О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 08.11.2019
година град Омуртаг Районен
съд – Омуртаг
На осми
ноември две хиляди и деветнадесета година
в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЯНА ЗАХАРИЕВА
Като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 143, по описа за 2019
година, прецени следното:
Произнасянето
е по реда на чл. 140 във връзка с чл. 130 и чл. 7, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба, уточнена с
допълнителни молби, от Е.Н.П., с адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв.
Н. С. от АК - Т., против ответниците Л.Л.Л.,
с адрес: *** и П.Л.М., с адрес: ***, с която в условията на обективно
кумулативно съединяване са предявени два иска, квалифицирани първоначално чл. 26,
ал. 2 от ЗЗД. По посочената искова молба е било образувано гр. д. 409/2017 г. по
описа на РС – Омуртаг, което е приключило с Решение № 103/04.12.2018 г. Последното
е било обжалвано и с Решение № 46/08.04.2019 г. по в. гр. д. № 58/2019 г. по
описа на ОС – Т., е било потвърдено в частта му, с която е отхвърлен първия от
предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и е било обезсилено
в частта му, с която е отхвърлен втория от предявените искове, първоначално квалифициран
по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като въззивния съд е приел, че този иск е неправилно
квалифициран, че правилната му правна квалификация е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и
че поради това първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен иск. С
посоченото въззивно решение делото е върнато на РС – Омуртаг, във фазата на
изготвяне на доклад по чл. 140 от ГПК, за произнасяне по предявения иск с
правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. След връщане на делото в РС – Омуртаг е
образувано производството по настоящото дело.
Съдът като
прецени материалите по делото, на основание регламентираното от чл. 7, ал. 1 ГПК
служебно начало и с оглед правомощията да прецени допустимостта на иска към
настоящия момент съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК счита следното:
В исковата
молба е посочено, че по силата на договор за покупко – продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № 138, том І, дело № 122/2011 г. на нотариус с рег.
№ 327 по регистъра на НК, ищецът закупил от наследниците на П. Р. А. описания в исковата молба земеделски недвижим
имот и оттогава владеел този имот като собственик. Сочи се в молбата, че след
получаване на съдебни книжа за заведено срещу него гр. д. № 49/2016 г. по описа
на РС – Омуртаг, образувано по предявен срещу него от втория ответник иск с
правно основание чл. 108 от ЗС ищецът разбрал, че приживе - през 2005 г., А. продал на М. същия недвижим имот, като
сделката била обективирана в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17,
том V, рег. № 3896, дело № 677/2005 г. на нотариус с рег. № 327 по регистъра на
НК. От съдържанието на описания нотариален акт се установявало, че при продажбата
продавачът А. бил представляван от
пълномощник – първия ответник, по силата на пълномощно с рег. № 6367/11.08.2005
г. по регистрите на Нотариус рег. № 93 по регистъра на НК, с район на действие
РС – Г.. В исковата молба са описани прекарани от А. заболявания, цитирани са поставените му
диагнози, отразени в експертни решения и е изложено становище на ищеца и
съображения в подкрепа на същото, че здравословното състояние на А. не е позволявало да полага подписи в документи
и да се явява пред нотариус. Ето защо ищецът твърди, че подписът, положен в
посоченото пълномощно, е подправен, като някой друг се е подписал вместо А., което
превръщало упълномощителната сделка в нищожна поради липса на съгласие, а това
водело автоматично и до нищожност на същото основание и на сключения договор за
продажба на имота. Алтернативно - в случай, че се приеме, че А. лично се е подписал в пълномощното, е изложено
становище, че предвид влошеното му здравословно състояние същият не е съзнавал
точно и ясно своите действия и последиците от тях, не е можел да ръководи
действията си по разумни подбуди, с оглед на което упълномощаването се явявало
нищожно поради липса на изразена валидна воля, а това влечало нищожност и на
последвалата разпоредителна сделка с имота, която не била потвърдена съгласно чл.
42, ал. 2 ЗЗД. Ето защо ищецът е поискал съда да прогласи нищожността на
упълномощителната сделка, обективирана с пълномощно с рег. № 6367/11.08.2005 г.
по регистрите на нотариус с рег. № 93 по регистъра на НК, с район на действие
РС – Г. и да прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17, том V, рег.
№ 3896, дело № 677/2005 г. на нотариус с рег. № 327 по регистъра на НК, тогава
с район на действие района на РС - Омуртаг. Както бе посочено по-горе с Решение
№ 103/04.12.2018 г. по гр. д. № 409/2017 г. по описа на РС – Омуртаг, съдът се
е произнесъл по предявените искове, като решението е било обжалвано и с Решение
№ 46/08.04.2019 г. по в. гр. д. № 58/2019 г. по описа на ОС – Т., е било
потвърдено в частта му, с която е отхвърлен първия от предявените искове с
правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и е било обезсилено в частта му, с която
е отхвърлен втория от предявените искове, първоначално квалифициран по чл. 26, ал.
2 от ЗЗД, като е прието, че този иск е неправилно квалифициран, че правилната
му правна квалификация е по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и делото е върнато на РС – Омуртаг, във
фазата на изготвяне на доклад по чл. 140 от ГПК, за произнасяне по предявения
иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно съдебната практика – т. 2
от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК,
„Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна
власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него
правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен
договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на
недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални правоприемници. “ В мотивите на цитираното
тълкувателно решение е посочено, че систематичното място и граматическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена
единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания и че само той
разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без
представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди,
няма и право, респективно правен интерес да се позове на недействителността, а
още по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за договора лица. Посочено
е в мотивите на решението, че както субективното потестативно материално право
на мнимо представлявания да потвърди и по този начин да валидира с обратно
действие във времето висящо недействителния договор, така и неговото субективно
материално право да се позове на тази недействителност, респективно и
процесуалното му право на иск, включващо предявяването на установителния иск и
заявяването на правоизключващото процесуално възражение с правна квалификация
по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, са наследими, освен в случаите, когато
недействителният договор има за предмет незаместими престации, свързани с
неговата личност, и могат да бъдат упражнени от всеки от наследниците му -
съразмерно дела му от наследството. В конкретния случай от материалите по
делото се установява, че искът с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е
предявен от лице, което предвид цитираната по-горе задължителна съдебно
практика не е активно процесуално легитимирано да предяви този иск, тъй като
правото на иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД е принадлежало на П. Р. А. до
смъртта му, а след като същия е починал принадлежи на неговите наследници. Ищецът
не е наследник на А. и се явява трето
лице за договора за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 17, том V, рег. № 3896, дело № 677/2005
г. на нотариус с рег. № 327 по регистъра на НК. Ето защо и предвид цитираната
съдебна практика съдът счита, че Е.П. не е активно процесуално легитимиран да
предяви иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Процесуалната легитимация
е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, липсата
на която обуславя недопустимост на предявения иск. При липсата на процесуална
легитимация, за която съдът е задължен да следи служебно, производството по
делото следва да бъде прекратено.
Въз основа на изложените съображения съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 143/2019 г.
по описа на РС – Омуртаг, поради недопустимост на предявения от Е.Н.П., с
адрес: ***, действащ чрез пълномощника си адв. Н. С. от АК - Т., против ответниците Л.Л.Л., с
адрес: *** и П.Л.М., с адрес: ***, иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните с частна жалба пред ОС - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕВЯНА
ЗАХАРИЕВА