О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 6
гр. Разград, 17 януари 2020 година
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито съдебно
заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
изслуша
докладваното от съдията дело №9 по описа за 2020 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.60, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба на „ТУАНА-12“ ЕООД, с.Мъдрево, обл.Разград
против разпореждането на Началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което е допуснато предварително изпълнение
на принудителната административна мярка (ПАМ), наложена със Заповед №524-ФК/27.12.2019г.
В нея се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и се моли за неговата
отмяна.
Разградският административен съд, след като прецени събраните в хода на
производството доказателства, констатира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срока по чл.60, ал.3 от АПК от надлежна
страна. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически и правни
съображения:
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №524-ФК/27.12.2019г.
Началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП е наложил ПАМ "запечатване на търговски обект"- закусвалня
„Меден кладенец“, находящ се в гр.Кубрат, стопанисван от жалбоподателя и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС. В мотивите към заповедта
е посочено, че при извършена на 20.12.2019г. проверка и контролна
покупка на безалкохолни напитки на обща стойност 2,40лв., заплатени на място и
в брой, не е издадена касова бележка от монтираното в обекта фискално
устройство. При тези данни е прието, че търговецът е извършил нарушение на чл.25,
ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18) във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Въз основа на така установеното
е прието, че са налице фактическите и правни основания на чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“ от ЗДДС за налагане на ПАМ и е издадена процесната ЗНПАМ. В заповедта е
включено и разпореждане, с което на
основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60, ал.1 от АПК
се допуска нейното предварително изпълнение. Като мотиви за това
административният орган е посочил, че предварителното изпълнение е наложително
с цел защитата на особено важен държавен интерес и предвид това, че
изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено, а от закъснението на изпълнението на акта може да последва значителна или трудно поправима
вреда.
Съдът намира, че в конкретната хипотеза не са налице предпоставките на
чл.60, ал.1 от АПК, възприети от административния орган. Общото правило в
административния процес е, че оспорването има суспензивен
ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от този принцип е допустимо, но
само при наличието на изчерпателно изброените в чл.60, ал.1 от АПК основания и
то ако е необходимо в конкретния случай. Това е така защото очевидно
законодателят не счита, че е налице особено важен държавен интерес във всеки
случай, когато се констатират нарушения, обуславящи налагането на принудителна административна мярка по чл.186
от ЗДДС, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на ПАМ по силата на
закона, както е сторил това в редица други специални закони. Ето защо при
допускане на предварително изпълнение на основание чл.188 от ЗДДС във вр. с чл.60 от АПК в
тежест на административния орган е да прецени всеки случай поотделно и да
посочи конкретните фактически основания, налагащи допускането на
предварителното изпълнение на акта, както и доказателствата, които ги
установяват. В случая това изискване не е изпълнено.
Изложените съображения са общи и касаят всички случаи, при които са налице
законовите предпоставки да се издаде ЗНПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Административният орган не е посочил конкретните факти и обстоятелства, както и
доказателства, които ги установяват, въз основа на които е приел, че изпълнението
на акта в този случай ще бъде осуетено или сериозно затруднено и/или от
закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими
вреди. Според принципа, залегнал в чл.6, ал.2 от АПК, налагането на всяка
утежняваща мярка следва да бъде съразмерно и пропорционално, съобразено със
спецификите на конкретния случай. В случая поведението на адресата,
установените и констатирани факти и обстоятелства, сочат, че с допуснатото
предварително изпълнение биха се засегнали в по-голяма степен от необходимото
правата и законните интереси на адресата.
Въз основа на така изложените съображения съдът намира, че разпореждането,
с което е допуснато предварително изпълнение на ЗНПАМ, е издадено в
противоречие със закона и преследваната от него цел, поради което следва да се
отмени като незаконосъобразно.
Мотивиран така Разградският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ Разпореждането за предварителното изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка Заповед №524-ФК/27.12.2019г. на
Началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/