№ 37
гр. Кюстендил, 01.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно частно
наказателно дело № 20231500600034 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341, ал.2 вр. чл.301, ал.1 т.4 пр.2 и вр. ал.2 НПК.
Делото е образувано по частна жалба от адв. д-р А.Г.Д. в качеството й на
повереник на частния тъжител по по НЧХД № 798/21 г. по описа на Кюстендилския районен
съд В. И. Ч-Ш.
Обжалва се определение №421, постановено на 25.11.2022 г. по НЧХД № 798/21 г.
на КнРС, с което съдът е оставил без уважение искането на адв.д-р Д. в качеството й на
повереник на частния тъжител Ч-Ш за изменение на присъда № 20/31.10.2022 г. по
посоченото НЧХД в частта за разноските. Сочи се, че определението е неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като присъждане на разноски за двама
адвокати в наказателния процес представлявало злоупотреба с право по смисъла на чл.54,
ал.2 от Конституцията на РБългария. Иска се отмяна на определението и произнасяне по
същество с присъждане на възнаграждение на само за един адвокат.
Въззиваемата страна по жалбата- Д. Г. М. не е депозирала възражения в срока по
чл.342, ал.2 НПК срещу постъпилата частна жалба.
КнОС, в настоящия съдебен състав, като разгледа постъпилата частна жалба,
намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна и в срока по чл.
342, ал.1 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
По тъжба на В. И. Ч-Ш с твърдения за извършено престъпление по чл.147, ал.1 НК
срещу подсъдимата Д. Г. М. е било образувано НЧХД № 35/21 г. по описа на
Благоевградския РС. По посоченото дело М. е упълномощила като свой защитник адв.М.О.
от АК- Кюстендил. По делото фигурира негово пълномощно – л.108 с отбелязване, че е
договорено възнаграждение в размер на 500 лева, платени в брой.
С протоколно определение от 25.06.2021 г. делото е прекратено поради отвод на
всички съдии в този съд.
ВКС с определение №116/12.07.2021 г. по н.д. № 609/21 г. е определил като
компетентен съд Кюстендилския районен съд.
Пред КнРС същата е била представлява от адв. О. и адв. Г.М.. На л.115-199 г. по
делото фигурират договори за правна защита и съдействие, в които е отбелязано, че общо
платената сума на защитника й адв. М. по НЧХД № 798/21 г. е в размер на 900 лева.
По време на пледоариите е претендирано заплащане на разноски от страна на
защитниците й, като е представен списък, в който са отразени разноските на адв. М. в
размер на 900 лева.
С присъда № 20/31.10.2022 г. по НЧХД № 798/21 г. на КнРС подс. М. е оправдана по
1
повдигнатото обвинение по чл.147, ал.1 НК, отхвърлени са предявените срещу нея
граждански искове за имуществени и неимуществени вреди. Тъжителката В. Ч-Ш е осъдена
за заплати разноските на подсъдимата в размер на 1400 лева, включващи се и разноските за
адв. О..
Присъдата не е обжалвана в оправдателната й и отхвърлителната й част.
На 15.11.2022 г. е постъпило искане от адв.д-р А.Д. за поправка на съдебно решение
в частта на присъдените разноски с правно основание чл.248, ал.1 ГПК. Иска се изменение
на присъдата в посочената част, тъй като разноските за адв. О. не били описани в
приложения списък по чл.80 ГПК.
С атакуваното определение КнРС е оставил без уважение искането, като е приел, че
нормите на ГПК не се прилагат субсидиарно в частта относно присъдените разноски в
наказателното производство.
Настоящият съдебен състав намира атакуваното определение за правилно и
законсоъборазно по следните съображения:
В настоящия случай въпросът за разноските е решен с присъда, но доколкото в тази
й част същата не се ползва със сила на присъдено нещо, няма пречка да бъде пререшен
съгласно чл.301, ал.1, т.4 НПК. Производството пред КнРС е наказателно и в него се
прилагат разпоредбите на НПК; направеното искане за поправка на присъдата, респ. за
изменението й на основание чл.248 ГПК е неприложим, но същото следва да се разгледа
съгласно посочения процесуален ред, съобразявайки се с нормите на чл.189- 190 НПК.
Безспорно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК е категорична, че когато подсъдимият
бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда,
се възлагат на частния тъжител. Въпросът за разноските е доразвит и с ТР 36/90 г. на ОСНК,
което изрично предвижда, че правилата за тях се прилагат за всички видове наказателни
дела и че съдът е задължен служебно да се произнесе по възлагането на разноските по дела,
образувани по тъжба на пострадалия, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено. В този аспект съдът правилно е решил този
въпрос, като е преценил, с оглед съдбата на НП (приключило с оправдателна присъда), че
разноските на подсъдимата следва да се възложат на тъжителката.
Не се споделят развитите в частната жалба доводи, че реда за претендиране на
разноските й, определен в чл.80 ГПК, не е спазен. Тази разпоредба не се прилага в
наказателния процес. Гражданският иск в него има акцесорен характер и в наказателния
процес основателността му се определя от наказателната отговорност на подсъдимата.
Въпросът за разноските на оправдания подсъдим са решени изрично с чл.190 НПК и в този
аспект не може да се твърди, че в случая е налице законодателна празнота, която следва да
се запълва чрез правоприлагане па аналогия. Липсата на разпоредбата, идентична на чл.78,
ал.1-5 ГПК, както и на чл.248 ГПК не е основание за препращане към ГПК. Разпоредбата на
чл.88, ал.1 ГПК изрично предвижда, че разглеждането на гражданския иск е по реда на
НПК, препращането към ГПК е само по отношение на липсата на особени правила за този
ред, но не и по правилата за разноските.
Не се споделя и довода на жалбоподателката, че присъждането на разноски за
двама адвокати представлява злоупотреба с права. Видно от материалите по делото е, че
подсъдимата в производството пред БлРС е ангажирала адв.О., а пред КнРС- адв. М., като
пред КнРС и двамата са се явявали пред съда, респ. са упражнявали ефективна защита. НПК
не определя броя на адвокатите, които могат да бъдат представители на определена страна в
процеса, нито пък съдържа ограничения относно договореното възнаграждение.
Същевременно в чл.189 НПК не се предвижда възможност за намаляване на
възнаграждението при прекомерност при възражение; такава възможност не е предвидена и
в чл.190 НПК. Този въпрос няма как да бъде разгледан от настоящия състав, доколкото не е
основано на приложимия процесуален закон. В НПК не е предвидена аналогична на чл. 78,
ал. 5 ГПК разпоредба, която да дава възможност на съда да присъжда възнаграждение в по-
нисък от претендирания като платен адвокатски хонорар от гледище на действителната
фактическа и правна сложност на делото. Разпоредбата на чл. 189 – 190 НПК са ясни и по
непререкаем начин уреждат въпроса с възлагането на разноските, съответно- при признаване
на подсъдимия за виновен и при оневиняването му- Р- 21 от 20.07.2022 г. - н. д. № 1082/2021
2
г.- III НО.
В заключение- В наказателното производство не следва да се обсъжда оплакване за
прекомерност на разноските, т.е., неприложима е разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Цитираните в жалбата решения на ВКС са тълкувани превратно, тъй като там
казусите са специфични и не са идентични с настоящия.
В този аспект тъжителката Веселка И. Ч-Ш правилно и в съответствие с разп. на
чл.189-190 НПК е осъдена да заплати сторените от подс. М. разноски. Затова и
определението на КнРС, с което е отказал измението на присъдата си в частта за разноските
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По тези съображения и на осн.чл.345 НПК вр. чл. 306, ал.1,т.4 НПК, окръжният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №421/25.11.2022 г.на Кюстендилския районен съд
по НЧХД № 798/2021 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3