ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 899 07.12.2017
г. град Стара Загора
Старозагорски
окръжен съд Наказателно отделение
На
седми декември Година 2017
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: Е.Ж.С.М.
Секретар
К.Ц.
Прокурор
ХРИСТО МИШОВ
като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
ЧНД № 570 по
описа за 2017
година
О П Р Е Д
Е Л И :
ПОСТАНОВЯВА осъденият Р.А.А., ЕГН **********,*** и
настоящ адрес *** да изтърпи отделно неизтърпяната част от общото наказание «Лишаване от
свобода» постановено по ЧНД № 63/2005 г. на Окръжен съд – Варна, в размер на две
години, десет месеца и тринадесет дни, при първоначален «Общ» режим, от
изтърпяването на която е бил освободен с Определение № 846/22.12.2016 г. по ЧНД
№ 656/2016 г. на Окръжен съд - Стара Загора.
Препис от определението да се изпрати
Окръжна прокуратура – Стара Загора за изпълнение, както и на Бюро съдимост при
Районен съд – Велики
Преслав за вписване в бюлетина за съдимост и на РС “ИН” – Стара Загора за сведение.
Определението подлежи на обжалване и
протестиране пред Апелативен съд – Пловдив в 7-дневен срок от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
МОТИВИ към Определение №
899/07.12.2017 г. по ЧНД № 570/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора
Производството е по чл. 306,
ал.1, т.3 от НПК вр. с чл.70, ал.7, изр.1, предл.2 от НК.
Образувано е по внесено
Предложение от прокурор при Окръжна прокуратура - Стара Загора, с което се
предлага осъдения Р.А.А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** да изтърпи
отделно остатъка от постановеното му общо наказание “лишаване от свобода” по
ЧНД № 63/2005 г. по описа на ОС - Варна в размер на две години, десет месеца и
тридадесет дни, от изтърпяването на който е бил освободен с определение по ЧНД
№ 656/2016 г. по описа на ОС - Стара Загора при първоначален “строг” режим.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа предложението, тъй като счита, че осъдения без основателни причини е нарушавал
наложената му пробационна мярка
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, като счита, че режима
следва да бъде определен на “Общ”.
Осъденото лице Р.А.А.,
нередовно призовано, не се явява в съдебно заседание. Същият не е намерен на
известните адреси, напуснал е местоживеенето си без да е уведомил компетентните
органи за това, с оглед на което и на основание чл.269, ал.3, т.1 от НПК съдът
разгледа и реши делото в отсъствие на осъдения.
Съдът, на основание
чл.94, ал.1, т.8 от НПК назначи на осъденото лице служебен защитник - адв. Е.Д.,
опредЕ. от АК – Стара Загора. Служебният защитник заема становище, че внесеното
предложение за привеждане в изпълнение
на неизтърпяната част от общото наказание “лишаване от свобода” по ЧНД №
63/2005 г. по описа на ОС - Варна в размер на две години, десет месеца и
тридадесет дни, при първоначален Общ режим е неоснователно. Искането до съда е
предложението на ОП-Стара Загора да бъде оставено без уважение.
Съдът,
след като обсъди представените с предложението под опис писмени доказателства и
приетите в съдебно заседание, в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и
становищата на страните, намери за установено следното:
Осъденият
Р.А.А., с ЕГН **********, има за постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. Той е
българин и с българско гражданство, неженен, с
начално образование.
Бил е уведомен за правните последици от неизпълнение на наложената пробационна
мярка на 12.01.2017 г.
От
материалите, съдържащи се в пробационното досие и от приетата като писмено
доказателство по делото справка за съдимост на осъдения А., с приложенията към
нея се установява, че с Определение № 846 от 22.12.2016 г. по ЧНД № 656/2016 г. по описа на ОС - Стара Загора, влязло в сила на 29.12.2016 г., е
постановено условно предсрочно освобождаване досежно остатъка от неизтърпяното
наказание “лишаване от свобода” в размер на 20 години, определено му по ЧНД №
63/2005 г. на ОС - Варна като общо по НОХД № 567/2002 г., НОХД № 640/2002 г., НОХД №
32/2002 г., НОХД № 530/2002 г. и НОХД №
244/2002 г., а именно – две години, десет
месеца и тринадесет дни, като на основание чл.70, ал.6 от НК му е наложена
пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК - “Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от две години.
Така
наложената пробационна мярка е приведена в изпълнение на 12.01.2017 г. от
Пробационна служба - звено Казанлък към РС “ИН” - Стара Загора.
Осъденият Р.А.А. е бил запознат с правата и
задълженията си с Протокол № 0214 от 12.01.2017 г. за правата и задълженията на
осъдения по време на изпълнение на наложената мярка за пробационен надзор
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител".
В началото на наложения пробационен надзор А. е заявявил
готовност за изпълнение. Приемал е отчасти отговорността за извършеното, има
претенции към размера на наказанието. Не е показал самокритичност към
постъпките си, не е отчитал вредата, която е нанесъл на пострадалите. Декларирал
е желание за промяна в положителна насока. От изготвената оценка на
правонарушителя е отчетен висок риск от сериозни вреди и висок риск от рецидив,
с количествен показател - 98 т.
Предвид личностната и обща оценка на осъдения и
съобразно утвърдените Правила за прилагане системата за оценка на
правонарушители, изтърпяващи наказание „Пробация" е завишена честотата на
планираните срещи с А.. В периода от 12.01.2017 г. до 10.10.2017 г. са
проведени общо 28 бр. периодични срещи по утвърден график.
Установява се от писмените документи, приложени към
предложението на Началник РС “ИН” – Стара Загора, приети като доказателства по
делото, че осъдения А. е допуснал нарушения на наложената мярка за пробационен
надзор „Задължителни периодични срещи с пробационен служител", както
следва:
- на дата 25.10.2017 г., осъденото лице не се е явило
в Пробационна служба - звено Казанлък за провеждане на определената среща
(втора по ред) за м. октомври 2017 г. За констатираното нарушение е съставен
Констативен протокол № 4249/26.10.2017 г.;
- на дата 31.10.2017 г., осъденото лице не се е явило
в Пробационна служба - звено Казанлък за провеждане на определената среща
(трета по ред) за м. октомври 2017 г. За констатираното нарушение е съставен
Констативен протокол № 4307/31.10.2017 г.
За определените периодични срещи на горепосочените
дати е уведомен на проведената среща на 10.10.2017г. срещу подпис.
От докладна записка № ДЗ-419/31.10.2017 г. и двата
констативни протокола се установява, че на 25.10.2017
г. и на 31.10.2017 г. не се е подписал. Уважителни причини за неявяването на Р.А.А. не са установени.
С цел уточняване причините за допуснатите нарушения,
служителите от ПС - звено Казанлък са събрали следната информация за Р.А.А.:
- не пребивава на постоянния си адрес: ***. По данни
на Елена Георгиева Стефанова, ЕГН ********** (партньорка), същият е напуснал
ползваното жилище на 20.07.2017 г. и от тогава няма информация за него. В дадените
писмени обяснения на 30.10.2017 г. същата съобщава и представя получената покана
за даване на писмено обяснение до Р.А. от „***" ЕООД гр. К., поради неявяването му на работа на 11.10.2017 г.;
- при посещение по месторабота се установява, че
трудовото правоотношение на Р.А.А. е прекратено със Заповед № 34/24.10.2017 г.,
поради неявяването му на работа в периода 11.10.2017 г. - 23.10.2017 г.;
- не е открит и на последния адрес на пребиваване: ***;
- мобилният телефон на осъденото лице е изключен. За
периода от 25.10.2017 г. до 03.11.2017 г. е търсен многократно, но без
резултат.
От извършените проверки от органите по изпълнение на
наказанията не са установени уважителни причини за неявяването на Р.А.А. и за
неизпълнение на посочената пробационна мярка. От направената справка в ИС на
местата за лишаване от свобода се установява, че към датата на изготвяне на
предложението Р.А.А. не се намира в местата за лишаване от свобода.
С оглед на така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира, че са налице условията на чл.70, ал.7 от НК.
На осъденият Р.А.А., след постановяване на условно предсрочно освобождаване с Определение №
846/22.12.2016 г. по ЧНД № 656/2016 г. е наложена една пробационна мярка
“Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 години. Безспорно е установено по делото, че осъденият А. е
изпълнявал наложената пробационна мярка от 12.01.2017 г. до 10.10.2017 г., като
от тази дата изпълнението е било преустановено.
От съвкупната преценка на писмените
доказателства съдът намира, че осъденото лице считано от 10.10.2017 г. самоволно
изцяло е преустановил изпълнението на наложената с определението за
постановяване на УПО пробационна мярка. Осъденият Р.А. е бил предупреден за задълженията си във връзка с изпълнението й, като въпреки,
че е бил запознат с евентуалните последици от неизпълнението на пробационната мярка,
осъденият е проявил безотговорно отношение към изпълнението й.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предложението на Окръжна прокуратура - Стара Загора е основателно и следва
да бъде уважено, като по отношение на осъдения Р.А.
следва да бъде постановено да изтърпи отделно остатъка от постановеното му общо
наказание «лишаване от свобода» по ЧНД № 63/2005 г. на ОС - Варна в размер на
две години, десет месеца и тринадесет дни, от изтърпяването на който е бил
освободен по чл.70 от НК с Определение № 846/22.12.2016 г. по ЧНД № 656/2016 г.
по описа на ОС - Стара Загора.
Съдът намира, че възраженията на
защитата нямат отношение към основателността на предложението по чл.70, ал.7 от НК, тъй като по същество се развиват съображения, касаещи поведението на
осъдения А. по време на изтърпяване на наложеното му общо наказание в размер на
20 години, което е било взето под внимание и обсъдено от състав на ОС – Стара
Загора, постановил определението за условното му предсрочно освобождаване по
ЧНД № 656/2016 г. Така наведените възражения, отнасящи се до правомерното
поведение на осъдения А. по време на изтърпяване на наказанието в Затвора –
Стара Загора излизат извън предмета на установяване по настоящото дело.
Съдът намира, че режимът на изтърпяване
на неизтърпяната част от наказанието следва да бъде определен на «общ», тъй
като не са налице основанията по чл.57, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на «строг»
режим. В случая не се касае за ново осъждане за извършване на друго умишлено
престъпление по смисъла на чл.57, ал.2, б. «б» и б. «в» от ЗИНЗС, а се касае за
случай на доизтърпяване на наказание при условията на чл.70, ал.7 от НК. Още
повече, че спрямо осъдения А., видно от определението, с което е било постановено
УПО, затворническата администрация е променила режима на изтърпяване на общото
наказание за срок от 20 години първоначално от «усилено строг» на «строг», а
считано от м. октомври 2015 г. режима е бил заменен на «общ».
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 306, ал.1, т.3 от НПК вр. с чл.70, ал.7, изр.1, предл.2 от НК, съдът постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: