Р Е Ш Е Н И Е
№ 34 18.03.2021 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На шестнадесети март година
2021
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 30 по описа за 2021
година
За да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от
АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалбата на М.Д.С.
ЕГН ********** *** против Решение № Ц1040-25-25/ 02.12.2020 г. на директора на
ТП на НОИ гр. Търговище, с което е потвърдено разпореждане № 253-00-720-3/
20.10.2020 г. на гл. експерт по осигуряването в ТП на НОИ гр. Търговище, с
което е разпореден на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във вр. с чл. 11, § 3,
б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. за отказ за отпускане на
парично обезщетение за безработица (ПОБ) на жалбоподателя.
Жалбоподателят счита процесното решение
за неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на целта на закона, издадено
при неспазване на установената форма, поради липсата на мотиви. Единственият
факт, който се сочи за отказа е прибиваването на жалбоподателя във
Великобритания за определен период от време, през който той е работил по трудов
договор, което обаче не било достатъчно да се приеме, че той е пребивавал там
по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. Във Великобритания той бил работил
малко повече от две години, като преди това повече от 8 години жалбоподателят е
бил работил в Р. България, като постоянния му адрес също е в страната, като към
момента се е установил в с. Дриново, където живее при майка си на съпружески
начала с приятелката си. В решението не са изложени мотиви защо се изключва компетентността
на Р. България, чийто гражданин е жалбоподателят и в която постоянно пребивава
да разгледа молбата му. Това противоречи на Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г.,
както и на легалната дефиниция на чл. 1, §3, б. „й“от посочения регламент и чл.
11, § 1 от Регламент (ЕО) 987/ 2009 г. по прилагане на първия регламент.
Отказът противоречи на целта на закона – да биде осигурена правото на свободно
придвижване и труд на гражданите на ЕС. В с.з. по делото жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Б. от АК-Русе, която
поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на процесното решение. Пледира
за присъждане на разноски по делото.
Ответникът по оспорването - директорът на ТП на НОИ - Търговище, редовно призован,
не се представлява и не изразява становище по делото.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, разгледана по
същество е основателна поради следното:
От фактическа страна съдът приема за установено, че
жалбоподателят е работил като осигурено лице в Обединено Кралство
Великобритания от 30.10.2016 г. до 22.07.2020 г. според представения в с.з. документ
U1 (стр. 15 до 22 от делото), издаден от Кралската
данъчна и митническа служба. От т. 6.2 от същия документ е видно, че на
притежателя на документа не се дава право на обезщетения за безработица от
службата, издаваща документа (стр. 19 от делото).
На 30.07.2020 г. жалбоподателят е подал заявление за
отпускане на ПОБ чрез директора на Д“Бюро по труда“ гр. Попово до директора на
ТП на НОИ – Търговище (стр. 20 от адм. преписка), в което посочил, че е
упражнявал трудова дейност в Обединено Кралство Великобритания от 03.10.2016 г.
до 22.07.2020 г.
На 04.08.2020 г. на жалбоподателя е било изпратено
писмо изх. № У-253-00-720-1 (стр. 18 и 19 от делото), в което е било посочено,
че жалбоподателят следва да представи в 15-дневен срок заявление за
удостоверяване на осигурителни периоди в друга държава-членка (ДЧ) на ЕС със
СЕД U 002 – Великобритания; 2 Анкетна карта за ДЧ на ЕС –
Великобритания (приложен образец СА 3916); Документи, издадени от осигурители в
ДЧ на ЕС – Великобритания, доказващи периоди на осигуряване и доходи от трудова
дейност в страната. Писмото е получено от жалбоподателя на 07.08.2020 г. (стр.
17 от адм. преписка).
На 19.08.2020 г. жалбоподателят С. представил
декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65,
§ 2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. (стр. 15 от адм. преписка).
На 20.08.2020 г. жалбоподателят подал до директора на
Д“ЕРМД“ при ЦУ на НОИ гр. София заявление за удостоверяване на осигурителни
периоди от друга ДЧ на ЕС със СЕД U 002 за
удостоверяване на осигурителни периоди във Великобритания за периода от
31.10.2016 г. до 17.07.2020 г. (стр. 16 от адм. преписка).
На 21.08.2020 г. от ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Търговище е било издадено Разпореждане № 253-00-720-1
(стр. 13 от адм. преписка), с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е било
спряно производството по отпускане на ПОБ, образувано по заявлението на
жалбоподателя С., като мотиви е записано, че със СЕД Н005 от 20.08.2020 г.,
чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация ЕЕSSI е изпратено искане за уточняване на пребиваването на
жалбоподателя със СЕД Н006 от КИ на ДЧ на ЕС – Великобритания, във връзка с
правомерността по отпускане на парично обезщетение за безработица, относно
попълнена Декларация за определяне на пребиваване по чл. 65, § 2 от Регламент
(ЕО) № 883/ 2004. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 26.08.2020 г.
На 20.10.2020 г. на основание чл. 55 от АПК е било
издадено Разпореждане № 253-00-720-2 (стр. 10 от адм. преписка) от ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Търговище, с което е
възобновено производството по заявлението за отпускане на ПОБ, подадено от
жалбоподателя С..
На същата дата 20.10.2020 г. на основание чл. 54ж, ал.
1 във вр. с чл. 11, § 3, б. а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 г. е
издадено Разпореждане № 253-00-720-3 от ръководителя на осигуряването за
безработица (стр. 3 от адм. преписка). За мотиви в разпореждането е записано,
че е получен отговор чрез системата за ел. обмен на социално-осигурителна
информация ЕЕSSI, като е удостоверена държавата
на пребиваване – Великобритания. Съгласно чл. 65, § 2 и чл. 65, § 5, б. „а“ от
Регламент (ЕО) № 883/ 2004 на Европейския парламент и Съвета за координация на
системите за социална сигурност, напълно безработно лице, което по време на
последната си дейност, като заето или самостоятелно наето лице е пребивавало в
ДЧ, различна от компетентната ДЧ получава парично обезщетение за безработица в
съответствие със законодателството на ДЧ по пребиваване. В получения СЕД Н 006,
компетентната институция потвърждава пребиваването на лицето във Великобритания
по време на последната му трудова заетост. Поради това компетентна по отношение
на отпускане на обезщетението за безработица е институцията на Великобритания. Разпореждането
е връчено на жалбоподателя на 21.10.2020 г.
На 30.10.2020 г. жалбоподателят е подал жалба против
Разпореждане № 253-00-720-3/ 20.10.2020 г. ( стр. 6 от адм. преписка) до
директора на ТП на НОИ - Търговище.
На 02.12.2020
г. директора на ТП на НОИ – Търговище се произнесъл с Решение № Ц1040-25-25
(стр. 1 и 2 от адм. преписка), с което потвърдил Разпореждане № 253-00-720-3/
20.10.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Търговище,
с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във вр. с чл. 11, §3, б. „а“ и чл.
65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/ 2004 е постановен отказ за отпускане на ПОБ на
жалбоподателя С..
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Съдът приема Решение № Ц1040-25-25/ 02.12.2020 г. на
директора на ТП на НОИ – Търговище, за законосъобразен адм. акт, като издадено
от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 117, ал.
1, т. 2, б. „б“ от КСО. Решението е мотивирано и напълно съответства на
изискванията за форма на писмен адм. акт съгласно чл. 59 от АПК. Мотивите са
изложени както в адм. акт, така и в адм. преписка.
При
извършената проверка за съответствието на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
По
делото няма спор по фактите. Спорът е от правен характер и е свързан с отговор
на въпроса коя е компетентната държава по изплащането на ПОБ за периода, през който оспорващият е работил по
трудово правоотношение на територията на Обединено Кралство Великобритания.
Ръководителят
на осигуряването за безработица, а след него и директорът на ТП на НОИ са
приели, че жалбоподателят не пребивава на територията на страната по смисъла на
регламентите в областта на социалната осигуреност, а компетентна да извърши
преценка на неговото искане за отпускане на обезщетение за безработица е
държавата по последна трудова заетост, която според осигурителните органи е и
държава по обичайното му пребиваване. Тези изводи съдът намира за неправилни,
постановени при неправилна преценка на събраните в хода на административното
производство доказателства и неправилно тълкуване на приложимите нормативни
разпоредби.
Република България, като част от
ЕС, е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за
социална сигурност на държавите членки на Съюза, при съобразяване общите
правила и принципи, съдържащи се в Регламент (ЕО) №
883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за
координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както
и в Регламент (ЕО)
№ 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за
установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. Разписаните в регламентите правила са пряко приложими във
всички държави и са задължителни за спазване от националните органи и
администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат
приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните
законодателства. Съгласно чл. 3
от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички
законодателства (по см. на чл. 1, § "л") относно посочените клонове
на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т. ч. и относно обезщетенията за
безработица (чл. 3, § 1, б. "з").
С Регламент (ЕО) №
883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в
сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите
членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ
и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа:
определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на
периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По
отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на
приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва
да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия
е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения
от общия принцип, че ДЧ по последна заетост
като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за
безработица, са регламентирани в чл.
65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
Жалбоподателят С. е гражданин на Р. България, респективно е гражданин на ДЧ на ЕС, поради което и е лице, спрямо което намира
приложение Регламент
(ЕО) № 883/2004 г. (чл. 2 от Регламента).
В случая правният спор е свързан с
тълкуването и прилагането на термина "пребиваване". Съгласно
легалната дефиниция на понятието "пребиваване", съдържаща се в чл.
1, § 3, б. "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., това е мястото,
където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на
лицето) се определя, съгласно чл.
11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламента по прилагането), с оглед
центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на
наличната информация относно релевантните факти - продължителността и
непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави - членки,
семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и
доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на
упражняваната дейност, в т. ч. постоянният характер на дейността и
продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се
упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма. Съгласно
разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането решаващо значение при
определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е
намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства,
особено причините за преместването на лицето.
В чл.
1, букви й) и к)
от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между
"пребиваване" и "престой", като изясняване на понятията
"обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и
"престой" се прави и в изготвения одобрен от Административната
комисия за координация на системите за социална сигурност Практически наръчник
относно законодателството, приложимо в Европейския съюз (ЕС), Европейското
икономическо пространство (ЕИП) и Швейцария. Тези
определения, посочени в законодателството на ЕС са необходими, за да се
установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по
социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни
държави членки. Съгласно правото на ЕС може да има само едно обичайно място на
пребиваване и съответно само една ДЧ,
която отговаря за плащанията на обезщетения по социално осигурителните схеми,
отпускани по местожителство. Заетите и самостоятелно заетите лица отговарят на
условията за социална сигурност в държавата по месторабота, а неактивните
(напр. пенсионери, студенти) - в ДЧ по
обичайно пребиваване. Определянето на ДЧ по
обичайно пребиваване на лицата е важно и по отношение на лицата, които работят
в повече от една държава членка. В наръчника се разглеждат специфичните
критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото
на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и
роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в
съответната държава членка; състоянието на трудова заетост (по-специално
мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният й
характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на
неплатена дейност; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата
членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на
лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни
доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти.
В случая съдът намира, че е неправилна
преценката на административния орган при определяне мястото на обичайното
пребиваване на оспорващия. В периода на заетост 30.10.2016 г. до 17.07.2020 г. С. действително е бил на територията на Обединено Кралство Великобритания, но това пребиваване не
покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за „обичайно
пребиваване“.
Това е така, тъй като времетраенето и/на
пребиваване във Великобритания/ е било обусловено преимуществено от неговото
трудово правоотношение с местен работодател. След прекратяване на трудовото
правоотношение С. се е върнал на територията
на България с намерение да остане да живее на територията на България, като създаде
семейство на нейната територия, което се подкрепя
от събраните по делото доказателства, които съдът кредитира.
Следователно, в оспорваното решение и в
разпореждането незаконосъобразно и неправилно е позоваването на
чл.65 параграф 2 от Регламент /ЕО/ №883/2004, съгласно който напълно безработно
лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно
заето лице е пребивавало в ДЧ, различна от
компетентната ДЧ, и което продължава да
пребивава в тази ДЧ или се върне в тази ДЧ, се поставя на разположение на службите по
заетостта в ДЧ по пребиваване. Безработно
лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата ДЧ по пребиваване, се поставя на разположение на
службите по заетостта на ДЧ, чието
законодателство за последно е било подчинено.
Не е спорно, че жалбоподателят е безработно лице и е пребивавал за времето на
трудовата си заетост в ДЧ, различна от
компетентната ДЧ, а именно във
Великобритания. Безспорно установено е обаче, че оспорващият не продължава да
пребивава в тази ДЧ, нито се е върнал в тази ДЧ (т.е. във Великобритания), на чието законодателство за последно е бил
подчинен, за това същият не се е регистрирал (т.е. не се е поставил на разположение) в службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване (за времето на трудова заетост) във Великобритания, а се регистрира в България,
където той се е върнал и всъщност обичайно пребивава.
Приложимото законодателство в настоящия казус
е това на ДЧ по обичайното
местопребиваване на оспорващия, на която държава той е и единствен гражданин, а
именно - законодателството на Република България. Обезщетението за безработица,
претендирано от С., следва да бъде поискано
именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в
съответствие с приложимите европейски регламенти за това.
В този смисъл е т.3 от Решение №U3 от
12.06.2009г. на Административната комисия за координация на системите за
социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е
трудовоправно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с
ДЧ на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено
или срокът му е изтекъл), то се
разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от
посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.
Ето защо и по изложените съображения, съдът
намира, че оспореното Решение на директора на ТП на НОИ - Търговище и
потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на
закона, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява
делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на
ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Търговище, за ново произнасяне по заявлението на М.С. при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
При
изхода от оспорването съдът счита, че разноски не следва да бъдат присъждани.
Видно от представеното пълномощно от процесуалния представител на жалбоподателя
между страните е договорено адв. възнаграждение в размер на 500лв., но в
пълномощното не е отбелязано дали същото е заплатено от жалбоподателя.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-25-25/02.12.2020г. на
Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №253-00-720-3/20.10.2020г. на Ръководителя на осигуряването за
безработица при ТП на НОИ-Търговище за
отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по Заявление - вх.№ 253-00-720/ 30.07.2020 г. на М.Д.С. ЕГН ********** ***.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Търговище за ново произнасяне по
направеното пред него искане по Заявление - вх.№ 253-00-720/30.07.2020 г. на М.Д.С. ***, съобразно даденото в
мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване по прилагане на закона.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.119, във вр.с чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: