Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.07.2018
г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 4045
по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе пред вид:
Предявен e иск с правно основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането.
Ищецът В.К.
Й., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. С.Д. е предявил против Г. ф. *** иск за парично обезщетение от 200 000 лв.
представляващи обезщетение за търпени неимуществени вреди
ведно със законна лихва върху тази сума от 27.01.2017 г. до окончателното й
изплащане и за сумата от 460 лв. имуществени такива ведно със законната
лихва от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане,които вреди са следствие на
непозволено увреждане в резултат на пътно- транспортно произшествие настъпило на
31.08.2016
год.
Претендира заплащане и на сумата
от 1409 лв. – представляваща лихва за забава за периода от 27.01.2017 г.
/датата, на която изтича тримесечният срок от претенцията пред ГФ/ до
28.03.2017 г. – датата на паричния превод върху сумата от 83 000 лв. –
изплатено обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и
претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. Твърди, че факта на уврежданията,вината на деликвента и този,че
за участвалия в ПТП –то мотоциклет не е имало застраховка за Гражданска
отговорност са безспорно установени и оттук отговорността на ответника за
репариране на вредите.
Моли съдът да уважи
исковете в пълния им размер и претендира разноски.
ответникът Г. ф.
оспорва иска по размер над сумата от 83 000 лв. за неимуществените вреди и
изцяло претенциите за имуществените вреди и лихвите.Твърди,че иска за
неимуществените вреди е прекомерно завишен с оглед съдебната практика за 2016
год.
Третото лице- помагач
на ответника В.Е.Н. изразява становище, че исковете са
неоснователни,тъй като пострадалия е получил справедливо обезщетение за вредите.
Доказателствата са
гласни и писмени.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените
по делото доказателства- Протоколно
определение на CPC, 104 с- в, НО, по НОХД 41/17 г., констативен протокол,
протокол за оглед на местопроизшествие и скица с
фотоалбум се установява, че на 31.08.2016 г., около 20.00 ч. в с. М.,
Софийска област е настъпило ПТП между мотоциклет марка
„Ямаха“, модел „ИЗФ Р -1“, с per. № *******, управляван от В.Е.Н. и управлявания от ищеца В.К.П.велосипед марка „СПРИНТ УНИС“. В
района на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ с ул. „Иглика“ В.Е.Н.
нарушил правилата за движение по ЗДвП: чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. чл. 20, ал. 2,
чл. 48, като реализирал катастрофа с велосипедиста В.К.П., в следствие на което
на последния са причинени множество телесни увреждания.
По тази фактическа
обстановка няма спор.
По делото няма спор
също, че за управлявания от В.Е.Н. мотоциклет не е имало
валидна застраховка за
Гражданска отговорност към датата на катастрофата . Няма спор също, че на
28.03.3017 год. Гаранционния фонд е изплатил на ищеца сумата от 83 000 лв.
обезщетение за неимуществените вреди от
процесното ПТП и 10 860 лв. за имуществени вреди,като на 03.04.2017 год. на
ищеца е платена и сумата от 420 лв. имуществени вреди.
Заключението на СМЕ
приета по делото сочи, че ищецът е получил следните увреждания - Травматичен
шок, Фрактура на средно-дисталния край на дясна бедрена кост многофрагментно –
закрито, Открита фрактура на двата кондила на лява голямопищялна кост
(бикондилна фрактура) многофрагментно, Фрактура на тазовия пръстен - лява
пубисна (срамна) кост и диасхиза на симфизата (разкъсване на лонната връзка
свързваща двете срамни и седалищни кости),Сътресение на мозъка, Контузия с
охлузване в дясна челна област на главата.
Бил е приет по
спишност и лекуван стационарно в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” ,впоследствие и в УМБАЛ
„Софиямед”, където са извършени
множество оперативни интервенции свързани с получените при катастрофата
фрактури на долните крайници, а също свързани с последвалата некроза на кожата
на лявата подбедрица и допълнителните усложнения.
Понастоящем дясната
бедрена кост не е зараснала,а фрактурата на левия
голям пищял е зараснал в патологично положение, което е променило
конфигурацията на лявата колянна става и в същата няма абсолютно никакъв обем
на движения, левият долен крайник е в изправена позиция и е невъзможно
извършване на флексия (сгъване) в същата. По предното лице на лявата подбедрица
има фистула, която отделя гноевиден секрет и от направената рентгенография има
данни за възпалителен процес на голямопищялната кост (остеомиелит).
Поради
тези тежки ***** на ***** В.П.може да се придвижва единствено с инвалидна количка.
Категоричното становище на експерта е,че лечението на
ищеца ще продължи за неопределено време с нови операции и допълнителни лечебни
дейности.
От СПсихологическатаЕ
се установява, че в психологически план пострадалия изпитва силна емоционална лабилност, потиснатост, безпокойство,
затваряне в себе си, избягване на контакти, високо ниво на стрес, импулсивност,
раздразнителност, изострена чувствителност за отношението на
околните към него. Очакванита за бъдещето му са песимистични и зависи
от степента , в която ще бъдат възстановени
физическите последици и възможността да води частично или изцяло независим
начин на живот по отношение на самообслужване в рамките на ежедневието.
От показанията на св. Д.П./дъщеря
на ищеца/ се установява,че веднага след инцидента пострадалия е бил приет в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов”,бил много зла,целия в
кръв,от крака му стърчали кости. Близо 6-7 месеца бил на легло,неподвижен и
безпомощен,изпитвал силни болки,страдания и неудобства. Преживял седем операции
на десния крак и две на левия,но поради усложнения и недобро срастване му
предстоят нови.И понастоящем не може да се обслужва битово и хигиенно,с
изключение на това,че вече се храни сам.Психически е много подтиснат, депресиран
и отчаян. Придвижва се само с инвалидна количка и с помощ от други хора.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането Гаранционния фонд изплаща
обезщетения на увредените лица, по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, когато пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите
По делото е установена фактическата обстановка при
настъпване на ПТП-то , противоправното поведение на водача на мотоциклет
марка „Ямаха“, модел „ИЗФ Р -1“, с per. № ******* В.Е.Н. и тежките последствията от
това за ищеца , както и факта, че за управлявания от виновния водач мотоциклет не
е имало валидна застраховка «Гражданска отговорност». В тази връзка по силата
на чл.300 ГПК съдът зачита споразумение по НОХД № 41/2017 по описа на СРС, 104 с-в, НО относно противоправността на деянието и вината на
дееца.
Няма спор,че уврежданията на ищеца
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
делинквента В.Е.Н..
Възражението на ответника,а и на помагача му,че
претенциите са неоснователни с оглед на това,че ищецът се е съгласил с предложението
на Гаранционния фонд и реално е получил обезщетения за имуществените и
неимуществените вреди не са основателни.Самия факт на изплащане и съответно
приемане на плащането не ограничава пострадалия да предяви претенции пред съда,
ако не е доволен от размера на обезщетенията,тъй като приемането на плащането
няма значението на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеня иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛен.
Неговия размер следва да
се определи съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът
следва да вземе пред вид характера и степента на уврежданията, претърпените силни
болки и страдания ,както в началния период след злополуката ,така и след всяка
от множеството последвали операции. следва
да се отчете факта, че е налице трайна невъзможност пострадалия да извършва
действия свързани с битовото и хигиенното си обслужване и също,че горното
неудобство продължава вече повече от две години.Тежкото и болезнено състояние
на ищеца и неясната перспектива за бъдещото му възстановяване са довели и до
тежки депресивни състояния,постоянно чувство на отчаяние и безпомощност.
На основание изложеното, съдът намира, че искът за
неимуществените вреди е основателен за сумата от 200 000 лв. и след
приспадане на получените от ответника 83 000 лв. следва да бъде уважен за сумата от 117 000
лв. ведно със законната лихва считано от 27.01.2017 год. до окончателното й
изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед
претърпените от ищеца болки , страдания и неудобства, тяхната продължителност и
интензитет и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Претенцията на ищеца за имуществените вреди е
неоснователна доколкото се установи,че макар и с около месец закъснение
ответникът е изплатил сумата от 420 лв. по фактура
№370/10.02.2017 г., а над този размер до претендирания от 460 лв. претенцията не е доказана.
Претенцията за заплащане на лихва за забава върху
платените от ответника извънсъдебно 83 000 лв. за времето от 27.01.2017
г./датата, на която изтича тримесечния срок от претенцията пред ГФ/ до 27.03.2017
г./датата на паричния превод/ е основателна и следва да бъде
уважена в претендирания размер от 1 409 лева.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да заплати
на адв.С.Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 3263 лв.,а по сметка
на СГС държавна такса в размер на 4736 лв. и сумата от 270 лв.-възнаграждения
за вещи лица платено от бюджета на съда.
Ищецът следва да заплати на ответника сумата от 230 лв. –
разноски по делото за експертизи и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На помагача разноски
не се дължат.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф. ***
да заплати на В.К.П.,
ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. С.Д.,
съдебен адрес:*** на основание чл.
557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 117 000 лв. ведно със
законната лихва считано от 27.01.2017 год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за неимуществените вреди над уважения размер до претендирания от
200 000 лв. и изцяло този за имуществени вреди в размер на 460 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. ф. ***
да заплати на В.К.П.,
ЕГН ********** на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 1
409 лева представляваща лихва за забава върху платените от
ответника извънсъдебно 83 000 лв. за времето от 27.01.2017 г. до 27.03.2017
г.
ОСЪЖДА Г. ф. *** да заплати на адв.С.Д. от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 3263 лв.,а по сметка на СГС държавна
такса в размер на 4736 лв. и сумата от 270 лв.-възнаграждения за вещи лица
платено от бюджета на съда.
ОСЪЖДА В.К.П., ЕГН ********** да заплати на Г.ф. *** сумата от 530 лв. разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на В.Е.Н.,
ЕГН **********, с адрес за призоваване: с. М., обл. София, ул. „*******
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от
уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: