Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №119
гр.ВРАЦА,29.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение,в
публичното заседание на 04 декември 2019 год. в състав
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от съдията Досов възз. гр.дело №570/2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №18/31.01.2019 год. по гр.дело №231/2018 год.
на Районен съд-Мездра състав на съда е уважил предявенияте от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., седалище гр.Париж, Франция чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.,клон България", с ЕИК204915054, седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14 искове с правно основание чл.124.ал.1 във връзка с
чл.415,ал.1,т.2 и чл.422,ал.1 от ГПК, като е признал съществуването на
вземането на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с
ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София. ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 против Т.К.С. ***, с ЕГН********** за сумата от 1044.10 лева - главница,
за сумата от 117.83 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.09.2016 год.
до 20.07.2017 год., за сумата от 94.93 лева - мораторна лихва за периода от
20.09.2016 год. до 11.09.2017 год., ведно със законната лихва, считано от
28.09.2017 год. до изплащане на вземането
/ за които суми е издадена заповед №826/23.10.2017 год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1571/2017 год. на РС-Мездра/.
Със същото решение
съдът е осъдил ответницата да заплати на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД-гр.София, с ЕИК130697606 деловодни разноски
в заповедното производство в размер на общо 75.14 лева и разноски в исковото
производство от общо 224.86 лева.
Недоволна
от решението е останала ответницата Т.К.С., която го обжалва чрез назначения й
особен представител адв.Н.П. ***.
Въззивницата поддържа,че решението е неправилно,като
постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални
нарушения, и необосновано, тъй като изводите на съда не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Сочи, че по делото не е установено и
доказано кредиторът да е уведомил
длъжника за предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, което е самостоятелно основание за
отхвърляне на установителния иск. Позовава се и на нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, поради противоречие
с добрите нрави.
Иска
отмяна на решението,включително в частта за разноските, и
отхвърляне на исковата претенция.
В срока по
чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,седалище гр.Париж, Франция чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България"- гр.София,ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, в който се мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция искания по
доказателствата не са правени и такива не са събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима- подадена е от лице с правен интерес в срока по
чл.259,ал.1 от ГПК срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата,
настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Мездра
е сезиран със заявление на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД -гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против Т.К.С. ***, с ЕГН**********
за сумата от 1044.10 лева - главница, за сумата от 117.83 лева -
възнаградителна лихва за периода от 20.09.2016 год. до 20.07.2017 год., за
сумата от 94.93 лева - мораторна лихва за периода от 20.09.2016 год. до
11.09.2017 год.,ведно със законната лихва, считано от 28.09.2017 год. до
изплащане на вземането. Претендира се и присъждане на направените съдебни
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В
заявлението се сочи, че вземанията произтичат от договор за потребителски заем
№ CREX
-13634852/25.07.2016 год., по силата на който "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е отпуснало заем в размер на 1131.84
лева, който заемополучателката Т.К.С. се е задължила да върне. Дружеството е изплатило заемната сума по начина,
посочен в договора, вследствие на което за С. е възникнало задължението да
погаси заема на 12 вноски, всяка от които по 105.63 Посочва се, че заемополучателката е заплатила само
1 вноска, след което е преустановила
плащането и съгласно Общите условия към договора вземането на кредитора след
20.10.2016 год. е станало предсрочно изискуемо в целия му размер.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №1571/2017 г. по описа на
Районен съд- Мездра и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 826/23.10. 2017 г., с което заявлението е уважено изцяло.
На длъжника
е изпратено съобщение с препис от заповедта, връчено в условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на основание чл.415,ал.1, т.2 ГПК на заявителя е указано, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщението с указанията е
връчено на 29.01.2018 год. и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК - на 21.02.2018
год. в Районен съд-Мездра е депозирала искова молба,въз основа на която е
образувано гр.дело №231/2018 год.
Исковата молба е подадена от "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., седалище гр.Париж, Франция чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.,клон България" - гр. София , с ЕИК ********* . В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с договор за потребителски заем № CREX
- 13634852/25.07.2016
год. "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон България е отпуснало паричен кредит в размер на
1131.84 лв. на ответницата. Тази сума е била изплатена на ответницата по посочения в
чл. 1 от договора начин. Въз основа на чл. 1 от договора за ответницата е възникнало задължение да
погаси заема на 12 месечни вноски – всяка по 105.63 лв., които включват както част от дължимата главница,
така и уговореното оскъпяване съгласно годишния процент на разходите и годишния
лихвен процент, посочени в параметрите по договора. Посочва се, че ответницата е преустановила погасяването на вноските по кредита на 20.09.2016 год., като към тази дата е била погасена 1 месечна вноска. На осн. чл. 3 от договора между страните, вземането на ищеца става
изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. По този
начин ответницата следвало да изплати остатъка по заема в размер на 1161.93 36 лв., представляващ оставащите 11 броя погасителни вноски към 20.10.2016 г., към която дата е станал изискуем в целия
му размер. Сочи се, че всички претенции са
дължими и на основание изтичането и падежирането и на последната погасителна
вноска по съставения погасителен план, която е била на 20.07.2017 год. и
предхожда подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Посочва се, че заемодателят "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е приключил процес на вливане в БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, Франция и от 01.02.2018 год. ще упражнява дейността си чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А", клон България като универсален
правоприемник. Прави се искане за признаване за установено,че е налице вземане
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, Франция чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България от Т.К.С. за сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 826/23.10.2017 г. по ч.гр.дело №1571/2017 г. по
описа на РС-Мездра, а именно - главница в размер
на 1044,10 лева, възнаградителна лихва в размер на 117,83 лева; мораторна лихва
в размер на 94.93 лева, както и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на главницата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от адв.Н.П., в качеството му на назначен на основание чл.47,ал.6 ГПК
особен представител на ответницата Т.К.С. ,в който се съдържа изявление
само за допустимост на исковете.
В открито съдебно заседание пред
Рс-Мездра и в писмена защита особеният представител оспорва основателността на предявените искове.
Навежда доводи, че ищецът не е обявил
предсрочна изискуемост на вземането си по надлежния ред преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което кредитът не е
станал предсрочно изискуем. Изтъква , че предсрочната изискуемост на кредита не
следва да се счита за обявена и с връчването на препис от исковата молба на особения
представител на ответника.
Поддържа
още, че размерът на възнаградителната лихва по договора е по-висок от
общоприетия, което противоречи на добрите
нрави и води до нищожност на клаузата от договора в хипотезата на чл.26,ал.1 от ЗЗД.
С
постановеното в първоинстанционното производство решение №18/31.01.2019 год. по
гр.дело №231/2018 год. Районен съд-Мездра е уважил изцяло предявените установителни
искове с правно основание чл.422 ГПК.
За да
постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел,че твърдяната от ищеца
предсрочна изискуемост не е обявена на ответницата преди подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, но в конкретния казус този
факт е без правно значение, тъй като крайният срок на договора е изтекъл на
21.07. 2017 год. и от тази дата всички
месечни вноски са станали дължими. Приел е също,че кредиторът е изпълнил
всички свои договорни задължения,като е предоставил в заем на ответницата
посочената в договора сума,а тя не е изпълнила насрещното си задължение да я
върне в срок,ведно с договорените надбавки.
Решението е
валидно,допустимо и правилно,поради което и следва да бъде потвърдено, като въззивният съд на основание чл.272 ГПК
препраща и към мотивите в обжалвания съдебен
акт, които споделя и които не е
необходимо да бъдат преповтаряни.
В отговор на
изложените в жалбата оплаквания към мотивите на районния съд е необходимо да бъдат
добавени следните съображения:
Уважаването на предявените искове по чл.422 от ГПК предпоставя
да бъде установено наличието на валидно облигационно отношение между Т.К.С. и "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А., по което дружеството е изпълнило
задълженията си за предоставяне на уговорената сума на ответницата, наличието на възникнало в полза на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. изискуемо вземане срещу
ответницата за заплащане на претендираните суми на
соченото основание, размерът на дължимата от ответницата сума, забавата на ответницата да изпълни задълженията си по
договора в срок.
Ищецът претендира вземане по договор, имащ правните характеристики на
договор за потребителски кредит, предвид качеството на ответницата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК и § 13,
т.1 ДР на ЗЗП. По отношение на този договор важат всички императивни изисквания по Закон за потребителския кредит и
Закон за защита на потребителите.
Съгласно чл.10 ЗПК, този вид договори се сключват в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –не по-малък от 12, в два
екземпляра-по един за всяка една от страните. Алинея
3 на чл. 10 изрично определя, че ал. 1 се прилага за всички изменения и
допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по
договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда
възможност за промяна на лихвения процент едностранно от кредитора.Разпоредбата на чл.11 ЗПК урежда
задължителното съдържание на договора за кредит, като съгласно т.27 от същата разпоредба договорът съдържа подписи на страните.
Разпоредбата на чл.21 ЗПК
предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а разпоредбата на
чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1
на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При
извършената проверка относно действителността на сключения между страните
договор въззивният съд намира, че договорът за потребителски кредит не страда
от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не противоречи на
изискванията на посочените разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл.10,
ал.1 ЗПК относно формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
1-12 и т.20 и ал.2 ЗПК, поради което не са налице предпоставките на чл.22 ЗПК за
прогласяване недействителността на целия договор.
Договорът за кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в
редакцията му ДВ.бр.57 от 28 юли 2015 год./ в предвидената в чл.10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, при ясно и недвусмислено постигнато съгласие относно размера на
предоставения заем, като всички елементи на договора
са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не е по малък от
12, посочени са също така общият размер на плащанията /включително с посочен
размер на първоначална вноска 0 /, лихвеният процент по кредита и годишният
процент на разходите, погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и компонентите от които се формира размера на
месечната вноска. Изискването на т.9а на чл.11,ал.1 ЗПК в случая не намира
приложение, тъй като с договора не е уговорен референтен лихвен процент,
приложим за договори с променлива лихва, какъвто не е настоящия случай.
Действителна е и клаузата от договора, касаеща размера на
договорената възнаградителна лихва. Договорната
лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за това, че е предоставил
определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се избегне
неоснователното обогатяване на финансови институции, предоставящи потребителски
кредити чрез определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил
същият да е компонента, която се включва при формирането на годишния процент на разходите /ГПР8 и съответно е определил максимален
размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с
другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на
ГПР. Процесният
договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 от ЗПК /обн.ДВ, бр.35 от 2014 год., в сила от 23.07.2014 год./, поради което по отношение на същия е
приложимо изискването на алинея
четвърта на същата разпоредба ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване
на договора за потребителски кредит размерът
на законната лихва е 10%, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс
десет пункта отгоре. В случая, определеният в договора размер на ГПР от 24.25 % не надвишава пет пъти размера
на законната лихва, а договореният лихвен процент е 21.91%,
Следователно посочената клауза не е нищожна поради противоречие със закона -
чл.19,ал.5 от ЗПК.
Не
може да се приеме, че клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.
Както бе посочено, законодателят е предвидил ГЛП да е компонент от ГПР и
съответно е определил максимален размер на последния именно, за да защити потребителя и да се избегне неоснователното
обогатяване на финансовите институции. В тази връзка, след като сборът на
договорната лихва и другите разходи не надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвен процент от 21.91% кредиторът не е целял да се
обогати неоснователно за сметка на кредитополучателя. По
същите мотиви се налага изводът, че не е налице и някоя от хипотезите на чл. 143 от Закона за защита на потребителите,
тъй като клаузите не създават възможност за облагодетелстване на кредитора за
сметка на длъжника и това да го постави в по – неравностойно имуществено
положение.
При
тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че ответницата дължи изплащане на уговорената
възнаградителна лихва за периода на действие на договора. От
погасителния план е видно, че общият размер на дължимата договорна лихва е 135.72 лева. От приложената справка,
която не е оспорена от ответницата,
се установява, че тя е извършила едно плащане, от което към погасяване на лихвата е отнесена сумата от 17.89 лева или дължимата договорна лихва след плащането е в общ размер от 117.83 лева.От
погасителния план и справката е видно също,че дължимата главница след
погасяване на част от нея с извършеното единствено плащане е в размер на
1044.10 лева.
Към настоящия момент, а и към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е настъпил крайният падеж на
договора, при което и в съответствие с възприетото в ТР №8/02.04.2019 год. по тълкувателно дело
№8/2017 год. на ОСГТК на ВКС всички вноски по договора,включващи части от
главница и възнаградителна лихва, са дължими и следва да бъдат заплатени на кредитора,
въпреки че в заявлението и в исковата молба кредиторът се е позовал на
предсрочна изискуемост, която не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
При
това положение предявенияте установителни
искове са явават изцяло основателени.Като е
достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение,което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, право на разноски за
въззивната инстанция има въззиваемия, поради което и на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК въззивницата следва да бъде
осъдена да му заплати деловодни разноски в общ размер от 400.00 лева, от които
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 300.00 лева – внесено и изплатено
възнаграждение на особения представител.
Жалбата
е подадена от особен представител на
ответницата и дължимата държавна такса за въззивно обжалване не
е внесена. С оглед посоченото в т.7 от ТР №6/2012 от 06.11.2013 год. по
тълкувателно дело №6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, дължимата държавна такса по чл. 18
от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, следва
да бъде присъдена от съда с настоящото решение и да се
възложи на въззивницата с оглед изхода по спора.
Водим
от горното,Окръжен съд-Враца
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №18/31.01.2019 год. по гр.дело №231/2018 год. на
Районен съд-Мездра.
ОСЪЖДА Т.К.С., с ЕГН **********,с
постоянен и настоящ адрес *** да заплати на "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк
София, сгр. 14, сумата от 400.00 лева, представляваща деловодни
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Т.К.С., с ЕГН**********,с постоянен и настоящ адрес *** да заплати по сметка на Окръжен съд– Враца държавна такса в размер на 25.14 лева за
въззивно обжалване.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ч ЛЕНОВЕ: 1. 2.