№ 8
гр. Враца , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20211400500209 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по жалба на "Си Ко" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, представлявано от управителя Г. Д., чрез адв. Е. Т., срещу разпореждане изх. №
14974/22.04.2021 г. по изп. дело № 2021***0400678 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. № ***,
район на действие Окръжен съд – Враца, с което е отказано да бъде образувано
изпълнително дело въз основа на представените документи /постановление от 03.11.2014 г.
и удостоверение от 20.04.2021 г./ като неподлежащи на изпълнение.
В жалбата се твърди, че според чл. 426, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител пристъпва към
изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен
лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Посочва се, че съгласно чл. 521, ал. 2 ГПК
такъв акт – пряко изпълнително основание, е актът, с който се определя равностойността на
присъдената движима вещ, когато тя не е намерена у длъжника или е унищожена или
развалена. Заявява се, че акт за определяне равностойността на присъдената движима вещ –
Постановление от 03.11.2014 г. за определяне на равностойност на основание чл. 35, ал. 2
ЗОЗ във връзка с чл. 521, ал. 2 ГПК, е издаден от ЧСИ В. Й., при когото първоначално е
образувано изпълнително дело. Посочва се, че това постановление е влязло в сила и то
представлява пряко изпълнително основание, въз основа на което да се образува
изпълнително дело. Според жалбоподателя постановлението по чл. 521, ал. 2 ГПК не
представлява изпълнително действие, насочено към удовлетворяване на кредиторовия
1
интерес, а изпълнителен титул, въз основа на който да се извършват такива действия.
Твърди, че постановлението по чл. 521, ал. 2 ГПК има сила на пресъдено нещо и
прекратяване на предишно образуваното изпълнително дело поради перемпция не
препятства възможността въз основа на този акт да бъде образувано ново изпълнително
дело.
Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъде разпоредено връщане на
делото със задължителни указания за образуване на дело и продължаване на изпълнителните
действия. Претендира сторените по делото разноски.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е изложил мотиви, в които
изразява становище за неоснователност на жалбата. В становището съдебният изпълнител е
посочил извършените действия до момента в тяхната поредност, заявявайки, че посоченото
постановление представлява едностранен властнически акт, с който е определена паричната
равностойност на заложените движими вещи, което по своята същност е изпълнително
действие, изграждащо предвиден в чл. 521 изпълнителен способ, реализиращо се в рамките
на образувано изпълнително дело. Посочил е, че следствие на прекратяването на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на предходно образуваното изпълнително дело поради перемпция,
съдебният изпълнител служебно вдига всички наложени запори и възбрани, като всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на
които трети лица са придобили права. При тези съображения моли жалбата да бъде оставена
без уважение.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в
мотивите на съдебния изпълнител, и се запозна с доказателствата по делото, в това
число с приложеното копие от изпълнително дело № 2021***0400678, намира за
установено от фактическа страна следното:
С молба кредиторът и настоящ жалбоподател "Си Ко" ООД е поискал от ЧСИ И. Ц. да
образува изпълнително дело срещу длъжника ЕТ"И. С." за вземане в размер на 183106,63
лева. В молбата взискателят е описал, че вземането му произтича от постановление за
определяне на равностойност на основание чл. 35, ал. 2 ЗОЗ във връзка с чл. 521, ал. 2 ГПК
от 03.11.2014 г., издадено от ЧСИ В. Й. по изп. дело № 20147210400539, влязло в сила на
14.11.2014 г. Посочено е още, че в резултат на прекратяване на правомощията на ЧСИ В. Й.
архивът му е предаден на ЧСИ Ц. Н., а делото е получило нов номер – изп. дело
20207210407521. Изложил е, че на 01.10.2020 г. е получено постановление за прекратяване
на това изпълнително дело.
Освен искането за образуване на изпълнително дело, взискателят с молабта е възложил на
основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител изцяло да проучи имуществото на
длъжника и да определя начина на изпълнение. Поискал е извършване на справка за
регистрирани трудови договори и ако има такива – налагане на запор върху всички
настоящи и бъдещи вземания по тях. Взискателят е претендирал направените разноски за
адвокатско възнаграждение и таксите по принудителното изпълнение.
Към молбата е представил постановление за определяне равностойност на основание чл.
2
35, ал. 2 ЗОЗ във връзка с чл. 521, ал. 2 ГПК, удостоверение с изх. № 5127/20.04.2021 г. по
изп. дело № 20207210407521, съобщение за прекратяване.
От представеното постановление е видно, че на основание чл. 35, ал. 2 ЗОЗ във връзка с
чл. 521, ал. 2 ГПК ЧСИ В. Й., след като е констатирал, че част от движимата вещ, предмет на
изпълнението, а именно 500000 кг. слънчоглед, липсват 393782 кг., е определил
равностойността им, която възлиза в размер на 183108,63 лева. Установява се от
представеното удостоверение изх. № 5127/20.04.2021 г., че постановлението е влязло в сила
на 14.11.2014 г.
Представеното по делото съобщение дава сведение, че образуваното пред ЧСИ В. Й.
изпълнително дело е прието за продължаване от ЧСИ Ц. Н., рег. № 756, район на действие
Окръжен съд – Плевен, под № 20207560407521, който на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
го е прекратил. Съобщението е получено от взискателя на 01.10.2020 г.
При тези представени с молбата доказателства, ЧСИ И. Ц. е отказала да образува
изпълнително дело. За да мотивира отказа си, ЧСИ е посочил, че основанията за образуване
на изпълнително дело по чл. 426, ал. 1 ГПК не са изчерпателно изброени, а такива се
намират и в други закони. Като такова друго изпълнително основание е посочила чл. 35, ал.
1 ЗОЗ, който обаче изисква за образуване на изпълнително дело представяне на извлечение
за вписване на особен залог и извлечение за пристъпване към изпълнение. Изложил е мотив,
че представеното постановление е едностранен властнически акт, с който е определена
паричната равностойност на заложените движими вещи, което по своята същност е
изпълнително действие, изграждащо предвиден в чл. 521 изпълнителен способ, реализиращо
се в рамките на образувано изпълнително дело. Обосновал се е и с довода, че следствие на
прекратяването на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на предходно образуваното
изпълнително дело поради перемпция, съдебният изпълнител служебно вдига всички
наложени запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена от лице, което е активно легитимирано да
обжалва действие на съдебния изпълнител съгласно чл. 435, ал. 1 ГПК - взискател по
изпълнителното дело, и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 426, ал. 1 ГПК предвижда, че започването на изпълнението става въз
основа на изпълнителен лист, или друг акт подлежащ на изпълнение. ГПК не урежда
изпълнителни основания, за които да е допустимо образуване на изпълнително производство
без изпълнителен лист, т.е. преки изпълнителни основания. Такива са уредени в специални
закони – в случая се касае за пряко изпълнително основание, предвидено в разпоредбата на
чл. 35, ал. 1 ЗОЗ. В действащата към датата на молбата за образуване на изпълнително
производство редакция на чл. 35 от ЗОЗ е предвидено, че извлечението от ЦРОЗ за вписано
обезпечение и за вписано пристъпване към изпълнение съставлява пряко извънсъдебно
3
изпълнително основание, което обвързва съдебния изпълнител в субективните и
обективните си предели и съставлява титулът, въз основа на който се образува изпълнително
производство за изпълнение по реда на чл. 521 ГПК за предаване на движими вещи, предмет
на вписан особен залог по реда на ЗОЗ. При така образуваното изпълнително дело
първоначалните действия на съдебният изпълнител се ограничават до изпращане на покана
за доброволно изпълнение и в случай на липса на доброволно изпълнение в предвидения в
закона срок - изземване на заложеното имущество, намиращо се у залогодателя и
предаването му на заложния кредитор. По искане на взискателя обаче, ако се установи, че
заложената вещ не се намира у длъжника /липсваща, погинала, развалена/, съдебният
изпълнител може да пристъпи към събиране на нейната равностойност - така съгласно
редакцията на чл. 35, ал.1 и чл. 10, ал. 4 ЗОЗ, изрично препращащи към чл. 521 ГПК.
Изложеното, отнесено към настоящия случай, води до извода, че правилно съдебният
изпълнител е отказал да образува изпълнително дело въз основа на представеното му
постановление по чл. 521, ал. 2 ГПК. Налице са две възможности за образуване на
изпълнително дело – по ГПК чрез представяне на някое от изпълнителните основания по чл.
404 във връзка с чл. 426, ал. 1 ГПК, или чрез представяне на друг акт, подлежащ на
изпълнение, в случая акт по чл. 35, ал. 1 ЗОЗ. От представените по делото доказателства
обаче е видно, че взискателят не е представил необходимите актове, служещи като
основание за образуване на изпълнително делото. На съдебния изпълнител е представено
само постановление за определяне равностойност на основание чл. 35, ал. 2 ЗОЗ във връзка с
чл. 521, ал. 1 ГПК. Представянето на такова постановление в сочената хипотеза не може да
бъде основание за образуване на изпълнително делото, защото там предвиденото специално
пряко извънсъдебно изпълнително основание е извлечението от ЦРОЗ за вписано
пристъпване към изпълнение, въз основа на което съдебният изпълнител следва да образува
изпълнително дело и да предприеме изпълнителни действия.
Както бе посочено по-горе изпълнението по първоначално образуваното изпълнително
делото се е движело по правилата на ЗОЗ, които предвиждат друго специално основание за
образуване на изпълнително дело. Разпоредбите на ЗОЗ предвиждат и предпоставките за
издаване на постановление по чл. 521, ал. 2 ГПК, респ. за преминаване на изпълнение по
реда на ГПК, от тълкуването на които става ясно, че в това производство издаването на
подобно постановление е част от изпълнителните действия, а не самостоятелно
изпълнително основание, поради което въз основа на него не може да се образува
изпълнително дело. Това следва от характера на защитата, която страната получава като
заложен кредитор по ЗОЗ посредством мерките на принуда относно осигуряване на достъп
до движими вещи при липсата на фактическо съдействие за това от страна на длъжника /в
този смисъл е Определение № 43 от 30.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 729/2012 г., II т. о./.
Няма пречка, след представяне на необходимите актове по чл. 35, ал. 1 ЗОЗ, или тези по
чл. 404 ГПК съдебният изпълнител да образува ново изпълнително дело, по което да
пристъпи към извършване на нужните изпълнителни действия, в това число и да издаде
ново постановление по чл. 521, ал. 2 ГПК и да премине към изпълнение по този ред, ако
бъде констатирано наличието на предпоставките за това.
4
Тези мотиви дават основание на съда да приеме, че не са налице незаконосъобразно
предприети действия по принудително изпълнение, изразяващи се в отказ да бъде
образувано изпълнително дело, по която причина подадената жалба следва да бъде оставена
без уважение.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на "Си Ко" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от управителя Г. Д., чрез адв. Е. Т., срещу разпореждане
изх. № 14974/22.04.2021 г. по изп. дело № 2021***0400678 по описа на ЧСИ И. Ц., рег. №
***, район на действие Окръжен съд – Враца, с което е отказано да бъде образувано
изпълнително дело въз основа на представените документи /постановление от 03.11.2014 г.
и удостоверение от 20.04.2021 г./ като неподлежащи на изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5