Решение по дело №16667/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 юни 2025 г.
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20191100116667
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….

гр. София, 27.06.2025 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                         

и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 16667 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

           

Настоящото дело е образувано след като с решение № 164/11.12.2019г. по т.д № 1518/2019 г. на ВКС, на основание чл. 303, ал.1, т.6 от ГПК,  е отменено решение № 5544/24.07.2015 г. по гр.д. № 394/2014 г. на СГС , ГО, I-7 състав, в частта, в която е признато за установено по чл.422, ал.1 от ГПК, че К.С.П. дължи солидарно с Б.В.Р. на „Българо –американска кредитна банка“ АД главница в размер на 500 000 евро, представляваща част от непогасена главница ог 598 000 евро, дължима по договор за банков кредит ТЕ-01/10.12.2007г. и анексите към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 30.09.2011 г. по чгр.д. № 682/2011 г. на РС-Тетевен и делото в тази част е върнато за разглеждане от друг състав на Софийски градски съд за прилагане на процедурата по чл.367, ал.1 от ГПК по отношение на К.С.П. и за по-нататъшни процесуални действия. 

Предявен е от „Б.к.б.“АД против К.С.П. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 430, ал.1 от ТЗ.

Ищецът твърди, че на 10.12.2007 г. сключил с „Богоя сървис“ ООД в качеството на заемател и с поръчителите К.С.П. и Б.В.Р. договор за банков кредит ТЕ-01 от 10.12.2007 г., съгласно който поел задължение да предостави на „Богоя сървис“ ООД кредит в размер на 616 000 евро, а заемателят поел задължение да върне кредита в срок до 20.10.2013 г. при условията на договора. Банката предоставила кредита и той бил усвоен изцяло. Впоследствие страните сключили множество анекси към договора, с които променили клаузи от него, свързани с  отговорността, усвояването, срока и погасяването на вземанията - анекс №1 от 23.06.2009г., анекс №2 от 23.09.2009 г., анекс №3 от 28.01.2010 г., анекс №4 от 04.06.2010г., анекс №5 от 04.05.2011 г. Съгласно Раздел 5, т.5.01, т.2, б.“а” и “б” от договора за банков кредит поръчителите К.С.П. и Б.В.Р. поели задължение да отговарят солидарно със заемателя за всички парични задължения, произтичащи от договора и всички анекси към него, включително при удължаване на срока на договора, както и при разсрочване на задълженията по същия, без да е необходимо допълнително и конкретно тяхно съгласие за това. Поръчителите изрично признали дълга, като подписали последния анекс № 5/04.05.2011г., където били указани точният размер и основание на всички дължими суми. Неизплатената част от главницата по договора за кредит възлизала на  598 000 евро, от които 583 000  евро - редовна главница по кредита, а 15 000 евро - просрочената главница по кредита. Неизплатената лихва върху неизплатената част от главницата по кредита възлизала на 41 598.79 евро. Лихвата за забава възлизала на 26 910 евро. Тъй като поръчителите не изпълнили задълженията си за заплащане на посочените в анекс № 5 суми, с писмо-уведомление изх.№2-6663-В от 21.09.2011 г. банката ги уведомила, на основание  раздел IX, т.9.01, букви ”а” и „е” и т.9.03, буква “б” от договора, че обявява целия кредит за незабавно и предсрочно изискуем.  Уведомлението било редовно връчено на всички задължени лица по договора, които лично  удостоверили получаването му с подписи. Предсрочната изискуемост била отразена в счетоводната система на банката на 26.09.2011 г. На 27.09.2011 г. “Б.к.б.” АД подала заявление пред РС-Тетевен  по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу заемателя и ответниците за сумата от 500 000 евро, представляваща част от 598 000 евро -  главница по договора за банков кредит ТЕ-01 от 10.12.2007 г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане и направените по делото разноски. На 30.09.2011 г. била издадена заповед за незабавно изпълнение по  чл.417 от ГПК по  ч.гр.д. № 682/2011 г. на Районен съд – Тетевен за посочените в заявлението суми. Ищецът твърди, че започналото на 27.09.2011 г. заповедно производство по ч.гр.д.№ 682/2011 г. на РС – Тетевен предхождало с два месеца откритото на 29.11.2011г. в Окръжен съд - Ловеч производство по несъстоятелност спрямо кредитополучателя “Богоя сървис” ООД, в което вземанията на ищеца били включени в списъка на приетите и предявени вземания, изготвен от синдика, които не били оспорени. Двамата поръчители  обаче оспорили издадената срещу тях заповед по чл.417 от ГПК, поради което ищецът  моли съда да приеме за установено по отношение на ответника К.С.П., че дължи солидарно с поръчителя Б.В.Р. сумата от 500 000 евро, представляваща част от непогасена главница в общ размер от 598 000 евро  по договор за банков кредит ТЕ-01 от 10.12.2007 г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 27.09.2011 г. до окончателното изплащане на задълженията. С исковата молба се претендират и направените в исковото и в заповедното производство разноски.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че исковата молба била нередовна. С нея ищецът претендирал сума от 500 000 евро – част от 598 000 евро, представляваща главница по договор за кредит, а в заявлението по заповедното дело търсел сума от 500 000 евро за главница „частично“ и „солидарно“ от няколко длъжници, както и разноски в размер на 31 833.28 лв., поради което не било ясно в какъв размр е претендираната главница, нито каква част се претендирала от двамата поръчители, тъй като понятията „частично и солидарно си противоречали. Твърди, че ответникът нямал качеството на поръчител и не отговарял за задълженията на „Богоя сървиз“ ООД, поради неотразени плащания и извършени действия от банката във вреда на поръчителя, като се позовава на чл.83 и чл.123 от ЗЗД. В подписаните анекси липсвал текст за рамките на отговорността на поръчителите/дали била равна на отговорността на заемателя, по-малка или по-голяма/. Ответникът не бил подписал анекс № 4/04.06.2010 г. Клаузите на този анекс влошавали положението на поръчителя. С липсата на съгласие за подписването на този анекс било прекратено действието на договора за поръчителство по отношение на ответника. В анексите липсвал изричен текст, който да ангажира отговорността на поръчителите при изменение на условията на договора, както и липсвал текст, в който поръчителите да са дали своето изрично съгласие за изменението на условията на договора /чл.147, ал.2 от ЗЗД/. Ответникът твърди, че всяко предоговаряне на срока, рефлектиращо в продължаване на първоначалния срок, било  непротивопоставимо на поръчителя, освен при изричното му съгласие да поръчителства в новия срок. В анексите липсвала клауза, с която поръчителите да са приели удължаването на срока на договора, начисляването на такса за предоговаряне и превръщане на изтекли лихви в редовна главница. На следващо място твърди, че неговото задължение като поръчител било прекратено, поради изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД, тъй като  изпълнителният лист по заповедното производство не бил използван  за повече от 2 години след издаването му, а изпълнителният лист за разноските в исковото производство не бил използван повече от 3 години след постановяването на съдебното решение, поради което  ищецът не можел да ангажира отговорността на поръчителя. Отговорността на  поръчителя не можела да надхвърли тази на главния длъжник. Срещу главния длъжник „Богоя сървиз“ ООД било образувано производство по несъстоятелност по търг.д. № 33/2011 г. на Ловешки окръжен съд. В производството по несъстоятелност  ищецът  предявил вземането си през м. декември 2011 г. В това производство били продадени намиращи се в Тетевен и ипотекирани в полза на ищеца недвижими имоти на дружеството – кредитополучател. Заплатената сума следвало да се използва за погасяване на задължението по изпълнителния лист. Банката не представила доказателства за актуалния размер на дълга след продажбата на ипотекираните имоти.  Ищецът не отразил  всички извършени плащания по кредита и не намалил задължението на кредитополучателя, поради което ответникът следвало да бъде освободен от отговорност, на основание чл. 83, ал. 1, вр. чл. 123, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Твърди, че в уведомителното писмо за предсрочната изискуемост били посочени едновременно лихви за просрочие и лихви за забава за покриващи се периоди - просрочени договорни лихви от 20.07.2011 до 26.09.2011 г. за 27 289,41 евро и дължими договорни лихви за забава, начислени за периода 20.05.2011 г. до 26.09.2011 г. за 39 567,67 евро, касаело се за едни и същи лихви, претендирани два пъти. Твърди, че банката не  посочила основание за разграничението на тези лихви, нито посочила  методиката, по която ги начислила. Оспорва като неравноправни чл.1.08, чл.1.03 и чл.1.07 от договора за кредит. Твърди, че събраните лихви и такси по неравноправните клаузи били от значение при определяне на начина на погасяване и размера на задължението, тъй като се погасявали първо таксите, след това лихвите и накрая главницата. Неправилно били включени такси в размер общо на 36 833,96 евро. На следващо място твърди, че поръчителството било погасено, на основание чл. 146, ал. 3 от ЗЗД, поради действия на кредитора, след които поръчителят не можел да встъпи в правата му.  Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти на трето лице - „СИТ - 97” ООД по чл. 5.01, ал. 1, б. „а” от Договор за банков кредит № ТЕ- 01 от 10.12.2007 г. за сума в размер на 500 000 евро  върху недвижим имот, който бил продаден за сума под уговорената, обезпечаваща стойност от 500 000 евро, без кредиторът да изиска плащането на обезпечаващата сума в пълен размер. С това била препятствана възможността на ответника да встъпи в правата на кредитора срещу третите лица, които били учредили залог или ипотека за задължението, съгл. чл. 146, ал. 2 от ЗЗД. Кредиторът не поискал допълнително обезпечение от заемателя (длъжника „Богоя сървиз“ ООД), съгл. чл. 5.03 от Договора за банков кредит, макар да било налице намаление на стойността на обезпеченията.  Моли съда да отхвърли иска.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва доводите по отговора. Признава, че ответникът не бил подписал анекс № 4, но подписал анекс № 5, с което потвърдил предходните изменения по договора, което представлявало своеобразно признание на дълга. Размерът на предоставения кредит, срокът за изплащане и крайният падеж, размерът на договорните лихви и лихви за забава, начинът на плащане били уговорени в договора за кредит и не били изменяни с анексите към него. Липсвали доказателства вземането на  основния длъжник да било погасено или редуцирано. Оспорването за неравноправни клаузи било неотносимо, тъй като касаело лихва и такси, а предявеният иск бил за главница. Неоснователно било възражението, че поръчителството било погасено на основание чл.146, ал.3 от ЗЗД. ВКС приемал в своята практика, че при приложението на чл.146, ал.3 от ЗЗД следвало да е налице виновно поведение на кредитора. Вземането на поръчителя възниквало едва след като изпълнел задължението на длъжника към кредитора. В случая не било налице нито плащане на дълга от ответника, нито изпълнение от страна на главния длъжник, нито удовлетворяване на банката в производството по несъстоятелност.                                                               Ответникът в подаден по делото допълнителен отговор оспорва допълнителната искова молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна следното:

С решение № 164/11.12.2019г. по т.д № 1518/2019 г. на ВКС, на основание чл. 303, ал.1, т.6 от ГПК,  е отменено решение № 5544/24.07.2015 г. по гр.д. № 394/2014 г. на СГС , ГО, I-7 състав, в частта, в която е признато за установено по чл.422, ал.1 от ГПК, че К.С.П. дължи солидарно с Б.В.Р. на „Българо –американска кредитна банка“ АД главница в размер на 500 000 евро, представляваща част от непогасена главница ог 598 000 евро, дължима по договор за банков кредит ТЕ-01/10.12.2007г. и анексите към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 30.09.2011 г. по чгр.д. № 682/2011 г. на РС-Тетевен и делото в тази част е върнато за разглеждане от друг състав на Софийски градски съд за прилагане на процедурата по чл.367, ал.1 от ГПК по отношение на К.С.П. и за по-нататъшни процесуални действия.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявеният от „Б.к.б.“АД против К.С.П. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 430, ал.1 от ТЗ.

За да бъде уважен предявеният иск трябва да е доказан следният ФС: 1/между страните да е сключен договор за банков кредит; 2/да е настъпила изискуемост на вземанията; 3/размерът на задълженията да е определен, съгласно условията на договора.

Видно от договор за банков кредит № ТЕ- 01/10.12.2007 г., сключен между „Б.к.б.“АД/кредитор/, „Богоя сървиз“ ООД /кредитополучател/ и поръчителите – Б.В.Р. и К.С.П., страните са се споразумели банката да отпусне на кредитополучателя сумата от 616 000 евро  срещу поето задължение от кредитополучателя да върне кредита при условията на договора и поето задължение от поръчителите да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията по него. Договорът е сключен при следните параметри на кредитното задължение: цел на кредита – за закупуване на бетонов възел; договорна лихва – шестмесечния  EURIBOR с надбавка от 5.90 % годишно, но не по-малко от 10.5 % годишно, която лихва се определя при условията на чл.1.03, б.“а“ от раздел първи на договора; краен срок за издължаване на кредита – 20.10.2013 г.; падеж – 20 число на всеки месец  и съобразно условията на чл.3.04 от раздел трети на договора; в чл.4.01  от договора е уговорена лихва за забава в плащането на главница или договорна лихва в размер на 6 %  годишно.

С анекс 1 от 23.06.2009г., анекс № 2 от 23.09.2009 г., анекс №3 от 28.01.2010 г., анекс № 4 от 04.06.2010 г., анекс № 5 от 04.05.2011 г.  са променяни начина и сроковете за издължаване на кредита, съобразно погасителни планове. Съгласно последният анекс  № 5 от 04.05.2011 г. крайната дата за издължаване на кредита е 20.10.2013 г.

Страните не спорят, че анекс № 4/04.06.2010 г. не е подписан от ответника – поръчител К.С.П.. Този анекс е подписан от банката, кредитополучателя „Богоя сървиз“ ООД и другия поръчител Б.В.Р..

Банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК от 30.09.2011 г. по  ч.гр.д. № 682/2011 г. на Районен съд – Тетевен  и с изпълнителен лист от същата дата срещу „Богоя сървиз“ ООД /кредитополучател/ и поръчителите – Б.В.Р. и К.С.П. за част от задълженията по  процесния договор, а именно  за сумата от 500 000 евро, представляваща част от главница в размер на 598 000 евро, която е отразена в извлечение от банкова сметка, ***.417 от ГПК, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2011 г. до окончателното изплащане и 31 833.28 лв. – разноски по делото.

Видно от решение № 28/06.03.2012 г. по т.д. № 33/2011 г. на Окръжен съд-Ловеч е открито производство по несъстоятелност на „Богоя сървиз“ ЕООД, вписано в Търговския регистър на 01.12.2011 г.,  и е одобрен списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Богоя сървиз“ ЕООД.

Представен е списъка на одобрените вземания, в който е включено и вземане на „Българо- американска кредитна банка“ АД  по договор за банков кредит № ТЕ-01/10.12.2007г. за сумата от 191 671.34 лв. – съдебна  главница, 977 915 лв. – главница, 198 300, 3 лева – лихви, 72 040, 96 лв. – такси и 35 319.76 лв. – разноски. В списъка на одобрените вземания е посочено, че датата на предявяване на вземането на банката по договор за банков кредит № ТЕ-01/10.12.2007 г. е  21.12.2011 г.  

Заповедта  по чл.417 от ГПК е влязла в сила по отношение на кредитополучателя „Богоя сървиз“ООД и  поръчителя Б.В.Р..  

От основното заключение на допуснатата по делото счетоводна експертиза, което съдът приема като компетентно и обективно дадено относно отговорите на първа до трета задача, се установява, че ищецът в изпълнение на договора за кредит е предоставил на „Богоя сървиз“ ООД сумата от 616 000 евро, която е изцяло усвоена от кредитополучателя. По договора е погасена главница в общ размер от 18 000 евро,  възнаградителна лихва в общ размер от 183 828,11 евро, платена през периода 20.06.2008 г. – 17.09.2009 г., лихва за забава в общ размер от 16 872,51 евро, платена през периода 24.06.2008 г. – 27.04.2010 г., и такса управление в размер на 66 000 евро, платена на 27.12.2007 г. Към 27.09.2011 г./датата по подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/ непогасените задължения по договора  за кредит са както следва: 598 000 евро /главница/, 46 269.43 евро/договорна лихва за периода от 20.12.2010г. до 26.09.2011 г./, 39 567,67 евро/ лихва за забава за периода от 20.07.2010 г. до 26.09.2011 г. Съдът не кредитира заключението в останалата част по отговора на въпрос четвърти, в която е посочено, че към датата на изготвяне на заключението/16.03.2023г./ непогасената главница е в размер на  977 915 лв., тъй като в съдебно заседание от 12.04.2023 г. вещото лице заявява, че този размер на непогасена главница означава, че след датата на подаване назаявлението по чл.417 от ГПК  е извършено частично погасяване на главница в размер на 98 000 евро, но експертът не е изследвал какви суми са постъпили като плащания  и какво е погасено, а е проверил какво се води като задължение за главница към датата на изготвяне на заключението  в счетоводството на банката, т.е експертът не е установил дали след датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК размерът на главницата е намален чрез плащания по доброволен ред или чрез погасявания, извършени по принудителен ред въз основа на издадения изпълнителен лист по чл.417 от ГПК или в производството по несъстоятелност.  

От допълнителното заключение на счетоводната експертиза, което съдът приема, се установява, че след датата на образуване на заповедното производство/27.09.2011 г. до датата на изготвяне на заключението са извършени две доброволни плащания по договора за кредит, както следва: на 21.10.2011 г.  Б.В.Р. на каса е платил 10 000 лв. с основание: „вноска по кредит кл. 006893“. Внесената сума в размер на 10 000 лв. е била превалутирана на 5 102,04 евро по курс „продава“ на банката 1,9600 лв. за евро. За внесената сума е удържана такса в размер на 10 лв. Получената левова равностойност на 5 102,04 евро по курс „купува“ на банката за 21.10.2011 г. след удържане на такса за вноска на каса (10 лв.) е в размер на 9 948,98 лв. Превалутираната в лева сума 9948,98 лв. е отнесена от банката за частично погасяване на задължение за разноски по счетоводна сметка 4440006893100014 – „Вземания по съдебни спорове“, с основание: „частично плащане на съдебни разноски“ . На 13.12.2011г.  Б.В.Р. е платил на каса сума в размер на 10 000 лв. с основание: „вноска по кредит кл. 006893“. Внесената сума в размер на 10 000 лв. е превалутирана на 5 102,04 евро по курс „продава“ на банката 1,9600 лв. за евро. За внесената сума е удържана такса в размер на 10 лв. Получената левова равностойност на 5 102,04 евро по курс „купува“ на банката за 13.12.2011 г.  е в размер на 9 948,98 лв. Превалутираната в лева сума 9948,98 лв. е отнесена от банката за частично погасяване на задължение за разноски по счетоводна сметка 4440006893100014 – „Вземания по съдебни спорове“, с основание: „ частично плащане на присъдени разноски“.

От заключението на единичната и тройната графологическа експертиза, които съдът приема  като компетентно и обективно дадени, се установява, че в анекс №1/23.06.2009г., анекс № 2/23.09.2009г. и анекс № 3/28.01.2010 г. подписите, положени срещу името на К.П. като управител на дружеството - заемополучател и като поръчител  са изпълнени от самия ответник К.С.П..  

Така събраните по делото доказателства установяват, че на 10.12.2007 г. е сключен договор за банков кредит № ТЕ- 01/10.12.2007 г. между „Б.к.б.“ АД в качеството на кредитор и „Богоя сървиз“ ООД като кредитополучател, както и  поръчителите – Б.В.Р. и К.С.П., по който е останало неизплатено задължение за главница в размер на  598 000 евро, за част от което в размер на 500 000 евро  е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на 30.09.2011 г. по чгр.д. 682/2011г. на Районен съд – Тетевен и изпълнителен лист от същата дата. 

Спорен въпрос по делото е дали анекс № 1 от 23.06.2009г., анекс № 2 от 23.09.2009 г. и анекс №3 от 28.01.2010 г. са подписани от ответника.

Тези анекси са представени от ищеца във вид на заверени копия с исковата молба. Ответникът не оспори трите анекса с отговора на исковата молба, но поиска да бъдат представени оригиналите на документите. При представяне на оригиналите на трите анекса, в съдебно заседание от 14.09.2022 г. ответникът заяви, че оригиналите съответстват по съдържание на  копията, но има различия по мястото, начина и формата на полагане на подписите от ответника, т.е копията на анексите не са снети от представените в съдебно заседание оригинали на анекси. Тъй като ищецът заяви, че не желае да остави оригиналите на анексите по делото, бе задължен да представени нотариално заверени копия на оригиналите на анексите и тези нотариално заверени копия на оригиналите бяха приети като доказателства по делото. Ответникът, макар да не е оспорил първоначалните копия на анексите и да не оспорва съдържанието на копията, което съответства на оригиналите, след запознаване с оригиналите заяви, че оспорва подписите под оригиналите, тъй като копията по делото са снети от други оригинали и на практика представените оригинали са нови документи, различни от първоначално приетите копия на анексите. По искане на ответника съдът допусна основна и тройна графологически експертизи за установяване на обстоятелството дали подписите  в оригиналите на анекси № 1, 2 и 3  срещу името на ответника К.С.П. като законен предствител на дружеството - кредитополучател и като поръчител, са положени от него. Експертите както от единичната, така и от тройната графологическа експертиза, чийто заключения съдът кредитира, са категорични в своите становища, че подписите под трите анекса № 1, 2 и 3 срещу името на К.П. като управител на дружеството - заемополучател и като поръчител, са изпълнени от самия него. При така събраните доказателства съдът приема, че анекси № 1, 2 и 3 са подписани от ответника П. и няма основание за изключване на тези доказателства от доказателствения материал по делото.

Спорни въпроси по делото са: дали договорът за поръчителство, сключен с ответника, е прекратен, поради неподписване от негова страна на анекс № 4/04.06.2010г. към договора за банков кредит; дали поръчителството е прекратено, поради изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД;  дали ответникът следва да бъде освободен от отговорност на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД и чл.123, ал.1 от ЗЗД, поради неотразени плащания и извършени действия от ищеца във вреда на поръчителя; дали поръчителството е погасено на основание чл.146, ал.3 от ЗЗД, поради извършване на действия от кредитора след които поръчителят не може да встъпи в правата му.

По спорния въпрос дали договорът за поръчителство, сключен с ответника, е прекратен, поради неподписване от негова страна на анекс № 4/04.06.2010 г. към договора за кредит:

Страните не спорят, че ответникът не е подписал в качеството на поръчител анекс № 4/04.06.2010 г. С неподписването на този анекс обаче не е прекратено поръчителството, тъй като ответникът в качеството на поръчител е подписал основния договор за кредит и анексите от първи до трети, както и анекс № 5/04.05.2011 г. В анекс № 5/04.05.2011 г. са посочени задълженията по договора за кредит, изчислени въз основа и на анекс № 4, като ответникът се е съгласил с посочения размер на задълженията и е поел отговорност като поръчител да отговаря за заплащането им солидарно с кредитополучателя. С анекс № 5/04.05.2011 г. не е променен крайният срок за издължаване на кредита, посочен в договора за банков кредит – 20.10.2013 г.  

По спорния въпрос дали поръчителството е прекратено, поради изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД:

Ответникът твърди, че поръчителството било прекратено, поради изтичане на преклузивния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД,  тъй като  изпълнителният лист по заповедното производство не бил използван  за повече от 2 години след издаването му, а изпълнителният лист за разноските в исковото производство не бил използван повече от 3 години след постановяването на съдебното решение.

Възражението е неоснователно. Посочените от ответника факти не попадат в приложното поле на чл.147, ал.1 от ЗЗД. Без значение е дали е използван изпълнителен лист, издаден в заповедно или в исково производство, тъй като, съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. По делото се установи, че кредитът е обявен за изискуем на 26.09.2011 г., на която дата е било връчено на ответника писмено уведомление изх. № 2-6663-В/21.09.20911 г./л.46 от приложено гр.д. № 394/2014 г. на СГС, I ГО, 7 състав/. На 27.09.2011 г. ищецът е  предявил по реда на чл.417 от ГПК част от вземането си за главница по договора за кредит в размер на 500 000 евро, част от общо дължими 598 000 евро, срещу длъжника “Богоя сървиз“ ООД и поръчителите пред заповедния съд, по което заявление е образувано чгр.д. №682/2011 г. на РС-Тетевен, а на 21.12.2011 г. е предявил всички свои вземания по договора за банков кредит № ТЕ-01/10.12.2007 г. срещу „Богоя сървиз“ ООД в производство по несъстоятелност по т.д. № 33/2011 г. на ОС-Ловеч – предявено е цялото вземане за главница от 598 000 евро, което в списъка на приетите вземания е посочено с левова равностойност от 1 169 586.34 лв./ 191 671.34 лв.+ 977 915 лв./. Така установените факти сочат, че ищецът е предявил процесното вземане за главница срещу длъжника преди да изтекат шест месеца от датата на настъпилата предсрочна изискуемост, поради което поръчителят е останал задължен след падежа на главното задължение.

По спорния въпрос дали ответникът следва да бъде освободен от отговорност на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД и чл.123, ал.1 от ЗЗД, поради неотразени плащания и извършени действия от ищеца във вреда на поръчителя:

Съгласно чл.83, ал.1 от ЗЗД, ако неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.

Съгласно чл.123, ал.1 от ЗЗД, изпълнението от страна на един солидарен длъжник освобождава всички съдлъжници. Получаването на нещо вместо изпълнение от страна на един солидарен длъжник, прихващането с един солидарен длъжник, както и изпадането на кредитора в забава по отношение на един солидарен длъжник също имат действие срещу всички солидарни длъжници.

Не е осъществен съставът нито на чл.83, ал.1 от ЗЗД, нито на някоя от хипотезите по  чл.123, ал.1 от ЗЗД.

Не бе доказано по делото неизпълнението на задълженията от страна на ответника- поръчител да се дължи на обстоятелства, за които кредиторът да е отговорен. От основното заключение на счетоводната експертиза в частта, в която е приета от съда, се установява, че кредитополучателят и поръчителите не са изпълнили задълженията си по договора за кредит за заплащане на главница след 17.02.2010 г.,  договорна лихва за периода 20.12.2010 г. -26.09.2011 г. и лихва за забава за периода 20.07.2010 г. – 26.09.2011 г., поради което за кредитора се е породило право по раздел IX, т. 9.03, б.“б“, вр. т.9.01, б.“а“ от договора за банков кредит № ТЕ- 01/10.12.2007 г. да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. Ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем на 26.09.2011 г. с писмено уведомление изх.  2-6663-В/21.09.2011 г., което е връчено на кредитополучателя и на двамата поръчители. От основното заключение на счетоводната експертиза се установява, че неизплатената главница към 27.09.2011 г./датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК пред заповедния съд/ е 598 000 евро. Не бе доказано да са извършени плащания по доброволен ред, които да не са били съобразени от банката при определяне на размера на дължимата главница. Видно от допълнителното заключение на счетоводната експертиза, което съдът кредитира, след издаване на заповедта по чл.417 от ГПК по доброволен ред са заплатени две суми от по 10 000 лв. на 21.10.2011 г. и на 13.12.2011 г. от другия поръчител Б.В.Р., но с тях са погасени разноски, а размерът на главницата е останал непроменен.

Неоснователно е възражението на ответника, че следва да се съобразят плащания, събрани по принудителен ред от кредитополучателя или другия поръчител. Съгласно т.9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, плащанията, събрани по принудителен ред, въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист, не следва да бъдат съобразявани при определяне размера на задължението по предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК.

По спорния въпрос дали поръчителството е погасено на основание чл.146, ал.3 от ЗЗД, поради извършване на действия от кредитора които не позволяват на поръчителя да се суброгира в неговите права:

Ответникът поддържа становището, че кредитът бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти на трето лице - „СИТ - 97” ООД  за сума в размер на 500 000 евро, но имотите били продадени за сума под уговорената, обезпечаваща стойност от 500 000 евро, без кредиторът да изиска плащането на обезпечаващата сума в пълен размер. С това била препятствана възможността на ответника да встъпи в правата на кредитора срещу третите лица, които били учредили залог или ипотека за задължението, съгл. чл. 146, ал. 2 от ЗЗД. Твърди още, че кредиторът не поискал допълнително обезпечение от заемателя (длъжника „Богоя сървиз“ ООД), съгл. чл. 5.03 от Договора за банков кредит, макар да било налице намаление на стойността на обезпеченията.

Възражението е неоснователно.

Съгласно чл. 146, ал.3 от ЗЗД, поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му.

Не се е осъществила хипотезата на чл.146, ал.3 от ЗЗД, тъй като поръчителят К.С.П. не е заплатил никаква част от задължението към кредитора, респ. за него не се е породило правото да встъпи в правата на кредитора, поради което е безпредметно  да се обсъжда въпросът дали са налице виновни действия на кредитора, които не му позволяват да се суброгира в неговите права.

Спорен въпрос е дали са неравноправни чл.1.08, чл.1.03 и чл.1.07 от договора за кредит и дали се отразяват на задълженията на поръчителя за заплащане на главница.

Това възражение на ответника е неоснователно, тъй като той няма качеството на потребител по параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП и не може да се ползва от потребителска защита. Това е така, тъй като договорът за кредит е сключен с кредитополучател - търговско дружество с цел предоставяне на стредства за закупуване на бетонов възел. Управители на търговското дружество към датата на подписване на договора за кредит и подписването на анексите са Б.В.Р. и ответникът К.С.П.. Двамата са  подписали договора за кредит не само като законни представител на дружеството, но и като поръчители. Те са били и съдружници в дружеството, което се установява от справка на публичния сайт на Търговския регистър. Тези факти обосноват извода, че при сключването на договора за поръчителство поръчителите са действали за цели в рамките на своята търговска и професионална дейност, поради което същите нямат качеството на потребители. В тази насока е и практиката на ВКС - решение № 84/20.07.2017 г. по т.д. № 1934/2015 г., в което е цитирана и практика на СЕС.

                        Спорен въпрос по делото е какъв е размерът на задължението за главница по договора за банков кредит:

                        От основното заключение на счетоводната експертиза, което съдът кредитира в частта на отговорите на въпрос първи до трети, се установява, че непогасената главница е 598 000 евро. Според допълнителното заключение на счетоводната експертиза след датата на издаване на заповедта по чл.417 от ГПК са извършени по доброволен ред две плащания от другия поръчител Б.В.Р. от по 10 000 лв. на 21.10.2011г. и на 13.12.2011 г., но с тях са погасени разноски, а размерът на главницата е останал непроменен. Липсват доказателства задължението за главницата да е погасено. Неоснователно е възражението на ответника, че следва да се съобразят плащания, събрани по принудителен ред от кредитополучателя или другия поръчител. Съгласно т.9 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, плащанията, събрани по принудителен ред, въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист, не следва да бъдат съобразявани при определяне размера на задължението по предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК.

                        По изложените съображения съдът приема, че предявеният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за сумата от 500 000 евро, представляваща часта от дължима главница в размер на 598 000 евро по договора за банков кредит № ТЕ-01/10.12.2007 г. е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, разноските в исковото производство и в производството по отмяна на влязло в сила решение, както следва:  600 лв. – за вещо лице по счетоводната експертиза, 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение в производството по отмяна на влязло в сила решение. В настоящото производство не следва да се присъждат разноски за държавна такса от 19 558.30 лв., тъй като същите вече са присъдени с решение № 5544/24.07.2015г. по гр.д. № 394/2014 г. на СГС, което решение не е отменено в частта, относно присъдените разноски за държавна такса. Дори и да се приеме, че е допусната явна фактическа грешка в решението на ВКС по т.д. № 1518/2019 г.  и решението на СГС по гр.д. № 394/2014 г. е било отменено и в частта, относно разноските, възложени в тежест на К.С.П., и евентуално да се поправи тази фактическа грешка, то за ищеца би се породило право да получи половината от внесената такса, тъй като за останалата такса решението спрямо втория ответник Б.В.Р. е влязло в сила.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, и направените в заповедното производство разноски в размер на 10 611.09 лв./ 31 833.28 лв.:3/, тъй като разноските за издаване на заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д № 682/2011 г. на РС-Тетевен се дължат от трима длъжници, но за тях е възникнала солидарна отговорност само за задължението по договора за банков кредит № ТЕ-01/10.12.2007 г., за което е издадена заповедта по чл.417 от ГПК, не и за направените разноски, които се дължат разделно.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, по отношение на К.С.П., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.М.З., че дължи солидарно с Б.В.Р., ЕГН **********, на „Б.к.б. „АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори И.П.Г. и Л.И.Г.,  съдебен адрес:***  - за юрк.Т.Н.,  сумата от 500 000 евро, представляваща част от 598 000 евро  - главница по договор за банков кредит № ТЕ-01/10.12.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2011 г. до окончателното изплащане, за което задължение е издадена заповед по  чл.417 от ГПК от 30.09.2011  по чгр.д. № 682/2011 г. на РС-Тетевен.

 

ОСЪЖДА К.С.П., ЕГН **********, да заплати на „Б.к.б.АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото производство разноски от  900 лв., разноски от 300 лв. в производство за отмяна на влязло в сила решение, както и направените в заповедното производство разноски от 10 611.09 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

           

                                                                      СЪДИЯ: