Решение по дело №154/2022 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 98
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20221310200154
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Белоградчик, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200154 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. В. В. от гр. П., обл. П., с ЕГН **********,
срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6040026 от 15.06.2022
г. на ОД-МВР-Видин, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
600,00 лв. на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не
законосъобразност на издаденият ел. фиш, като съдът е сезиран с искане да
отмени същия. В с.з. жалбоподателят не се явява, но след с. з. е представил
писмено становище, в което отново иска отмяна на ел. фиш, поради
допуснати нарушения на процесуалния закон и несъответствия с материалния
такъв.
Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не
взема становище по казуса.
1
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 15.06.2022 г. в 12.10 ч. на път Е-79 / РП път І-1/ , при км. 42+830, с
автоматизирано техн. средство ARH CAM S1, било заснето МПС - лек
автомобил „МЕРЦЕДЕС А 160 ЦДИ, с рег. № РК 3079 ВТ, което се движело
със скорост 68 км/ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип №
7343/15.06.2022 г. на радара, в който е отразена като разрешена максимална
скорост 30 км. ч., а установената – 68 км./ч., но след приспадане на
възможното отклонение в измерването, наказуемата е приета за 65 км./ч., т.е.
отчетено било превишение от 35км./ч. В снимковият материал посоката на
движение на автомобила се сочи като „приближаващ“.
За констатираното нарушение, на 15.06.2022 г. бил издаден Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство, на М. В., като собственик на МПС, заснето в горния
клип, като наказанието е наложено на основание проява, извършена в
условията на повторност.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима – с оглед представеното от
въззиваемата страна писмо, в което е указана датата на връчване на фиша и
момента на подаване на жалбата, а разгледана по същество, тя е основателна.
Налице са сериозни нарушения на материалния и процесуален закон,
направени в хода на админ. нак. производство, които опорочават същото, като
процедура.
Въпреки, че по делото не са представени каквито и да било
доказателства, че автомобилът, с който е извършено твърдяното нарушение е
собственост на соченото ФЛ, този факт не се отрича от санкционираното
лице, поради което съдът го възприема за истинен – така както се заявява.
Няма данни, след съобщаване на фиша, да са направени възражения в 14 дн.
срок пред АНО, с оглед възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП - чрез
декларация да се заяви друго лице, на което е предоставено за ползването
МПС – липсват такива доказателства в преписката на АНО, представена на
съда.
2
Съдът на първо място, приема за безспорно установени обстоятелствата
– къде, кога и кое МПС е било заснето при извършване на нарушението.
По админ. нак. преписка е представено доказателство – Протокол № 74-
СГ-ИСИС/11.11.2021г. на БИМ-ГД“МИУ“, отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“, който удостоверява техническото състояние – налична
годност, на ползваното за измерване на скоростта на преминаващите МПС,
към 15.06.22г., АТСС.
Представено на следващо място е, доказателство – снимков материал,
онагледяващ поставена табела със знаци, вкл. «В-26» предвиждащ
ограничение на скоростта по чл. 21 ал.2 / според снимката макс. 30 км.ч. / –
т.е. под обичайната 90 км.ч., указана в чл.21 ал.1 от ЗДвП за извън населено
място. Налична по преписката е и снимка на самото техническо средство –
измервателен уред, поставено днепосредствено зад мантинела в пътния
участък. В Протокола за използване на АТСС рег. № 242р-5833/16.06.22г.
надлежно е отразено, че устройстовто, при стационарен режим на работа,
осъществява измерване на скоростта на приближаващи МПС, двежещи се в
посока гр. М.-гр. В., на гл.път І-1 /Е-79/ при км. 42+830 в община Димово,
като общото ограничение на скоростта по този вид пътища е 90 км./ч., но с
пътен знак за ограничение на същата – е въведено такова от 30 км./ч., а АТСС
е поставено на 200 м. от този ограничителен знак. Допълнително в
докладната записка № 242р-35/16.06.22г. на полицейския служител, изготвил
Протокола за използване на АТСС , са надлежно отразени същият брой
установени нарушения / 44 в случая / в същия пътен участък / т.к. в
докладната има информация и за друг контролиран участък/.
Оценени съвкупно, в смисъл отразената информация в така посочените
доказателства, според съда водят до извод за неоснователност на
възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения в правилата за
контрола, респ. установяването на скоростта чрез АТСС на преминаващи в
даден пътен участък МПС - нарушения при оформяне на документите за
упражнения контрол на скоростта, вкл. при и засенемането на МПС, и в
частност така приетите от съда за наделжни доказателства сочат извършване
на провинение от водача – собственик в случая, на заснетото МПС –
провинение, изразено в превишаване на скоростта на управляваното МПС, в
пътен участък представяващ «извън населено място», над максимално
3
допустимата, посочена с нарочен ограничителен знак «В-26».
Съдът обаче се съгласява с аргумента на жалбоподателя за нарушение
на материалния закон, изразено в недоказаност от една страна на специален
признак на приписаното нарушение – „повторност“ и от друга страна –
неправилно, непълно основание за налагане на санкцията, възпрепятстващо
нарушителят да разбере за какво точно провинение е наказан.
Съдът намира, че правата на обвиненото лице са накърнени по този
начин – то не може да разбере кое, какво точно нарушение му е приписано, и
на кое основание е наказано.
Санкцията на В. е наложена / „глоба“ в размер на 400,00 лв./ - на осн.
чл.182 ал.4 от ЗДвП. Тази разпоредба – чл.182 ал.4 от ЗДвП, касае нарушения,
извършени в условията на “повторност“. Няма от една страна представени по
делото от АНО никакви доказателства да е извършено деяние при този
елемент от състава – липсват такива по преписката, от които да е видно дали
същият нарушител, и кога - е осъществявал подобно неправомерно
поведение, за да може на сегашното му – да се придаде определението
„повторно“ извършено. / въпреки вписването в текстовата част на ел. фиш на
друг такъв – посочен само с номер, без дата на издаване, без дата на влизане в
сила и без издател/. От тук следва недоказаността на подобно квалифицирано
деяние. Но, още по-важно, от друга страна, същата санкционна разпоредба /
чл.182 ал.4 от ЗДвП/ е бланкетна – тя препраща към чл.182 ал.1, ал.2 и ал.3
от закона, и то в различни варианти на няколкото точки по самите ал.1, ал.2 и
ал.3 от чл.182. Такова препращане, респ. обвързване на бланкетната норма с
конкретен състав на нарушение – няма направено от АНО, което препятства
съда и да приложи по-леко –наказуем състав – такъв без специалният
признак „повторност“ / при прието иначе за извършено провинение/. Съдът
счита, че правилното и прецизно посочване на основанието за налагане на
наказание в случая, изисква от АНО да е конкретизирал на кой текст и цифра
от чл.182 ал.2 ЗДвП се позовава / ал.2 - предвид обстоятелството, че
местонарушението е извън населено място/, иначе има непълнота на това
санкционно основание.
При наличието на всички констатирани от съда обстоятелства,
последният намира, че неправилно/не безпротиворечиво е определена
квалификацията на деянието, санкцията за него – също.
4
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен
фиш за налагане на глоба е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 604006 от
15.06.2022 г. на ОД-МВР-Видин, с който на М. В. В. от гр. П., обл. П., с ЕГН
**********, е наложена глоба в размер на 600,00 лв. на чл.189 ал.4 вр. чл.182
ал.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5