Присъда по дело №360/2022 на Окръжен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО ВНОХД № 360 ПО ОПИСА НА
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ПО ОПИСА ЗА 2022 ГОДИНА

Предмет на въззивното производство е присъдата по НОХД № 2372/2021 год. на
ВРС, 45-ти състав, постановена на 16.12.2021 год., с която подс. Н. Г. И. е признат за
невиновен в извършването на престъпление, наказуемо по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т. 1, пр. 1
НК, за това, че на 29.07.2019 г. в гр. Варна без надлежно разрешително, държал
високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нетно тегло 0,90 грама с процентно
съдържание на активния компонент метамфетамин 26,4% тегл. на стойност 22,50 лева и
марихуана с нетно тегло 1,33 грама с процентно съдържание на активния компонент
тетрахидроканабинол 16,23% тегл. на стойност 7,98 лева, всичко, на обща стойност 30,48
лева, като случаят е маловажен.
Въззивното производство е образувано по протест на ВРП, в който се навеждат
доводи, че при правилно изяснена фактическа обстановка, съдът е направил неправилен
извод за липса на обективна съставомерност на деянието. Излагат се обстоятелства за
отмяна на атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и постановена в
противоречие със събраните по делото доказателства и се предлага да бъде постановена
нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. В с.з. представителят на
ВОП поддържа протеста на наведените в него основания.
Защитникът на подс. И. депозира възражение срещу протеста, който счита за
неоснователен и моли присъдата на ВРС да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна. В съдебно заседание моли първоинстанционния съдебен акт да бъде
оставен в сила.
Подсъдимият И. също настоява за потвърждаване на присъдата на РС Варна.
Въззивният съд, като обсъди направените с протеста възражения, съобрази
становищата на страните, заявени в съдебно заседание и след като извърши цялостна
служебна проверка на присъдата съгласно чл. 314, ал. 1 от НПК, намери за установено
следното: С обвинителния акт на подсъдимия е билo повдигнато обвинение по чл. 354а, ал.
5 вр. ал. 3, пр. 1, т. 1, пр. 1 НК .
Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, в което е положил грижа с
допустими доказателствени способи да установи обективната истина. За да постанови
решението си, контролираната инстанция е изяснила всички правно значими обстоятелства,
свързани с действията на подсъдимия, обсъдени са доказателствата, но изведените правни
изводи са изградени в противоречие с материалния закон. В резултат на проведеното
съдебно дирене пред първоинстанционния съд и събраните от въззевната инстанция
доказателства ВОС намери за установени следните релевантни факти:
На 29.07.2019 г. подс. Н. Г. И. около 10,30 часа постъпил в Затвора гр. Варна.
Съгласно правилата за пребиваване в затвора, вещите на подсъдимия били проверени от св.
Д. К. К. – надзирател в Затвора Варна, при което констатирал, че част от вещите на подс. И.
са забранени за притежание и държане в затвора. Сред тези вещи бил и шампоан „Шаума"
250 мл., бежов на цвят, домашни сандвичи и десерт „Сникърс". Тези вещи били отделени и
оставени за съхранение в стая, в която постоянно имало надзирател, като други лишени от
свобода лица нямали достъп до нея. При отделянето на описаните вещи подсъдимият бил
уведомен, че има възможност да се обади на близките си, за да вземат вещите до края на
деня, които в противен случай щели да бъдат унищожени. На този ден не били приемани
други лишени от свобода и в стаята за съхранение - в постовата будка, при постовия
надзирател, се намирали само вещите на подс. И.. Около 19,00 часа на същия ден
свидетелите Г. И. А. и М. М. Ч. – служители на Затвора – гр. Варна в присъствието на
свидетели – лица, лишени от свобода, а именно св. В. И. Г. и св. С. С. В., пристъпили към
1

унищожение на вещите. Св. А. при опит да изстиска шампоана от опаковката „Шаума"
забелязал, че нещо запушва отвора. Той разрязал тубичката и свидетелите видели, че в
опаковката има три топчета, сгънати по специфичен начин. Св. А. предположил, че това са
наркотични вещества, за което уведомил дежурния офицер, който от своя страна уведомил
03 РУП Варна.
С протокол за доброволно предаване от същата дата свид. А. предал на разследващ
полицай от Трето РУ - ОД МВР - Варна трите броя найлонови пакетчета, сгънати като
топчета, съдържащи изследваните по-късно вещества.
От заключението на назначената по време на разследването ФХЕ /физикохимична
експертиза/ №545/04.09.2019 г. на БНТЛ - ОД на МВР - Варна се установява, че: ВД,
предадени с „Протокол за доброволно предаване" от лицето Г. А., представени в бял хартиен
плик с ръкописно изписан текст - „Н.В. БП/ДП №393/19....топчета", скрепен с телбод, както
следва:
Прозрачна полиетиленова торбичка, запечатана по специфичен начин, съдържаща
З/три/ броя топчета, суха, зелена на цвят растителна маса, обвита в найлоново фолио.
Гореописаните топчета растителна маса представляват части от растението Херба
Канабис Индика сатива, известно като МАРИХУАНА /индийски коноп, канабис/ и
съдържат активен компонент - тетрахидроканабинол.
Общото нетно на гореописаната марихуана е 1,33 грама, разпределено в топчетата,
както следва: 1бр. х 0,42 грама; 1бр. х 0,45 грама и 1бр. х 0,46 грама.
Съдържанието на активен компонент, тетрахидроканабинол в изследваната
марихуана и в трите топчета е идентично и е 16,23 %.
Открито е и влажно кристално вещество, съдържащо се в прозрачно полиетиленово
пликче, запечатано по специфичен начин, опаковани в прозрачно, самозалепващо се
полиетиленово пликче. Гореописаното влажно вещество, представлява амфетаминови
производни с брутно тегло - 1,43 грама.
По делото от НИК при МВР - ЦЕКИ е извършена експертиза №30/НАР-
1550/30.11.2020 г., съгласно заключението на която в обекта, представляващ бяло вещество
на кристали, се доказва наличие на метамфетамин метилсулфонилметан (ДМС, МСМ).
Процентното съдържание на активния компонент метамфетамин в него е 26,4 % тегл.
Нетното тегло на изследвания обект е 0,90 гр.
Съгласно приложените протоколи за оценка на наркотични вещества стойността на
незаконно държаната от подс. И. марихуана е 7,98 лв., стойността на метамфетамина, скрит
в опаковка от шампоан, е 22,50 лв. Общата стойност на наркотичните вещества е 30,48 лв.
В рамките на правомощията си, настоящата инстанция прие за установени така
описаните фактически положения, въз основа на направената от предходната инстанция
проверка на фактите, включвайки и събраното в настоящото производство писмено
доказателство (писмо с рег. № 253/19/11.05.2022 г. от Началника на Затвора Варна),поради
което разгледа само правилната им преценка, съотнесена към признаците на престъпния
състав, по който И. е обвинен. Горната фактическа обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, но същият е направил незаконосъобразен извод за липса на
извършено престъпление от подсъдимия, тъй като вмененото му деяние е несъставомерно от
обективна и субективна страна. Този краен извод на първоинстанционния съд не се споделя
от ВОС.
Този свой извод съдът направи поради следните правни съображения:
От обективна страна са засегнати обществени отношения, свързани с охраната и
защитата на живота и здравето на гражданите, с режима за контрол на наркотичните
вещества и риска, който същите създават за човешкото здраве. Изпълнителното деяние на
2

престъплението по чл.354а, ал.3 от НК, е осъществено от подсъдимия чрез упражняването
на трайна фактическа власт - държане на наркотично вещество марихуана и метамфетамин,
които според критериите на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
се явяват високорискови такива.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез държане на високорискови наркотични
вещества без надлежно разрешително. Държането се изразява в упражняване на фактическа
власт върху вещ и то може да бъде осъществено, както от собственика й, така и от лице,
което не я държи като своя. Упражняваната фактическа власт върху предметите, които са се
намирали в багажа на подсъдимия, не е спорен факт, тъй като със самото внасяне, той
демонстрира своето намерение и отношение към тях като към собствени. Още повече, че и в
съдебно заседание потвърждава, че е подписал протокола за иззети вещи и унищожаването
им, с което допълнително удостоверява тяхната принадлежност. Във визираните вещи са
открити наркотични вещества. Само по себе си притежанието на вещите обосновава и
притежание на съдържанието им, от което следва, че наркотичните вещества по смисъла на
НК са държани от подсъдимия. Вещите са били в негово владение, след което са предадени
на отговорно пазене от надзирателите и то на място, в което други лица не са имали достъп.
Не са приемани други лишени от свобода в същия ден в затвора, затова тезата, че тези вещи
са били част от багажа именно на подсъдимия, са идентични със съхраняваните и в
последствие унищожени по надлежен ред, при който са установени описаните наркотични
вещества, се оказва доказана по несъмнен начин.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, осъждано, физическо лице.
Деянието от субективна страна е извършено виновно - при форма на вина - пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на извършваното от него
престъпление и е желаел настъпването на общественоопасните последици.
Причини за осъществяване на престъплението са незачитaне на установения правов
ред.
Съдебният състав намира, че случаят е маловажен, като в подкрепа на тази
констатация извърши комплексна преценка, в съвкупност на всички основни обстоятелства,
които обуславят обществената опасност на деянието /преди всичко вредните му последици/,
моралната укоримост на психическото отношение на дееца към престъпния резултат и
опасността на личността на дееца.
Обществената опасност на деянието при маловажен случай е значително по-ниска в
сравнение с тази при обикновените случаи. По-ниската степен на обществената опасност
следва да се определи с оглед малката стойност на предмета на престъплението, от липсата
или незначителността на вредните последици, а също така и с оглед другите обстоятелства,
характеризиращи деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.
В настоящия случай от една страна стойността на високорисковото наркотично
вещество е ниска – такава в общ размер на 30,48 лв. Количественият израз на
метамфетамина е 0,90 грама, а на марихуаната - 1,33 грама, който е неспособен да навреди
на неограничен брой лица. Вредните последици, които биха се причинили на обществото, са
незначителни. В случая дори такива липсват, тъй като са осуетени, след като установеното
количество наркотично вещество е своевременно отнето и в последствие унищожено. Не
може да се приеме, че деянието е причинило или е било в състояние да причини сериозна
вреда. В действителност, наркотичното вещество е установено у подсъдимия, но от
доказателствата по делото не се установи да е придобито с цел разпространение. Освен
стойността на вещите следва да се вземе предвид и интензитета на деянието, упоритостта
при извършването му, все обстоятелства, които преценени в конкретния случай налагат
извод за маловажност на деянието. При така изложените съображения въззивният съд
намира, че деянието, извършено от подс. И. представлява маловажен случай, каквото е и
повдигнатото обвинение от ВОП.
3

За достигане до визираните изводи, настоящият съдебен състав извърши детайлна
преценка и обсъждане на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода на
наказателното производство.
На първо място, от събраните и приобщени писмени материали от досъдебното
производство – протокол за иззети лични вещи № 9481/29.07.2019 г., докладни записки,
както и от писмените доказателства, събрани в съдебното производство – справка за
съдимост, писма, докладни записки, служебни бележки, протоколи, е видно, че подсъдимият
на процесната дата е бил приет в Затвора Варна, както и че при извършване на
задължителния обиск на лицето са установени вещи, забранени за внасяне в мястото за
лишаване от свобода, поради което не са били допуснати за ползване и държане от лишения
от свобода и съответно са били отделени за временно съхранение в отделно помещение –
пост № 2 при постови надзирател Борислав Христов. След изтичане на срока за съхранение
на процесните предмети, а именно в края на деня и непотърсването им от близки и роднини
на подсъдимия, е документирано, че в присъствието на свид. Ч., свид. А., свид. Г. и свид. В.,
около 19.00 часа, на пост 1 при Затвора Варна е пристъпено към тяхното унищожаване.
Съгласно данните от писмените доказателства друго лишено от свобода лице на процесната
дата не е постъпвало в Затвора гр. Варна. Протоколът за тяхното изземване и унищожаване
е подписан от самия подсъдим, което е и потвърдено в открито съдебно заседание от него.
От писмения материал по делото категорично се установява, че процесните вещи
принадлежат единствено и само на подсъдимия и съответстват на унищожените.
На следващо място, съдът кредитира свидетелските показания, дадени от
служителите на Затвора гр. Варна: свид. М. Ч., свид. Д. К. (вкл. и прочетените му показания,
дадени в хода на ДП, стр. 76), свид. Г. А. (вкл. и прочетените му показания, дадени в хода на
ДП, стр. 79) и свид. И. И., както и от лишените от свобода лица, имали ролята на поемни
лица - свид. В. Г. (вкл. и прочетените му показания, дадени в хода на ДП, стр. 81) свид. С.
В., тъй като не съдържат вътрешни противоречия, кореспондират помежду си, както и с
останалите данни по делото и спомагат за изясняване обстоятелствата по делото.
От споменатите свидетелски показания на служителите на затвора, които условно
могат да се обособят като група 1, безспорно и непротиворечиво се установява, че
отделените вещи, подробно описани в протокол № 9481/29.07.2019 г., са иззети от
подсъдимия Н. И., съхранявани са в помещение – пост 2, находящо се на партера на Затвора,
достъп, до което са имали само и единствено надзирателите, които са били на смяна.
Свидетелите споделят, че след като до края на деня, вещите не били потърсени от близки на
лишения от свобода, са били пренесени в помещение – пост 1, където е пристъпено към
тяхното унищожение. Тази група свидетели непротиворечиво разясняват за организацията
по прием на лишено от свобода лице и за съхранение на непозволените за внасяне в затвора
вещи. Единствено противоречие се откри в показанията на свид. К., което е било изчистено
чрез прочитане на показанията му, дадени в хода на ДП, депозирани в период от време
много по-близък до събитията и затова са приети за по - точни. Съдът не кредитира частта от
показанията на свид. К., дадени в с.з., относно твърдението му, че е присъствал на
унищожаването на процесните вещи. Това несъответствие не се отразява значително върху
достоверността на установените факти и обстоятелства и не оказва влияние върху
достигнатите правни изводи от въззивната инстанция. В останалата им част - относно
приемане на подсъдимия в Затвора Варна, описание на багажа му и процедурните правила
на Затвора, съдът ги намира за достоверни.
Свид. Ч., свид. А., свид. Г. и свид. В. са присъствали при унищожаването на
забранените за внасяне вещи, открити в багажа на подс. И.. И четиримата свидетелстват за
това, че в един от предметите – шампоан „Шаума“ 250 мл. са установени 3 бр.
полиетиленови пликчета, оформени като топчета, съдържащи някакви вещества, в
последствие определени като наркотични. На тези гласни доказателства съдебният състав
4

дава вяра, тъй като те се допълват взаимно и кореспондират помежду си.
В най-общ план всички гласни доказателства изясняват връзката между подсъдимия,
внесените от него вещи и в последствие унищожени и намерените у тях наркотични
вещества, техният път, място на съхранение и начин на откриване, като при техния
съвкупен анализ се достига до единствения възможен извод, а именно, че откритите
наркотични вещества, намерени в описания шампоан, принадлежали на подс. И. и с
установеното фактическо владение над тях, е осъществено противоправното им държане.
Подсъдимият в обясненията си отрича притежанието на забранените предмети, като
в тази част съдът възприема тези гласни доказателства само и единствено като средство за
защита, тъй като противоречат на останалия доказателствен материал по делото, а и са в
разрез с потвърждението за тяхната принадлежност, обективирано в подписания протокол
№ 9481/29.07.2019 г.
Видно от материалите по делото, установените 3 бр. топчета са предадени на
компетентните разследващи органи, при което е образувано ДП № 939/2019 г. по описа на
Трето РУ на МВР Варна. Получените 3 бр. полиетиленови топчета са изпратени за
изследване и са били обект на Физико-химична експертиза № 545/04.09.2019 г. и Физико-
химична експертиза № 20/НАР-1550/30.11.2020 г. Съдът възприема изцяло заключенията на
назначените по досъдебното производство експертизи, тъй като същите в пълнота са
отговорили на поставените задачи, ясни и обосновани са и с оглед на останалите
доказателства по делото не възниква никакво съмнение за тяхната достоверност и
коректност. Съгласно приложените протоколи за оценка на наркотичните вещества, общата
им стойност възлиза на 30,48 лева, от които марихуана на стойност 7,98 лева и
метамфетамин – 22,50 лева.
С оглед всичко изложено до момента съдът намира, че по делото са налице
достатъчно както преки, така и косвени доказателства, които водят до единствен и
категоричен извод относно съставомерността на деянието по така повдигнатото обвинение.
Поради, което като съобрази всички изложени до момента обстоятелства въззивният съд
намира, че подс. И. е извършител на вмененото му деяние, поради което и атакуваният
съдебен акт се явява незаконосъобразен, което налага отмяната му и постановяване на нова
присъда, с която да бъде реализирана отговорността на предаденото на съд лице.
Относно твърдението на защитата, че не е изпълнено изискването по чл. 125, ал. 1 от
НПК, настоящият състав на ВОС намира, че тази разпоредба не е приложима в настоящия
случай, защото за веществените доказателства не е съществувала невъзможността да бъдат
отделени от мястото, където са намерени, поради което не е задължително тяхното
фотографиране, заснемане и пр. Самите наркотични вещества са такива предмети, които са
събрани и приобщени по реда на чл. 109 и чл. 110 от НПК и ценени като веществени
доказателства в наказателното производство.
Несподеляем е изводът на ВРС, че липсата на свидетели-очевидци, които да са
възприели поставянето на наркотичното вещество в посочената вещ, е пречка да се установи
връзката между подсъдимия и наркотичните вещества. Безспорно тази връзка е налице, след
като подс. И. е било единственото лице, прието на тази дата в Затвора Варна и внесените от
него вещи, ведно със съдържанието им, са му принадлежали. Не следва и не може да се да се
поставя на обсъждане дори тезата, че надзирателите имат интерес от извършване на
престъплението – набеждаване, слагайки наркотичните вещества в багажа на осъденото
лице, тъй като подобно версия звучи напълно нелогично и неправдоподобно.
При определяне наказанието на подс. Н. Г. И. на осн. чл.36 НК съдът прецени
степента на обществена опасност на конкретното деяние и тази на подсъдимия, както и
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и прие следното:
- смекчаващи отговорността обстоятелства – не са констатирани
5

- отегчаващи – предходни осъждания, невлияещи на квалификацията на деянието.
Предвид изложените съображения и при преценка на разпоредбата на закона съдът
намира, че при определяне на размера на наказанието са налични единствено отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което следва да наложи наказание в максималния
размер, предвиден в разпоредбата на закона, а именно „глоба” в размер на 1000 лева.
Определяйки вида и размера на така наложеното наказание, съдът съобрази всички
обстоятелства с правно значение за неговата индивидуализация.
Съставът на ВОС прие, че обществената опасност на деянието е по-ниска в сравнение
с тази при обикновените случаи, но все пак е такава налице и тя не е явно незначителна, за
да се счете, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Деецът,
извършвайки престъплението, за което е предаден на съд, опитва да вкара наркотични
вещества в една контролирана среда – затвора, с което би създал опасност за живота и
здравето на други лишени от свобода и с поведението си демонстрира дълбоко незачитане и
пренебрегване на строгостта на правилата на институцията, в която ще пребивава.
Същевременно деецът се характеризира и с висока степен на обществена опасност –
осъждан е многократно на наказание „лишаване от свобода“. Поради тези съображения,
съдът прецени, че обществената опасност на деянието, макар и ниска не е в състояние да се
окачестви като явно незначителна или да бъде изключена изцяло и редом с това да отпадне
противоправността на деянието, поради което случаят е определен като маловажен.
Съдът потвърди присъдата в останалата й част, като след влизането й в сила следва
да се върне на ВРС за изпълнение и произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК за
разноските по делото.
По изложените съображения въззивният съд постанови своята присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :
6

Номер на акта:	27
Дата:	12 май 2022 г.
Съдия:	Мая Веселинова Нанкинска

Дело:	20223100600360
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 април 2022 г.

Присъда по дело №360/2022 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите