№ 58
гр. ****, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520103861 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 128 СК.
Постъпила е искова молба от К. Х. Г. срещу С. К. Н. и А. Д. Г., в която
твърди, че е баба по бащина линия на детето К.А.Г., роден на 15.05.018г., а
ответниците са негови родители. Твърди се, че двамата родители живеят
разделени, а отношенията им във връзка с упражняване на родителските права
и режима на лични контакти с детето са уредени с решение №*** от
21.11.2020г. по гражданско дело №*** от 2019г. по описа на Районен съд -
****.
Ищцата твърди, че като баба на детето има право на контакт с него
какъвто до настоящия момент не й е осигуряван. Поради това моли да й бъде
определен режим на лични отношения с внука й К., както следва: всеки първи
два почивни дин плюс следващия ги понеделник през месеците от всяка
година февруари, май, август, ноември докато детето е в предучилищна
възраст и съответно без деня понеделник, когато постъпи в училище, като
този избор е направен предвид това, че живее в друго населено място,
различно от това на детето и доста отдалечено; винаги да присъства при
личните отношения на детето с бащата, включващи целия режим т.е. взимане,
общуване, връщане, но не задължително, а само и единствено ако се намирам
1
по една или друга причина в гр. ****; всеки четен рожден ден на детето;
всяка нечетна Коледа и Великден; всяка четна Нова година; един месец в
годината, може разделен на части, като се има предвид, че този престой ще е
на море, а това е от особено важно значение за здравето на детето. Моли се
съдът да й даде право да посещава детето в детската градина, училище, когато
има тази възможност, да се запознава и интересува от цялостното му
развитие, без да пречи на учебния процес, с присъствие или без присъствие на
служител на съответното учебно заведение, както и съдът да й даде право да
се интересува от здравословното състояние на детето, консултирайки се с
личния му лекар и други специалисти.
Твърди се, че искането се налага поради отказа на майката да общува с
бабата под каквато и да е форма, включително и с бащата. Твърди, че ако й
бъде предоставена възможност да упражнява контакт с детето би откликнала
на всички негови нужди и не би уронвала авторитета на родителите по
никакъв начин.
В срока по чл.131 ГПК ответницата С. Н. изразява становище за
допустимост, но за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че няма
никаква пречка за молителката като баба да контактува със своя внук по
времето когато е определен режим на лични контакти с бащата. Изразяват се
притеснения и опасения от определянето на самостоятелен режим извън
посочения за бащата, тъй като детето е на ниска възраст и не е в негов
интерес да пътува на далечни разстояния, а ищцата понастоящем живее на
отдалечено място от гр. ****. Също така се сочи, че тя не е имала дълго време
контакт със своя внук и той няма изградени отношения с нея, което е
допълнително основание за по-постепенни контакти между бабата и детето,
които биха могли да се осъществяват по време на уговорения режим за
бащата. Възразява се срещу претендирания от бабата на детето самостоятелен
режим като твърде разширен, включително и невъзможен за осъществяване
по отношение на исканията й за посещение на детето и осведомяване от
детското заведение, което посещава то. Излагат се подробно обстоятелства
във връзка с влошените отношения между страните и липсата на нормален
диалог между тях. Поради това се счита, че не е в интерес на детето К. да бъде
определен поискания от молителката режим на лични отношения, тъй като
това би застрашило неговото здравословно и емоционално състояние.
В срока по чл.131 ГПК ответникът А. Г. изразява становище за
2
основателност на молбата.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Двамата ответници – С. К. Н. и А. Д. Г. са родители на детето К.А.Г.,
род. на 15.05.2018г., а молителката К. Х. Г. е майка на ответника и баба на
детето.
С Решение №***/21.11.2019г. по гр.д.№***/2019г. по описа на РС –
****, родителските права по отношение на детето са предоставени на
майката, при нея е определено местоживеенето му, а на бащата е определен
режим на лични отношения с детето както следва: до навършване на 2-
годишна възраст всяка трета събота от месеца от 10 часа в събота до 12 часа в
събота, след навършване на 2 години до 3-годишна възраст всяка първа и
трета събота от 10 часа в събота до 18 часа в събота, а след навършване на 3
годишна възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в
събота до 18 часа в неделя с приспиване, както и 20 дни през лятото,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
Няма спор по делото, а и се установява от представените
доказателства, че двамата ответници понастоящем са разделени и не
поддържат отношения, включително и по повод отглеждането и
възпитаването на детето им. Последното живее със своята майка и нейните
родители в село ****, а ответникът живее в гр. ****. Няма спор по делото, че
след постановяване на горепосоченото съдебно решение, бащата не
упражнява редовно определения му режим на лични отношения с детето,
последният му контакт с него е бил преди около 2 години. Двамата родители
взаимно се обвиняват за неосъществяваните контакти на детето с бащата –
последният, че майката не му дава детето, а тя от своя страна, че бащата не
проявява необходимото желание и упоритост, че не желае да се съобразява с
интересите и чувствата на детето, като не е съгласен по време на срещите им
и тя да присъства.
Свидетелките Г.Р.Г. и Р.Д.Т. установяват, че познават молителката и
знаят, че същата има желание и разполага с възможност да контактува освен с
двамата си по-големи внука, така и с детето на ответниците. Молителката
понастоящем живеела в к.к. ***, където имала жилище, с такова разполагала
и в гр. ****, в което живеел ответникът. С него били в добри отношения,
3
дори преди време той й помагал при полагането на грижи за деца, които тя
оглеждала като приемен родител. Свидетелките познават молителката като
добър и грижовен човек, с опит в грижите за деца.
Свидетелката М.Й. Н., майка на ответницата установява, че детето К. е
виждало баща си, но се разстройва от срещите си с него, тъй като той искал да
го вземе както е по съдебното решение, без присъствието на майката. Имало
случай, в който бащата дошъл да вземе детето заедно със своята майка –
молителката и тогава станала „голяма разправия“. От тогава тя не била
виждала детето, това било през 2021г. През 2022г. баща не бил вземал детето
и не го търсел.
Свидетелят Г.И.П. установява, че е кмет на село **** и в това си
качество присъствал на опит от частен съдебен изпълнител да предаде детето
К. на неговия баща. Тогава свидетелят установил, че детето не познава своя
баща и плачело. Били положени усилия за успокояване на ситуацията, тъй
като между двамата родители нямало разбирателство. На предаването на
детето присъствала и молителката, която насърчавала своят син просто да
вземе детето, въпреки, че то плачело. Наложило се съдебният изпълнител
дори да я изгони, за да не се меси в отношенията на двамата родители. На
свидетелят му направило впечатления, че бащата на детето слушал своята
майка и каквото му кажела тя това правел, тя била по-активната от двамата.
Така било и на втора подобна среща на която свидетелят също присъствал.
Според изготвения социален доклад от ДСП – ****, основните
потребности на детето К. се задоволяват адекватно от майката С. Н., която
проявявала отговорност към грижите за детето. Тя заявявала необходимост
бащата да спазва вече определения му режим на лични отношения със сина си
и била против определянето на нов режим на молителката, различен от този
на бащата. По отношение на последната не изразявала притеснение относно
възможността й да полага грижи за внука си и счита, че на всеки от адресите
й в гр. **** и гр. *** са създадени необходимите жилищни и хигиенно-
битови условия. Майката на детето обаче считала, че предвид ниската му
възраст контактите на бащата и молителката с детето следвало да се
осъществяват в нейно присъствие. Становището на социалните работници е,
че в интерес на детето е да общува и с двамата си родители и да прекарва
време с всеки един от тях, както и да общува с родните си по майчина и
бащина линия. Родителите на детето К. са уведомени за възможността на ОЗД
4
към ДСП – **** да им укаже необходимата подкрепа за преодоляване на
различията им по въпросите свързани с отглеждането на детето им, както и
възможността им да ползват подкрепяща социална услуга.
Според изготвения социален доклад от ДСП – Поморие, молителката
обитава жилище, нейна собственост, намиращо се в к.к. ***, което се състои
от дневна с кухненски бокс, спалня и две санитарни помещения, обзаведено
модерно с поддържана добра хигиена, с подходящи условия за отглеждане на
дете. Получава доходи от вдовишка пенсия, пенсия за осигурителен стаж и
възраст, доходи от наем на имот в гр. Софи, както и е трудово ангажирана
към Община – *** като социален асистент на своята майка – А.Д. на 79 г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 128 СК, дядото и бабата могат да поискат от районния
съд по настоящ адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него,
ако това е в интерес на детето. Ако родителят, на когото съдът е определил
режим на лични отношения с детето, временно не е в състояние да го
упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се
осъществява от бабата и дядото на детето.
Изключителният критерий от първостепенно значение за решаване от
съдилищата на въпроси, отнасящи се до децата, е техният интерес, като това
се отнася и за хипотезата по чл. 128 СК. Естествено е внуците и техните
прародители да поддържат лични отношения. Касае се за самостоятелна
категория семейни отношения, отделни от връзките между дете и родители,
скрепени със законово определени правни последици.
Добрите отношения, честите лични контакти на внуците с бабата и
дядото, следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителите,
от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Според установената
съдебна практика, режимът на лични отношения трябва да е така предписан и
до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се
избягват възможни конфликти при осъществяването му, както и евентуалното
несъответното ограничаване на времето и възможностите за лични контакти
на децата с родителите им. Когато родителските права спрямо детето са
предоставени на единия от родителите, на другия се определят мерки на
лични отношения с детето, които трябва да обезпечават широка възможност
за общуване, чието пълноценно осъществяване не бива да бъде препятствано
5
с мерките по чл. 128 СК. Също така, при осъществяване на личните
отношения с внуците, бабата и дядото не трябва да нарушават режима на
отглеждане, почивка, здравето, и спокойствието на децата, като следва да
съобразяват подходящо ли е срещите, когато са кратки, да се осъществяват
извън града, където е местоживеенето на децата и, в тази връзка, колко дълго
и колко често ще следва да пътуват децата. От значение е има ли предписани
мерки по чл. 59, ал. 4 СК за осъществяване на лични отношения с родител,
какви са те, родителят живее ли съвместно с прародителя на детето, създава
ли пречки за контактите с бабата/дядото, съответно определеният на родителя
режим позволява ли детето да пребивава и с бабата, и с дядото достатъчно
време; в интерес на детето ли е личните отношения да се осъществяват
съвместно (в този смисъл Решение № 147 от 28.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4889/2021 г., IV г. о., ГК).
В настоящия случай няма спор по делото, а и се установява от
събраните доказателства, че между детето К. и молителката няма изградена
емоционална връзка поради липсата на контакт между тях, особено през
последните две години. Причина за липсата на такъв са влошените отношения
между двамата родители, тяхното разделно живеене, липсата на нормален
диалог относно нуждите на детето и неосъществяването от страна на бащата
на определения му със съдебно решение режим на лични отношения и
контакти с него. Безспорно е по делото, че молителката е в добри отношения
със своя син и за нея няма каквато и да е пречка да контактува с внука си по
времето когато е заедно със своя баща. Независимо от причината за това, дали
поради липсата на достатъчно желание и упоритост или поради
противопоставяна на майката на детето под една или друга форма, бащата не
осъществява лични контакти със сина си, което осуетява и възможността на
молителката да контактува със своя внук. Същевременно последният е на
възраст, която предполага, че може да бъде отделен от неговата майка
(независимо от нейното противопоставяне) и да му бъде осигурена
възможност за самостоятелно общуване с молителката като негова баба и
осигуряване на среда в която между двамата да бъде изградена емоционална
връзка, забавянето на която възможност би могла да се отрази негативно на
бъдещите им отношения, което безспорно не е в интерес на детето. Липсват
доказателства и данни по делото, че с поведението си молителката би
застрашила живота, здравето или емоционалното състояние на детето, че би
6
го поставила в неблагоприятна битова или социална среда, поради което няма
основание да й бъде отказана възможността да осъществява лични контакти с
него.
Не би било съобразено с интересите на детето определянето на
молителката на поискания от нея режим на лични отношения, който е твърде
широк, по-широк от определения на бащата и при наслагване на двата
режима би довел до ограничаване на контактите на детето с упражняващия
родителските права родител по време на почивни и празнични дни. Ако
половината от тях, както е поискано в молбата, бъдат определени на
молителката, то другата половина би следвало да бъде разпределена между
двамата родители, евентуално и други баби и дядовци, които също биха
могли да предявят аналогични претенции за контакти с внука си. Няма как и
съдът да даде разрешение на молителката да посещава детето в детско
заведение, училище, както и да позволи тя да се консултира за
здравословното му състояние с личния му лекар и други специалисти. На
първо място детето има двама родители и е недопустимо бабата да иззема
техните функции, а на следващо място достъпът до детските заведения от
роднини на посещаващите ги деца се регламентира от техните вътрешни
правила, като настоящото съдебно решение не би могло да доведе до тяхното
неспазване. Същото важи и за лекари и други специалисти занимаващите се с
детето.
Не е в интерес на детето и честото му пътуване от гр. **** до гр. ***,
до което би се стигнало ако на молителката бъде предоставена възможност за
контакт с него през няколко поредни дни и на няколко пъти през годината
както е поискала. Детето е все още на ниска възраст, а разстоянието което
следва да се изминава е значително. Също така недопустимо е детето да
отсъства от детска градина, тъй като нейното посещаване в предучилищния
период (след 4-та година на детето) е задължително и отсъствие е допустимо
по извинителни причини (чл. 8 от Закона за предучилищното и училищното
образование).
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
няма пречки да бъде определена възможност за молителката да присъства и
да осъществява контакти с детето по времето, когато е определен режим на
лични контакти с него на бащата съгласно решението по гр.д. гр.д.
№***/2019г. по описа на РС, включително да има възможност по време на
7
този режим да го взема и връща от дома на майката, ако бащата по една или
друга причина е възпрепятстван да направи това. В интерес на детето е да
поддържа лични отношения с бабата и за по-дълъг непрекъснат период от
време, за което подходяща е лятната ваканция, поради което следва да се
постанови молителката да взема при себе си детето с преспиване през лятната
ваканция за една седмица - в периода от края на учебната година до началото
на следващата учебна година, като седмичният период не трябва да съвпада с
платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 15. 05. да
уведоми писмено бабата кога ще ползва същия. Ако до 15. 05. майката не
уведоми писмено бабата за времето на платения й годишен отпуск, бабата да
има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми
майката писмено до 30.05.
Правото на иск по чл. 128 СК е предоставено като защитно средство
както за прародителите, така и за децата, когато родителите не съдействат
или се противопоставят на контактите между тях. В случая се установява, че
липсва съдействие за контакти, евентуално налице е и противопоставяна само
от единия родител – майката, поради което и съдът приема, че няма пречка, а
и е най-удачно основната част от контактите на молителката с внука да
съвпадат с режима определен на бащата. Доколкото последният не се
възползва пълноценно от него, следва да бъде предоставена тази възможност
и на бабата по бащина линия.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че майката на детето
следва да положи необходимите усилия и да съдейства за осъществяване на
определените от съда контакти на детето с бащата и бабата по бащина линия,
като отказването на такова съдействие или изграждането в представите му на
техни негативни образи не е в интерес на детето. Детето е на възраст, в която
би могло да се адаптира за самостоятелно общуване с други хора, без
присъствието на майката. Дали при първоначалните контакти на детето с
бабата ще присъства и майката, следва да бъде решено от тях самите, а не от
съда. Недопустимо е да бъдат поставяни подобен вид условия още повече, че
възрастта на детето не е ниска. Със съдебното решение се определя режим на
контакти на дете с бабата, а не между последната и майката на детето.
Съдът в производството по чл. 128 СК не е обвързан от предложенията
на страните, когато определя мерките за лични отношения с детето, а се
ръководи от неговия интерес. С оглед на това не следва да бъде произнасян и
8
отхвърлителен диспозитив по отношение на неуважената част от претенциите
на молителката.
Предвид постановения резултат и характера на настоящото
производство на спорна съдебна администрация, разноски не следва да се
присъждат и всяка от страните следва да поеме за собствена сметка
направените по делото разноски.
Така мотивиран районният съд
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на К. Х. Г.
ЕГН********** с адрес гр. ***, ************ с внука К.А.Г.
ЕГН**********, род. на 15.05.2018г. както следва: съвместно с бащата на
детето А. Д. Г. ЕГН********** по времето когато му е определен режим на
лични отношения с детето по силата на съдебно решение, както и
самостоятелно по същото време, когато бащата е възпрепятстван да
осъществява режима, в който случай К. Х. Г. следва да взема и връща детето в
дома на неговата майка С. К. Н., както и една седмица в периода от края на
учебната година до началото на следващата учебна година, като седмичният
период не трябва да съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се
задължава до 15-ти май да уведоми писмено бабата кога ще ползва същия, а
ако не направи това, К. Х. Г. има право да определи дните, през които ще
вземе детето, като уведоми майката писмено до 30-ти май.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - **** в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
9