РЕШЕНИЕ
№2311
гр. Пловдив, 15.12.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на десети януари, през две хиляди двадесет
и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова и с участието на прокурор при ОП – Пловдив Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 2040 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба, депозирана на 28.08.2018 г. от Й.И.Р. с ЕГН **********
***. Предявени са два съединени иска за неимуществени вреди, конкретизирани с
нарочно уточнение по исковата молба от 18.09.2020 г. след оставянето на
исковата молба без движение в изпълнение на задължителните указания на ВАС,
дадени с Решение № 10991/12.08.2020 г. по адм. дело № 5392/2019 г., с което
делото е било върнато за ново разглеждане от административния съд. Съгласно
исковата молба и направеното по нея изрично уточнение, се иска осъждане на
Община Пловдив да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди от 600
лева, причинени от незаконосъобразен административен акт, обективиран в писмо с
изх. № 3-9400-11430/29.10.2015 г. на ВИД Кмет на Район „Северен“ при Община
Пловдив, които се сочи ищцата да е търпяла в периода от 04.11.2015 г. до
30.11.2016 г., както и да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди
от 400 лева, причинени от втори незаконосъобразен административен акт – скица
–виза изх. № 3-9400-11423/03.11.2015 г. за проучване и проектиране, издадена от
главен архитект на Район „Северен“ при Община Пловдив, които вреди се твърди
ищцата да е търпяла в периода от 12.11.2015 г. до 30.11.2017 г. По отношение и
на двата иска се твърди неимуществените вреди, причинени на ищцата да са се
изразили в изпитани от нея в посочените искови периоди силен стрес, страх, възмущение /гняв/, както и
в драстично, трайно и необратимо влошаване на здравето. Всяко от двете
обезщетения се претендира ведно със законната лихва от датата на издаване на
съответния незаконосъобразен административен акт, от който се твърди да са
причинени вредите, до датата на окончателното изплащане на исковите суми. В
последното съдебно заседание по делото преди приключване на съдебното дирене на
основание чл.214, ал.1 от ГПК е поискано и е допуснато изменение на размера на
всяка от основните искови претенции, като съответно тази за сумата от 600 лева е
увеличена на 1000 лева, а тази за сумата от 400 лева – на 800 лева. В съдебно
заседание исковите претенции се поддържат от страна на пълномощника на ищцата
адв.С., като се твърди същите да са доказани. Още с исковата молба е направено
искане за присъждане на разноски, като е представен списък на разноските в
съдебно заседание.
Ответникът Община Пловдив, чрез процесуалните си представители главен
юрисконсулт К. и К., в депозиран отговор по исковата молба, както и в съдебно
заседание и в представени писмени бележки, излага съображения за недопустимост
на исковите претенции, респективно за тяхната неоснователност и недоказаност.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Задължително участващият по реда на
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор от ОП Пловдив изразява становище за неоснователност
и недоказаност на исковете претенции.
Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковете са
допустими. С оглед на съдържанието на основните искови претенции, се касае до
искове, всеки от които с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото е
заявено искане за присъждане от съда на обезщетение за неимуществени вреди, за
които се твърди да са претърпени от ищеца в резултат от всеки от посочените от
него незаконосъобразни актове, издадени при изпълнение на административна
дейност, а именно въпросното писмо, съдържащо разпореждане /предписание/ от
29.10.2015 г. на ВИД Кмет на Район „Северен“ при Община Пловдив и скица-виза от
03.11.2015 г. на главен архитект в Район “Северен“ при Община Пловдив. Съгласно
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал.1 се разглеждат по реда,
установен в Административнопроцесуалния
кодекс. Този общ ред на ЗОДОВ е допълнен от разпоредбата
на чл.203, ал.1 от АПК, като съгласно чл.204, ал.1 от АПК, за допустимостта на иска е необходимо
да е налице предхождаща отмяна на административния акт по съответния ред. В
случая исковите претенции са основани именно на предходна отмяна на посочените
два акта по надлежния ред – с влезли в сила съдебни решения.
Исковете
са предявени от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят
обезщетение в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. чл.203 от АПК. Същите са
предявени и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издателите
на въпросните незаконосъобразни актове, от които се твърди да са причинени
вреди на ищцата са част от администрацията на Община Пловдив. Последната е
юридическо лице, съгласно чл.14 от ЗМСМА, поради което и годен ответник,
съгласно предвиденото в чл.205 от АПК.
По същество съдът намира, че исковите претенции
за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди са само частично основателни.
От приетите по делото писмени доказателства, включително приложените по адм.
дело № 1975/2018 г. такива, показанията на разпитания по него при първото
разглеждане на делото свидетел, както и приетите експертизи, се установява
следното от фактическа страна:
Към 2015 г. ищцата Р. живеела на адрес ***, като жилищният имот, чийто
ползвател била ищцата, се намирал в поземлен имот с идентификатор **** по КК,
който бил закупен през септември 2015 г. от ****. Във връзка с постъпили жалби
в Община Пловдив, Район „Северен“ за незаконни постройки във въпросния ПИ, била
образувана административна преписка № 3-94400-11430, по която на 29.10.2015 г.
с изходящ № 3-94400-11430 било издадено писмо до собственика на имота Т.Г.от
ВИД Кмет на Район „Северен“, с което същата била приканена веднага след
получаване на писмото да премахне незаконно изградените постройки и съоръжения
в ПИ и предупредена, че при неизпълнение ще бъде санкционирана, а незаконните
постройки ще бъдат премахнати от техническата служба на район „Северен“. На
03.11.2015 г. ищцата Р. депозирала молба до кмета на Район „Северен“ при Община
Пловдив с вх.№ 3-9400-11727, в която уведомила, че на същата дата е бил
извършен оглед на имота, който тя ползва на ул. “ Полк. Сава Муткуров“ ***от
собственицата Г.и служител на общината с оглед жалба за незаконно строителство,
като посочила, че е ползвател на ¼ идеална част от имота, че същият е
бил предмет на делба и последвала публична продан, както й че е заведено дело
от собственицата за разпределение ползването на имота, като заявила становището
си, че общината няма право докато трае делото да предприема действия по
премахване на строежи в процесния имот и е помолила образуваната за това
преписка да бъде спряна.
На 04.11.2015 г. адреса по местоживеенето на ищцата Р. бил посетен от собственицата на имота, както
и работници на наето от нея дружество по договор за премахване на незаконно
строителство и полицейски служители от 03 РУ при ОД МВР Пловдив, както и
представител на Район „Северен“, като на място била заварена ищцата Р. и
възникнал спор относно правата на ищцата и собственика на имота, като действия по премахване на незаконно
строителство в крайна сметка не били осъществени. За случая се съставил
констативен протокол от възложителя по договора за премахване на незаконно
строителство и изпълнителя, подписан от полицейски служител, както и докладна
от полицейски служител до Началник 03 РУ на МВР Пловдив. На същата дата ищцата
подала заявление до кмет на Район „Северен“ за получаване копия от преписка с
вх. № 3-9400-11430 и получила още на 04.11.2015 г. такива. След като се
запознала с писмото от 29.10.2015 г., издадено от ВИД Кмет на Район „Северен“
за премахване на незаконно строителство във въпросния ПИ, ищцата го обжалвала
като ползвател на имота пред Административен съд Пловдив с искане да бъде
обявена нищожността му. По жалбата било образувано адм. дело № 26/2016 г., по
което с Решение № 603/22.03.2016 г. съдът обявил за нищожен административен
акт, обективиран в писмо с изх.№ 3-9400-11430 от 29.10.2015 г. на ВИД Кмет на
Район „Северен“ при Община Пловдив. Въпросното съдебно решение било оставено в
сила с Решение № 12968/30.11.2016 г. на ВАС по адм. дело № 6753/2016 г.
Междувременно на 03.11.2015 г. била издадена скица- виза изх. №
3-9400-11423/03.11.2015 г. за проучване и проектиране за обект „Ново четири и
пет етажно застрояване с височини съответно 11,50 м и 15,00 м. в УПИ III-1639, кв.562, по плана на пета градска част, гр. Пловдив, ПИ с
идентификатор **** по КК на гр. Пловдив. Ищцата била уведомена за издаването на
посочения административен акт с изпратено й служебно съобщение от главния
архитект, като вписала възражение върху разписен лист на служебното съобщение
на 12.11.2015 г. Освен това, ищцата подала и жалба срещу въпросната скица-виза
в Административен съд Пловдив, като по жалбата било образувано адм. дело №
70/2016 г. По същото с Решение № 1841/14.10.2016 г. съдът отменил обжалваната
скица-виза на главен архитект при Район „Северен“ в Община Пловдив. Това
решение било оставено в сила с Решение № 6420/22.05.2017 г. на ВАС, постановено
по адм. дело № 13409/2016 г.
Ищцата Р. страдала от артериална хипертония, резултат от атеросклероза,
години преди описаните събития от 2015 г. – 2017 г. На 04.03.2016 г. ищцата
постъпила на лечение в МБАЛ „Св. И. Рилски“ Пловдив по повод оплаквания от
задух и сърцебиене, като била хоспитализирана до 10.03.2016 г. и във връзка с
тази хоспитализация й била издадена епикриза с отразена окончателна диагноза
лявокамерна недостатъчност и придружаващи заболявания – артериална хипертония,
исхемична болест на сърцето стабилна стенокардия II ф.к.
мозъчносъдова болест – последици- предсърдно мъждене и трептене и др. През 2016
г. и 2017 г. ищцата посещавала личния си лекар, като при прегледите се описвала
основна диагноза предсърдно мъждене и трептене. През 2018 г. ищцата преживяла
инсулт.
Така описаната фактическа обстановка
съдът намери за установена на базата на всички доказателства, които се събраха
в хода на съдебното дирене. Конкретно по отношение на показанията на свидетеля П.,
разпитана при първото разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, съдът
ги намира за дадени добросъвестно и ги кредитира, но само доколкото не
противоречат на останалите доказателства по делото.
Представените и приети по делото съдебно-медицинска експертиза, както и
съдебно- психиатрична такава съдът кредитира като изготвени обективно и с
необходимите професионални знания и опит, както и при съобразяване на
необходимата документация за ищцата.
При така установеното и при анализа
на събраните доказателства, от правна страна съдът намира, както се посочи и
по-горе, че исковите претенции на ищцата Р. се явяват само частично основателни
и доказани.
За да възникне правото на обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо
да са налице няколко кумулативно определени предпоставки, а именно: да има
причинена вреда - имуществена или неимуществена; да съществува
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието
да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите
на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на
държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В конкретния случай, както се посочи,
е установена по делото категорично отмяната с влязло в сила съдебно решение на
всеки от посочените от ищцата като основание на претенциите й административни
актове – писмо, съдържащо предписание за премахване на незаконно изградени
постройки и съоръжения от 29.10.2015г. на ВИД Кмет на Район „Северен“ в Община
Пловдив с изх.№ 3-9400-11430 и скица-виза изх. № 3-9400-11423/03.11.2015 г. за
проучване и проектиране, издадена от главен архитект на Район „Северен“ при
Община Пловдив, издадени в изпълнение на административна дейност,
регламентирана от ЗУТ, като първият от актовете е прогласен за нищожен, а вторият отменен като
незаконосъобразен /унищожаем/. В тази
насока от значение досежно наличието на този елемент на фактическия състав за
реализиране отговорността на държавата е крайният резултат, а именно
обявяването с влязъл в сила съдебен акт на всеки от въпросните административни
актове за незаконосъобразен, при това независимо от факта по какви причини
административният акт е счетен за такъв от съда, който елемент в случая е
категорично установен. Според съда са налице и втората, и третата предпоставка
за реализиране на отговорността на държавата по чл.1 от ЗОДОВ, а именно
наличието на действително претърпени от ищцата неимуществени вреди, които се
явяват и такива в причинно-следствена връзка с всеки от незаконосъобразните
актове, макар и не в описания от страна на Р. обем. В тази насока, следва да се
има предвид, че ищцата е претендирала да е претърпяла неимуществени вреди от
всеки от двата незаконосъобразни акта, които най-общо са разделени на две групи
– от една страна негативни изживявания на стрес, страх и възмущение, както е
посочено в първоначалната искова молба и по уточнението вместо възмущение е
използван синонимът гняв, а от друга страна – драстично, необратимо, трайно
влошаване на здравето на ищцата.
На първо място, по отношение на първия от исковете за вреди от обявеното за
нищожно писмо от 29.10.2015 г., за което се установява от писмените
доказателства действително ищцата да е узнала в деня на посещението в дома й на
04.11.2015 г. по повод изпълнение на своеобразното разпореждане или
предписание, дадено в писмото до собственика на имота, в който ищцата живеела, то с оглед характера и съдържанието
на обявения за нищожен административен акт, с който на практика се задължава
собственика на имота да премахне обявено за незаконно строителство в имота по
местоживеене на ищцата, както и предвид конкретните сложили се събития в деня
на узнаването за писмото от Р., налице е според съда категорично установено
посоченото от ищцата изживяване на стрес и страх. В тази насока от показанията
на свидетелката П. става ясно, че по разкази на ищцата „случката е била много
страшна“, като ищцата се е уплашила, че може да остане на улицата, сиреч без
дом, особено на фона на предходен случай в същия имот. В тази насока, от
доказателствата по делото се установява, че действително през 2003 г. по повод
на осъществени изкопни дейности и действия по премахване на незаконни постройки
на същата улица, но на № 39, била съборена стената на лятна кухня, находяща се
на № 41, ползвана от семейството на ищцата, като били увредени движими вещи -
покъщнина и от ищцата и нейни родственици били водени различни производства във
връзка с невъзможността имотът и покъщнината да се ползват след събарянето на
стената. От показанията на свидетелката се установява, че ищцата в
действителност е била под напрежение – стресирана от случилото се, за което
говори и свидетелстваното от нея, че многократно и детайлно й е било разказвано
за случилото се на 04.11.2015 г. Според съда с оглед самия предмет на нищожното
писмо, което предполага премахване на постройки в поземления имот, в който
именно живее ищцата, то напълно обясним и обоснован е бил страхът й от
евентуалното изпълнение на разписаното по писмото. Негативните изживявания на
стрес и страх от настъпването на неблагоприятни последици от нищожното писмо
следват по време издаването му, като според съда освен пряка се явяват и
непосредствена последица от този незаконосъобразен акт.
Не се установява иначе от
доказателствата по делото ищцата да е преживяла твърдяното в исковата молба
възмущение от издадения незаконосъобразен акт. В тази насока, нито от гласните,
нито от писмените доказателства може да се направи извод, че ищцата е била
разгневена, или по друг начин е изразила възмущение от издаденото писмо от
29.10.2015 г. Вярно е, че същото поради своето съдържание засяга изключително
неблагоприятно правната й сфера, както и че предвид установените от съда при
обжалването му тежки пороци е обявено за нищожно, което действително, както е
посочила ищцата в уточнението към исковата си молба, може да се определи като
тотално пренебрегване на законовите изисквания за развитие на административното
производство, за спазване формата на административния акт и за съблюдаване
правата на заинтересованото лице. Вярно е също така и че посочените
обстоятелства биха могли да предизвикат оправдано разочарование и гняв. Обаче,
независимо от това, че посоченият нищожен административен акт е от естество да
причини описаните чувства на възмущение и гняв,
като в тази връзка и СПЕ сочи, че преживяването на нежелано, накърняващо
интересите събитие може да доведе и до негативни емоции, включващи и
раздразнение, гняв, озлобление и т.н., то по делото от страна на ищцата не са
ангажирани каквито и да било доказателства същата действително да е преживяла
посочените негативни емоции. В тази насока нито от съдържанието на
свидетелските показания, нито от писмените доказателства, нито от изводите на
СПЕ може да се направи категоричен извод, че ищцата е останала възмутена от
издадения нищожен административен акт. Фактът, че същата е депозирала жалба
срещу него в съда, с което е реализирала правото си на обжалване като
заинтересована от административния акт страна, не може да се интерпретира като
доказателство за преживяно възмущение /гняв/ от ищцата, доколкото се касае до
реализиране на законоустановено право на оспорване на административен акт.
Следва тук да се има предвид, че за разлика например от производството по
чл.284 от ЗИНЗС, при което е предвидена законова презумпция за настъпването на
неимуществените вреди /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/, то в производството по чл.1 от ЗОДОВ страната следва да докаже действителното настъпване на конкретно
претендираните вреди, което по отношение на твърдението за преживяно възмущение
/гняв/ ищцата не е сторила, въпреки указаната й доказателствена тежест.
Що се касае до твърдението за
настъпило в резултат от нищожната заповед трайно и драстично влошаване на
здравето на ищцата Р., то според съда и тук твърденията й по исковата молба се
оказват недоказани. Следва да се има предвид, че за да бъде ангажирана
отговорността на държавата за неимуществени вреди, изразили се именно във
влошаване на здравословното състояние на ищеца от издадения незаконосъобразен
административен акт, следва да се установи категорично наличието на
причинно-следствена връзка между състоянието на здравето на ищеца и съответния
незаконосъобразен административен акт, като в тази насока е налице и последователна
и трайна съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 14258/2011 г. по адм.
дело № 4538/2011 г., Решение № 10254/2020 г. по адм. дело № 8889/2019 г.,
Решение № 3241/2022 г. по адм. дело № 10605/2021 г., всички на ВАС. От приетата
по делото СМЕ се установява категорично, че ищцата Р. към момента на издаване
на нищожния административен акт вече е страдала и то от години от сериозно
хронично заболяване – артериална хипертония, която пък е резултат от
атеросклероза с нейните закономерни усложнения, въпреки провежданото лечение. В
експертизата в тази насока е посочено, че към обсъждания период /и двата периода
по исковата молба/ ищцата е била значително болен човек, като в крайна сметка
страданието й е достигнало и до степен на левокамерна слабост, което е наложило
хоспитализация към 2016 г. Същевременно, според експертизата, дори и да е
изпитала описаните от нея неблагоприятни психологически вълнения в резултат на
издадения незаконосъобразен акт, те не повлияват развитието на болестния процес
– атеросклероза, макар да могат временно да подтикнат към повишено кръвно
налягане, но пък липсват данни за остро настъпила хипертонична криза в дните на
описаните от ищцата събития. В тази насока и вещото лице е посочило в експертизата
си, че съвпадението по време не е причина, като изрично е заявено, че не може
да се приеме наличието на драстично увреждане на здравето, а по отношение на
необратимост на здравословното състояние, то е прието, че то е такова и поради
самия естествен ход на заболяването на ищцата. Според експертизата, също така,
не е възможно комплексното увреждане на здравето на ищцата да се дължи само на
силно преживян емоционален стрес, предизвикан от описаните от нея събития. В
разясненията си, дадени при разпита, които съдът също така съобразява,
изготвилият експертното заключение проф. д-р И. е пояснил, че установеното при
ищцата увреждане не е драстично, а средно тежко, като левокамерната
недостатъчност е проявление на естествения ход на хроничното й заболяване. В
показанията си свидетелката П. сочи, че от „тези събития“ ищцата е получила
аритмия и е влязла в болница, но същевременно се установява, че освен за случая
на посещението на Т.Г.в дома на ищцата, свидетелката е разказала и за събитията
от предходни години, когато Р. е останала на улицата, съгласно показанията на П.,
както и за водените година съдебни дела. Поради това, на първо място, от тези
показания не може да се извлече категоричен извод за това, че именно въпросният
незаконосъобразен акт е причинил единствено здравословните проблеми, наложили
постъпване в болнично заведение, а от друга страна, както е отбелязало и вещото
лице по СМЕ, показанията на свидетелката П. в една тяхна част, в които тя сочи
липса на здравословни проблеми при ищцата преди описаното събитие, са в пълно
противоречие с медицинската документация, сочеща за дългогодишно хронично
заболяване със съответни прояви и усложнения, контролирано по-добре или по-зле
с медикаменти. В тази връзка действително и вещото лице по СМЕ е констатирало
различни записи по амбулаторни листове относно давността на болестните
оплаквания при ищцата, но видно е от амбулаторните листове по делото от
06.06.2016 г. и от 21.02.2017 г., че в тях е записано ищцата да страда от артериална
хипертония съответно от три и от пет години преди прегледа й. Следователно и от
доказателствата по делото не се установява твърдението на ищцата за драстично,
тежко влошаване на здравословното й състояние, което да е в причинна връзка
конкретно и именно с издадения нищожен административен акт, като се има
предвид, че се касае до сериозни
хронични заболявания. Наличието на такива, принципно предполага проявления на
неблагоприятните симптоми на заболяванията, включително и усложнения през целия
живот на човека и намалява качеството му на живот. Ето защо и макар че и вещото
лице по СМЕ на практика не изключва възможността ищцата де е преживяла
описаните от нея неблагоприятни неудоволствени емоции и стрес, то липсва
категорично становище по въпроса относно причинната връзка за увреденото
здравословно състояние на ищцата, а, както се каза, наличието на пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда
е изискуем елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди
от незаконна административна дейност. В тази връзка и разпоредбата на чл.4
от ЗОДОВ изисква причинната връзка да е пряка, сиреч типична,
нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния акт, както и
непосредствена, т.е. следваща по време издаването и също така и неопосредена от
други актове или действия. В случая, както се каза, на първо място, не се
установява соченото драстично и тежко увреждане на здравето на ищцата и
съответно не се установи категорична пряка причинно-следствена връзка между
незаконосъобразния акт и здравословното състояние на същата.
При
това положение и основателна и доказана се явява първата от исковите претенции
на ищцата, но само по отношение на заявените неимуществени вреди, съставляващи
претърпени от Р. стрес и страх от издаването на нищожното писмо в рамките на
посочения от нея исков период. Що се касае до претендирания размер на неимуществените
вреди, който съгласно приетото изменение на иска е такъв от 1000 лева, то съдът
намира, че с оглед на конкретно установените като вид и тежест неимуществени
вреди и техният интензитет, същият се явява завишен. От приетата по делото СПЕ
се установява, че независимо от неудоволствените й изживявания във връзка с
описания от нея случай, свързан с издаването на нищожното писмо на ВИД Кмет на
Район „Северен“ за премахване на постройки в обитавания от нея имот, на
практика при ищцата Р. не е наблюдавана нито остра стресова реакция, нито
посттравматично стресово разстройство, нито разстройство на адаптацията. В тази
насока и вещото лице по психиатричната експертиза се е позовало и на
обследваната медицинска документация, в рамките на която не са описани
оплаквания, свързани с развитието на някакво психично разстройство. Освен
посоченото от свидетелката П. обстоятелство, че описаната от нея ситуация е
„страшен стрес“, на практика в показанията й липсва описание на такова
поведение, което да бъде съотнесено към подробно разяснените от вещото лице -
психиатър прояви на състоянията на остра стресова реакция и последващите ги
такива на посттравматичен стрес и разстройство на адаптацията. В тази насока и
според съда този вид неудоволствено изживяване при ищцата не може да се приеме,
че е било с особено голям интензитет, още повече, че както става ясно и от
писмените доказателства ищцата, Р. още в деня на посещението в дома й по повод
изпълнението на издадения нищожен административен акт, е имала организирано и
целенасочено поведение, така щото да се противопостави на изпълнението на акта
и доколкото веднага е отишла в общинската администрация и е депозирала искане
за запознаване с административната преписка, а след това е организирала и
защитата си срещу посочения незаконосъобразен административен акт. Нивото на
преживения страх от евентуално изпълнение на незаконосъобразното писмо на ВИД
Кмет на Район „Северен“ също не може да се счете, че е прекомерно високо,
доколкото, очевидно е, че ищцата вече е имала очакване за подобно развитие на
ситуацията с имота, който обитава, като се има предвид, че още на 03.11.2015 г.
същата е депозирала молба до кмета на Район „Северен“, от която става ясно, че
й е било известно намерението на собственика във връзка с данни за незаконно
строителство в имота. Не е основателно в тази насока твърдението по уточнението
към исковата молба, че ищцата е била едва ли не изненадана от развитието на
нещата, както и че едва в момента на посещението на дома й от собственицата на
имота и придружаващите я лица ищцата Р. разбрала, че имотът е продаден на публична
продан, доколкото е видно също от посочената вече нейна молба от 03.11.2015 г.,
че ищцата е била изцяло наясно с извършената публична продан и това кой е
новият собственик, както и че е страна по гражданско дело с ищец новата
собственица на имота. Доводите, че интензитетът на търпените вреди е
по-завишен, защото са били налице т. нар. от ищцата наслагвания от миналото –
незаконно събаряне на стена, в резултат на което синът на ищцата е загубил
психичното си здраве, изобщо не могат да се приемат като основателни. В тази
насока, наличието на предходни неблагоприятни събития, свързани със същия имот
по никакъв начин не може да се обвърже с факта на издадения нищожен
административен акт, защото, очевидно е, че не се касае до акт или действие на
администрацията в същото административно производство, нито пък са ангажирани
доказателства такива предходни действия или актове да са били обявени за
незаконосъобразни. Отделно от това, действително сред писмените доказателства
се съдържа решение на съд, постановено по реда на чл.89б от НК досежно лице,
което вероятно е син на ищцата, но от съдържанието на същото не се установява
неговото психично състояние да е било конкретно повлияно от описания от ищцата
инцидент с бутнатата стена на кухня. Самата личност на ищцата, посоченото, че е
вдовица, сама и на възраст, също не е сред обстоятелствата, които да могат да
се преценят категорично в насока завишен интензитет на претърпените от нея
вреди, защото сами по себе си тези факти не водят до такъв пряк извод във всеки
случай. Доказателства, че при ищцата установените страх и стрес са били
значително по-интензивни не могат да се извлекат и от съдържанието на приетата
СПЕ. При това положение и като взема предвид факта, че самата отмяна на незаконния акт от съда, която е
последвала издаването му, е форма на поправяне на понесената неимуществена
вреда, което следва да се отчита при определяне размера на исканото обезщетение
в насока неговото намаляване, без да поправя напълно претърпяното увреждане
/така СЕС в Решение Т-384/11/ и като прецени периода, в който производството по
отмяната на акта е останало висящо, то съдът намери, че следва да присъди
обезщетение за претърпените от ищцата Р. неимуществени вреди, изразили се в
изпитани страх и стрес от издадения нищожен административен акт от 29.10.2015
г. на ВИД Кмет на Район „Северен“ в размер на 300 лева от момента на узнаването
за същия до момента на неговата отмяна /04.11.2015г. до 30.11.2016 г./, като
искът се отхвърли до пълния му предявен размер от 1000 лева като недоказан. В
тази насока без значение според съда е обстоятелството, че се касае до нищожен
акт, доколкото същото има отношение към други въпроси, като например момента,
от който се дължи законната лихва, но не и към размера на обезщетението, тъй
като законът не прави разлика по отношение формата на конкретната
незаконосъобразност – нищожност или унищожаемост на един административен акт
при предвиждането, че от същия се дължи обезщетение за причинени вреди.
Според съда,
следва да се уважи и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
така определеното обезщетение, доколкото съдбата на същата следва тази на
основния иск. Ищцата сочи за начало на дължимостта на законната лихва датата на
издаването на нищожния административен акт, като в тази връзка действително според
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по
гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, т.4, лихвата върху обезщетението се дължи от момента
на издаване на нищожния административен акт. Същевременно обаче, лихвата ще се
присъжда върху обезщетението за вреди, които се установи ищцата да е търпяла в
периода от узнаване за незаконосъобразния акт до отмяната му /04.11.2015 г. до 30.11.2016
г./, както е заявено в исковата молба. Поради това и най-ранният момент на
дължимост на законна лихва върху конкретно определеното по справедливост
обезщетение за неимуществени вреди от 300 лева може да е именно датата
04.11.2015 г. и поради това и ще следва лихвата да се присъди от тази дата до
окончателното изплащане на така определеното обезщетение.
Що
се касае до иска за неимуществени вреди от незаконосъобразната скица-виза от
03.11.2015 г. на главен архитект на Район „Северен“ в Община Пловдив, то както
се каза, налице е надлежна отмяна по предвидения за това ред на същата като
незаконосъобразна от съда. По отношение на претендираните вреди тук в пълна
сила важи казаното по-горе по първия иск за липса на установена
причинно-следствена връзка между здравословното състояние на ищцата Р. и
издадения административен акт, от една страна и от друга - за липса и на
установено трайно и драстично влошаване на здравето й, поради което и
изложените по-горе мотиви по този въпрос са напълно относими и към втория иск и
няма да се повтарят. В тази насока, както се каза вече, съдът се позовава на
приетата СМЕ, която е обследвала и двата искови периода и писмените
доказателства, сред които и медицински документи, като казаното по първия иск в
тази насока изцяло важи и за този. Същото се отнася и до заявеното като
претърпяно възмущение /гняв/ в резултат и на този незаконосъобразен
административен акт, в която връзка, също, както се писа и по първия иск, не са
налице ангажирани каквито и да било доказателства ищцата да е претърпяла
подобни вреди и поради това и твърдението за такива неблагоприятни изживявания
е напълно недоказано.
Според съда и
тук, както при първия от двата иска, доказани се явяват само заявените като
неимуществени вреди неблагоприятни психични преживявания на стрес и страх,
които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с издадената
незаконосъобразна скица-виза. В тази насока, както се посочи, са налице
показания на свидетелката П., като действително и според характера на
издадената незаконосъобразна скица-виза като акт, който предполага проучване и
проектиране на съвсем ново застрояване в поземления имот, където е жилището на
ищцата, пряко създаващ опасност от премахване на жилищната сграда, която Р.
обитава, същият е бил и от естество да причини въпросните емоционални
преживявания в периода от момента на узнаване за издадената скица-виза до
отмяната на акта от съда. Фактът, че към момента на установеното узнаване за
незаконосъобразния административен акт 12.11.2015 г. действително вече е било
налице започналото административно производство, в което е било издадено
нищожното писмо от 29.10.2015 г., наистина е от естество в случая да подсили в
известна степен интензитета на претърпените стрес и старах у ищцата, като
обаче, както се каза и по-горе, не е налице изключителност в интензитета на
така претърпените вреди, съгласно установеното от СПЕ, подробно коментирана
по-горе по първия иск, която е изследвала също така и двата искови периода и
затова обсъденото й вече заключение е напълно относимо и по втория иск. Не е в
състояние също да окаже влияние върху интензитета на претърпените вреди, както
се каза и по-горе, предходният случай със съборената стена и изложеното относно
здравното състояние на сина на ищцата, като и тук важи всичко описано по- горе
по този въпрос при разглеждането на първия иск. Същото се отнася и до въпросите
относно семейното състояние и възрастта на ищцата, както и описаните от нея
конкретни условия, при които е бил издаден незаконосъобразният акт, които се
обсъдиха подробно по-горе при разглеждането на първия от исковете. Както се
каза вече, ищцата е знаела от по-рано за продажбата на имота, за възлагането му
от съдия-изпълнител при публична продан, за образувано от собственицата
гражданско дело и не отговаря на истината твърдението, че току що била узнала
описаните от нея обстоятелства. Впрочем, изобщо не са налице и доказателства за
отмяна партидата на ищцата във ВиК и прекъсване на водата, които обстоятелства
тя навежда като подсилващи изживените негативни емоции. При това положение и по
отношение на втория от исковете важи всичко описано и по-горе за първия, като
съдът намира, че следва да уважи поради това и втория от исковете само до
размер на сумата от 400 лева и да го отхвърли до пълния предявен такъв за сумата
от 800 лева, като присъди обезщетението за посочените неимуществени вреди –
претърпени страх и стрес от незаконосъобразния акт. Досежно заявения исков
период съдът намира, че също следва уважи само частично иска, доколкото се
установява, че окончателното решение, с което е обявена незаконосъобразността
на скицата-виза, което е произнесено по адм. дело № 13409/2016 г. носи дата
22.05.2017 г., като актовете на съдилищата се обявяват публично и е видно, че на
електронната страница на ВАС е налице публикувано решение с тази дата с № 6420.
Поради това и необосновано е соченото обстоятелство по исковата молба, че
ищцата била търпяла вреди до момента на узнаване за решението за отмяната на
скицата-виза, който бил чак на 30.11.2017 г., доколкото не са налице и каквито
и да било доказателства, че узнаването за съдебното решение на ВАС е било
препятствано по какъвто и да било начин. Относно размера на уважаваната втора
искова претенция, тук съдът взе предвид отново факта, посочен и по-горе, че
самата отмяна на незаконосъобразния акт съставлява своеобразно поправяне на
вредите, като, все пак, тук се преценява и периодът, в който на практика актът
е останал да действа и който е значително по-голям, доколкото окончателното
съдебно решение, с което е било оставено в сила това за отмяната му, е от 22.05.2017
г., или постановено е година и половина след издаването и узнаването на акта от
ищцата.
И тук, както се каза и по-горе по отношения на
първия от исковете, налице са основания за уважаване и на акцесорната претенция
за законна лихва, като ще следва съдът да се съобрази с изложеното в т.4 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно
което началният момент на законната
лихва върху сумата на обезщетението е от влизането в сила на решението, с което
се отменят унищожаемите административни актове. При това положение и ще следва
да се уважи тази акцесорна претенция, като се присъди законна лихва върху
обезщетението от 400 лева, считано от 22.05.2017 г. до окончателното изплащане
на обезщетението, като се отхвърли претенцията касателно претендирания начален
момент на дължимост на лихвата от датата на издаването на незаконосъобразния
акт – 03.11.2015 г., доколкото такова искане е в противоречие с посоченото в
ТР.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ще следва да бъде осъден
ответника да заплати в полза на съда направените разноски за вещи лица от общо 722,
30 лева, а на ищеца внесената държавна такса от 10 лева за образуване на делото,
както и държавната такса за касационното обжалване от 5 лева, предвид нормата
на чл.226, ал.3 от АПК, а така също и възнаграждение за адвокат, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение
от общо 900 лева за представителството на адвокат при първото и второто
разглеждане на делото, като е видно от представените по делата договори за
правна защита и съдействие, че същите удостоверяват плащане в брой на сумите от
300 и съответно от 600 лева. При това положение и изчислено по съразмерност възнаграждението
за адвокат, което следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца възлиза
на 350 лева.
На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ с оглед на
факта, че е направено искане за присъждане юрисконсултско възнаграждение от
ответника и искът не се уважава изцяло, ще следва ищецът да бъде осъден да
заплати на ответника, изчислено съобразно с отхвърлената част от иска и на
основание чл.37 от ЗПП, вр. с чл.24 от НЗПП
юрисконсултско възнаграждение от 122,22 лева.
По изложените
мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Й.И.Р. с ЕГН ********** ***
сумата от 300 лв. /триста лева/, съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени й от незаконосъобразен /нищожен/ административен акт, обективиран
в писмо с изх. № 3-9400-11430/29.10.2015 г. на ВИД Кмет на Район „Северен“ при
Община Пловдив, които са търпени в периода от 04.11.2015 г. до 30.11.2016 г.,
ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 04.11.2015
г. до окончателното изплащане на същото, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди до пълния му предявен размер от 1000 лева,
както и акцесорният такъв за законна лихва относно началния момент на
дължимостта й - 29.10.2015 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Й.И.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, съставляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от незаконосъобразен
административен акт скица – виза изх. № 3-9400-11423/03.11.2015 г. за проучване
и проектиране за обект „Ново четири и пет етажно застрояване с височини
съответно 11,50 м и 15,00 м. в УПИ III-1639, кв.562, по плана на
пета градска част, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор **** по КК на гр. Пловдив“,
издадена от главен архитект на Район „Северен“ при Община Пловдив, които са
търпени в периода от 12.11.2015 г. до 22.05.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата на обезщетението, считано от 22.05.2017 г. до окончателното
изплащане на същото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди до
пълния му предявен размер от 800 лева, както и за периода от 23.05.2017 г. до
30.11.2017 г. и акцесорния такъв за законна лихва относно началния момент на
дължимостта й – 03.11.2015 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Й.И.Р. с ЕГН ********** *** сумата от 15 /петнадесет/ лева, направени разноски за държавни такси по
делото.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Й.И.Р.
с ЕГН ********** *** сумата от сумата
от 350 лв. /триста и петдесет лева/,
съставляваща размер на адвокатско възнаграждение, изчислен съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати по бюджетната сметка на
Административен съд - Пловдив сумата от 722,30
лв. /седемстотин двадесет и два лева и тридесет стотинки лева/,
съставляваща направени разноски от бюджета на съда за вещи лица.
ОСЪЖДА Й.И.Р. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Община Пловдив сумата от 122,22
лв. /сто двадесет и два лева и двадесет и две стотинки/, съставляващи
размер на юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: