Р Е Ш
Е Н И Е
№………….
Гр.
София, 10.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2
състав в открито
съдебно заседание, при закрити врата, на петнадесети януари през две хиляди двадесет и
първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС МАДЖЕВ
при участието
на секретар Габриела Владова, като разгледа търговско дело № 2065 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба с правно основание чл. 625 ТЗ,
която е депозирана от молителя – „Е.С.“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *****,
представлявано от назначеният му синдик – Н.А.Г., с която се иска откриване на
производство по несъстоятелност спрямо търговско дружество – „П.9.“ АД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Изгрев“, ул. „*****, поради
наличие на основание – неплатежоспособност, а при условията на евентуалност
такова на свръхзадълженост.
Дружеството-молител навежда фактически твърдения, че
още от учредяването си през 1997 г. ответното дружество практикува търговска
дейност в сегмента на връзките с обществеността, маркетинга, рекламната дейност
и социологическите проучвания. Между молителя и ответника на 01.03.2016 г. бил
сключен договор за заем, въз основа на който „Е.С.“ ЕООД /с предишно
наименование „П.**“ ЕООД/ поело задължение да предостави в полза на „П.9.“
АД заем в размер на сумата от 1 350 000 лева, а последният се е обвързал с това
да върне този заем в срок до 31.12.2017 г., заедно с уговорена договорна лихва
в размер на 5,50 % от заетата сума по
начин и условия уговорени с договора. С три банкови операции реализирани на датите
11.03.2016 г. и 01.04.2016 г. дружеството заемодател е изпълнило поетото по
заемната сделка свое основно задължение да предостави в полза на „П.9.“ АД заем
в размер на сумата от 1 340 000 лева. Молителят сочи, че с решение от
11.11.2019 г. на СГС е бил обявен в несъстоятелност, и за начална датата на
неплатежоспособността е определена датата – 31.12.2017 г. Поддържа се, че
връщане на дадения заем и плащане на уговорената договорна лихва за ползването
му не последвало, нито в пределите на уговорения с договора срок, нито към
настоящия момент, като се пояснява, че след откриването на производството по
несъстоятелност спрямо „Е.С.“ ЕООД изпълнението на дължимите в негова полза
плащания трябвало да става само по особената сметка обслужваща масата на
несъстоятелността. Допълва, че договорът за заем трябвало да бъде квалифициран,
като субективна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Формираният
общ размер на вземанията на „Е.С.“ ЕООД
към „П.9.“ АД към датата – 26.10.2020 г. възлизал на сумата от 1 792 312,50 лв.
Ответникът бил преустановил плащанията си, считано от 31.12.2017 г., което
означавало, че същия е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, съгласно
установената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция. Освен това дружеството се е
озовало в положение с притежаваното от него имущество да не може да покрие
натрупаните си парични задължения. Подчертава се, че „П.9.“ АД не разполага с
никакво недвижимо имущество, а притежаваното към края на 2018 г. имущество се
явява достатъчно за погасяване на дълговете му. Това издавало и състояние на
свръхзадълженост. Черпейки основание от така изложените фактически твърдения,
молителя настоява за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което да
бъде обявена неплатежоспособността /при условията на евентуалност – свръхадължеността/
на „П.9.“ АД и определена първоначалната дата на същата, като спрямо търговеца
се открие производство по несъстоятелност.
Със свое определение от 01.12.2020 г. настоящият
съдебен състав констатирайки, че ответника - „П.9.“ АД няма вписан по електронната
си партида водена в ТРРЮЛНЦ законен представител му е предоставил правна помощ,
изразяваща се в осигуряването на процесуалното му представителство по
настоящото дело от адвокат от Националният регистър за правната помощ. От САК е постъпило уведомително писмо от 03.12.2020
г., с което по допуснатата правна помощ в полза на дружеството „П.9.“ АД е
определен адвокат П.П. *** и е предложено на съда да го назначи, като
процесуален представител на ответника.
В съдебно заседание състояло се на 15.01.2021 г.
особеният представител назначен да защитава интересите на ответното дружество –
адвокат П. оспорва депозираната молба за откриване производство по
несъстоятелност спрямо „П.9.“ АД. Отрича да са налице доказателства за
възникването и съществуването на паричен дълг с адресат ответника и кредитор –
молителя, имащ за източник договор за заем от 2016 г. Анализът на счетоводните
записи водени при ответника през 2016 г. показвал, че задължения в порядък от
1 350 000 лв., каквито твърди ищеца не фигурират в тези записвания. В
този контекст настоява за отхвърляне на молбата по чл. 625 ТЗ.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира следното.
Дружеството-ответник
по молбата – „П.9.“ АД, е капиталово търговско дружество с правно-организационна
форма – АД, което към депозирането й, е с регистриран капитал от 80 000 лева,
изцяло внесен към момента на учредяването му. Същото е учредено през 2008 г., а
предметът му на дейност е връзки с обществеността, маркетинг, рекламна дейност
и социологически проучвания. Считано от 15.10.2018 г. дружеството е със заличен
законен представител.
Съгласно
договор за заем от 01.03.2016 г. дружеството „П.9.“ АД е встъпило с молителя –
„Е.С.“ ЕООД /с тогавашно фирмено наименование – „П.**“ ЕООД в заемно
правоотношение, като заемодателят „П.**“ ЕООД е изразил съгласие да предостави
в полза на заемателя „П.9.“ АД паричен заем в размер на сумата от
1 350 000 лв., като е поето насрещно задължение заемната сума да бъде
върната на заемодателя, заедно с уговорената лихва за ползването му, чиито
размер 5,50 % годишно. Установен е и срок за връщане на уговорената да се даде
в заем сума, а именно – 31.12.2017 г. Уговорено е, че предоставянето на заема
следва да се извърши по посочена от получателя на заема банкова сметка.
***азателства
са изготвените обобщени годишни финансови отчети на „П.9.“ АД със съответните им съставни части,
в т.ч. и доклади на независим одитор.
Посредством
служебно осъществена чрез отдалечен достъп справка в Агенция по вписванията
относно данни за всички служби по вписвания функциониращи на територията на Р.
България към 11.12.2020 г. се констатира, че в ИКАР не са налични извършени
вписвания, отбелязвания и заличавания относно правен субект - „П.9.“ АД.
От писмо на
МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, се установява, че в централизираната баса на
АИС-КАТ към 18.12.2020 г. са налице данни, че „П.9.“ АД е бивш собственик на
три превозни средства, с които понастоящем се е разпоредил.
На 23.12.2020
г. от страна на ТД на НАП – София, Дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ е
предоставена информация, че спрямо дружеството - „П.9.“ АД няма извършвана ревизия,
считано от 2017 г. до момента на отговора.
На 31.12.2020 г. от ТД на
НАП – София, Офис „Изток“ за целите на
производството е предоставена информация, че по отношение на дружеството - „П.9.“
АД са налице сведения за необслужени публични задължения, чиито размер възлиза
на сумата от 200 лв. – имуществена санкция по НП от 08.01.2018 г., респективно
органът по приходите не разполага с данни за имущество осребряването на което
да позволи удовлетворяването на натрупаното публично задължение
С друго писмо
от 31.12.2020 г. от ТД на НАП – София осведомява съда, че върху имущество на
дружеството - „П.9.“ АД няма наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК,
респективно няма предприети действия по принудително изпълнение.
Съгласно
постъпила справка от Дирекция „Регистри“ при Българска народна банка се
констатира, че „П.9.“ АД е титуляр на пет броя банкови сметки в евро и лева,
като всички те са закрити през 2016 г., съответно 2018 г.
Видно от заключението
на СФИЕ, което е прието от съда като компетентно изготвено, за изследвания
период 2016-2017г. при осъществения от експерта всеобхватен и задълбочен
документален анализ на приобщените по делото документи, са дадени отговори при
съдържание, както следва : Към 31.12.2020 г. „П.9.“ АД има непогасени парични
задължения в размер на 16 920,85 лв. /10 000 лв. – главница и
6 920,85 лв. – натрупани лихви – договорни и за забава/ произтичащи от
договор за заем сключен през 2016 г. с дружеството молител, като до този извод
вещото лице достига при анализ на счетоводните записи направени от молителя,
според които същият е превел на 02.03.2016 г. в полза на „П.9.“ АД сумата в
размер от 1 350 000 лв., а на 11.03.2016 г. и 01.04.2016 г. му е
възстановена сума в размер от 1 340 000 лв., както и при съобразяване
на отразеното в отчета на паричните потоци воден при „П.9.“ АД за периода на 2016 г., в чието
съдържание са налице данни за получени постъпления в размер на
1 350 000 лв. и плащания в размер на 1 345 000 лв., като от
същия не може да се локализира от кого е получена сумата, и в чия полза са
осъществени плащанията; последния регистриран в ТР счетоводен баланс изготвен
от търговеца - „П.9.“ АД към 31.12.2017 г. се установява, че дружеството
разполага единствено с краткотрайни активи, разпределени по вид както следва :
краткосрочни вземания в размер от 331 хил. лв. /за същите вещото лице дава
обяснение, че не може да се извърши анализ за възможната им събираемост, защото
няма необходимата счетоводна информация/ и парични средства в брой – 83 хил.
лв.; изтъква се, че към края и на 2016 г. и на 2017 г. показателите на активите,
с които дружеството разполага му позволяват да покрие натрупаните от него
задължения, чиито порядък е около 14 хил. лв., според локализираните счетоводни
записи; показателите за ликвидност, които са изчислени на база балансови данни
към 31.12.2016 г. и 31.12.2017 . показват потенциал на търговеца „П.9.“ АД без
затруднения да се разплати с кредиторите си, в т.ч. и с молителя при дълг към
него от порядъка на 14 хил. лв.; спомагателният коефициент за финансова
автономност също е констатирано да е в референтните граници; към края на 2017
г. търговецът „П.9.“ АД не посочва задължения; относно съотношението между
имущество и натрупани задължения, дружеството „П.9.“ АД според вещото лице към
края на 2016 г. и 2017 г. демонстрира стабилитет, като имуществото надвишава в
пъти задълженията, каквито по балансови сведения дори не фигурират към края на
2017 г., но дори да се възприемат такива в размер на около 14 хил. лв. с
носител молителя, то това отново не повлиява върху превеса в пъти на
имуществото; през 2016 г. и 2017 г. търговецът „П.9.“ АД не се характеризира да
има каквито и да е приходи от търговска дейност, а така също не притежава
дълготрайни материални активи; същото не е обявявало ГФО, считано от 2018 г.,
като контакт с негов представител не може да бъде осъществен; към края на 2016
и 2017 г. дружеството има финансовия потенциал да посреща и погасява
натрупаните от него текущи задължения с наличните краткотрайни активи по
балансови данни; с голяма степен на вероятност дружеството е прекратило търговската
си дейност след 2017 г., за което вещото лице съди от необявяването на ГФО и
невъзможност да бъде открит негов представител на адреса.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на
спора :
Предпоставките
за откриване на производство по несъстоятелност, съответно за постановяване на
решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, се съдържат в разпоредбата на чл. 625 ТЗ.
Съгласно тази разпоредба производство по несъстоятелност се открива за
търговец, който не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение
по търговска сделка или публично - правно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Следователно релевантни за неплатежоспособността по смисъла на закона са
правното качеството на длъжника като търговец и търговския характер на
сделката, от която произтича паричното вземане. Предвид изискването на закона
неизпълненото парично задължение да произтича от търговска сделка, следва
изводът, че паричните задължения, породени от други основания, вкл. и от
нетърговски сделки, изключват наличие на всички изискуеми предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност.
В случаят
молителят извежда легитимацията си на кредитор спрямо ответното дружество, като
поддържа, че е носител на парично вземане породено от договорен източник –
договор за предоставяне на паричен заем, сключен на 01.03.2016 г., по силата на
който в полза на ответника била заета сумата от 1 350 000 лв.
подлежаща на връщане в срок до 31.12.2017 г.
С оглед на изброените изисквания по чл. 608, ал. 1 ТЗ, в това
производство молителят следва да установи, че паричните вземания, на които
основава искането си произтичат от търговска сделка. Обсъжданият договор за
заем, според сезирания съд следва да се дефинира именно като търговска сделка и
съображенията за формиране на един такъв извод са следните :
За да бъде
определена една сделка като търговска, тя следва да отговаря на установените в
чл. 286 ТЗ критерии - обективен или субективен.
Обективният
критерий изхожда от вида на сделките, обявени от закона за търговски - чл. 286,
ал. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 ТЗ, а лицето извършващо сделките по чл. 1, ал. 1 ТЗ се счита от закона за търговец. Според субективния критерий по чл. 286, ал.
1 ТЗ, като търговска се определя сделката, сключена от търговец, която е
свързана с упражняваното от него занятие.
В конкретния
случай, сключения договор за отпускане на паричен заем категорично няма как да
бъде възприет, като търговска сделка при приложението на описания обективен
критерии и това е така защото договорът за заем /не се касае за банкова сделка/
не е от категорията на лимитативно изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ търговски
сделки.
Договорът за
заем обаче може да бъде квалифициран, като търговска сделка при приложението на
субективния критерии на чл. 286, ал. 1 ТЗ и това би станало в хипотезата,
когато такъв договор е бил сключен от търговец и е свързан с упражняваното от
негова страна занятие. Без съмнение ангажираният договор трябва да се
квалифицира, като двустранна субективна търговска сделка, доколкото и двете
страни по съглашението притежават качеството търговец по смисъла на чл. 1, ал.
2 ТЗ. Следващият необходим елемент за да се приеме, че изтъкнатата правна
сделка е от категорията на търговските е тя да е била извършена от търговец във
връзка с упражняваното от него занятие. При съобразяване съдържанието на
договора категорично за съда се формира убеждението, че коментираната сделка е
пряко насочена към задоволяване упражняваните от страните занятия във връзка с
участието им в търговския оборот. Макар да не е посочено изрично в съдържанието
на договора предоставяната сума от 1 350 000 лв. с висока степен на
вероятност е била предназначена за осигуряване на оборотни средства във връзка
с търговската дейност осъществявана от дружеството получател на заема. Така в
обобщение трябва да се посочи, че сделката, на която молителя основава
кредиторовото си качество е търговска.
На следващо
място трябва да бъде обсъдено, дали е налице сключен договор за заем, доколкото
фактическият състав, чието изпълнение следва да се реализира за да се породи
подобно правоотношение, включва освен съгласието за предоставяне на заем от
един правен субект в полза на друг и реалното предоставяне на обещаната сума.
Тоест касае се до договор от категорията на реалните сделки. Приложения по
делото писмен договор за заем еднозначно показва, че страните по него са
манифестирали насрещни и еднопосочни волеизявления за предоставяне, съответно
получаване в заем на сумата от 1 350 000 лв. Доводите на особения
представител на ответника обаче са концентрирани над това, че сумата не е била
реално предоставена от заемодателя, което означава че договора не е сключен и
не е произвел типичните си правни последици, а сред тях и задължението заетата
сума да се върне в срок до 31.12.2017 г. Вярно е, че по делото липсва платежен
документ, от чието съдържание да се разкрива нареждане по банкова сметка ***.,
но проверката на вещото лице в счетоводните записи на дружествата за 2016 г. и
изводите изградени на нея показват, че при молителя са налице записи за
предоставяне на 02.03.2016 г. на сумата в размер от 1 350 000 лв.,
респективно връщане посредством три превода на сума в размер от
1 340 000 лв., което се е реализирало на 11.03.2016 г. и 01.04.2016
г. Тези счетоводни записи намират подкрепа и при насрещната проверка извършена
от вещото лице в счетоводството на ответника „П.9.“ АД и по-конкретно в отчета
на паричните потоци, съставен от дружеството през 2016 г. Макар в този отчет да
няма конкретни сведения по отношение на това кой е превел в полза на „П.9.“ АД
сумата в размер от 1 350 000 лв. и на какво основание го е направил,
респективно в чия полза е била преведена от страна на „П.9.“ АД сума в размер
на 1 345 000 лв., то съвкупния анализ на тези записи със записите при
молителя, както и с правата и задълженията отразени в договора за заем приложен
по делото формира достатъчен по степен на убедителност извод, че заемодателят –
„Е.С.“ ЕООД е предоставил по сметка на „П.9.“ АД сумата от 1 350 000
лв. в изпълнение на задължението си поето по заемния договор, респективно „П.9.“
АД е усвоил тази сума. Тоест сумата е била реално предадена от кредитора на
длъжника по заемното правоотношение и следователно договорът за заем следва да
се смята за валидно сключен и обвързващ участниците по него.
Най-същественият
момент при разглеждане на въпроса за това, дали „Е.С.“ ЕООД има качеството на кредитор на „П.9.“
АД основано на източник договор за заем се свежда до това да се установи, дали
получателя на заема е изпълнил надлежно задълженията си да го върне на
предоставилия го субект. Съдът намира, че по делото е осъществено доказване на
факта, че на датата – 11.03.2016 г. и 01.04.2016 г. в полза на „Е.С.“ ЕООД от страна на длъжника по заемната
сделка са осъществени плащания на сумите от 1 340 000 лв., с които е
извършено частично възстановяване на предоставената в заем сума. Този факт
категорично следва да бъде споделен, защото се разкрива от счетоводните записи
водени при самия кредитор, тоест налице е признание за връщане на сумата. Няма
данни в посока сумата от 1 340 000 лв. получена от „Е.С.“ ЕООД да има
някакво различно основание от договора за заем. Казаното означава, че към
началото на м.04.2016 г. е осъществено частично изпълнение на задължението по
чл. 4 от сключения договор за заем. Относно остатъка от 10 000 лв., за
чието възстановяване няма записи при ищеца, следва да се съобразено следното :
Падежът за връщане на дадената в заем парична сума е установен на 31.12.2017
г., което означава, че в този период „П.9.“
АД следва да предприеме възстановяване на остатъка по заетата сума. Проверката
на вещото лице относно отразяванията в счетоводния баланс на дружеството за
2017 г. даващ обобщена информация за нивото на активите и пасивите на
дружеството, показва че към края на 2017 г. „П.9.“ АД няма задължения /било краткосрочни,
било дългосрочни/, като тези записвания не са оспорени от ищеца, освен това
няма и данни счетоводството на ответника през 2017 г. да е било водено
нередовно. Следователно тук приложение следва да намери нормата на чл. 182 ГПК,
която закрепя правилото, че „Вписвания в счетоводни книги се преценяват от съда
според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Те могат
да служат като доказателство и на лицето или организацията, които са водили
книгите.“. В този контекст следва да се приеме, че „П.9.“ АД е изпълнило
надлежно и в срок и остатъчното си задължение да върне на молителя сумата от
10 000 лв., като част от предоставен му заем по договора от 01.03.2016 г.,
респективно начислената договорна лихва за ползването му. Успоредно с това
трябва да се отбележи, че твърденията на кредитора, представляван от неговия
синдик – Ганев изложени в молбата му по чл. 625 ТЗ са, че дружеството е
кредитор на ответника за сума в размер от 1 340 000 лв. /невърната по
отпуснат заем с договора от 01.03.2016 г./, като тези твърдения не са променяни
в пределите на настоящото производство.
В обобщение към
настоящият момент „Е.С.“ ЕООД не доказва да разполага с качеството кредитор на
парични вземания спрямо „П.9.“ АД, които да имат за свои източник договора за
заем датиращ от 01.03.2016 г., което прави и молбата за откриване на
производство по несъстоятелност спрямо този търговец неоснователна.
За пълнота на
изложението дори да се допусне, че „Е.С.“ ЕООД е носител на вземане в размер на
10 000 лв. – главница, и около 6 000 лв. начислени лихви, то
финансовите показатели установени от вещото лице по отношение нивото на
краткосрочните активи и наличното имущество, с което дружеството „П.9.“ АД
разполага категорично неутрализират възможна теза, било за състояние на
неплатежоспособност, или пък на свръхзадълженост, като основания сочени от
молителя за откриване на производство по несъстоятелност спрямо този
търговец.
Предвид
изложеното молбата за откриване на производство по несъстоятелност следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода
на спора, молителят няма право на разноските извършени от него в
производството, като макар такова право да се поражда за ответното дружество,
то доколкото същото е защитавано от особен представител, чието възнаграждение е
покрито от ищеца и липсата на други разходи направени във връзка със защитата
му, то в негова полза няма основание за присъждане на разноски с настоящият акт
по същество.
Водим от
горното и на основание чл.631 от ТЗ, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „Е.С.“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *****, представлявано от назначеният му синдик
– Н.А.Г., с която се иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо
търговско дружество – „П.9.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Изгрев“, ул. „*****, поради наличие на основание –
неплатежоспособност, а при условията на евентуалност такова на
свръхзадълженост.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :