за усвояване на сума в рамките на кредитния лимит по договора, а
4
именно двама поръчители, отговарящи на определени изисквания или безусловна банкова
гаранция от определена от кредитодателя банка. Така въведените изисквания за
предоставяне на обезпечения по кредита обаче на практика са неосъществими за
кредитополучателя, доколкото не само правно, но и житейски необосновано е да се счита,
че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция и
двама поръчители, които да отговарят на описаните в договора условия, при положение че
кандидатства за отпускане на сума по кредита в неголям размер от 500 лева. Ето защо
обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора чрез предоставяне на
поръчителство от дружество- поръчител е необходимо условие за сключване на договора за
кредит, поради което таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да е
дължима по друг договор на друго лице - поръчител, е пряко свързана с договора за кредит
и се явява част от съдържанието му и всъщност води до скрито оскъпяване на кредита и
следва да бъде включено в размера на ГПР. От заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза е видно, че при включване на дължимото възнаграждение за
поръчител в общата дължима сума по договора за потребителски кредит, то ГПР би бил
717,29%, поради което действително прилаганият между страните ГПР противоречи на
императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждащ забрана ГПР да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва в левове и валута, определена с постановление
на МС. От друга посоченият в договора за кредит ГПР не съответства на действително
прилагания между страните, с оглед на което е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК,
тъй като потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на
приложимия на ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира. Тази норма, от една страна,
е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни.
В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава
възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че дори целият договор е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от
ЗЗД.
На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 500
лева. От събраните по делото доказателства се установява, че заплатената в полза на
ответника сума по процесния договор за кредит възлиза на 851,61 лева, поради което
разликата между подлежащата сума на връщане на основание чл. 23 от ГПК и общо
заплатената от заемополучателя сума възлиза 351,61 лева, която сума се явява недължимо
платена при начална липса на основание и подлежи на връщане. Доколкото искът е предявен
за по-малка сума, а именно 263 лева, същият е доказан по основание и размер и следва да
бъде уважен.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в общ размер на 355 лева, от които 50 лева за внесена държавна такса,
300 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 5 лева за съдебно удостоверение. В
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 31.10.2022 г. е посочено,
че ищцата се представлява безплатно от адв. М. О. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Изрично в
подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на
адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция към датата на сключване на договора
за правна защита, като същото възлиза в размер от 300 лева, която сума следва да се присъди
директно в полза на пълномощника, доколкото това не представляват направени от страната
разноски, а определени от съда такива на неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от Г.Б.К. ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Ч., ЕГН **********, с
адрес с. Р., община Мадан, област Смолян сумата от 263,00 лева (двеста шестдесет и три
лева), представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителки
кредит тип кредитна линия **, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска 01.11.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 355 лева
(триста петдесет и пет лева) – направени по делото разноски, от които 50 лева за внесена
държавна такса, 300 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 5 лева за съдебно
удостоверение.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., представлявано от Г.Б.К. ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. М. О., АК Смолян,
служебен адрес: гр. Р., бул. „България“ №.., Булстат *********, сумата от 300 лева (триста
лева) адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
6