Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар
Милена Радкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.
дело № 487 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че с ответника са
съделители в производство по делба на сънаследствени имоти, чиято първа фаза е
приключила с влязло в сила решение по гр.д. № ***. на ВТРС. Сочи, че на
29.01.2019г. между страните е сключен предварителен договор за спогодба-делба,
съгласно който в дял на ищеца по настоящото дело се възлагат всички делбени
имоти, а ответницата получава пожизнено и безвъзмездно право на ползване на
един от тях и сумата от 28 000 лв. за уравнение на дела си. Ищецът твърди,
че с подписването на договора за спогодба – делба страните са поели задължение
да заявяват в следващото заседание по делбеното производство, че желаят
одобряването на постигната между тях спогодба. Изтъква,
че в проведеното на 06.02.2019г. заседание по гр.д. № ***. на ВТРС ответницата
е отказала пред съда да подпише постигната между тях спогодба с довод, че в
текста й липсвали желани от нея клаузи. Ищецът смята, че по този
начин ответницата е нарушила задължението си по т. 5 от процесния предварителен
договор, което поражда в негова полза уговореното между страните по т. 9
вземане за неустойка в размер на 10 000 лв. Сочи, че съгласно посочената
клауза страна, която неизпълнени някое от задълженията си по договора – спогодба
дължи на другата обезщетение за неизпълнение в горепосочения размер. По тези
съображения ищецът оправя искане до съда за осъждане на ответницата да му
заплати сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка по т. 9 от договора
– спогодба, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
С отговора на
исковата молба ответникът заема становище за недопустимост, а в условията на
евентуалност за неоснователност на предявения иск. Смята, че с оглед предварителния
характер на договора – спогодба от 29.01.2019г. само в производството по
обявяването му за окончателен по реда на чл. 362 и сл. ГПК може да се изследва
дали се дължи претендираното обезщетение за неизпълнение и в какъв размер. Ответникът
релевира възражение за унищожаемост на спогодбата – делба, тъй като не е
разбирал свойството и значението на извършеното при подписването й /уточнено в
първото съдебно заседание/, доколкото страда от психично заболяване –
параноидна шизофрения. Моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Съдът,
като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Не
е спорно, а и от представеното с исковата молба влязло в сила решение №
1274/21.12.2018г. по гр.д. № ***. на ВТРС се установява, че страните в настоящия
процес са съделители в производство по съдебна делба, имащо за предмет прекратяване
на съсобствеността върху 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор ***, на
първи жилищен етаж от сграда с идентификатор ***и на гараж с идентификатор ***.4.
Делбата на тези имоти е допусната при равни права между тях – по 1/2 ид. част. След
приключване на първата фаза на делбата страните са подписали представена
спогодба – делба от 29.01.2019г., с която са уговорили, че в дял на ищеца се
поставят всички делбени имоти срещу задължението му да уравни дела на
ответницата в пари – сумата от 28 000 лв., което ще бъде преведена по
банковата й сметка в срок до два дни от одобряването на спогодбата по реда на
чл. 234 ал. 1 ГПК. Страните са предвидили още, че спогодбата – делба се сключва
при условие, че ответницата запазва за себе си, а ищецът учредява в нейна полза
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху един от делбените имоти. Със
подписването на спогодбата – делба страните са се задължили да се явят в
следващото насрочено по гр.д. № ***. на ВТРС съдебно заседание и да заявят
желание за одобряване на тази спогодба по реда на чл. 234 ал. 1 ГПК. Приели са,
че спогодбата – делба има характер на предварителен договор по чл. 19 ЗЗД, който
може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19 ал. 3 ЗЗД, при
неизпълнение на задълженията по него, включително за потвърждаването й пред
съда и подписване на съдебния протокол. В т. 9 от спогодбата – делба страните
са уговорили, че ако някоя от тях не изпълни някое от задълженията си по нея
дължи на изправната страна обезщетение за неизпълнение в размер на 10 000
лв.
От
представения в оригинал лист от амбулаторен преглед на дежурен лекар при ЦПЗ
гр. В. Търново № 262/29.01.2019г. се установява, че към датата на подписване на
процесната спогодба – делба психичното заболяване на ответницата /параноидна
шизофрения/ е в момента на ремисия, но все пак при нея е водеща негативната
шизофренна симптоматика.
Липсва
спор между страните, а и от представения съдебен протокол от проведено на
06.02.2019г. открито съдебно заседание по гр.д. № ***. на ВТРС е видно, че
ответницата е отказала подписването на съдебна спогодба в делбения процес. От
обясненията на последната дадени по реда на чл. 176 ГПК се установява, а и по
това обстоятелство не е спорно, че към датата на приключване на устните
състезания производството по извършване на съдебна делба продължава и по него
не е постигната спогодба между съделителите.
От
заключението на изслушаната по делото СПЕ се потвърждава, че ответницата страда
от хронично психическо заболяване - параноидна шизофрения. Установява се, че
към датата на сключване на процесния договор същата е била в относително добра
ремисия и е разбирала и е можела да ръководи действията си във връзка с
подписването й. Според вещото лице този извод не се променя при съобразяване на
изявленията на ответницата в производството по гр.д. № ***. на ВТРС относно принадлежността
на правото на собственост върху делбените имоти. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че към деня на освидетелстването на ответницата във връзка с
изготвяне на експертизата състоянието й е идентично с това към датата на
подписване на спогодбата – делба, поради което е дало заключение, че същата е
разбирала свойството и значението на постъпките си и е можела да ръководи
действията си. Вещото лице допълва, че ответницата е лесно внушаема.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 92 ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те са се
доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за по - големи вреди. Неустойката
е винаги форма на договорна отговорност и представлява проявление на принципа
на автономия на волята по чл. 9 ЗЗД. Чрез неустойката страните уговарят
предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в
случай, че не изпълни задълженията си по договора. За уважаването на
претенцията по чл. 92 ЗЗД е необходимо ищецът да проведе пълно и главно
доказване на предпоставките пораждащи правото му на вземане за неустойка – наличието
на валидно сключен договор между страните, уговорена в договора неустоечна
клауза, която не страда от пороци, водещи до нейната недействителност и
неизпълнение на договорно задължение, чието изпълнение е обезпечено с уредената
в договора неустойка.
С
оглед на установените по делото факти за висящо между страните производство за
съдебна делба на сънаследствени имоти и предвид момента на сключване на процесната
спогодба – делба /след допускане на делбата, но преди извършването й/, съдът
намира, че постигнатото между страните договорно съглашение от 29.01.2019г. има
организационен и подготвителен характер относно приключването на делбеното
производство със съдебна спогодба. Въпреки това, тя не представлява
предварителен договор по чл. 19 ЗЗД, като са посочили страните в нея, а по –
скоро има съществени елементи на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 и
сл. ЗЗД. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че предмет на спогодбата –
делба са вещите предмет на делбеното производство, тъй като за да има характер
на предварителен договор по чл. 19 ЗЗД тяхното съглашение следваше да касае имоти
извън делбата. За вида на договора е без значение, че страните по него са го
определили като предварителен по чл. 19 ЗЗД, доколкото за неговия характер се
съди по предмета му и по естеството на правата и задълженията на всяка страна.
В тази връзка възраженията на ответната страна, че единствено в производството
по чл. 362 и сл. ГПК е допустимо да се разглежда въпроса за
дължимотстта на претендираното обезщетение за неизпълнение е напълно
неоснователно.
Със
сключването на спогодбата – делба страните, в качеството си на съделители по
гр.д. № ***. на ВТРС, са уговорили начина за ликвидиране на съсобствеността
между тях и са поели задължение да заявят пред делбения съд воля за приключване
на производството чрез одобряване на постигната спогодбата по реда на чл. 234
ал. 1 ГПК. Възражението на ответника за недействителност на договора от
29.01.2019г., поради неговата унищожаемост, с оглед невъзможността ответницата
да разбира и ръководи постъпките си е изцяло неоснователно. Съгласно чл. 31 ЗЗД
унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му
не е могло да разбира или да ръководи действията си. Следователно
правнорелевантна е неспособността на страната да разбира или ръководи действията
си при извършване на сделката. Сам по себе си факта, че страната страда от
психична болест не е достатъчен за унищожаването й. Трябва по несъмнен начин да
бъде установено, че проявлението на болетта към момента на сделката е причинило
състояние, при което страната не може да се грижи за своите права и интереси.
В
случая от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се
направи категоричния извод, че към датата на подписване на процесната спогодба
– делба от 29.01.2019г. ответница не била в невъзможност да осъзнава или ръководи
действията си. Макар и да страда от параноидна шизофрения, към датата на
извършване на сделката същата е била в ремисия, разбирала е и е можела да
ръководи действията си във връзка със сключването на договора. В тази насока е
заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. Експертните изводи на вещото лице почиват както на лично
освидетелстване на ответницата, така и на създадени към релевантната дата
медицински документи за психичното й здраве /лист за амбулаторен преглед от
29.01.2019г./, поради което се възприемат изцяло от настоящият съдебен състав. В
подкрепа на същите са и изявленията на ответницата, обективирани в съдебния
протокол от 06.02.2019г. по гр.д. № ***. От тях явства, че същата осъзнава
съдържанието на постигнато съглашение с ищеца по делото и последиците от него.
Обстоятелството, че ответницата демонстрира субективно възприятие, че нейната
част от правото на собственост принадлежи на децата й, тъй като им я е дарила
не може да обоснове извод за опорочаване на процесната спогодба – делба. Към
момента на подписването й ответницата е била наясно, че с влязлото в сила
решение по допускане на делбата дарствените й разпореждания в полза на нейните
деца са обявени за относително недействително по отношение на ищеца. По тези
съображения съдът намира, че договорното съглашение между страните не страда от
пороци, водещи до неговата унищожаемост по реда на чл. 31 ЗЗД, поради което
същото е валиден източник на права и задължения.
По
делото безспорно се установи, че на 06.02.2019г. в откритото съдебно заседание
по гр.д. № ***. на ВТРС ответницата е отказала да подпише съдебна спогодба и делбеното
производство е продължило с извършването на процесуални действия по ликвидиране
на съсобствеността. Налице е неизпълнение на поетото от ответницата задължение
за изявяване на воля за одобряване от съда на процесната спогодба – делба по
реда на чл. 234 ГПК. Изпълнението на това договорно задължение е обезпечено с неустойка,
но дължимостта й е предпоставена от проверка на нейната действителност. Съдът
служебно, и без възражения на страните, следи за валидността на неустоечната
клауза и дали тя не накърнява добрите нрави по начин, водещ до нейната
нищожност /т. 3 от ТР № 1/15.06.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСТК, ВКС,
Решение № 178/26.02.2015г. по т.д. № 2945/13г., Решение № 229/21.01.2013г. по
т.д. № 1050/2011г., двете на II
т.о. и мн. други/. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1
пред. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е
законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване
на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на
справедливост, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения,
на предотвратяване на несправедливото облагодетелстване и прочие. Преценката
дали една неустойка е нищожна от гледище на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния казус факти и обстоятелства и от общи за всички случаи
критерии като естество на обезпеченото с неустойката задължение и неговия
размер, вида на неустойката /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението, съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън
присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /вече
цитираното ТР № 1/15.06.2010г /.
В
случая уговорена в т. 9 от спогодбата – делба неустойка не е насочена към
обезпечаване на конкретно договорно задължение, а общо е предвидена да обезпечава
кое да е поето от страните задължение. С оглед вида на последните уговорената
неустойка има компенсаторен, а не мораторен характер, и е с ясно изразена
санкционна функция, предвид уговарянето й в глобален размер от 10 000 лв.
Дори когато наказателната функция на неустойка има превес е недопустимо тя да
води до нарушаване на добрите нрави и да служи като средство за несправедливо
обогатяване на другата страна. При преценка на вида на задължението, което уговорена
неустойка обезпечава, както и на съотношението между размера й и очакваните
евентуални вреди за изправната страна от неизпълнението, настоящият състав на
ВТРС намира, че същата излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. По съдържанието си поето задължение за изявяване на воля за
одобряване на спогодбата от съда по чл. 234 ал. 1 ГПК представлява
предварителна уговорка за начина на упражняване на процесуални права. Вярно е,
че процесуалния закон насърчава приключването на висящ спор със съдебна
спогодба, но процесуалната възможност на страната да иска одобряването й не
може да се превръща в задължение за подчинение на правото на другата страна да
иска постигането на такава. Прекомерно високия размер на неустойката я превръща
в средство за неоснователно обогатяване, тъй като евентуалните вреди, които ще
търпи ищеца при непостигане на съдебна спогодба са несъизмеримо по – малки от това,
което ще получи като обезщетение за неизпълнение. Приключването на делбения
процес и ликвидиране на съсобствеността по уредените в процесуалния закон
способи не може да намали стойността на дела, които ищеца има в съвкупността.
Същият практически няма да търпи вреди, поради неприключване на делбата със
съдебна спогодба, доколкото неговите права в съсобствеността не могат да бъдат
накърнени. Те са установени със силата на присъдено нещо с решението по
допускане на делбата. Получавайки реален дял от съсобствеността респ. парично
уравнение на неговата стойност, ведно с търсената неустойка в размер на
10 000 лв. ищецът ще се обогати несправедливо за сметка на другия
съделител. Следователно уговорената между страните неустоечна клауза несъответства
на принципа за добросъвестност и създава предпоставки за нарушение на основния
принцип в правото за недопускане на неоснователно обогатяване. Това води да
нищожност на неустоечната клауза, поради противоречие с добрите нрави, което
изключва наличието на валидно възникнало в полза на ищеца вземане за неустойка.
Предвид на това предявения иск с правно основание чл.
92 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът
следва да понесе сторените от ответника разноски в размер на 300 лв. -
адвокатско възнаграждение и 180 лв. - разноски за депозит за вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Ц.Х.Ц., ЕГН: ********** *** против И.Х.Н., ЕГН: ********** ***, иск
с правно основание чл. 92 ЗЗД, за
заплащане на сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща неустойка по
т. 9 от спогодба – делба от 29.01.2019г. за неизпълнение на поето договорно задължение
за одобряване по реда на чл. 234 ал. 1 ГПК на подписаната между страните
спогодба – делба от 29.01.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2019г.
до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Ц.Х.Ц., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.Н., ЕГН: ********** *** СУМАТА от
480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ - представляваща общ размер на
сторените от ответника разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: