№ 13778
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110130276 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 30276/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от К. М. Н. срещу ДФ „Земеделие“, като се твърди, че
страните се намирали в трудово правоотношение по силата на Трудов договор №
519/09.11.2001 г. за длъжността „изпълнителен директор“, като му било определено да
отговаря за отделение „Правно“. Поддържа, че със заповед от 12.05.2006 г. правоотношение
му било прекратено, но незаконното уволнение било отменено от съда. Поддържа, че след
това поискал да бъде възстановен на работа, но отново с оглед незаконосъобразни действия
бил уволнен, за което имало съдебни решения. Навежда доводи, че с искане от 08.03.2024 г.
е заявил, че иска да бъде възстановен на работа, но в продължение на месец не бил получил
отговор, като при повторно искане по ССЕВ бил получил отговор, че следва да се
предостави съобщение по чл. 345 КТ, което било предоставено на 24.04.2024 г. и
предоставил на същата дата на ответника. Излага съображения, че на 29.04.2024 г. му била
връчена заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ, за
което били налице мотиви. Твърди, че е спазил срока за възстановяване на работа, което
аргументира подробно. Поддържа, че не бил допуснат надлежно до работа, като периода бил
от подаването на искането – 08.03.2024 г. до 29.04.2024 г. Инвокира доводи, че за периода от
08.03.2024 г. до 29.04.2024 г. е останал без работа, поради което с оглед незаконното
уволнение се дължало обезщетение в размер на 2547,00 лева, доколкото възнаграждение за
пълен отработен месец – м.04.2006 г. било в размер на 1357,62 лева. Поддържа и претенция
за обезщетение в следствие недопускане до работа, а освен това и обезщетение за периода от
1
26.05.2015 г. до 29.04.2024 г. за неизползван платен годишен отпуск, като последното е
подробно обосновано, като прави извод, че същото възлизало на сумата от 20449,00 лева.
Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както
и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени
доказателствени средства, както и за допускането на гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетел при режим на довеждане за установяване на БТВ преди прекратяване на
трудовото правоотношение, както и по реда на чл. 183 ГПК да се извършат констатации от
трудовата книжка. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенциите
се оспорват, като неоснователни. Твърди, че претенцията по чл. 225 КТ не била доказана,
като ищеца не бил ангажирал доказателства, че бил недопуснат до работа, което
аргументира. Поддържа, че правилно с оглед превратното упражняване на правата по чл. 345
КТ е приел, че ищецът не следвало да бъде възстановяван на работа, поради злоупотреба с
право. Инвокира подробни съображения за законосъобразност на уволнителната заповед,
като сочи че тълкувателна практика на ВКС имала действие за напред. Развива съображения,
че ищецът няма добросъвестно поведение в противовес на правилото на чл. 8, ал. 2 КТ.
Твърди, че е налице друго производство по което спорният въпрос касаел именно това дали
и кога е възникнало правото на ищеца да се върне на работа, поради което прави искане за
спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа, че претенцията по чл.
224, ал. 1 КТ била недоказана, поради наличието на изтекла погасителна давност. Навежда
подробни доводи за неоснователност на иска. Сочи, че ищецът бил упражнявал правото си
на отпуск, освен това претенцията била недоказана по размер. Прави доказателствени
искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за изискване на
основание чл. 186 ГПК на данни от НАП за актуалното състояние на всички трудово
договори за процесния период. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С Определение от 10.09.2024 г., съдът е спрял производството по делото на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Постановено е Определение от 17.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 12519/2024 г. по описа на
СГС, с което е отменено Определение от 10.09.2024 г. в частта по претенцията по чл. 224, ал.
1 КТ, като в останалата част определението е потвърдено.
Съдът, като взема предвид становището на страните и посочените по делото
доказателства намира следното:
С оглед Определение от 17.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 12519/2024 г. по описа на СГС,
настоящият съдебен състав намира, че предвид частичната отмяна и с оглед правилото на чл.
278, ал. 3 ГПК, съдът следва да продължи съдопроизводстветените действия.
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ.
За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност
три материални предпоставки – 1) да е прекратено трудовото правоотношение; 2)
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за
календарната година на прекратяването или за предходни години и 3) правото на отпуск да
не е погасено по давност – за отпуските, дължими след 01.08.2010 г.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да приеме представените към исковата
молба писмени доказателствени средства, тъй като последните са процесуално допустими,
относими и необходими.
По отношение на останалите доказателствени искания, съдът счита, че не следва да се
произнася, тъй като същите касаят претенцията по която производството е спряно, поради
което не са предмета на заявения иск по чл. 224, ал .1 КТ. Като в тази насока трябва да се
2
отбележи, че съдът ще се произнесе по доказателствените искания, след докладването на
делото при възобновяването му в останалата част.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 24.04.2025 г. от 10,00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3