Р Е Ш Е Н И Е
№370
01.09.2017г., гр.Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори август през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Искра Блъскова
ЧЛЕНОВЕ: Галина
Магардичиян
Атанас Димитров – мл.с.
при участието на секретаря Първолетка Николова, като разгледа докладваното от
мл. съдия Димитров в.гр.д. № 499 по описа на РОС за 2017г. за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на П.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.
Е.С. против насрочена публична продан на недвижим имот находящ
се в гр.Б., по изпълнително дело № 20169140400218 по описа на ЧСИ с рег. № 914,
с район на действие РОС. Жалбоподателката твърди, че изпълнението спрямо имота
е насочено на основание чл.444, т.7, пр.2 от ГПК, а именно, когато жилището
надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му. Излага
съображения, че е настойник на малолетната М.Н.С., ЕГН ********** и недвижимия
имот към който е насочено изпълнението представлява несеквестируема
вещ, тъй като е семейно жилище, както на длъжника, така и на малолетното дете,
на което е настойник. Иска се да бъдат отменени действията на ЧСИ по публична
продан на ½ идеална част от недвижимия имот, собственост на длъжника.
В законоустановения срок е постъпило
възражение от взискателя Г.Н.С., чрез адв. Т.Б., с който се взема становище за неоснователност на
подадената жалба. Излага съображения, че длъжникът разполага и с друг имот в
гр. Б.. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Окръжният
съд намира, че жалбата е подадена
в законоустановения срок, съгласно приетото разрешение в т.1 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013
на ВКС, ОСГТК, от надлежна страна и срещу действие на съдебния изпълнител
подлежащо на обжалване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Изпълнително дело № 218/2016г. е образувано по молба на Г.Н.С., ЕГН **********
и въз основа на изпълнителен лист № 82 от 11.04.2016г. издаден по гр.д. № 233/2016г.
по описа на РРС издаден срещу П.П.Д..
В хода на изпълнителното производство, е наложена възбрана върху
притежаваните от длъжника недвижими имоти, а именно върху ½ идеална част
от недвижим имот с адрес гр.Б., *** и върху ¼ идеална част от недвижим
имот с адрес гр.Б., ***. По искане на взискателя изпълнението е насочено спрямо
недвижим имот с адрес гр.Б., ***, на който живее длъжника и малолетното дете М.,
на което е настойник. С уведомление вх.№ 1663 от 22.03.2017г. до ЧСИ, длъжникът
е заявил, че имотът, срещу който е насочено изпълнението с адрес гр.Б., ***,
счита за несеквестируем, с оглед обстоятелството, че
представлява семейно жилище на длъжника и на малолетното дете М.. Взискателят е
изразил становище, че длъжникът притежава и друг имот и съгласно чл.444, т.7 от ГПК искането му е неоснователно.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в ТР № 3/2005 г. на
ВКС по т. д. № 3/2005 г., в производството по обжалване действията на съдебния
изпълнител окръжните съдилища действат като контролна съдебна инстанция относно
законосъобразността на обжалвания съдебен акт, а не като въззивна инстанция,
поради което не са обвързани от наведените доводи в жалбата, а служебно
осъществяват цялостен контрол относно законосъобразността на обжалвания акт или
действие на съдебния изпълнител.
Окръжният съд намира релевираните оплаквания в жалбата за основателни. Разпоредбата
на чл.444 от ГПК, има за цел да бъде запазена една част от имуществото на
длъжника, която е необходима за неговото и на семейството му нормално
съществуване. Обстоятелството, че длъжникът притежава идеални части от два
недвижими имота, като в единия от тях живее със семейството си, създава
задължение за съдебния изпълнител да даде възможност на длъжника да посочи, кой
измежду двата имота счита за несеквестируем. Макар и това да не е направено,
длъжникът сам е посочил с уведомлението с вх.№ 1663 от 22.03.2017г., че имотът
с адрес гр.Б., *** е семейно жилище и счита за несеквестируем. Само на това
основание жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното
действие на ЧСИ по насочване на изпълнението върху този недвижими имот чрез
насрочване на публична продан бъде отменено, като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно чл.444, т.7 от ГПК е забранено насочването на изпълнението спрямо жилището на длъжника, ако
той и членовете на семейството, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него. Тоест, несеквестируемостта на
жилището на длъжника отпада при наличие на "друго жилище", което
принадлежи нему или на някого от членовете на семейството му, с които живее
заедно. Легално определение за "жилище" се съдържа в § 5 т.30 от ЗУТ
и то гласи, че "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или
открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди". Видно е, че тази разпоредба определя
жилището като съвкупност от функционално и пространствено свързани елементи,
предназначени за задоволяване на жилищни нужди, без да държи сметка за тяхното
конкретно състояние или за възможността за ползването им съобразно това
предназначение. По същия начин е формулирана и разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК, според която несеквестируемостта на жилището на длъжника отпада при
наличие на друг годен обект на собственост "жилище", без да се
посочва, дали то е годно за обитаване и дали притежава задължителните елементи
по чл.40 от ЗУТ. Това буквално тълкуване на цитираните разпоредби обаче, не
съответства на тяхната цел и предназначение. Следва да се има предвид, че
обявяването на определени имущества за несеквестируеми почива на идеята за
социално адекватно и хуманно третиране на длъжника в изпълнителното
производство. Независимо от размера на неговия дълг, той има право да запази и
ползва такава част от имуществото си, която е минимално необходима за
поддържане на неговото съществуване. Елемент от тази част е и жилището му,
което за да изпълни предназначението си по поддържане на минимален жизнен
стандарт, трябва да бъде годно за задоволяване на жилищните потребности на
длъжника и на членовете на семейството му, с които живее. Следователно, по
смисъла на чл.444, т.7 от ГПК "другото жилище" е не просто обект на
собственост с жилищно предназначение, а място, в което длъжникът реално би
могъл да живее, ако му бъде отнето жилището, върху което е насочено
принудителното изпълнение. В конкретния случай, за да се приеме,че длъжникът
притежава друго жилище, изключващо необходимостта от преценка секвестируемостта
на процесния недвижим имот е необходимо да се прецени дали притежаваният от
длъжника втори имот с жилищно предназначение е в състояние да задоволи
жилищните нужди на длъжника. Както се установява от удостоверение по чл.181,
ал.2 от ЗУТ с № ФС 01-28-504 от 16.06.2015г. сградата на адрес гр.Б., *** е
построена на етап груб строеж – завършена строителна конструкция. Следователно
този недвижим имот не е годен да задоволи жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство, поради което и не води до отпадане на
несеквестируемостта на жилището на длъжника.
Наведените от жалбоподателката съображения относно основанието, от което
произтича насрочената публична продан, а именно в хипотезата на чл.444, т.7,
пр.2 от ГПК, касаещи надхвърляне жилищните нужди на длъжника и членовете на
семейството му, като надвишаващата част се продава, настоящият състав намира за
ненужно за обсъждане. Това произтича от обстоятелството, че по изпълнителното
дело няма данни дали е изследвано с помощта на вещо лице, съобразно Наредбата
за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, дали това
жилище може да се раздели на отделни и самостоятелни обекти, спазвайки
изискванията на чл.39 от ЗС, както и че насоченото изпълнение е в тази уредена
от закона хипотеза.
По изложените съображения, атакуваното действие на ЧСИ се явява незаконосъобразно,
поради което следва да бъде отменено.
С оглед изхода на правния спор и съгласно чл.78 от ГПК, на жалбоподателя се
следват разноски, но предвид липсата на искане от негова страна, такива не се
дължат.
Мотивиран така, Русенският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на съдебния изпълнител, свързани с насрочена публична
продан на недвижим имот находящ се в гр.Б., *** по
изпълнително дело № 20169140400218 по описа на ЧСИ с рег. № 914, с район на
действие РОС.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: