№ 45
гр. Русе, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Мария Велкова
Галина Магардичиян
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20224500500552 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
И. П. О. обжалва Решение № 1135 от 17.12.2021г, постановено по гр.д.№
345/21 по описа на РРС в частта, в която са отхвърлени исковете му за
неизплатени трудови възнаграждения, неизплатен извънреден труд и за
заплащане на обезщетение по чл.224 КТ за периода от 14.10.2019 до
15.02.2020г, както и присъдените разноски по делото. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност на решението като жалбоподателят счита, че
същото е необосновано, немотивирано, не са преценени правилно събраните
по делото доказателства.Иска от въззивния съд да отмени решението и
постанови друго, с което да уважи предявените от него искове.Претендира
разноските по делото.
Въззиваемият “А.”ООД счита че жалбата е неоснователна и
първоинстанционният съд правилно е отхвърлил предявените искове.
Претендира разноските по делото.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
В исковата молба и нейното уточнение, направено във въззивната
инстанция ищецът И. П. О. твърди, че е работил в “А.”ООД като ш. в
периода от 03.09.2020г до 15.02.2020г, но трудовият мо договор е от
14.10.2019г. Твърди, че работодателят му не му е изплатил дължимите
трудови възнаграждения за периода от м.09.2019 до м.февруари 2020г в общ
размер на 3155лв/ по 560лв за м.09,.10.11. и 12; 610лв за м.01.20 и 305лв за
1
м.02.20/ и е налице пълно неизпълнение на това задължение. Твърди също, че
е налице и пълно неизпълнение на задължението на работодателя му да му
изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както следва-20
дни за 2019 в размер на 560лв и 3 дни за 2020г в размер на 87.84лв. Твърди
също, че не му е изплатено възнаграждение за положеният от него
извънреден труд, който е конкретизирал по дни и часове в първата инстанция
/ молба на л.65 от първоинстанционното дело/ в размер на 567.56лв-
неизплатен извънреден труд, положен в делнични дни за периода от
01.09.2019 до 15.02.2020г, сумата от 656.56лв-неизплатен извънреден труд в
почивни дни за същия период, сумата от 213.60лв-неизплатен извънреден
труд в празнични за същия период. Претендира и мораторна лихва върху
неизплатените суми в размери, уточнени в молба от 07.11.2022г, депозирана
във въззивната инстанция.
От събраните по делото писмени доказателства и приетата съдебно-
икономическа експертиза, се установява, че между страните е сключен трудов
договор № 11/14.10.2019г на 15.10.2019г, по силата на който О. е изпълнявал
длъжността „ш. на автобус“ с работно време от 8 часа при основно
възнаграждение в размер на 560лв и 0.06% допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж за всяка година трудов стаж при същия работодател.
Работникът има право и на 20 работни дни платен годишен отпуск.
Според трудовият договор работникът се е задължил да постъпи на
работа на 15.10.2019г.
В този смисъл работодателят дължи заплащане на трудово
възнаграждение, считано от 15.10.2019г и не дължи такова за м.септември
2019г и за периода от 01.10.19 до 14.10.2019г включително. Респективно при
определяне на дължимият му платен годишен отпуск работодателят
съобразява тази дата-15.10.2019г.
От представените по делото разписка, издадени от работодателя
„А.“ООД и подписани както от работодателя, така и от работника О., както и
от приетата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че за периода от
15.10.2019 до 15.02.2020г когато трудовото правоотношение между страните
е прекратено работодателят е изплатил изцяло дължимите трудови
възнаграждения на О.. Последният не е оспорил по предвиденият процесуален
ред представените разходни касови ордери, респективно не е доказал
възраженията си, че със същите не му е изплащано трудово възнаграждение.
Според заключението на вещото лице за периода от 15.09.2019г до
15.02.2020г О. е имал право на 7 дни платен годишен отпуск, от които 4 дни
за 2019 и 3 дни за 2020г. От заключението и представените по делото
разходни касови ордери обаче е видно, че работодателят е изплатил на ищеца
повече от дължимото за трудово възнаграждение, поради което следва да се
приеме, че работодателят е изплатил и дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
Неснователни са възраженията на О. във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд не е изследвал автентичността на представените
разходни касови ордери и не е изследвал какво е заплащано със същите, тъй
като в тежест на ищеца е било в първата инстанция, ако счита, че тези
документи не са автентични да ги оспори по предвиденият в ГПК
процесуален ред, което той не е направил. В негова тежест е да установи и
твърденията си, че с тези документи са му изплащани други дължими от
2
работодателя суми за командировки. Същият не е ангажирал никакви
доказателства в тази насока, а и не е направил и конкретни възражения по
отношение на тези си твърдения.
От заключението на вещото лице и представените по делото писмени
доказателства- представената дигитална карта, не е установено ищецът да е
полагал извънреден труд в периода на полагане на труд по трудовото
правоотношение с ответника. Представената разпечатка от дигитална карта
не сочи доказателства за обратното. Според същата О. е полагал труд в
рамките на договореното с трудовия договор работно време.
По тези съображения, правилно първоинстанционният съд е приел, че на
ищеца не са дължи трудово възнаграждение за периода от м.септември 2019г
до 15.02.2020г, нито обезщетение за полаган извънреден труд, нито
обезщетение по чл.224 КТ, поради което правилно тези искове са отхвърлени
като неоснователни и недоказани. Постановеното от първоинстанционния съд
решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски в
размер на 1000лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1135 от 17.12.2021г, постановено по
гр.д.№ 345/2021 по описа на РРС.
ОСЪЖДА И. П. О., ЕГН ********** от *** да плати на „А.“ООД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление-гр.*** сумата от 1000 лв,
представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3