Р Е Ш
Е Н И Е
№
14.07.2021г.,
гр.Лом
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІІ граждански състав в публичното заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА
при секретар Любомира Петрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №
1010/2020г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с отрицателен установителен иск от Л.К.И. с ЕГН ********** ***»…….
против «АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ» ООД, ЕИК ******, гр.София, бул.»България» № 81 В, ет.3,
представлявано от Д.М. и Х.М.М., с правно основание чл.439, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
В Исковата молба се твърди, че с
Решение по ч.гр.д. № 14982/09г. по описа на
СРС, 44-ти състав е осъден да заплати на «Ти Би Ай Кредит» ЕАД,
гр.София, ул.»Димитър Хаджикоцев» № 52-54, сумата от 519,88лв /петстотин и
деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ - главница и законна лихва върху
главницата от 14.03.2009г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25лв –
държавна такса и 40лв – юрисконсултско възнаграждение, като възоснова на това
влязло в сила съдебно решение е издаден Изпълнителен лист от 28.09.2009г. в
полза на «Ти Би Ай Кредит» ЕАД.
Твърди се, че същата фирма, с настояще
име «ТРАНЗАКТ ЮРЪП» ЕАД е цедирала това свое вземане на ответника «АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ» ООД, с ЕИК ******, гр.София с Договор № ********** от 08.03.2007г.,
т.е. две години преди да се заведе въпросното ч.гр.д. № 14982/09г. по описа на
СРС.
В
ИМ се твърди, че с Нотариално заверено Пълномощно с рег.№ 1678/24.03.2015г. от
Нотариус А. Д. с № 404 на НК, цедентът е
упълномощил цесионера да уведоми ищеца за сключения помежду им договор и
прехвърленото вземане.
Образувано е изп.д. № 20197480400594 по описа
на ЧСИ М. И. с № 748 и район на действие ОС гр.Монтана, като с писмо изх. №
29413/19.12.2019г. ответника е бил уведомен за започналото изпълнение. С
Уведомлението е приложен препис от Изпълнителния лист и Уведомление по чл.99,
ал.3 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че едва на 14.02.2020г.
последният е научил, че срещу него е водено ч.гр.д. и че е длъжник по него,
поради което счита, че правото на принудително изпълнение на ответника по
отношение на това вземане, започнало да тече от 28.09.2009г. е погасено по давност,
съгласно правилата на общата погасителна давност.
Иска се: съда да признае за установено
на осн. чл.439, ал.1 във вр. с чл.124 от ГПК по отношение на ответника, че
правото му на принудително събиране спрямо ищеца на сумите присъдени с решение
по ч.гр.д. № 14982/2009г. по описа на съда в размер на 519,88лв /петстотин и
деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, със законни лихви 587,71лв
/петстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/ за периода от
14.03.2009г. до 02.01.2020г., както и разноските по това дело от 65лв
/шестдесет и пет лева/, от които 25лв – държавна такса и 40лв – юрисконсултско
възнаграждение, както и претендираните по заведеното възоснова на него изп.д. №
20197480400594 по описа на ЧСИ № 748 М. И., с район на действие ОС гр.Монтана –
100лв разноски по изп.дело и 333,76лв – такси по Тарифата на ЧСИ, е погасено по
давност, с всички произтичащи от това последици.
Претендират се направените по делото
разноски.
Писмен отговор от ответника не е постъпил в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В
съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява, представлява се от
процесуален представител – адв.П.П. от МАК, който от нейно име поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи изцяло.
Ответникът редовно призован изпраща процесуален
представител.
Съдът като съобрази становището на страните,
приложените към делото писмени доказателства, които прецени по
отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
С оглед
наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правна
квалификация по чл.439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
В конкретния случай предявеният иск по своя характер
е отрицателно установителен, поради което ищецът, оспорващ дължимостта на
вземането по изпълнителният лист носи доказателствената тежест да установи при
условията на пълно и главно доказване, настъпването на твърдените от него
правопогасяващи факти и обстоятелства - в случая погасяване на правото на
принудително изпълнение, поради изтекла давност.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава
на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател
по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл. 115 и чл. 116 от ГПК за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност, каквото
възражение той е направил.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно бе установено, че срещу ответника по делото е бил
издаден Изпълнителен лист от 28.09.2009г. по ч.гр.д. № 14982/2009г. по описа на
СРС, 44-ти състав, съгласно който последният е осъден да заплати на кредитора
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК ……, гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54 сумата от 519,88лв /петстотин и деветнадесет
лева/ за главница и законната лихва върху същата от 14.03.2009г. до изплащане
на вземането, както и разноските от 25лв – държавна такса и 40лв –
юрисконсултско възнаграждение.
Безспорно
установено е и че възоснова на този ИЛ е образувано изп.дело № 141/2013г. по
описа на ЧСИ Г. Б. с рег. № 722 при НК и район на действие РС гр.Враца, по
Молба с вх.№ 00198г. от 08.01.2013г. с приложен към нея ИЛ от 28.09.2009г. по
ч.гр.д. № 14982/2009г. по описа на СРС с взискател „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, ЕИК ……….
Установено е също така, че единственото
предприето изпълнително действие е налагането на Запор от 22.02.2013г. върху
1бр. лек автомобил, собственост на длъжника, както и че с Постановление от
04.11.2015г. на ЧСИ Георги Борисов с рег.№ 722 но КЧСИ, с район на действие ОС
гр.Враца образуваното изп.дело № 201373220400141 е прекратено, на осн. чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, тъй като в продължение на две години взискателят по делото не
е поискал извършването на изпълнителни действия срещу длъжника.
Съгласно
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по силата
на закона, в случай, че в продължение на
две години взискателят не поиска от съдия-изпълнителя предприемането на
изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на изпълнението настъпва по
силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-изпълнител.
Съдебният–изпълнител следва само да констатира, че производството е прекратено
по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигна наложените
обезпечения. Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на
две години не е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника,
същият се е дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.
От доказателствата по делото се установява и
че възоснова на Молба от 11.03.2019г. от ******, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“България“ № 81 В, представлявано от юрк.Г. Г.
до ЧСИ Г. Б. с рег.№ 722 от КЧСИ, район на действие ОС гр.Враца, възоснова на
същият този ИЛ от 28.09.2009г. по ч.гр.д.
№ 14982/2009г. по описа на СРС, 44-ти състав, както и възоснова на сключен
договор за цесия между „Транзакт Юръп“ ЕАД, ЕИК …… /с предишно наименование „ти
Би Ай Кредит“ ЕАД/ в качеството на цедент и ******, с ЕИК ******, в качеството
на цесионер е образувано ново изпълнително дело срещу Л.К.И. по перемираното
изп.д. № 141/13г. по описа на ЧСИ Г.Б. с рег.№ 722 от КЧСИ и район на действие
ОС гр.Враца, вече с № 171/2019г.
След образуване на делото същото е изпратено
по молба от взескателя по компетентност на ЧСИ М. И. рег.№ 748 на КЧСИ и район
на действие ОС гр.Монтана, като същото е преобразувано под № 594/2019г. по
описа на новия ЧСИ.
Съгласно
чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ.
Съгласно
задължителните указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
тълкувателния акт е разяснено, че в хода на изпълнителното производство
давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
От
обсъдените писмени доказателства се установява, че последното изпълнително
действие по изп. дело №141/13г. по описа на ЧСИ Г. Б. с рег.№ 722 на КЧСИ е
извършено на 13.05.2013г., когато съдебният изпълнител е наложил запор върху
притежавания от длъжника лек автомобил. От посочената дата е започнал да тече
двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. същият е изтекъл на 13.05.2015г.,
когато изпълнителното производство е прекратено по право.
От тогава е започнала да тече нова петгодишна
давност за вземанията, която е изтекла на 13.05.2018г., тоест преди
извършването на първото валидно изпълнително действие по изп. дело № 594/19г.
което е годно да прекъсне давностния срок.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира, че вземанията са погасени по давност и
инициираното на принудително изпълнение след тяхното погасяване е незаконно,
респ. предявеният отрицателен установителен иск – основателен, поради което
следва да бъде изцяло уважен.
По
отношение на претендираните разноски.
Предвид
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
да заплати на ищеца разноските по водене на делото в размер на 64,25лв /шестдесет
и четири лева и двадесет и пет стотинки/ -платена държавна такса, а на неговият
процесуален представител - дължимото му адвокатско възнаграждение в това му качеството,
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение върху цената на иска, в
размер на 342,44лв /триста четиридесет и два лева и четиридесет и четири
стотинки/.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.439, ал.1 във вр. с чл.124 от ГПК по
отношение на ответника «АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ» ООД, ЕИК ******, гр.София,
бул.»България» № 81 В, ет.3, представлявано от Д.М. и Х.М.М., че правото му на
принудително събиране спрямо ищеца Л.К.И. с ЕГН ********** ***»……., на сумите
присъдени с решение по ч.гр.д. № 14982/2009г. по описа на съда в размер на
519,88лв /петстотин и деветнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/, със
законни лихви 587,71лв /петстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и една
стотинки/ за периода от 14.03.2009г. до 02.01.2020г., както и разноските по
това дело от 65лв /шестдесет и пет лева/, от които 25лв – държавна такса и 40лв
– юрисконсултско възнаграждение, както и претендираните по заведеното възоснова
на него изп.д. № 20197480400594 по описа на ЧСИ № 748 М. И., с район на
действие ОС гр.Монтана – 100лв разноски по изп.дело и 333,76лв – такси по Тарифата
на ЧСИ, е погасено по давност, с всички произтичащи от това последици.
На осн.
чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА ответника «АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ» ООД, ЕИК ******,
гр.София, бул.»България» № 81 В, ет.3, представлявано от Д.М. и Х.М.М., ДА
ЗАПАЛТИ на Л.К.И. с ЕГН ********** ***»…. разноските
по водене на делото в размер на 64,25лв /шестдесет и четири лева и двадесет и
пет стотинки/ -платена държавна такса,
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответника «АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ» ООД, ЕИК ******,
гр.София, бул.»България» № 81 В, ет.3, представлявано от Д.М. и Х.М.М., ДА
ЗАПАЛТИ на адв.П.П. от МАК сумата от 342,44лв /триста четиридесет и два лева и
четиридесет и четири стотинки/, представляваща дължимото му адвокатско
възнаграждение в качеството му на процесуален представител на ищеца Л.К.И., на
осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение върху цената
на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :