Р Е Ш
Е Н И Е
№ 180
гр.Бяла, 16.09.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, трети граждански състав, в публично
съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ДИМИТРОВ
при
секретаря Мариета Йорданова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 367
по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* против Я.Г.Я.,
с който са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание по чл.415, ал.1 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на задължение за заплащане на
сумата 125,46лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № ********* за периода 15.08.2016г. до 14.01.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането, както и осъдителен иск
по чл.79, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 341,82лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.07.2016г. за устройство
марка Lenovo, модел Vibe S1 Lite Dark Blue, взето във връзка с мобилен номер
0894 944 246 за периода след м.01/2017г. до м.06/2018г., с абонатен номер №
*********.
В исковата молба се твърди, че на
09.07.2016г. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги с избрана
абонаментна програма „НонСтоп 29,99лв.“, с уговорен срок на действие 24 месеца
до 09.07.2018г. Ответникът взел и устройство на лизинг, а именно марка Lenovo,
модел Vibe S1 Lite Dark Blue на изплащане, като съгласно уговорения погасителен
план, следвало да бъде заплатено на 23 месечни вноски в размер на 18,99лв. По
така сключения договор, ответникът ползвал предоставяните от ищеца мобилни
услуги, които били фактурирани под клиентския номер на абоната № *********.
Твърди се, че за ползваните от ответника услуги за периода 15.08.2016г. до
14.01.2017г. ищецът издал фактура № ********** от 15.09.2016г. за период на
потребление 15.08.2016г. – 14.09.2016г. в размер на 36,98лв.; фактура №
********** от 15.10.2016г. за периода на потребление 15.09.2016г. –
14.10.2016г. в размер на 39,39лв.; фактура № ********** от 15.11.2016г. за
период на потребление 15.10.2016г. – 14.11.2016г. в размер на 36,98лв. С
кредитно известие № ********** от 15.12.2016г. за извършена корекция на дълга,
била сторнирана сумата от 6лв. за върнати на абоната пропорционално начислени
при сключване на договора такси, като останало задължение за плащане в размер
на 125,46лв. Предвид неизпълнението на ответника да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги, дружеството ищец ангажирало отговорността по
чл.11 от договора за едностранно прекратяване, като датата на деактивацията е
05.12.2016г. На основание чл.12, ал.2 от Общите условия, приложени към
лизинговия договор, ищецът обявил дължимите вноски за закупеното на лизинг
устройство в общ размер от 341,82лв. за предсрочно изискуеми, за което била
издадена крайна фактура № ********** от 15.01.2017г. Претендират се разноски за
заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК
не е постъпил писмен отговор от Я.Г.Я..
Съдът е изпълнил
процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, като с преписа от Разпореждането
по чл.131 от ГПК от 13.05.2019г., връчен лично на ответника на 20.05.2019г. при
условията на чл.44, ал.1 от ГПК (направен отказ за получаване на съобщението),
е указал на последния неблагоприятните последици, свързани с неподаването на
писмен отговор в срок и неявяването на негов представител в съдебно заседание.
С молба-становище вх.№ 5341 от 11.09.2019г., докладвана в проведеното на 12.09.2019г.
съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е поискал срещу
ответника да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че са налице
предпоставките за това.
С оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, съдът
намира, че предявените искове са вероятно основателни. От тях се установява
наличието на валидно облигационно отношение по предоставяне на мобилни услуги и
такова по предоставяне на мобилно устройство на лизинг. По тези съображения
съдът намира, че са налице всички изискуеми процесуални предпоставки по чл.238
и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Предвид изхода на делото
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски в заповедното и исковото производство. Съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК същите са в размер на 460лв., от които
следва да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, съразмерно с претендираната част по установителния иск. Така за
заповедното производство се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 40лв. и 25лв. за държавна такса. Следователно за заповедното и исковото
производство на ищеца се дължат разноски в размер на 320лв.
Предвид
изложеното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на парично вземане на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост-4“, Бизнес парк София, сграда 6
срещу Я.Г.Я., ЕГН ********** с адрес *** в размер на 125,46лв. представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги за абонатен номер № ********* за периода 15.08.2016г. до 14.01.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
Я.Г.Я., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост-4“, Бизнес парк София, сграда 6,
сумата 341,82лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 09.07.2016г. за устройство
марка Lenovo, модел Vibe S1 Lite Dark Blue, взето във връзка с мобилен номер
0894 944 246 за периода след м.01/2017г. до м.06/2018г., с абонатен номер №
*********.
ОСЪЖДА
Я.Г.Я., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост-4“, Бизнес парк София, сграда 6,
сумата 320лв. разноски в заповедното
и исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/