РЕШЕНИЕ № 260117
гр. Русе, 14.09.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание
на осми септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Б.Г.
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1439 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД против В.Д.М..
Ищецът
твърди, че на 21.07.2017 год.
сключил с ответника Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***за
срок от 24 месеца по програма „Тотал 44,99“ със стандартен месечен абонамент в
размер на 44,99 лева с ДДС. Ответникът не изпълнил
задълженията си по споразумението в общ размер 90.07
лева за
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 01.12.2017г. -
31.01.2018 г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно спогодба между Теленор и КЗП, мобилният оператор начислил
неустойка в размер на 112.47
лева, равна на три
месечни абонаментни такси без ДДС.
На същата
дата- 21.07.2017г. страните по делото сключили Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Нопоr 8 Lite Dual Black за обща лизингова цена в размер на 289 лева. По този договор ответникът
дължи заплащане на сума в общ размер 226.62 лева, формирана от
лизинговите вноски за отчетен период 01,12.2017 г. - 31.03.2018 г.
Вследствие
на неизпълнението по горепосоченото споразумение, ответникът дължи сума в размер
на 190.54 лева, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.
Горепосочените задължения за предпочетен номер +***са
индивидуализирани в следните фактури: № ***/01.01.2018
г. за отчетен период 01.12.2017 г. - 31.12.2017 г., срок за плащане -
16.01.2018 г., издадена за сумата от 56.13 лева по тази фактура се претендира
сумата 54.37 лева поради извършено
частично плащане в размер на 1.76 лева; № ***/01.02.2018 г. за отчетен
период 01.01.2018 г.- 31.01.2018 г., срок за плащане - 16.02.2018 г. издадена
за сумата от 60.88 лева; № ***/01.04.2018 г. за отчетен период 01.03.2018 г. -
31.03.2018 г. срок за плащане- 16.04.2018 г. издадена за сумата 504.45 лева.
Тъй като
ответникът не платил дължимото, ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК до РРС, въз основа на което по ч.гр.д. № ***/2019
г. е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника чрез залепване.
Предвид това за кредитора е възникнал правен интерес от завеждане на
установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.
Моли да
се постанови съдебно решение, с което да
признае за установено, че Теленор България ЕАД има следните вземания срещу В.Д.М.:
619.70 лева за неплатени абонаментни такси, използвани услуги, дължима сума за
мобилно устройство и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***и неплатени лизингови вноски по Договор за
лизинг към него, законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и
исковото производство.
На
ответника е връчен редовно лично препис от исковата молба с
приложенията на 18.05.2020 год.,
като в законовия срок отговор не е постъпил. На 27.07.2020
год.
ответникът е призован редовно лично за съдебно заседание. В
проведеното на 08.09.2020 год. съдебно заседание ответникът
не се яви и не е поискал
делото да се гледа в негово отсъствие, а ищецът желае
да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът
намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
по следните съображения:
Ответникът
не представя в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание
по делото, като не прави искане то да се гледа в негово отсъствие.
На
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание с разпореждането по чл. 131 от ГПК. Предявеният
иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен с писмени
доказателства-
заверени копия наДопълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***от 21.07.2017 год.; Договор за лизинг с предпочетен номер
+***от 21.07.2017г. и Общи условия към него; Фактури: № ***/01.01.2018
год., № ***/01.02.2018 год., № ***/ 01.04.2018 год., Общи условия на
Теленор България ЕАД и Декларация за приемането им, както и съдържащите се в приложеното ч.гр.д. № ****/2019
год. по описа на РРС доказателства.
Предвид
изложеното съдът намира, че са налице всички,
предвидени в закона предпоставки, за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода от делото на ищеца следва да се присъдят направените в
настоящото производство разноски в размер 100.00 лева- държавна такса и 300.00
лева- адвокатско възнаграждение или общо 400.00 лева, както и разноските в
заповедното производство в размер на 25.00 лева за държавна такса и 360.00 лева-
адвокатски хонорар или общо 385.00 лева.
Мотивиран
от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Джейсън Кристос Кинг и пълномощник
адвокат В.Н. по отношение на В.Д.М. с ЕГН **********, адрес: *** за сумата 619.70
лева, представляваща сбор от следните задължения: 90.07 лева
за потребени и
незаплатени мобилни услуги по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***за
срок от 24 месеца по програма „Тотал 44,99“ за
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 01.12.2017г. -
31.01.2018 г.,112.47
лева- неустойка
в размер на три месечни такси, 226.62 лева- лизингови вноски за отчетен период 01.12.2017 г. - 31.03.2018 г. за
устройство марка HUAWEI Нопоr 8 Lite
Dual Black и 190.54 лева- разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по договора за лизинг от 21.07.2017 год., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК- 20.11.2019 год. до окончателното плащане на сумата, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***/2019 год. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА В.Д.М. с ЕГН **********,
адрес:
*** да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг
и и пълномощник адвокат В.Н. сумата 400.00 лева,
представляваща разноски в исковото производство и сумата 385.00 лева- разноски в заповедното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: