РЕШЕНИЕ
№ 1412
гр. Варна, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20233110114825 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Г. М. Д. срещу
„***искове както следва:
на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД / противоречие със закона/ - за прогласяване за
нищожен на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем №***/26.01.2023 г. сключен между
Г. ***Д. /заемател/ и „***ООД / заемодател/, в която клауза е предвидено, че страните
се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, посочено в ал. 1 / поръчител физическо лице или банкова гаранция/,
заемателят дължи неустойка в размер на 15,95 лв., която е дължима на падежната дата
по чл.2, ал.1, т.4 заедно с погасителната вноска и в който случай общото задължение
по договор става в размер на 235 лв.
на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД / поради накърняване на добрите нрави/ за
прогласяване за нищожен на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем №***/26.01.2023 г.
сключен между Г. ***Д. /заемател/ и „***ООД / заемодател/, в която клауза е
предвидено, че страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1 / поръчител физическо лице или
банкова гаранция/, заемателят дължи неустойка в размер на 15,95 лв., която е дължима
на падежната дата по чл.2, ал.1, т.4 заедно с погасителната вноска и в който общото
задължение по договор става в размер на 235 лв.
на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15,95
лв. – представляваща недължимо заплатена сума за неустойка начислена на осн. чл.4,
ал.2 от Договор за паричен заем №***/26.01.2023 г. сключен между Г. ***Д. /заемател/
и „***ООД / заемодател/ ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 14.11.2023 г. до датата на окончателното плащане на главницата.
В исковата молба се поддържа, че между страните е сключен договор за паричен
заем ****/26.01.2023 г., с който е уговорена заемна сума от 200 лв., а в чл.4, ал.2 от договора
е предвидено задължение за неустойка от 15,95 лв. при неизпълнение на задължението на
заемателя да предостави обезпечение на заема. Ищецът намира клаузата за неустойка за
противоречаща на императивни правни норми – чл.16 ЗПК, който предвижда кредитора да
прави оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договора;
поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като е посочен само размер на ГПР без да се
пояснява как е определен, като в случая неустойката представлява разход, който следва да
1
се включи в ГПР, което не е сторено, а ако бе включена- то би се надвишил максималния му
размер, предвиден в чл.19, ал.4 ЗПК.
Изложени са доводи за нищожност на клаузата за неустойка, поради накърняване
на добрите нрави, тъй като неустойката няма присъщите й обезщетителна и обезпечителна
функция, тъй като не е предвидена да обезпечава неизпълнението на ищеца да заплати
главницата или договорна лихва по договора, а е предвидена да обезпечава неизпълнение на
самото задължение за предоставяне на обезпечение. Неустойката се кумулирала с
погасителната вноска, което водело до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване
за кредитора. Сочи се, че е предоставен и неизпълнимо кратък срок за предоставяне на
неустойка, което противоречи на обезпечителната й функция.
Поддържа се клаузата е неравноправна на осн. чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.
По отношение на осъдителния иск – излага, че изцяло е заплатила дължимата сума
по договора- 235,00 лв., която включва и сумата на неустойката, начислена на осн.
нищожната клауза на чл.4, ал.2 от договора. Намира, че ответникът се е обогатил
неоснователно със сумата заплатена за неустойка, поради което иска връщането й. Иска
уважаване на претенциите и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който са изложени доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Излага, че исковете за нищожност са недопустими, поради липса на правен интерес,
доколкото ищецът има право да претендира направо връщане на сумата, без да предявява
отделен установителен иск за нищожност на клаузата въз основа на която сумата е платена.
Намира исковете за неоснователни, като излага подробни доводи за обезпечителната и
обезщетителната функции на процесната неустойка. Счита, че не ищецът не посочил
конкретен морален принцип, който да е нарушен с уговорената неустойка. Сочи, че
ответникът е изпълнил задължението да оцени кредитоспособността на ищеца преди
сключване на заемния договор, като уговорената неустойка представлява гаранция за
събиране на вземането, а не предпоставка за отпускане на кредита. Твърди, че срока за
предоставяне на обезпечението по договор е изпълним и е във връзка с интереса на
дружеството и факта, че кредита се усвоява при сключване на договора. Сочи се, че са
спазени изисквания на ЗПК за посочване на ГПР и неговото формира, както и че в
последния не следва да се сключва процесната неустойка, за което се излага подробни
съображения.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира и
разноски. Изложените са оспорвания по дължимостта и размера на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предмет на разглеждане са установителни искове за нищожност на осн. чл.26, ал.1,
предл.1 и предл 3 ЗЗД, осъдителен иск с правно основание чл.55 ЗЗД
Доказателствената тежест по исковете за нищожност се разпределя както следва:
По иска по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД -В тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е в договорни отношения с
ответника, че клаузата е нищожна, поради противоречие със закона – чл.16 ЗПК, чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК, чл.19 ЗПК, както и че е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
По иска по чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД - В тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е в договорни отношения с
ответника, че клаузата противоречи на добрите нрави, като неустойката излиза извън
присъщите й функции.
По исковете за нищожност в тежест на ответника е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че сключеният договор е действителен, в това число и че
клаузите на договора са договорени индивидуално, както и че уговорената неустойка е в
рамките на присъщите й- обезпечителна и обезщетителна функции.
Когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на
съединяването на исковете или репликите не зависи от волята на ищеца. Каквато и
поредност, и каквото и съотношение да е посочил ищецът, всички искове и реплики са
предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на
повече от едно основание нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на
2
унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща
недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на
нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона,
към по-леките, в конкретния случай – противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното,
първо следва да бъдат разгледани исковете за прогласяване нищожност на договора за
кредит поради противоречието му с чл. 16 ЗПК и чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, а впоследствие
искането за обявяването му за недействителен поради накърняване на добрите нрави по чл.
26, ал. 1, предл. III от ЗЗД.
Като безспорно е отделено, че страните са били в договорни отношения по
Договор за паричен заем №***/26.01.2023 г. сключен между Г. ***Д. /заемател/ и **** /
заемодател/ - праводател на ответника. Видно от чл.4 от договора за заем е уговорено
заемателя в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави обезпечение
на кредитора чрез 1. Поръчител, който да отговаря на спицифични, посочени в договора
изисквания или 2. Банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4 е посочено, че при неизпълнение на
това задължение заемателя дължи неустойка в размер на 15,95 лв., която е дължима на
падежната дата на плащане на вноската по кредита, заедно с погасителната вноска и
дължимата вноска става общо 235 лв.
Процесният договор за заем има характеристиките на такъв за потребителски
кредит, поради което за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, а в съответствие с чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно дължи преценка
относно наличието на неравноправни клаузи.
Договореното като неустойка вземане несъмнено следва да се квалифицира като
уговорена отнапред компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено
обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Ето защо вредите, компенсирани с
тази неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен
кредиторов интерес, а единствено с риска от необосновано кредитиране на
неплатежоспособно лице. Такова договаряне обаче противоречи на изискването към
търговеца, доставчик на финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя (чл. 16 ЗПК) – така и Решение № 468 от 8.03.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д.
№ 3671/2020 г. Тази клауза де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция по чл. 16 от ЗПК за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води само до допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора. Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за
уговаряне на неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на
ЗПК, която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти.
На следващо място, включването на тази клауза за неустойка представлява скрито
оскъпяване на кредита без обаче да се изпълни изискването по т. 10 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК и
да се посочат ясно и разбираемо "годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".
В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по заема,
ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране
на ГПР – какви компоненти се включват в него и как е формиран размер от 49,33%. Макар
годишният процент на разходите да не надвишава петкратния размер на законовата лихва от
50 %, тъй като във вноските, с оглед описаните по-горе нищожни клаузи, е включена и
сумата за "неустойка", чийто общ размер спрямо кредита от 2 00 лв. представлява около 7%
от него, тя не е включена в ГПР по кредита. Това е в нарушение както на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК, така и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля
петкратния размер на законовата лихва и се получава значително нарастване кредита.
Заплащането на така наречената неустойка е предвидено предварително и то без да е
обвързано с неизпълнение на главното договорно задължение, което я превръща фактически
в част от кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното му
оскъпяване, без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита.
Предвид изложеното, чл.4, ал.2 от договора за кредит е нищожна поради
противоречие с императивни разпоредби на ЗПК и иска с правно основание чл.26, ал.1,
3
предл. 1 подлежи на уважаване. Не следва да се разглежда евентуалния иск по чл.26, ал.1,
пред.3 ЗЗД.
По иска за връщане на парична сума:
По иска по чл. 55 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване следните предпоставки: че е в договорни отношения с ответника, както и
че е заплатил процесната сума от 15,95 лв. като неустойка за непредоставяне на
обезпечение по чл.4 от договор за заем.
В тежест на ответника е да докаже, че плащането е станало на валидно правно
основание и има основание да задържи сумата.
Като безспорно с доклада по делото е отделен фактът, че ищецът е заплатил сумата
от 235,00 лв. по кредита, която съобразно размера й и уговорките в договора за заем
включва и сумата от 15,95 лв. – неустойка по чл.4, ал.2 от договора.
Предвид установяване на недействителността на клаузата от договора, въз основа
на която е начислена процесната сума от 15,95 лева, предмет на исковата претенция и
доказване заплащането на същата сума от ищеца, следва да се приеме,че правопораждащият
фактически състав на исковата претенция по чл. 55, ал. 1 от ГПК за връщане на даденото
при първоначална липса на основание е установен в условията на главно и пълно доказване,
поради което същата следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да
възстанови недължимо платената сума.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който е направил искане за
присъждане на такива.
Представени са доказателства за заплащане на държавна такса от 85,00 лв.
Направено е искане и са представени доказателства, че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение от 960 лв.- 480 лв. по исковете за нищожност и 480 лв. по иска за връщане
на даденото. Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение
в размер на общо 400 лв.
За да формира този извод съдът съобразява решение на Съда на Европейския съюз от
25 януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2024г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено
като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловната организация на
адвокатите за адекватните размери на труда. Затова и тези размери подлежат на преценка от
съда с оглед предоставената услуга, като от значение са вида на спора, интереса, вида и
количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.
В смисъл, че при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед цената на предоставените услуги,
вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото е и практиката на ВКС - Определение
№ 50021 от 5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 959 от
5.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК.
При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че предявените претенции,
касаят определен тип потребителска закрила и не се отличават с ексклузивност, а са често
срещани в практиката, дори могат да бъдат окачествени като добре познати на конкретният
пълномощник на ищцовата страна, който е инициирал и участва в множество сходни
производства / видно от справка в ЕИСС/. Завеждането и поддържането на претенциите не
изискват продължително време за подготовка, проучване на съдебната практика, на
приложимото национално право и право на Европейския съюз конкретно за настоящото
производство. Претенциите са обусловени една от друга, т.е. положителното произнасяне по
първата, води до такова и по втората /друг е въпроса дали въобще е нужно провеждането на
установителен иск, който може да бъде погълнат от осъдителният, с включването му под
формата на възражение/. Не е налице и фактическа сложност на делото, доколкото предмета
на доказване принципно не изисква ползването на особени доказателствени средства, като
достатъчните такива са договорът, чиито клаузи се атакуват и документи за извършено
плащане, с които ищецът като фактически платец, следва да разполага / такива изводи в
определение 842/05.03.2024 г. по ч.гр.д.274/2024 г. по описа на ВОС/. По делото е проведено
4
едно о.с.з., в хода на което не са събрани различни доказателства от представените с
исковата молба и отговора на исковата молба.
На ищеца следва да се присъдят общо 485,00 лв.-разноски в съдебното производство.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, по иска на Г. М. Д., ЕГН:**********, адрес: гр.
**** срещу „*** със седалище и адрес на управление: гр. ***, *** правоприемник на
„В***клаузата на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем №***/26.01.2023 г. сключен между
Г. ***Д. /заемател/ и *** / заемодател/, в която клауза е предвидено, че страните се
съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение,
посочено в ал. 1 / поръчител физическо лице или банкова гаранция/, заемателят дължи
неустойка в размер на 15,95 лв., която е дължима на падежната дата по чл.2, ал.1, т.4 заедно
с погасителната вноска и в който случай общото задължение по договор става в размер на
235 лв., на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД
ОСЪЖДА *** със седалище и адрес на управление: *** правоприемник на **** да
заплати на Г. М. Д., ЕГН:**********, адрес: гр. *** сумата от 15,95 лв. – представляваща
недължимо заплатена сума за неустойка начислена на осн. чл.4, ал.2 от Договор за паричен
заем №****/26.01.2023 г. сключен между Г. ***Д. /заемател/ и „*** / заемодател/ ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 14.11.2023 г. до датата на
окончателното плащане на главницата, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „*** със седалище и адрес на управление: *** правоприемник на ***да
заплати на Г. М. Д., ЕГН:**********, адрес: гр. *** сумата от 485,00 лева, - съдебни
разноски в настоящото производство пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5