Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261679
гр. Пловдив, 14.12.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на двадесет и девети декември през две хиляди и двадесета година
Председател: Димитрина
Тенева
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7644 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск по чл. 439 от ГПК, от
Н.П.Ш., ЕГН **********,
с адрес *** чрез адв. Б. против
„ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от
С.С. и Ж.С. за признаване за установено, че
ищеца не дължи на ответника сумата от 1083.38 лева - консумирана и неплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2010 г. – 30.09.2011 г. ведно със законната лихва от
11.07.2012 г. до окончателното й изплащане; сумата от 147.90 лева - обезщетение
за забава за периода 01.07.2010 г. – 10.07.2012 г. и за сумата от 125 лева-
разноски по производството. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че по искане на ответника срещу ищеца е
образувано изп. д. № .../2013 г. по описа на ЧСИ рег.
№ ........за принудително събиране на следните вземания: за сумата от 1083.38
лева - консумирана и неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2010 г. –
30.09.2011 г. ведно със законната лихва от 11.07.2012 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 147.90 лева - обезщетение за забава за периода 01.07.2010
г. – 10.07.2012 г. и за сумата от 125 лева- разноски по производството, което
дело впоследствие е продължено от ЧСИ ...... под № ..../2017 г., като ищецът
счита, че не дължи на ответника горепосочените вземания, тъй като се е погасило
правото му на принудително изпълнение за същите, с оглед на което моли съда да
постанови решени, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че не му дължи горните суми. Вземанията са с периодичен характер и се погасяват
с тригодишен давностен срок. Изискуемостта е
настъпила от 01.11.2011 г. Давността е започнала да тече от този момент. Същата
е прекъсната на 07.03.2013 г. с искане по изп. дело .../2013
г. ........ за предприемане на изпълнителни действия. След това не са
извършвани изпълнителни действия повече от две години. С изтичането им от
07.03.2015 г. изп. дело .../2013 г. ........ се е
прекратило. Новата погасителна давност е изтекла на 07.03.2016 г. преди образуване
на изп. дело ..../2017
г. ЧСИ .........
В предоставения срок за
отговор ответника оспорва предявените искове, като твърди, че в молбата за
образуване на изпълнителното дело има изрично искане за пристъпване към
изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, ведно с възлагане по смисъла на чл. 18 от ЗЧСИ. В хода на
изпълнителното производство са предприети редица изпълнителни действия, с всяко
от които е била прекъсвана давността съответно е бил прекъсван срокът по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а освен това длъжникът е извършвал редовно доброволни
плащания, с всяко от които той не само е признавал съществуването на вземането,
но е прекъсвал давността. След преустановяване на доброволните плащания на
29.09.2016 г. ответникът е депозирал молба до съдебния изпълнител за
предприемане на изпълнителни действия, а на 30.03.2018 г. е наложена възбрана
на собствен на длъжника недвижим имот. Не
се оспорва, че за процесните вземания ответника се е снабдил с изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 10755/2012 г. на Районен съд - Пловдив и за принудителното
им събиране по молба от 07.03.2013 г. е образувано изп.
д. № .../2013 г. на ЧСИ ........., което е продължено от ЧСИ ...... под № ..../2017
г.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложените писмени доказателства-заповед за
изпълнение 6810/16.07.2012 г. ; изпълнителен лист от 13.08.2012 г. на ПРС; е
видно, че въз основа на заповед за изпълнение по ч. г. д. 10755/2012 г. на ПРС
ответника се е снабдил с изпълнителен лист срещу ищеца за притендираните
вземания.
От приложеното изп. дело .../2013 г. на ЧСИ ......... и изп. дело .../2017 г.на ЧСИ ....... е видно, че въз основа на изпълнителния
лист от 13.08.2012 г. на ПРС ответника е образувал против ищеца на 07.03.2013
г. изпълнително дело при ЧСИ ......... за събиране на вземанията, като е
поискано извършване на изпълнителни действия. На 31.01.2016 г. изпълнителното
дело е поето от ЧСИ ......... На 29.09.2016 г. е отправено искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия по
делото. На 26.01.2017 г. изпълнителното дело е поето от ЧСИ ......... На
08.07.2017 г. изпълнителното дело е поето от ЧСИ .... под № ...../2017 г. На
17.07.2017 г. и 29.08.2017 г. са постъпили плащания на суми от по 250 лв. по
сметка на ЧСИ ........ от С.Ш.. На 19.10.2017 г. от взискателя
е поискано извършване на изпълнителни действия. На 13.04.2018 г. е постъпило
плащане на сума от 116,86 лв. На 15.11.2018 г. взискателя
отново е поискал извършване на изпълнителни действия. На 14.01.2019 г. е
постъпило плащане на сума от 80,80 лв. От 23.05.2019
г. изпълнителенто производство е спряно. В периода
20.03.2013 г. -17.10.2014 г. по изпълнителнителното
дело са постъпили 17 плащания на суми от по 50 лв.; 20 лв. и 25 лв.
От изготвеното заключение от 27.10.2020 г. по допуснатата
ССЕ е видно, че по изпълнителнто дело е платена сума
от 1667,32 лв., с нея е погасена главница от 799,27 лв.; обезщетение за
забава-147,90; законна лихва-350,15 лв. юрисконсултско
възнаграждение-250 лв.; такси и разноски по ч. г. д. и изпълнително дело-120
лв. Незаплатената сума възлиза на 284,11 лв. главница за периода 01.03.2011
г.-30.09.2011 г. и 5 лв. съдебна такса.
Предвид така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист в полза на ответника спрямо ищеца, както и, че въз основа на тях е
образувано изпълнително дело .../2013
г. на ЧСИ ..........
Предвид разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжникът
по изпълнителното производство да оспори чрез иск
изпълняемото право на взискателя, при условие, че
възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт,
следва да се приеме, че
в настоящия случай спорът се свежда
до това изтекла
ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение
на процесните вземания в период след възникването им до момента на
предприемане на изпълнителни действия, доколкото не се
твърди и установява, да е водено производство по реда на чл. 422 от ГПК,
прекъсващо давността.
С оглед характера на вземанията за дължими суми
по изпълнителния лист, следва да се приеме,
че главницата касае задължения за периодични плащания от 01.05.2010 г. до
30.09.2011 г. и лихви, които се погасяват с изтичане на тридишна
давност съобразно чл.
111 ЗЗД.
Доколкото в процесния случай се касае за
вземания установени със заповед за
изпълнение и издаден възоснова на нея
изпълнителен лист, съобразно т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК,
не е налице прекъсване на давността
за същите с издаване на заповедта, влизането и в сила и издаване на
изпълнителния лист. Тъй като в молбата на взискателя от
07.03.2013 г. се отправя искане за предприемане на действие по събиране на вземането, следва да се приеме че прекъсване на давността е настъпило от този
момент. С последвалите регулярни месечни плащания на суми от по 20 лв., 25 лв.
и 50 лв. в периода 20.03.2013 г. - 17.10.2014 г. по изпълнителното дело многократно
е прекъсвана давността и не е било налице основание за премиране на делото към
29.09.2016 г., когато е отправено от взискателя ново
искане за извършване на изпълнителни действия, което също прекъсва течението на
давността. Не е настъпило основание за прекратяване на изпълнителното дело и в
последствие, с оглед извършените плащания на 17.07.2017 г. и 29.08.2017 г.,
както и след поемане на делото от ЧСИ .....и преобразуването му под нов номер ..../2017
г. от 08.07.2017 г. и до момента на спиране-23.05.2019 г. тъй като взискателя редовно –на 19.10.2017 г. и 15.11.2018 г. е
отправял искания за извършване на изпълнителни действия. Ето защо настоящия
състав намира за неоснователно твърдението на ищеца за недължимост
на заявените вземания поради погасяването им по давност.
С оглед установените данни от извършената ССЕ, заключението по която се
кредита изцяло от съда като компетентно изготвено съдът намира, че с
извършените плащания по изпълнителното делото са погасени изцяло задължението
за мораторна лихва от 147.90 лева, част от главницата,
със съответната и законна лихва, и част от присъдените разноски, в резултат на
което към 03.05.2019 г. дължима се явява главница от 248,11 лв. начислено
задължение за периода 01.03.2011-30.09.2011 г. и 5 лв. за държавна такса.
Предвид това съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи до
сумата от 799,27 лв. като за разликата над нея до 1083.38 лева - консумирана и
неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2010 г. – 30.09.2011 г. ведно със
законната лихва от 11.07.2012 г. до окончателното й изплащане се отхвърли; за
сумата от 147,90 лв.-обезщетение за забава за периода 01.07.2010 г. –
10.07.2012 г.; и за сумата до 120 лв.-разноски по производството, като за разликата над нея
до 125 лева се отхвърли.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните
от него разноски съразмерно на уважената част и в съответствие с представения
списък и доказателства, които съответстват на 416,24 лв.
На ответинка следва да се присъдят разноски
съразмерно на отхвърлената част, съобразно представения списък и доказателства,
които са в размер от 70,34 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Н.П.Ш., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на против „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от
С.С. и Ж.С. сумата от 799,27 лв. (седемстотин деветдесет и девет лева и 27
ст.) - консумирана и неплатена топлинна енергия за периода 01.05.2010 г. – 31.03.2011
г. ведно със законната лихва от 11.07.2012 г. до окончателното й изплащане;
сумата от 147.90 лева (сто четиридесет и седем лева и 90 ст.)- обезщетение за
забава за периода 01.07.2010 г. – 10.07.2012 г. и сумата от 120 (сто и
двадесет) лева- разноски по производството, за които е издаден на 13.08.2012 г.
изпълнителен лист по ч. г. д. 10755/2012
г. на Районен съд - Пловдив.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.Ш., ЕГН **********,
с адрес *** против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от
С.С. и Ж.С. иск за признаване за установено, че ищеца
не дължи на ответника сумата над 799,27 лв. (седемстотин деветдесет и девет лева и 27
ст.) – до 1083,38 лв.(хиляда и тридесет и осем лева и 38 ст.) консумирана и
неплатена топлинна енергия за периода– 01.04.2011 г. -30.09.2011 г., ведно със
законната лихва от 11.07.2012 г. до окончателното й изплащане; сумата над 120 (сто
и двадесет) лева- до 125 (сто двадесет и пет ) лв.разноски по производството,
за които е издаден на 13.08.2012 г. изпълнителен лист по ч. г. д. 10755/2012 г. на Районен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Н.П.Ш.,
ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от
С.С. и Ж.С. сумата от 70,34 лв. (седемдесет лева и 34
ст.) разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от
С.С. и Ж.С. да заплати на Н.П.Ш.,
ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 416,24 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и 24 ст.) разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА
Вярно с
оригинала!
ММ