РЕШЕНИЕ
№ 260109
03.12.2020 г., град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 03.11.2020г. при секретар Катя Станоева като разгледа
докладваното от съдията Татяна Тодорова гр. дело № 212 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на кумулативност искове с
правна квалификация чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба
от Б.В.К., с която се претендира да бъде осъден ответника ЗД „Бул инс“ АД – гр.
София да му заплати сумата от 50000,00 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ за
неимуществени вреди от смъртта на Г.В.К. – негов брат, настъпила в следствие на
ПТП на 15.05.2015 г., причинено виновно от Г.Р.Г., чиято гражданска отговорност
като автомобилист е била застрахована при ответника, и който бил осъден с
влязла в сила присъда по НОХД № 339/2015 г на Пернишки окръжен съд.
В исковата молба твърди, че починалият е пътувал с
делинквента, като стоял на предна дясна седалка на лекия автомобил, и около
18:30 часа, в землището на село Р., общ. Б., водачът Г. поради движение с висока скорост загубил
контрол върху управлението на автомобила, който напуснал пътното платно и се
ударил челно в стената на гараж, построен в частен имот край пътя. Твърди, че
за настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица и било
образувано НОХД № 339/2015 г. по описа на Ос-Перник, по което с влязла в сила
присъда № 8 от 23.02.2016 г., водачът бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.3, предл.1, б.“б“, във вр.с ал.1, б.“в“, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК. Твърди, че ищеца и починалия са били в изключително близки
братски отношения, живеели в едно домакинство, грижели се един за друг.
Поддържа, че изключително тежко бил понесъл смъртта на брат си, станал
напрегнат, неспокоен, тревожен, имал нарушения в съня и апетита. Поради
изложеното претендира обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната
лихва от датата на увреждането.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗД
„Бул инс“ АД – гр. София е подал отговор на исковата молба, с който е признал
фактическите твърдения на ищеца, с изключение на твърденията за неимуществени
вреди. В отговора е оспорил претенцията по размер, като е противопоставил и
възражение за съпричиняване на смъртта на самия починал, поради непоставен
предпазен колен. Релевирал е и възражение за изтекла погасителна давност по
исковете, които възражения са с правна квалификация по чл.197 от КЗ (отм.),
чл.111 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Позовава се на чл.493а от КЗ (действащ).
По искане на ответника на основание чл.219 от ГПК, с
определение № 260035 от 21.07.2020 г., ПОС е конституирал Г.Р.Г., като трето
лице помагач на страната на ответника.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява
се от адв. Н., която поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като им се
присъдят направените по делото разноски.
Ответника в съдебно заседание се представлява от адв. Н.,
която оспорва предявения иск и моли съда да постанови решение, с което иска да
бъде отхвърлен, като им се присъдят направените по делото разноски.
Третото лице помагач в съдебно заседание лично и чрез
пълномощника си адв. Ц., оспорва
предявения иск и моли съда да го отхвърли.
Пернишкият окръжен съд, като преценява събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено и доказано от фактическа
и правна страна
следното:
Не се спори между страните, че с влязла в сила присъда
на 10.03.2016 г., постановена по НОХД № 339 по описа на ПОС за 2015 г., Г.Р.Г.
е бил признат за виновен в това, че на 15.05.2015 г. в землището на с. Р., общ. Б., на път водещ
от с. Р. към с. С., при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Ф.“, модел „П.“, с
рег. № ****, нарушил определени правила за движение по пътищата
от Закона за движение по пътищата и допуснал пътно – транспортно произшествие,
причинявайки по непредпазливост смъртта на Г.В.К..
С оглед на постановената присъда и на основание чл.
300 от ГПК, ПОС приема за безспорно установени по делото извършването на
деянието от Г., неговата противоправност, вината на Г. и причинна връзка между
деянието и настъпилата смърт на Г.В.К..
Не е спорен и факта, че към момента на извършване на
деянието собственикът на лекия автомобил е имал сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“ АД, по застрахователна полица с начална
дата на покритие – 01.02.2015 г. и крайна дата на покритие до 01.02.2016 г., в
който период попада и датата на произшествието – 15.05.2015 г.
От приложеното по делото удостоверение за съпруг/а и
родствените връзки от 03.06.2015 г. се установява, че ищецът е брат на
починалия Г.В.К., като няма спор и, че не е получавал обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат си.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по
тълк. д № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от
24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания.
В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че най-близките
на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Независимо
от това и правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за
абсолютно, като в тълкувателното решение се сочи, че то не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно
чл.52 от ЗЗД. В тази връзка в тълкувателното решение е посочено, че от гледна
точка на чл.52 от ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, очертан в двете постановления, да могат да получат обезщетение
за неимуществени вреди, но само ако са създали с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките.
Възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969
г. на Пленума на Върховния съд, следва да се допуска като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт). В тези случаи не е достатъчна само родствената
връзка, т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от
тези при семейната връзка или връзката родител-дете, и не водят до логично
предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е
справедливо да бъдат обезщетени. Следва да бъде установено, че създалата се
между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини болки
и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива
за съответната родствена връзка. В този контекст
в тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност,
надхвърляща присъщата такава за родствената връзка, може да съществува между
починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, като е разгледана и
разликата между нея и обичайните виждания за нея. В него е посочено, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост, което само по себе си е прието за недостатъчно
от гледна точка на справедливостта, да обоснове право на обезщетение по чл.52
от ЗЗД. Посочена е необходимостта допълнително да са налице и конкретни житейски
обстоятелства, в резултат на които привързаността е станала толкова силна, че
смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. В тези случаи е посочено за справедливо да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик,
като в заключение е посочено, че за получаването на обезщетение няма да е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо и вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
Изхождайки от горните разяснения, съдът изрично е
указал на ищцовата страна за установяване, че е имал особено силна връзка с
починалия и действително настъпване на твърдението от него неимуществени вреди.
За да обоснове такива морални страдания и емоционална
привързаност, надхвърляща нормалното за отношенията между братя, в исковата
молба се сочи, че ищецът и починалият му брат – Г.К. са били в изключително
близки отношения, живеели са в едно домакинство, грижели се един за друг,
помагали си, обичали се и били едно сплотено и задружно семейство. Твърди се,
че са израсли заедно и двамата били изградили силна емоционална връзка по между
си, като починалият е бил изключително любящ и всеотдаен брат, помагал винаги
на ищеца, който от своя страна разчитал на него и му вярвал безрезервно,
двамата споделяли всичко по между си, като Г.К. бил опора на ищеца, най-близкия
му човек и между тях съществувала дълбока обич и уважение. Тези твърдения на
ищеца са оспорени от ответника, както и третото лице – помагач на страната на
ответника – Г.Г..
В тази връзка по делото по искане на ищеца е разпитан
свидетеля М. О. К., който в
показанията си сочи, че двамата братя живеели заедно до смъртта на баща им, като
три-четири години след това отишъл да живее на село при техни роднини, но
въпреки това ходел при брат си за по седмица – две, след което пак се връщал на
село, а ищецът всяка седмица отивал при брат си в петък, събота и неделя.
Твърди, че двамата братя постоянно били заедно, винаги си помагали, а след
смъртта на баща им станали още по взаимни, ищецът помагал на брат си да
израсне, показвал му пътя напред, и постоянно излизали заедно. Сочи, че след
смъртта на брат му се променил, Б.К. посегнал към алкохола, превърнал се в
скитник и обикалял улиците, загубил работата си и започнал да буйства.
Изслушана е и приета и съдебно – психологична
експертиза, изготвена от вещото лице – клиничен психолог М.В.Г., която на база
на наличните анамнестични данни предоставени и от ищеца, психологичен преглед Б.К.
и проведено изследване е установила тревожно – депресивен процес при ищеца, за
който преживяната загуба след ПТП е причинила стрес и уплаха, които са се
отразили на психичното му състояние. По този повод се маркирали данни за
наличие на остра реакция на стрес и/или посттравматично стресово разстройство,
като психичното и емоционалното състояние на ищеца след случката е нестабилно,
наблюдавали се нарушения в емоционално – волевата му сфера, като се наблюдавало
и депресивно настроение, интензивна тревожност и вътрешно напрежение. Сочи, че
била налице психотравма, която обуславяла психичното състояние на ищеца, при
който се маркирала промяна в съзнателно-волевата му дейност, както и налични
промени в поведението, трудовата си заетост и социални ангажименти.
По искане на третото лице – помагач по делото са
разпитани свидетелите И. С. Т. – кметски
наместник на с. Б., общ. Б. и М. Н. П., съседка на
починалия, които в показанията си сочат, че починалият Г.К. е живял сам в. с. Б., сам се е грижел за себе си, бил е подпомаган от хора
от селото, като е имал необходимост от ежедневни грижи поради здравословното си
състояние. Нито един от двамата свидетели не сочи, да е виждал през последните
години ищецът да общува с брат си – Г.К., нито пък да се е грижел за него. И
двамата свидетели имат лични е непосредствени възприятия от ежедневния живот на
починалия в последните 10 – 15 години.
По делото е изслушана и приета комплексна
медико-автотехническа експертиза, която сочи, че при огледа и аутопсията върху
трупа на Г.К. не са установени придружаващи заболявания, които да са в причинна
връзка с настъпилия смъртен резултат, а смъртта е настъпила бързо от порядъка
на минути и е била неизбежна, дори и при оказване на своевременна и
висококвалифицирана медицинска помощ.
След анализ на събраните по делото доказателства –
гласни и писмени, се установява, че към момента на смъртта, починалия Г.К. е
бил на 27 години, а ищецът на 35 години. Двамата са живеели в отделни
домакинства, в различни населени места, като ищецът е имал свое собствено
семейство и дете. От показанията на свидетелите К. и П., които съдът кредитира, като логични, последователни
и непротиворечиви, се установява, че починалия Г.К. е имал необходимост от
ежедневни грижи, като е преживявал благодарение на хората от селото, които го
подпомагали, давали му храна, дрехи, подслон. Двамата свидетели, както бе
посочено по-горе, имат лични и непосредствени впечатления от живота на
починалия, като и двамата са го подпомагали в неговите ежедневни потребности. В
показанията си и двамата свидетели са категорични, че ищецът не е полагал грижи
за починалия си брат, който е имал ежедневна необходимост от такива, предвид
соченото от тях здравословно състояние на Г.К.– лека умствена изостаналост. В
тази връзка при постановяване на настоящето решение съдът не кредитира
показанията на М. К., в частта, в която твърди, че ищецът винаги е
помагал на брат си, двамата са поддържали връзка по между си, давал му е пари,
тъй като в тази им част същите се опровергават от показанията на свидетелите Т. и П., които са
категорични, че не са виждали ищецът да идва в с. Б. и да помага на брат си, а и починалия не е споделял с
тях за неговия брат. И двамата свидетели са подпомагали починалия в неговия
ежедневен живот, св. Т. му е осигурил
работа към кметството, два пъти му е помогнал да се снабди с документи за
самоличност, като и двамата са категорични, че хората от селото са се грижели
за починалия. Дори да бъдат кредитирани показанията на М. К. в
тази им част, преценени съвкупно с останалия събран по делото доказателствен
материал, не могат да доведат до извод, за наличие на особено близка и трайна
житейска връзка между двамата братя, каквато безспорно се установява, че е
имало по между им, но в ранна детска възраст, както и 2-3 години след смъртта
на баща им, която видно от приложеното удостоверение за съпруг/а и родствените
връзки от 03.06.2015 г. е настъпила през 1999 г. Тази така изградена връзка
между двамата братя не е била съхранена през годините. Ищецът е понесъл тежко
загубата на брат си, плакал е за него, развил е тревожно – депресивен процес,
за което свидетелства изслушаната по делото съдебно-психологична експертиза, но
от същата преценена по реда на чл.202 от ГПК, в съвкупност с останалия събран
доказателствен материал, също не може да се обоснове извод за наличие на
особено близка и трайна житейска връзка между ищеца и починалия му брат.
От така събраните по делото писмени и гласни
доказателства, не се установява, отношенията между ищеца и починалия му брат,
да са били от такова естество, че да създадат връзка, по – дълбока или различна
от обичайната за братя. Не се установи по между им да е имало нещо изключително
и необичайно, надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде
направен извод, че е създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална
връзка, която да е довела до търпени от ищеца морални болки и страдания от
смъртта на брат му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките - родители, съпруг, деца. В случая не се установи
наличие на такава връзка, която да разкрива различни белези от обичайните за
този вид отношения. Скръбта от загубата на близък човек е нормално и естествено
състояние на празнота и липса на този човек, но в случая не се установи тя да е
от такъв характер, че да обоснове справедливо признаване на право на
обезщетение за неимуществени вреди на ищеца. В настоящия случай дори и няма
данни за възникнали конкретни житейски обстоятелства или ситуации, от които да
може да се направи извод за създадена и развила се особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени. Няма и данни за подобни или близки обстоятелства, поради
което е необосновано да бъде направен извод за приложение на изключението в тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, а именно
доказаност на изградена с починалия особено близка и трайна житейска връзка.
Поради изложените съображения, настоящия съдебен
състав намира, че предявените искове за неимуществени вреди са неоснователни и
недоказани.
При това положение не е необходимо да се разглеждат
останалите възражения на ответника и третото лице помагач по основателността на
претенциите, както и за съпричиняване на вредоносния резултат.
С оглед изложеното неоснователна се явява и
претенцията за законна лихва съгласно чл.86 от ЗЗД. Претенцията по чл.86 от ЗЗД
е акцесорна и е в зависимост от основателността на главния иск, а в настоящия
случай, съдът е намерил главният иск за неоснователен, поради което и тази
претенция е неоснователна.
По
разноските:
Ищецът и ответникът са направили искания за присъждане
на разноски по делото, за което са представили и списъци по чл.80 от ГПК.
Предвид изхода на делото ищеца дължи заплащане на
направените от ответника разноски в настоящото производство.
В представения по делото списък на разноските
ответникът е претендирал такива в размер общо на 3020,00 лева, от които 2520,00
лева – адвокатско възнаграждение и 500,00 лева – депозит за експертиза. От
съдържащите се в делото данни се установява, че ответникът е направил разноски
за допуснатата по негово искане КСМАТЕ в размер на 500,00 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2100,00 лева, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие № 913660 от 18.08.2020 г., в който е отразено, че
ответникът е заплатил в брой на адв. Г.договореното
по между им адвокатско възнаграждение в размер на 2100,00 лева (л.48 от
делото). Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение
съобразно цената на иска е в размер на 2030,00 лева. Договорения и заплатен от
ответника размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 2100,00 лева,
който съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, намира
че не надхвърля значително определения в Наредбата минимум. Ето защо
възражението за прекомерност на претендираната сума не следва да се уважи и
сумата от 2100,00 лева, за която има доказателства, че е реално заплатена
следва да бъде присъдена в пълен размер. На ответника следва да бъде присъден и
заплатения от него депозит за КСМАТЕ в размер на 500,00 лева, като му се
присъдят разноски в общ размер от 2600,00 лева.
Водим от гореизложеното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Б.В.К., с ЕГН ********** *** искове против ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Д.“ № ** за
осъждане на ответника да му заплати сумата
от 50000,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите“ за претърпени неимуществени вреди в
резултат на причинена смърт на неговия брат - Г.В.К., настъпила в следствие на
ПТП на 15.05.2015 г., причинено виновно от Г.Р.Г., с ЕГН **********, чиято
гражданска отговорност като автомобилист е била застрахована при ответника, и
който е бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 339/2015 г на Пернишки
окръжен съд, ведно със законната лихва
от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Б.В.К., с
ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „Бул
Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.“ № ** сумата от
2600,00 (две хиляди и шестстотин) лева,
представляваща направени от ответното дружество съдебно-деловодни разноски за
производството пред настоящата първа инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице
помагач на ответника Г.Р.Г., с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице -
помагач.
СЪДИЯ: