Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 161
гр.СВИЩОВ, 5.10.2018 година
Свищовският
районен съд в публично заседание на 12.09.2018 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Таня Луканова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 79, по описа на съда за 2018г., за да
се произнесе, взема предвид:
Иск
с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД.
Ищецът
„П.К.Б.“ЕООД *** твърди, че на
16.06.2016г. сключили с ответника Договор
за потребителски кредит № ********** , по силата на който на ответника се
предоставя сумата 500,00 лева, със срок
на кредита 24 месеца, размер на вноската – 30,91 лева, падеж на вноската – 20
ден от месеца, годишен лихвен процент на разходите – 49,89 % , годишен лихвен
процент – 41,17 % , лихвен процент на ден – 0,11 %, общо задължение по кредита
741,84 лева. Твърди, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги дължал
и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 499,92 лева и размер
на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 20,83 лева. Така общото
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на 1241,76
лева, съответно общ размер на вноската – 51,74 лева и дата на погасяване – 20
ден от месеца. Заявява, че съгласно декларации т. А към договора за
потребителски кредит, неразделна част от който са Общи условия, които са
предадени при подписване на договора и с които длъжника се е запознал преди
подписване на договора, приел ги е и се е задължил да ги спазва, за което е
положил подписа си под клаузите на договора и Общите условия. Посочва, че
съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя безвъзмездно , на хартиен
носител, информация във формата на Стандартен европейски формуляр, на базата на
който и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът
преценява доколко предлагания договор за кредит съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването
му,клиентът подписва споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. Твърди, че изпълнили точно и в срок задълженията си по договора, като
на 16.06.2016г. превели парична сума в размер на 500 лева на посочената от
ответника М.П.А. банкова сметка, ***е по договора за кредит, като го сключил за
срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 51,74 лева
и падежна дата 20-то число на месеца. Предвид факта, че длъжникът не изпълнил
точно поетите с договора задължения и не бил направил нито една погасителна
вноска, след изпадане в забава и съгласно уговореното в т. 12.3 от Общите
условия към договора за потребителски кредит, на 20.09.2016г. договорът бил
прекратен автоматично от ищеца и била обявена неговата предсрочна изискуемост.
Сочи, че на 21.09.2016г. на ответника било изпратено уведомително писмо, с
което била уведомена, че договорът е прекратен и е обявената неговата
предсрочна изискуемост. Твърди, че съгласно уговореното в ОУ при прекратяването
на договора за кредит на основание т. 12.3 от ОУ , клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен
план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви
за забава и такси. Претенцията си предявили с подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но длъжникът не бил открит за да му
бъде връчена издадената заповед за изпълнение. Твърди, че ответницата дължала
сумата 1241,76 лева – неизплатено парично задължение по договора за
потребителски кредит № **********. Посочва, че ответникът се е съгласил с
цената на кредита и със сключването на договора, наясно е бил със сумата, която
следва да върне, както и с правото си да се откаже от сключения договор, така и
с погасяването на кредита. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
1241,76 лева – задължение по договор за потребителски кредит № **********, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Претендира разноски. В
хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба, преди съдебното
заседание на 12.09.2018г. , взема становище да бъде уважен предявения иск, като
бъдат присъдени направените разноски за заповедното и исково производство.
Ответникът М.П.А., в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за допустимост на предявения иск и вероятната му основателност. В хода на устните състезания особеният представител на ответницата взема становище, че от доказателствата по делото по безспорен начин е установено сключването на договора за потребителски кредит, получаването от ответницата на Общите условия, удостоверено със съответните декларации, превеждането на сумата от ищеца, както и датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Счита, че иска се явява основателен, но не следвало да се присъждат разноски по делото, тъй като с исковата молба не били претендирани такива, а това било направено с молба от ищеца, с която прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Приложен по делото е Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № **********/16.06.2016г. , сключен между страните по делото, при следните параметри: за сумата 500,00 лева по кредита, със срок на кредита 24 месеца, размер на вноската – 30,91 лева, падеж на вноската – 20 ден от месеца, годишен лихвен процент на разходите – 49,89 % , годишен лихвен процент – 41,17 % , лихвен процент на ден – 0,11 %, общо задължение по кредита 741,84 лева. В договора е описано, че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускане на потребителски кредит или за получаването му при предлаганите условия, като конкретните услуги и редът за ползването им са подробно описани в общите условия на П.К.Б. ЕООД към договорите за потребителски кредит на физически лица. Видно от догороза за потребителски кредит, по избран и закупен пакет от допълнителни услуги кредитополучателят дължи възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – 499,92 лева и размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 20,83 лева. Така в договора за кредит, общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 1241,76 лева, общ размер на вноската – 51,74 лева и дата на погасяване – 20 число от месеца. С подписването на договора, кредитополучателят удостоверил, че е получил екземпляр от договора за потребителски кредит и неговите приложения. Съгласно декларации - т. А към договора за потребителски кредит, неразделна част са Общи условия към договора за потребителски кредит за физически лица, които са предадени при подписване на договора и с които кредитополучателят се е запознал преди подписване на договора, приел ги е и се е задължил да ги спазва, за което е положил подписа си под клаузите на договора и Общите условия. Съгласно Декларации т. Г на клиента се предоставя безвъзмездно , на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език - информация във формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения, които са им дали възможност да преценят доколко предлагания потребителски кредит съответства на техните възможности и финансово състояние; разяснение на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат да окажат върху тях в т.ч. последиците в случай на просрочени плащания и разяснения на пакета от допълнителни услуги, които могат да се предоставят, както и правата и задълженията по тях. Не се спори по делото, а и се установи от приложеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, че кредитополучателя има задължение да предостави на кредитополучателя по искане от негова страна и при изпълнение на посочените в ОУ изисквания, допълнителни услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Уговорено е, че ОУ са неразделна част от това споразумение.
Съгласно т. 12.3 от Общи условия на П.к.Б. ЕООД към договор за потребителски кредит, в случай, че кредитополучателят просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитодателя да изпраща уведомление, покана, предизвестие или други. Според т. 1.3 от същите ОУ, всяко известие във връзка с договора за потребителски кредит се счита за получено и узнато от кредитополучателя, ако бъде изпратено на адреса за кореспонденция, посочени в договора и неговите приложния или последно декларирани от кредитополучателя.
Видно от преводно нареждане от 16.06.2016г., ищецът на същата дата превел на ответника сумата 500,00 лева с посочено основание за плащане № **********.
В приложен по делото погасителен план от 16.06.2016г. към договор за потребителски кредит № ********** и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са отразени броя на вноските и размера на месечната вноска за погасяване на кредита – общо 24 вноски по 51,74 лева всяка, който погасителен план е подписан от клиента .
С приложеното искане за отпускане на потребителски кредит Профи кредит Стандарт, ответницата подала заявление за отпускане на кредит от ищеца в размер на 500,00 лева, с размер на месечна вноска 51,74 лева, за срок от 24 месеца, и дата на погасяване – 20 ден от месеца, като са описани какво включва пакета от допълнителни услуги, посочен е адрес на клиента за кореспонденция. С приложената декларация от 16.06.2016г. ответницата декларирала, че при одобрение на искането за отпускане на потребителски кредит, желае да получи договора за потребителски кредит, ведно с Общи условия и погасителен план в офиса на кредитора, в който е подадено искането за отпускане на потребителски кредит. Същата подписала и декларация във връзка с обработката на личните й данни като кредитополучател. Видно от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, същия е връчен на ответницата на 16.06.2016г. срещу подпис, удостоверено в долния край на документа. Същата удостоверила с полагане на подписа си на Допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, че на 16.06.2016г. е получила допълнителна преддоговорна информация.
Според приложеното извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № ********** , ответницата не е извършвала плащания по договора за потребителски кредити и общата сума на остатъчното задължение по договора за кредит към 16.01.2018г. е в размер на 1241,76 лева. С приложеното уведомително писмо от 21.09.2016г. на ищеца, ответницата била уведомена, че съгласно ОУ към сключения договор за кредит № **********, считано от 20.09.2016г. същият е едностранно прекратен, като поради нарушение на задълженията й по ОУ , задължението съгласно договора за кредит е обявено за предсрочно изискуемо. Указано й е , че общата дължима сума възлиза на 1244,54 лева, от която сума 1241,76 лева – непогасена част от задължението съгласно договора и 2,78 лева лихва за забава. Писмото е изпратено на посочения от ответницата в договора за кредит адрес за кореспонденция.
Вложено в настоящото дело е ч.гр.дело № 969/2017г. на РС Свищов, образувано по заявление на П.К.Б. ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М.П.А. . Последният е получил съобщение за издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, след като са изпълнените предвидените в чл. 47 ал. 1 – ал. 5 от ГПК процедури.
Съдът
намира така
предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД за основателен и доказан.
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява
специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора съществува т.е. че присъдената със заповедта за
изпълнение сума се дължи. По иска по чл.
422 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича,
а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Ищецът
съобразно правилата на чл.154 ал.1 от ГПК носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, да
установи вземането си по основание и размер, както и че това вземане е било изискуемо към датата на
подаване на заявлението. В
тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове
на месечните вноски.
От събраните по делото писмени
доказателства по безспорен начин се установи, че между ищеца и ответника е
съществувало валидно облигационно правоотношение, което е породило уговорените
правни последици, а именно по Договор за
потребителски кредит № ********** от 16.06.2016г. Не се спори по делото и се установи от представените заверени копия на формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, договор за потребителски
кредит № 3009881682и декларация от 16.06.2016г., че между страните на 16.06.2016г.
бил сключен договор по силата на който дружеството се задължавало да предостави
на длъжника сумата от 500 лв. за срок от 24 месеца срещу задължение ответника да внася на
всяко 20 число от месеца сума в размер на 30,91 лв. при годишен процент на разходите
49,89%, годишен лихвен процент 41,17% и лихвен процент на ден 0,11%. Съгласно
договора между страните били уговорени допълнителни услуги предоставени от
ищеца срещу възнаграждение в размер на 499,92 лв. или размер на вноската 20,83
лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги, според
уговореното между страните, възлиза на 1241,76 лв. или общ размер на вноската – 51,74
лева . Не се спори по делото, че дружеството изпълнило точно и в срок
задълженията си по договора като превело парична сума в размер на 500 лв. по
посочена от ответника банкова сметка, ***.
Безспорно
по делото се установява , че съгласно т.
12.3 от ОУ, неразделна част от договора за потребителски кредит, в случай, че длъжника просрочи една месечна
вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на
договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост
без да е необходимо кредитора да изпраща на длъжника уведомление, покана,
предизвестие или друго. Съгласно чл. 13 т.3 всяко известие,инструкция , въпрос
или документ въз основа или във връзка с договор за потребителски кредит
страните се уговорили да се считат за получени и узнати от длъжника, ако бъдат
изпратени на адреса за кореспонденция , посочени в договора. Приложеното
уведомително писмо от ищеца за прекратяване на договора и обявяване на
вземането за предсрочно изискуемо е изпратено на този посочен от ответника
адрес и се счита за връчено. Не се
спори по делото, а и се установи от приложеното извлечение по сметка, че липсва
плащане от ответницата по договора за кредит и остатъчното задължение е в
размер на исковата сума от 1241,76 лева. Не са ангажирани от ответника
доказателства за заплащане на сумата. С оглед на това съдът счита иска
за основателен и доказан и следва да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 1241,76 лева главница – неплатено задължение по договор
за потребителски кредит № **********/16.06.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В случая претенцията за разноски е предявена своевременно – с молба преди съдебното заседание по делото. Събразно изхода на исковото производство и уважаване на предявения установителен иск за вземането за главница , дължимите разноски в заповедното производство съдът приема, че са в размер на 75,00 лева, колкото и следва да се присъдят на ищеца. Ищецът не е обжалвал разпореждането, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на разноски по заповедното производство от М.П.А. за разликата от 75,00 лева до 175,00 лева.
Ищецът претендира
разноски за исковото производство в размер на 641,92 лева, от които 25,00 лева ДТ, 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 316,92 лева –
възнаграждение на особения представител. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Искът на ищеца за главницата е уважен изцяло. Претендираното юрисконсултско възнаграждение е
в минималния размер. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят направените от него съдебни разноски в хода на
производството, а именно в размер на 641,92
лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
че дължи на „П.К.Б.“ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление ***, представляван от С.Н.Н.и И.Х.Г.сумата
1 241,76 лева/хиляда двеста четиридесет и един лева и
седемдесет и шест стотинки/ - главница- задължение по
договор за потребителски кредит № **********/16.06.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 610 от 20.09.2017г. по ч.гр.дело № 969/2017г. по описа на
Районен съд Свищов.
ОСЪЖДА М.П.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** сумата 75,00 лева – направени разноски в хода на заповедното производство, от които 25,00 лева – ДТ и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.П.А. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** направените по делото разноски в размер на 641,92 лева/шестстотин четиридесет и един лева и деветдесет и две стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, от които 25,00 лева ДТ, 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение и 316,92 лева – възнаграждение на особения представител.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението
след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 969/2017г. по описа на
РС Свищов.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: