РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Бургас, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120106316 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от "ЧЕЗ Електро България" АД против Е. М. В., искове за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 661,04 лева, представляваща
неплатено задължение по Фактура № **********/20.02.2017 г., дължима по извършена на
основание чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ корекция на потребена електроенергия на обект с
клиентски № ***, за периода от 23.06.2016 г. до 14.07.2016 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на завеждане на иска – 02.09.2021 г. до окончателното
изплащане и сумата от 201,45 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата, начислена за периода от 02.09.2018 г. до 02.09.2021 г., на основание чл. 79 ал. 1
и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между страните е налице влязло в сила решение № *** г. по гр.д. № ***
г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иска на В. за признаване за
установено, че не дължи процесната сума в размер на 661,04 лева, представляваща корекция
на сметка за период на консумация от 23.06.2016 г. до 14.07.2016 г. Счита, че отхвърлянето
на отрицателен установителен иск, предявен от длъжника срещу кредитора, е равнозначно
на уважаването на положителен установителен иск, предявен от кредитора срещу длъжника
за същото право, предвид което смята за установено между страните, че процесната сума се
дължи от ответницата, вземането е ликвидно и изискуемо. Обуславя правния си интерес от
настоящия иск с липсата на изпълнителен титул за вземането и липсата на доброволно
изпълнение. По отношение на претенцията за обезщетение за забава, счита че ответницата е
изпаднала в забава в деня, следващ падежа на задължението на процесната фактура, а
именно от 07.03.2017 г.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
1
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявените искове.
Позовава се на отмяната на Правила за измерване количеството ел. енергия на ДКЕВР от
2013 г. /ПИКЕЕ/. Твърди се нищожност на нормативната уредба, „даваща му право да
коригира/доначислява суми“ за ел. енергия, която не е доставена, не е измерена и не е
потребена от ответницата. Счита не само ПИКЕЕ, но и разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ, с която на ДКЕВР е предоставена нормотворческа компетентност за издаване на ПИКЕЕ,
за противоконституционна и тълкувана по недопустимо разширителен начин. Излага
подробни съображения в тази насока. Счита ПИКЕЕ за нищожен административен акт,
издаден при липса на компетентност, който не поражда права и задължения за страните.
Освен това счита, че ПИКЕЕ предвижда възможност за служебна корекция единствено при
доказана вина на потребителя за неправилното измерване. Оспорва начислените количества
и тяхната стойност. Оспорва се и дължимостта на обезщетението за забавено плащане.
Позовава се на нищожност на общите условия, в частта, в която се определя едностранно
привилегията на доставчика да не изпраща индивидуални писма-уведомления, с които да
поставя в забава клиентите – чл. 19 от ОУ. Освен това, счита че правилата за забава за
текущите фактури за потребление, не са приложими към корекционните фактури, както и че
липсва предвиден в закона ред за уведомяване,. Посочва, че доставчикът е бил длъжен да
приеме и публикува нови общи условия след приемане на ПИКЕЕ от 2013 г., в които тази
процедура да бъде разписана – чл. 98, ал. 2, т. 6 от ЗЕ. Счита, че при наличието на спор
между страните по гр.д. № *** г. по описа на СРС, лихва за забава евентуално би се дължала
от датата на влизане в сила на решението. Счита, претенцията за главница за недължима и
поради липса на приета процедура по чл. 195, ал. 2 от АПК за уреждане на правните
последици от обявен за нищожен или отеменен подзаконов нормативен акт. В условията на
евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност, като приложим е краткият
тригодишен срок за периодичните плащания. Счита, че отхвърлянето на отрицателния
установителен иск не е равнозначно по последици с уважаването на заявен от кредитора
положителен иск и давността не е прекъсната – чл. 166, б. „б“ от ЗЗД, нито е спряла да тече
– 115, б. „ж“. Искова молба от кредитора е предявена едва на 09.09.2021 г. С молба от
13.12.2021 г. ответникът конкретизира, че давността е започнала да тече на 07.03.2017 г. и е
изтекла на 07.03.2020 г. Предвид недължимост на главното задължение, счита за недължимо
и обезщетението за забава, както и на самостоятелно основание - поради липсата на покана
за плащане. С оглед процесуална икономия заявява, че не оспорва размера на лихвата за
забава за периода от 02.09.2018 г. до 02.09.2021 г., като изрично посочва, че назначаване на
експертиза не е необходимо.
Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждането на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на свой близък - на основание чл. 38, ал. 1 от ЗАДВ.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявените искове чрез депозирана молба от 13.12.2021 г.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа
отговора на исковата молба чрез депозирана молба от 13.12.2021 г.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено влязло в сила Решение № *** г. по гр. д. № *** г. на РС
София, с което е отхвърлен предявеният от Е. М. В. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД
отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищцата
не дължи на ответника, сумата от 661,04 лева, представляваща главница за потребена
електроенергия, начислена служебно по констативен протокол № *** г. за обект на
2
потребление ***с клиентски № ***.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
възникването в негова полза на процесните вземания, т. е. да докаже, че между страните е
налице валидна облигационна връзка че в резултат на извършената проверка
законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в
правилен размер, респективно че е налице влязло в сила решение между страните,
установяващо задължението на ответницата, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задълженията си да заплати сумата по процесната фактура или направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението си, че
претендираните вземания са погасени по давност.
По делото е представено влязло в сила Решение № *** г. по гр. д. № *** г. на РС
София, с което е отхвърлен предявеният от Е. М. В. срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД
отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищцата
не дължи на ответника, сумата от 661,04 лева, представляваща главница за потребена
електроенергия, начислена служебно по констативен протокол № *** г. за обект на
потребление ***с клиентски № ***.
Страните не спорят, че представеното решение касае именно вземането по Фактура
№ **********/20.02.2017 г. за период на потребление от 23.06.2016 г. до 14.07.2016 г.
По изложените съображения и на основание чл. 298 ал. 1 от ГПК, съдът е задължен
да зачете породената от решението сила на пресъдено нещо, поради което приема, че
предявеният иск за главница е доказан по основание и размер.
Направеният извод налага да се разгледа направеното от ответника с отговора на
исковата молба възражение за погасяване по давност на вземането по фактурата. Страните
не спорят, че са уговорили срок за плащане по процесната фактура на 07.03.2017 г., поради
което на основание чл. 69 ал. 1, вр. чл. 114 ал. 1 от ЗЗД, съдът приема, че срокът на
погасителната давност е започнал да тече на деня следващ деня на изискуемостта, тоест на
08.03.2017 г. Спорен между страните е въпросът дали вземането на ищеца произтичащо от
корекция на потребена електроенергия се погасява с пет годишна или с три годишна
погасителна давност. По така поставения спорен въпрос, настоящият състав приема
следното: За разлика от вземания по реален отчет, които предвид периодичният си характер
се погасяват с кратката три годишна давност, вземанията породени вследствие корекционна
процедура - каквото е процесното вземане за главница, се погасяват с общата пет годишна
погасителна давност, доколкото задължението на потребителя да заплаща корекционна
сметка не представлява повтарящо се парично задължение по договор между страните, а
отклонение от типичното развитие на договора, което предполага измерване от
неманипулирано СТИ и съответно фактурирано и заплащано редовно. Процесното вземане
за главница е начислено еднократно не въз основа на реално потребена електроенергия през
процесния период, а въз основа на нормативно предвидена корекционна процедура. Предвид
това, съдът приема възражението на ответника за погасяване по давност на вземането по
процесната фактура за неоснователно, доколкото срокът на погасителната давност е
започнал да тече на 08.03.2017 г. и е прекъснат преди изтичането му с предявяване на
настоящия иск на 02.09.2021 г.
По изложените съображения, предявеният иск за главница е неоснователен, поради
което следва да бъде уважен, като главницата бъде присъдена, ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на завеждане на иска – 02.09.2021 г. до окончателното
изплащане.
3
С оглед извода за основателност на иска за главното вземане и уговорения между
страните срок за плащане, съобразно чл. 84 ал. 1 от ЗЗД, основателен се явява и искът за
акцесорното вземане за мораторна лихва, поради което той също следва да бъде уважен.
Предвид направеното от ответника с отговора на исковата молба признание на размера на
мораторната лихва за периода от 02.09.2018 до 02.09.2021 г., същата следва да бъде
присъдена в претендирания размер.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно - деловодни разноски. По делото са представени доказателства за заплатена
държавна такса в размер от 100 лева. Ищецът е представляван по делото от юрисконсулт,
чието възнаграждение съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на делото
определя в размер от 100 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 ал. 1 от Наредба
за заплащането на правната помощ. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща направени в производството съдебно
– деловодни разноски, от които сумата от 100 лева за заплатена държавна такса и сумата от
100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. М. В., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 661,04 лева
/шестстотин шестдесет и един лева и четири стотинки/, представляваща неплатено
задължение по Фактура № **********/20.02.2017 г., дължима по извършена на основание
чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ корекция на потребена електроенергия на обект с клиентски № ***, за
периода от 23.06.2016 г. до 14.07.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на завеждане на иска – 02.09.2021 г. до окончателното изплащане и
сумата от 201,45 лева /двеста и един лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 02.09.2018 г. до
02.09.2021 г., на основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. М. В., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ЧЕЗ Електро
България“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 200 лева /двеста
лева /, представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени по банков път на следната банкова
сметка: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
Вярно с оригинала: СТ
4