РЕШЕНИЕ
№145
с., 21.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
с.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и втората година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 472 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено, във фазата по извършване на
делбата.
С влязло в сила решение по делото
е допусната делба между Й.И.К., С.И.К. и Ж.Б.К. на недвижим имот, находящ се в с.
Я....., Община с. и представляващ поземлен имот с пл. № 786 с площ 793 кв. м.,
отреден за урегулиран поземлен имот с площ 783 кв. м., идентичен с парцел ХІV в
кв. 67 по регулационния план на селото, ведно с построените в поземления имот
двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 43 кв. м. и двуетажна
стопанска сграда със застроена площ 28 кв. м., при следните дялове на
съделителите: по 1/6 идеална част за Й.И.К. и за С.И.К. и 4/6 идеални части за С.И.К.
и Ж.Б.К. общо в режим на съпружеска имуществена общност.
В първото заседание във фазата по
извършване на делбата, проведено на 21.2.2022 г., са приети и поставени за
разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК искове на съделителката Й.И.К. срещу съделителите
С.И.К. и Ж.Б.К. за солидарно заплащане на суми в общ размер 17800 лв., който,
съгласно уточняващото изявление на пълномощника й в това съдебно заседание,
представлява сбор от съответните на дяловете на съделителите-ответници по тези
искове части от разноски за запазване на делбения имот и за увеличаване на
стойността му, извършени от съделителката-ищца в периода от 15.9.2017 г. до
края на 2019 г. без противопоставяне от останалите съделители, конкретно
посочени по вид и стойност в молбата, с която са предявени исковете. Претендира
се и присъждане на законна лихва върху сумата по исковете, считано от 28.2.2018
г. до окончателното им изплащане.
Съделителите-ответници по тези
искове, а именно С.К. и Ж.К., се представляват от пълномощника им адв. С. О.,
която заявява, че оспорва исковете. Твърди, че евентуални подобрения в имота са
извършени без знание и съгласие на ответниците.
С протоколно определение в
открито съдебно заседание, проведено на 13.6.2022 г., е допуснато изменение на
исковете на Й.К. срещу С.К. и Ж.К. чрез намаляването им по размер до 14407,50
лв.
В хода на устните състезания адв.
Я. М.- пълномощник на съделителката Й.К. - ищца по иска за делба и по исковете,
предявени по реда на чл. 346 от ГПК, отправя искания допуснатият до делба
недвижим имот да бъде изнесен на публична продан, а предявените искове по
сметки да бъдат уважени.
Пълномощникът на съделителите С.К.
и Ж.К. - ответници по иска за делба и по исковете, предявени по реда на чл. 346
от ГПК, заявява становище, че делбата на процесния имот следва да бъде
извършена чрез изнасянето му на публична продан. В писмени бележки, представени
по реда на чл. 149, ал. 3 от ГПК, пълномощникът на ответниците излага
съображения за частична основателност на исковете, предявени срещу тях по реда
на чл. 346 от ГПК.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По способа за извършване на
делбата:
Еднозначно се установява от
приетото заключение на в. л. инж. К.М. по първоначалната съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), както и от приетото заключение на в. л. инж. Г.Г. по повторната
СТЕ, че от допуснатия до делба недвижим имот не могат да бъдат обособени реални
дялове като самостоятелни обекти на право на собственост. Поради това съдът
намира, че имотът е неподеляем и единственият възможен способ за извършване на
делбата е изнасянето му на публична продан на основание чл. 348 от ГПК.
По исковете, предявени по реда на
чл. 346 от ГПК:
В молбата на съделителката Й.К.,
с която тези искове са предявени, надлежно са изложени твърдения за основанието
и размера на паричните вземания, претендирани от нея спрямо останалите съделители-ответници
по исковете и произтичащи от извършване на твърдяни подобрения в съсобствения
имот.
Поради това исковете са допустими
за разглеждане в настоящата фаза на делбеното производство. Същите подлежат на
разглеждане в рамките на твърдяните факти, на които се основават, а именно –
заявените конкретни дейности, довели до запазване на имота, респ. до
увеличаване на неговата стойност, във връзка с чието осъществяване са извършени
твърдяните разходи.
Разгледани по същество в тези
рамки, исковете са частично основателни.
Установява се от събраните доказателства, че в
периода от 15.9.2017 г. до края на 2019 г. в допуснатия до делба поземлен имот
е положена каменна пътека с площ 20 кв. м., обработена е 600 кв. м. тревна площ
чрез изораване, фрезоване и засаждане с тревна смеска и е изградено градинско
осветление с поставяне на прожектори. В същия период в делбената жилищна сграда
е извършен ремонт на покрива й; подменена е старата дограма с поставяне на PVC-дограма на 10 бр. прозорци с
щори и комарници и на 2 вътрешни врати, съпроводено с измазване (обръщане)
около тях; поставени са 2 бр. външни метални врати; положена е външна мазилка
на целия първи етаж на сградата; външното стълбище е облицовано с естествен
камък; изградена е външна дворна мивка, облицована с камък; извършена е
вътрешна дървена облицовка (сачак) на тавана на кухненското помещение и изцяло
е подменена електрическата инсталация на сградата. Всички тези дейности са
организирани от съделителката Й.К., която е осигурявала средства за доставка на
материали, ангажирала е работници и им е заплащала за труда.
Действителното извършване на тези
работи в процесния недвижим имот в горепосочения период (който като начален и
краен момент не е спорен по делото) и извършването на разходите за тях от
съделителката Й.К. се установява от детайлния и съвкупен анализ на приети писмени доказателства – договор от
18.9.2017 г. за доставка и монтаж на PVC-дограма, 2 бр. фактури – за авансово и за окончателно
плащане по договора, договор от 9.3.2019 г. за доставка и монтаж на PVC-дограма, приемно-предавателен
протокол от 9.3.2019 г. и фактура за авансово плащане по договора; гласни доказателства – показания на
свидетелите И. Р., Д.К. и С. К. и експертни
заключения – на в. л. инж. К.М. по първоначалната СТЕ и на в. л. инж. Г.Г.
по повторната СТЕ. За съвкупността от тези обстоятелства посочените
доказателствени източници са безпротиворечиви, взаимно се допълват и не се
опровергават от други доказателства.
Вярно е, че обсъдените писмени
доказателства се отнасят само до част от подмяната на прозорци и врати на
жилищната сграда, но договорът от 9.3.2019 г. пряко установява уговорената и
безспорно платена от ищцата цена – 600 лв. за доставката и монтажа на 2 бр.
алуминиеви врати, бели на цвят, с термопанел, поради което е обосновано тази
стойност да бъде включена в изчисленията в експертните заключения, без да е
било необходимо на експертизите да бъдат поставяни задачи за оценка на тези
разходи. Аналогични са съображенията на съда относно значението на договора от
18.9.2017 г. за доставка и монтаж на PVC-дограма за 4 бр. прозорци и на 1 ролетен комарник, като
следва да се допълнят и ноторно известните обстоятелства, че е технически възможно
и на практика е често срещано дори на постоянно обитавани сгради подмяната на
дограмата на прозорците да се извършва на части. Очевидно е, че така е сторено
и в конкретния случай, защото в. л. инж. М. е посочила в таблицата към
заключението си по т. 2.2.3 (стр. 4 от същото), че на жилищната сграда са
налични 6 бр. PVC прозорци
с размери 115 см./130 см. и 4 бр. PVC прозорци с размери 80 см./100 см., т. е. общо 10 бр. PVC прозорци. Това е дало основание на в. л. М. да направи
експертен извод за общата стойност на разходите за подмяна на дограмата на 10
бр. прозорци на жилищната сграда – 2500 лв., като до същия извод е достигнал и
в. л. инж. Г. по повторната СТЕ, без нито един от тези изводи да е оспорен от
ответниците или от техния пълномощник в хода на обсъжданията на заключенията.
Съдът кредитира тези експертни изводи и намира за неоснователен доводът на
пълномощника на ответниците в писмените му бележки, че ищцата не била поставила
такива задачи на първоначалната, респ. на повторната СТЕ. В писмената молба на
ищцата, с която са предявени исковете, същата е отправила доказателствено
искане за назначаване на съдебно-техническа и оценителна експертиза, вещото
лице по която да даде заключение за общата стойност на описаните от нея
подобрения (т. е. на всички подобрения, предмет на исковете, каквито са и
подмяната на дограма /прозорци/, щори, комарници и врати) не само след като
извърши оглед на място, а и след като вземе предвид представените фактури за PVC прозорци и врати. Тази
формулировка е напълно достатъчна, за да се приеме, че ищцата е поискала оценка
на стойността на всички подобрения – предмет на исковете, които е предявила,
без да е било необходимо изричното им (и в случая непълно) изброяване сред
задачите на експертизата.
Съвсем отделен е въпросът, че в
заключенията и по двете СТЕ (първоначална и повторна), се съдържа оценка и на разноски за дейности,
каквито не фигурират сред основанията на исковете в горепосочения смисъл. В
молбата, представена в с. з. на 21.2.2022 г., с която те са предявени, ищцата
не е претендирала извършване на разходи за полагане на външна мазилка на целия
първи етаж на сградата, за облицовка на външното стълбище с естествен камък и
за изграждане на външна дворна мивка, облицована с камък, нито исковете са
изменяни в този смисъл в хода на производството. Изключено е също така от
фактическа страна да се приеме, че която и да е от тези дейности е неразривно
свързана технически или функционално с някоя от заявените от нея други дейности
– предмет на исковете и така да се стигне до извод, че тези дейности се
подразбират като включени в някои от заявените такива. Затова в съответствие с
диспозитивното начало в гражданския процес съдът намира, че и двете заключения
в тези им части касаят въпроси извън предмета на исковете, очертан от ищцата,
поради което по тези въпроси те не следва да бъдат взети предвид.
По тези съображения предмет на
исковете са претендираните от ищцата разноски за дейности, отнасящи се до делбения
поземлен имот и изразяващи се в полагане на каменна пътека с площ 20 кв. м.;
обработка на 600 кв. м. тревна площ чрез изораване, фрезоване и засаждане с
тревна смеска; изграждане на градинско осветление с поставяне на прожектори, а
така също и разноски за дейности, отнасящи се до допуснатата до делба жилищна
сграда в поземления имот и изразяващи се в ремонт на покрива й; подмяна на
дограма с поставяне на PVC-дограма на 10 бр. прозорци с щори и комарници и на 2 бр. вътрешни врати,
съпроводено с измазване (обръщане) около тях; поставяне на 2 бр. външни метални
врати; извършване на вътрешна дървена облицовка (сачак) на тавана на
кухненското помещение и цялостна подмяна на електрическата инсталация на
сградата.
Както вече се посочи, по делото
се установява, че тези дейности са извършени на разноски на ищцата в периода от
15.9.2017 г. до края на 2019 г. Според
заключението на в. л. инж. Г. по повторната СТЕ общата стойност на тези
разноски и увеличената стойност на имота вследствие на извършването им са равни
величини. След игнориране, по вече изложените причини, на разноските за
полагане на външна мазилка на целия първи етаж на сградата, за облицовка на
външното стълбище с естествен камък и за изграждане на външна дворна мивка,
облицована с камък (общо 2385 лв. според т. 9 и 10 от таблицата към
заключението по повторната СТЕ), общата стойност на разноските за заявените с
молбата на ищцата дейности, еквивалентна и на увеличаването на стойността на
делбения недвижим имот, е 14904 лв. според същото заключение.
За стойността на тези разноски и
за конкретното им отражение в увеличаване на стойността на процесния имот съдът
кредитира заключението на в. л. инж. Г. по повторната СТЕ, а не заключението на
в. л. М. по първоначалната СТЕ. За определяне на стойността на разноските,
необходими за извършването на отделните строително-монтажни работи (СМР),
заключението на повторната експертиза е обосновано с конкретно посочени
източници на информация за тях, за разлика от заключението по първоначалната
експертиза, което по този въпрос е останало недостатъчно обосновано и след изслушване
на вещото лице в открито с. з. на 18.4.2022 г. Що се отнася до разликата между
стойността на СМР и увеличената вследствие на тях стойност на имота, каквато е
посочена в заключението по първоначалната СТЕ, следва да се отбележи, че такава
разлика е принципно възможна и съществуването на такава е елемент от
фактическите състави на чл. 59 и чл. 61 от ЗЗД. В конкретния случай обаче в
заключението по първоначалната СТЕ тази разлика е получена в резултат на
изчисляване на проценти на икономическа и на функционална амортизация на
извършените СМР, вместо на необходимото изследване на отражението им върху
действителната пазарна цена на самия имот, в който са направени. От своя
страна, в заключението по повторната СТЕ това отражение е отчетено, а и
приетото равенство на величините „стойност на СМР“ и „увеличена стойност на
имота“ е аргументирано с обстоятелството, че за по-голямо увеличаване на
стойността на имота в сравнение със стойността на СМР са необходими и още
подобрения в него, каквито все още не са извършени, като освен това равенството
на тези величини е и допълнително аргументирано от вещото лице устно при
защитата на заключението му в с. з. на 13.6.2022 г.
С оглед тази обосновка на
заключението по повторната СТЕ и като се има предвид, че хипотезата на
еквивалентност на разходите за СМР и на увеличената вследствие на тях стойност
на имота също е практически възможна, съдът приема въз основа на това
кредитирано заключение и на всички събрани доказателства, че стойността на
извършените от ищцата в процесния период дейности в имота – предмет на
предявените от нея искове, е 14904 лв., с каквато сума се е увеличила и
действителната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот, състоящ се от
поземлен имот и построени в него жилищна и стопанска сграда.
Нито една от тези дейности не е
била излишна за ползване на имота по предназначение, следователно разноските за
извършването им не са луксозни, а са необходими, респ. полезни. Това се отнася
и за изграждането на градинско осветление в поземления имот, защото в
съвременните условия то не е лукс, а води до по-голямо удобство при
използването на имота, ако и осветителните тела, които са само част от
инсталацията, да са сменяеми. Не се установява от доказателствата по делото
ответниците да са изразили своето съгласие с извършването на тези дейности от
ищцата.
Ето защо ответниците отговарят
спрямо ищцата за заплащане на части от тези разноски съобразно дяловете им в
съсобствеността в съответствие с правилата за водене на чужда работа без
пълномощие, установени в чл. 61 от ЗЗД (в т. см. ТР № 85/1968 г. на ОСГК на ВС).
Следващото разграничение между тези разноски като необходими – за запазване на
имота и като полезни – водещи до увеличаване на стойността му, е в случая без
правно значение. Без правно значение по настоящото дело е и обстоятелството
дали ответниците са се противопоставили на дейностите, във връзка с които са
направени тези разноски. Съобразно дела си в съсобствеността всеки съсобственик
отговаря за съответната част от необходимите разноски (чл. 61, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС), а за полезните разноски отговаря до размера на
обогатяването му вследствие увеличаване на стойността на съсобствения имот (чл.
61, ал. 2 от ЗЗД), като в случай, че те са извършени въпреки неговото противопоставяне,
той отговаря съобразно дела си в съсобствеността пред сторилия тези разноски
съсобственик за по-малката сума измежду стойността на разноските и увеличената
стойност на имота (чл. 61, ал. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД). В конкретния случай,
както по-подробно е обосновано по-горе, стойността на разходите за извършването
на процесните дейности е равна на увеличената вследствие на извършването им
стойност на имота. Затова ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността за части от тази обща сума – 14904 лв., независимо кои от
разноските са необходими и кои – полезни и независимо дали тези разноски са
извършени без съгласие на ответниците или при тяхно изрично противопоставяне.
По същите съображения събраните доказателства за противопоставяне на
ответниците срещу извършването на процесните дейности в имота от ищцата, са
неотносими и не се обсъждат от съда.
Ответникът С.К. е с дял 1/6
идеална част в съсобствеността върху делбения имот и на това основание той
дължи да заплати на ищцата Й.К. за извършените от нея необходими и полезни
разноски в имота 1/6 част от 14904 лв., т. е. 2484 лв. Този ответник и
ответницата Ж.К. притежават в режим на бездялова съпружеска имуществена общност
(СИО) 4/6 идеални части от имота, поради което разпоредбите на чл. 32, ал. 1 и 2
от СК следва да намерят аналогично приложение и при извъндоговорните задължения
на съпрузите (каквото е процесното им задължение по чл. 61 от ЗЗД), тъй като разходите
за имот в СИО – в случая необходимите разноски – се поемат от двамата съпрузи,
а извършването на полезните разноски в делбения имот води до увеличаване на
стойността на общия им дял в СИО от същия, а това е от естество да подобри
задоволяването на нуждите на семейството им. Затова отделно от С.К., той и
съпругата му Ж.К. дължат солидарно на Й.К. за извършените от нея необходими и
полезни разноски в имота 4/6 части от 14904 лв., т. е. 9936 лв.
До тези размери предявените по реда на чл. 346
от ГПК искове са основателни и следва да бъдат уважени, а за разликите над тях до
общия им предявен размер от 14407,50 лв., общо претендиран солидарно срещу
ответниците, исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Върху
уважените размери на тези искове следва да се присъди законна лихва от
предявяването им в с. з. на 21.2.2022 г., а не от 28.2.2018 г., с който начален
момент не са свързани никакви конкретни твърдения за относими към предмета на
исковете обстоятелства.
По разноските.
Всеки от съделителите следва да
бъде осъден да заплати държавна такса за производството съобразно стойността на
дела си в съсобствеността (чл. 355 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК). Основа за определяне на
дължимите от съделителите държавни такси на това основание е действителната
пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот. С оглед приложимия способ за
извършване на делбата, единственото значение на общата пазарна оценка на този
имот е за определяне на тази държавна такса, тъй като впоследствие в
производството по публична продан на имота, същият ще следва да бъде наново
оценен от вещо лице за целите на извършване на проданта. По въпроса за
действителната пазарна цена на имота съдът възприема заключението по повторната
СТЕ, съгласно което тази цена е 38000 лв. В тази му част това заключение е
по-подробно обосновано със строителните и функционални характеристики на имота
и в по-пълна степен е съобразено с общото състояние на съществуващите сгради в
сравнение със заключението по този въпрос на първоначалната СТЕ.
Наред с това, съделителите-ответници
по исковете, предявени по реда на чл. 346 от ГПК дължат и държавна такса в размер
по 4 на сто върху уважените им размери. В същите размери съделителката-ищца
дължи държавна такса върху отхвърлените им размери.
Съделителката-ищца е направила
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. съгласно договор
за правна защита и съдействие, представен в първата фаза на делбеното
производство (л. 44 от делото). Към датата на сключване на този договор
(16.4.2021 г.) искове по сметки все още не са били предявени от ищцата, а и към
тази дата такива не са могли да бъдат включени в предмета на делото. Затова
съдът намира, че този размер на адвокатско възнаграждение е уговорен и платен
от ищцата за правна защита и съдействие във връзка с основния предмет на
делбеното производство в двете му фази – по допускане и по извършване на
съдебна делба на процесния недвижим имот. Съобразно дела на ищцата в
съсобствеността същата следва да поеме 1/6 част от тези разноски за адвокатско
възнаграждение, а останалите 5/6 части, т. е. 416,67 лв. следва да й бъдат
заплатени като разноски от ответниците С.К. и Ж.К.. Отговорността за съдебни
разноски спрямо насрещната страна не е солидарна и между ответниците тя следва
да се разпредели в съотношение 3:2 (за С.К.: 1/6 предвид тази величина на
самостоятелния му дял от имота + 2/6, представляваща половината от 4/6 – дела
му от имота в СИО, т. е. общо = 3/6, а за Ж.К. – само 2/6). Така С.К. следва да
плати на Й.К. 250 лв., а Ж.К. следва да й плати 166,67 лв. за разноски за
адвокатско възнаграждение. В представения от пълномощника на ищцата в
настоящата фаза списък за разноски се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 800,00 лв., но по делото не са налице доказателства за
извършване на такива разноски, още по-малко – за конкретно уговорено адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие по исковете по сметки, поради
което такова не следва да се присъжда.
Към изхода на делото по исковете
по сметки са относими сторените от ищцата разноски за внесени депозити за
възнаграждения на вещи лица по първоначалната и по повторната СТЕ в общ размер
800,00 лв. Предвид разпоредбите на чл. 355, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК от този
общ размер ответниците дължат на ищцата част, съответна на съотношението между
общия уважен и общия предявен размер на исковете (12420/14407,50), или
конкретно сумата 689,60 лв. От тази сума ответникът С.К. следва да плати на
ищцата част в размер 413,76 лв., а ответницата Ж.К. следва да плати на ищцата
останалата част в размер 275,84 лв. предвид горепосоченото съотношение между
отговорността им за разноски към ищцата.
В обобщение, ответникът С.К.
следва да бъде осъден да плати на ищцата Й.К. сумата 663,76 лв. за разноски по
делото, от които 250 лв. са за платено адвокатско възнаграждение и 413,76 лв. –
за внесени депозити за възнаграждения на вещи лица, а ответницата Ж.К. следва
да бъде осъдена да плати на ищцата Й.К. сумата 442,51 лв. за разноски по
делото, от която 166,67 лв. са за платено адвокатско възнаграждение и 275,84
лв. – за внесени депозити за възнаграждения на вещи лица.
Ответникът С.К. е направил
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 700 лв. съгласно договор
за правна защита и съдействие, приложен към списъка за разноски, представен в
настоящата фаза на делбеното производство. От договора е видно, че това адвокатско
възнаграждение е уговорено само за правна защита и съдействие по предявените
искове по сметки. С оглед отправеното от ответника искане за присъждане на
разноски и на основание чл. 355, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата дължи да му
плати разноски за част от това възнаграждение, съразмерна с отхвърлената част
от исковете срещу него. Искът по сметки е предявен за 14407,50 лв. солидарно
срещу двамата ответници, а срещу ответника С.К. е уважен за общо 12420 лв.
(2484 лв. + 9936 лв.), следователно отхвърлената му част е 1987,50 лв.
Съразмерно на тази отхвърлена част спрямо общия размер на исковете ищцата Й.К.
следва да бъде осъдена да заплати на ответника С.К. сумата 96,56 лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, находящ се в с. Я....., Община с.
и представляващ поземлен имот с пл. № 786 с площ 793 кв. м., отреден за
урегулиран поземлен имот с площ 783 кв. м., идентичен с парцел ХІV в кв. 67 по
регулационния план на селото, ведно с построените в поземления имот двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 43 кв. м. и двуетажна стопанска
сграда със застроена площ от 28 кв. м., като
получената при извършване на публичната продан сума бъде разпределена между
съсобствениците Й.И.К., ЕГН **********, С.И.К., ЕГН ********** и Ж.Б.К., ЕГН **********
СЪОБРАЗНО ДЯЛОВЕТЕ ИМ В СЪСОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ИМОТА, както следва: 1/6 идеална
част за Й.И.К.; 1/6 идеална част за С.И.К. и 4/6 идеални части за С.И.К. и Ж.Б.К.
общо в режим на съпружеска имуществена общност.
ОСЪЖДА С.И.К.,
ЕГН ********** и Ж.Б.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, ж. к. „К.П.
– част“, бл. .., вх. , ет. , ап. , на
основание чл. 61 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) да заплатят на Й.И.К., ЕГН **********,***
и с настоящ адрес ***, следните суми:
С.И.К. да заплати на Й.И.К. сумата 2484,00 лв.; С.И.К. и Ж.Б.К. солидарно
да заплатят на Й.И.К. сумата 9936,00 лв., които суми представляват
части, съразмерни на дяловете им в съсобствеността върху недвижим имот, находящ
се в с. Я....., Община с. и представляващ поземлен имот с пл. № 786 с площ 793
кв. м., отреден за урегулиран поземлен имот с площ 783 кв. м., идентичен с
парцел ХІV в кв. 67 по регулационния план на селото, ведно с построените в
поземления имот двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 43 кв.
м. и двуетажна стопанска сграда със застроена площ от 28 кв. м., от необходими
и полезни разноски, извършени в периода от 15.9.2017 г. до края на 2019 г. за
следните дейности, отнасящи се до гореописания поземлен имот и изразяващи се в
полагане на каменна пътека с площ 20 кв. м.; обработка на 600 кв. м. тревна
площ чрез изораване, фрезоване и засаждане с тревна смеска; изграждане на
градинско осветление с поставяне на прожектори, както и за следните дейности,
отнасящи се до жилищната сграда в гореописания поземлен имот и изразяващи се в
ремонт на покрива й; подмяна на дограма с поставяне на PVC-дограма на 10 бр. прозорци с
щори и комарници и на 2 бр. вътрешни врати, съпроводено с измазване (обръщане)
около тях; поставяне на 2 бр. външни метални врати; извършване на вътрешна
дървена облицовка (сачак) на тавана на кухненското помещение и цялостна подмяна
на електрическата инсталация на сградата, ведно със законната лихва върху всяка
от тези суми, считано от предявяване на исковете на 21.2.2022 г. до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените от Й.И.К. срещу С.И.К. и Ж.Б.К. искове В ЧАСТТА ИМ за разликата над
сумата 12420,00 лв., представляваща сбор от присъдените по-горе суми до пълния
им предявен размер от 14407,50 лв., както и В ЧАСТТА ИМ за изцяло солидарно
осъждане на С.И.К. и Ж.Б.К. за целия им предявен размер, в това число и за сумите,
до които исковете са уважени срещу тях, както е посочено по-горе, както и ОТХВЪРЛЯ искането на Й.И.К. за
присъждане на законна лихва върху уважените размери на исковете В ЧАСТТА МУ
относно периода от 28.2.2018 г. до 20.2.2022 г. включително.
ОСЪЖДА Й.И.К.,
ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***, да заплати по сметка на с.ския районен съд сумата 332,83 лв., представляваща дължимата държавна такса за
производството по делото, от която 253,33 лв. е държавна такса върху стойността
на дела й в съсобствеността, а 79,50 лв. е държавна такса върху отхвърлената
част от предявения от нея иск по чл. 61 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.И.К.,
ЕГН **********,***, ж. к. „К.П. – част“,
бл. ., вх. , ет. , ап. , да заплати по сметка на с.ския районен съд сумата
352,69 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по
делото, от която 253,33 лв. е държавна такса върху стойността на дела му в
съсобствеността, а 99,36 лв. е държавна такса върху уважената срещу него част
от предявения иск по чл. 61 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.И.К.,
ЕГН ********** и Ж.Б.К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, ж. к. „К.П.
– ІІ част“, бл. .., вх. , ет. , ап. , солидарно да заплатят по сметка на с. районен съд сумата 1410,77 лв., представляваща дължимата държавна такса за
производството по делото, от която 1013,33 лв. е държавна такса върху стойността
на общия им дял в режим на съпружеска имуществена общност в съсобствеността, а 397,44
лв. е държавна такса върху уважената срещу тях част от предявения иск по чл. 61
от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.И.К.,
ЕГН **********,***, ж. к. „К.П. – част“,
бл. .., вх., ет. , ап. , да заплати на Й.И.К., ЕГН **********,*** и с настоящ
адрес ***, сумата 663,76 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Ж.Б.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ж. к. „К.П. – част“, бл. .., вх. , ет. ,
ап. , да заплати на Й.И.К., ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***, сумата
442,51 лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Й.И.К.,
ЕГН **********,*** и с настоящ адрес ***, да заплати на С.И.К., ЕГН **********,***,
ж. к. „К.П. – част“, бл. .., вх. , ет. , ап. , сумата 96,56 лв. за разноски по
делото.
Присъдените с настоящото решение
суми в полза на Й.И.К. да се платят по банковата й сметка в „Уникредит Булбанк“
АД, IBAN
***, BIC: ***.
След влизане на решението в сила, за присъдените в полза на с.ския районен
съд суми да се издадат изпълнителни листове, в случай че сумите не бъдат
внесени доброволно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен срок от връчване на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: