МОТИВИ
по присъда № 115/28.10.2019 година, постановена по НЧХД
№ 338/2017 година по описа на Ихтиманския районен съд
А.Г.Ш.
ЕГН ********** *** е повдигнал пред съда обвинение срещу И.В. З.ЕГН ********** ***
за това, че на около 6,40 часа на 11.10.2016 г. на пътя между гр. Момин проход
и с. Мирово чрез нанасяне на побой му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота –
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Заедно с тъжбата си А.Ш.
е предявил и граждански иск за заплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в размер на 17 000
лв., ведно със законната лихва от датата
на увреждането, до окончателното изплащане на задължението, който е приет от
съда за съвместно разглеждане.
В съдебно заседание
частният тъжител поддържа тъжбата си, като процесуалният му представител адв. А.
твърди, че повдигнатото и предявено обвинение е безспорно и несъмнено доказано
от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Сочи,
че от тези доказателства е несъмнено доказано, че З. е нанесъл удари с ръце и
юмруци по главата и тялото на подзащитния й, в резултат на което са му били
причинени множество увреждания, които покриват медикобиологичния признак
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Твърди, че деянието на З.
е извършено умишлено. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи
съответно наказание.
Подсъдимият З. не се
признава за виновен, като пледира за оправдателна присъда. Твърди, че не е
удрял тъжителя.
Защитникът му – адв. А. също
пледира за оправдателна присъда, като твърди, че описаната в тъжбата фактическа
обстановка е недоказана. Сочи, че не се установява по категоричен начин дали
установените в медицинските документи телесни увреждания на пострадалия са
причинени именно в резултат на нанесен му побой от страна на З., а съществуват
данни, че същите са резултат от настъпилото ПТП.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 НПК, приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 11.10.2016 г. сутринта
тъжителят А.Ш. се прибирал от нощна смяна и пътувал към гр. Костенец по
първокласен път № 8, управлявайки лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № СО 8789 ВН.
В автомобила пътували и негови колеги - св. С.М. и И.Л.. Малко преди 07,00 час автомобилът
се намирал на отсечката между с. Мирово и гр. Момин проход. По същото време в
обратната посока пътувал подсъдимият И.З., който управлявал лек автомобил „Рено
Меган“ с рег. № СО 6706 АМ. В автомобила пътувала и св. М.С..
В района на 137+200 на
първокласен път № 8 предното ляво клело на автомобила, управляван от Ш. се отделило
от конструкцията, което довело до загуба на управляемост на автомобила и той
навлязъл в срещуположната лента за движение, където се ударил в лекия автомобил
„Рено Меган“, управляван от подс. З.. Ударът между двата автомобила бил челен
към левите им габаритни страни, като лекият автомобил „Пежо“ спрял в дясната
канафка по посоката си на движение, а лекият автомобил „Рено Меган“ навлязъл в
насрещното платно и преустановил движението си в левия банкет до предпазната
мантинела по посоката си на движение.
В резултат на удара се
отворили предните въздушни възглавници на лекия автомобил „Пежо 206“. Тъжителят
Ш. и св. Л. успели да слязат от колата, а св. М. останал на предната седалка до
шофьора, тъй като изпитвал силни болки в краката си.
В същото време подс. И.З.
правил опит да излезе от лекия автомобил „Рено Меган“, като краката му били
заклещени под волана , а шофьорската врата не можела да се отвори. Спътничката
му също била заклещена и крещяла на висок глас, тъй като се уплашила, че кракът
й е счупен. Подс. З. успял да излезе от задната врата на колата, извадил св. С.
и я поставил на капака на автомобила. След като се уверил, че тя е добре се
насочил към другата кола. Когато се приближил до Ш. го обвинил, че е употребил
алкохол, след което му нанесъл няколко удара в областта на лицето. Ш. паднал на
земята и З. го изритал неколкократно по тялото.
Св. И.Л. тръгнал пеша в
посока гр. Момин проход, за да потърси обхват на сигнала на телефона си и да
извика помощ.
На мястото спирали
преминаващи автомобили, за да попитат дали е необходима помощ. Св. В. Г., който познава подсъдимия при спирането си
възприел, че З. го боли крака, но той и св. С. отказали помощ. Св. Д.Т. също
спрял и видял, че тъжителят Ш. има кръв по лицето и седял до лекия автомобил
„Пежо“.
Малко по-късно на
мястото пристигнала линейка, в която пътували шофьор – св. К.Д. и дежурен лекар
- св. А.Е.. Е. прегледала на място лицата, като св. М. отказал да бъде извозен
до болнично заведение. Лекарят констатирал, че А.Ш. има травма на главата,
поради което и го транспортирала до спешното звено в УМБАЛ „Св. А.“. Ш.
споделил на Е., че е бил бит от И.З., което обстоятелство свидетелката отразила
във фиша за спешна медицинска помощ
По-късно на мястото
дошли и полицейски служители от РУ на МВР Костенец – св. Г. Т. и Н.М., които
запазили местопроизшествието до при стигане на ДОГ за извършване на оглед.
Никой от присъстващите на мястото свидетели не споделили с полицаите, че З. е
нанесъл побой над Ш.
От издадената от УМБАЛ
„Св. А.“*** епикриза се установява, че А.Ш. е бил на лечение в болницата за
периода от 11.10.2016 г. до 14.10.2016 г. с диагноза мозъчно сътресение,
контузия на главата, фрактура на носа. При приемането си в болничното заведение
Ш. отново е споделил, че след претърпяно ПТП му е бил нанесен побой от водача
на другия автомобил, което обстоятелство е отразено и при снемането на
анамнезата. Впоследствие, видно от епикриза, издадена от Клиниката по лицево-челюстна хирургия, Ш. е
бил на лечение в УМБАЛ „Св. А.“ за периода от 17.10.2016 г. до 19.10.2016 г.,
при което е извършено наместване на назалните кости във връзка със счупването
на костите на носа.
Впоследствие на 04.11.2016
е било извършено изследване, видно от ЕМГ № 288, при което е посочено, че е
вероятна локална увреда на мускулните на лицев нерв.
Съдът изведе горната
фактическа обстановка от събраните преки доказателства – показанията на св. С.М.,
И.Л. и Е., които съдът кредитира като последователни и непротиворечиви, както и
от събраните писмени доказателства – заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие по
досъдебно производство № 175/2016 г. по описа на РУ на МВР Костенец, протокол
за ПТП, медицинска документация на А.Ш..
В случая, макар и св. М. и Л. да са колеги на тъжителя и
техните показания следва да бъдат подложени на внимателен анализ, заявените от
тях непосредствени възприятия не могат да бъдат изключени от доказателствената съвкупност
само заради съмнения за предубеденост. Очевидно е, че двамата свидетели
преувеличават интензитета на нанесения над Ш. побой, но и двамата са
категорични, че след като е извадил св. С. от автомобила си подс. З. е
приближил до А.Ш. и му е нанесъл няколко удара в лицето и тялото
От съдебно-медицинското
удостоверение № 748/21.10.2016 г. се установи, че при прегледа на А.Ш. са
констатирани редица телесни увреждания: два ръбеца в дясната черна област на
главата, оток с ръбец непосредствено над вътрешния край на дясната вежда,
кръвонасядания на клепачите на двете очи, кръвоизливи под очните лигавици на
двете очи, оток и кръвонасядане по гърба на носа, преминаващи и в страни от
него, дъговидно кръвонасядане в дясната задушна област, кръвонасядане на
дясната ушна мида, кръвонасядане на дясната странична част на шията, петнисти
кръвонасядания в горната трета на шията отпред, кръвонасядане в долната
половина на шията отпред, кръвонасядане в дясната поясна област, драскотина
върху лявата лопатка, кръвонасядания на долната граница на гръдния кош вляво и
в лявата поясна област, две кръвонасядания на предно вътрешната повърхност на
горната половина на лявата мишница, две кръвонасядания но предната повърхност
на горната трета на лявата предмишница, дълбоко
охлузване по гръбната повъхрност в основата на палеца на лявата ръка,
мозъчно сътресение и счупване на носните кости.
Именно въз основа на
това съдебно-медицинско удостоверение е изготвено и заключението на вещите лица по тройната съдебно медицинска експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и безпристрастно. От заключението бе
установено, че констатираните кръвонасядания и охлузвания, както и
кръвонасяданията с оток на клепачите на двете очи с притваряне на очните цепки
и кръвоизливите под очните лигавици, разкъсно-контузни рани в дясната челна
област, кръвонасядане по гърба на носа, кръвонасядания в областта на шията,
дълбоко охлузване по гръбната стена на палеца на лявата ръка са причинили на А.Ш. болка и страдание, а
счупването на носните кости, както и мозъчното сътресение – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещите лица са единодушни, че
всички установени и описани в медицинската документация травматични увреждания се дължат на действието на твърди и тъпи
предмети, които могат да бъдат както човешките ръце, така и различни части от
купето на автомобила.
По отношение на
механизма на причиняване на уврежданията в експертизата е посочено, че някои от
мекотъканните увреждания /кръвонасяданията на дясното ухо и дясната задушна
област, кръвонасяданията на лявата мишница и в лявата половина странично на
гръдния кош и двустранно в поясната област/ е изключено да се получат като
травма вътре в автомобила. От друга страна уврежданията в областта на лицето, лявата предмишница и на
палеца на лявата ръка биха могли да се получат от удари в елементи на купето
вътре в автомобила. По отношение на счупването на носните кости се твърди, че
най-често се получава при директен силен удар от твърд тъп предмет с ограничена
удряща повърхност.
Съдът няма основания да
не се довери на показанията на вещите лица при изслушването им в съдебно
заседание за това, че е възможно счупването на носните кости да е било в
резултат на действието на въздушната възглавница на автомобила. Според вещото
лице Т. допълнителен аргумент за това, че това увреждане е в резултат на
настъпилото ПТП е и наличието на охлузвания в областта на носа, които не могат
да се получат от удар с юмрук. Вещото лице посочва, че след като това счупване
не е довело до затруднение на дишането, то увреждането следва да се квалифицира
като временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според вещите лица Ш. и М.
установената при непосредствения преглед на пострадалия асиметрия в лявата и
дясната половина на челото /изглаждане на бръчките в дясната половина на челото/ не може
категорично да се обясни с констатираните при
настъпването на ПТП охлузвания по лицето, като вещите лица не могат да
конкретизират кой е по-вероятният механизъм за получаване на уврежданията – от
удар с ръка или в резултат н настъпилото ПТП.
В разпита си обаче и
трите вещи лица са категорични, че предвид възникналия удар между автомобилите,
определен като челен – вляво, при който телата на седящите отиват напред,
наляво и нагоре, десностранната локализация на някои от уврежданията изключват
възможността да се получат вътре в купето при настъпване на ПТП.
Затова и съдът прие, че
локализацията и видът на констатираните в медицинското свидетелство увреждания в
дясната част на главата, както и в лявата половина н гръдния кош и двустранно
на в поясната област, напълно кореспондират с твърденията на тъжителя относно
механизма на тяхното причиняване – че е бил ударен няколко по главата и тялото пъти от подсъдимия З..
Съдът не дава вяра на
обясненията на подсъдимия, в които той отрича да приближавал и удрял
пострадалия Ш.. Този доказателствен източник освен
доказателствено средство, е и средство за защита, като в
конкретния случай З. не възпроизвежда факти, които биха могли да
наведат съмнение в повдигнатото частно обвинение. Подсъдимият
отрича
съпричастността си нанасянето на телесно увреждане на Ш., но неговите
твърдения са опровергани от останалия събран доказателствен материал и
най-вече от показанията на св. М. и Л., които непосредствено са възприели
нанасянето на ударите от страна на З..
Съдът не кредитира и
показанията на св. С.. Очевидно е, че тя предвид близките си отношения с подс. З.
цели да подкрепи защитната му теза, отричайки той да е приближавал и удрял
тъжителя Ш..
Показанията на св. В.Г.
и Д.Т. не биха могли да опровергаят твърденията на св. М. и Л., доколкото те не
са били очевидци както на настъпилото ПТП, така и на случилото се
непосредствено след него.
Показанията на
свидетелите-очевидци М. и Л., макар и косвено, са подкрепени от показанията на св.
Е., на която пострадалият Ш. непосредствено след инцидента е споделил, че е би
бит от подс. З. и което обстоятелство тя е отразила в съставения фиш за спешна
медицинска помощ.
В този смисъл съдът
приема, преценявайки в цялост събраната доказателствена съвкупност, че
единствения правилен и възможен извод, който може да бъде направен, е, че подс.
И.З. е нанесъл няколко удара по главата и тялото на пострадалия А.Ш., като му е
причинил кръвонасядане на дясната ушна мида, дъговидно кръвонасядане в дясната
задушна област, кръвонасядане на лява мишница, кръвонасядане в лявата половина
странично на гръдния кош и двустранно в поясната област, които увреждане са
довели до болка и страдание на пострадалия.
Подсъдимият И.В.З. е
роден на *** г. в гр. Ихтиман, жител и живущ ***, българин, с българско
гражданство, неженен, с висше образование, неосъждан, ЕГН **********
От справката за съдимост
на подсъдимия се установява, че И.З. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед така установеното
от фактическа страна, съдът намери, че деянието, за което от страна на частния
тъжител А.Ш. е повдигнато обвинение по отношение на подс. И.З. се явява частично
доказано както от обективна, така и от субективна страна.
Авторството на деянието
е установено от показанията на свидетелите очевидци – С.М. и И.Л., които
непосредствено са възприели нанасянето на удари от страна на И.З. в областта на
главата и тялото на А.Ш..
От обективна страна според
настоящия състав несъмнено бе установено единствено, че подсъдимият, удряйки
пострадалия в областта на главата и тялото, му е причинил кръвонасядане на
дясната ушна мида, дъговидно кръвонасядане в дясната задушна област,
кръвонасядане на лява мишница, кръвонасядане в лявата половина странично на
гръдния кош и двустранно в поясната област, които са довели до болка и
страдание и следва да бъдат квалифицирани като лека телесна повреда.
При
делата от частен характер частната тъжба е тази, която определя рамките на
наказателното производство и предмета на доказване. В случая е повдигнато
обвинение за причиняване на лека телесна повреда по смисъл на чл. 130, ал. 1 НК
- временно разстройство на здравето, неопасно за живота., което не може да се
квалифицира по чл. 128 и 129 от НК.
В хода на съдебното
следствие, обаче от приетата съдебно-медицинска експертиза се установи, че по
отношение на причинените на пострадалия увреждания, които имат за своя
медикобиологична характеристика разстройство на здравето, неопасно за живота –
мозъчно сътресение и счупването на носните кости, не може да бъде установено по
категоричен начин, че са в резултат от нанесения от страна на подсъдимия побой.
Същото се отнася и до другите увреждания, констатирани при извършеното
освидетелстване на пострадалия - три разкъсно-контузни рани в дясната челна
област, кръвонасядане по гърба на носа, кръвонасядания в областта на шията,
дълбоко охлузване по гръбната стена на палеца на лявата ръка, имащи за
последица причиняването на болка и страдание за пострадалия.
Извън всякакво
съмнение е обстоятелството, че съобразно разпоредбата на чл. 303 НПК, присъдата не може да
почива на предположения и съдът може да признае подсъдимия за виновен, само и
единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което в конкретния
случай не е сторено с изискваната от закона категоричност.
След като в съдебното-медицинската
експертиза е посочен като по-вероятен механизъм за получаване на счупването на
носните кости отварянето на въздушната възглавница след настъпилото ПТП, то
съдът приема, че е внесено сериозно съмнение в повдигнатото от страна на
тъжителя обвинение, поради което и З. бе оправдан по повдигнатото обвинение по
чл. 130, ал. 1 НК.
За съда обаче е
несъмнено, че З. е ударил няколкократно по главата и тялото пострадалия Ш.,
като в резултат на нанесените му телесни увреждания са му били причинени болка
и страдание. Това означава, че той е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 2 НК. Макар и с тъжбата да няма повдигнато
обвинение за тази телесна повреда, след като престъплението е по-леко наказуемо
и няма изменение в обстоятелствената част на тъжбата, то съдът намери, че
следва да квалифицира деянието на подсъдимия съобразно установения резултат,
още повече, че съобразно константната съдебна практика квалификацията на престъплението се обуславя не от
посочената от тъжителя, а от установените факти и обстоятелства по делото,
субсумирани по съответната правна норма.
Макар и по делото да
съществуват данни за това, че З. е бил провокиран от поведението на Ш., който в
неговите представи е предизвикал ПТП, застрашавайки живота на подсъдимия и
спътничката му, тези данни не са достатъчни за да се приеме
наличие на правните параметри на състояние на силно раздразнение у З., което да
е причинило състояние на афект по смисъла на чл. 132 НК.
От субективна страна
престъплението е извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обективните
елементи от състава на престъплението – че удря Ш., като е съзнавал и
общественоопасния характер на деянието и е искал и целял причиняването на
вредоносния резултат – нанасяне на телесно увреждане на пострадалия.
Затова и съдът прие, че
подс. З. е виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При определянето на
наказанието съдът съобрази, че са налице основанията за прилагане на
разпоредбата на чл. 78а от НК и следва да освободи дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по този ред. За прилагането
на чл. 78а от НК, т. е. за освобождаването на извършителя от наказателна
отговорност от съда с налагане на административно наказание "глоба" в
размер от 1000 до 5000 лв., законодателят изисква кумулативното наличие на
няколко предпоставки: за престъплението да се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години
или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо, деецът да не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на този раздел и да са възстановени причинените с престъплението
имуществени вреди.
В случая разпоредбата на
чл. 130, ал. 2 НК предвижда наказание лишаване от свобода до
шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева, подсъдимият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност и с престъплението
не са причинени имуществени вреди. При индивидуализацията на
административното наказание „глоба" освен материалното положение на
подсъдимия, като смекчаващи неговата отговорност, съдът отчете чистото му
съдебно минало, ниската степен на обществена опасност на извършеното деяние и липсата
на значителни вредни последици за здравето на пострадалия. Освен това
преживеният стрес от претърпяното ПТП несъмнено е улеснило З. във вземането на
решение за извършване на деянието, поради което също следва да бъде ценено като
смекчаващо отговорността обстоятелство.
По всички тези
съображения, съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му
наложи предвиденото в чл. 78а от НК, административно наказание
"глоба" в минималния предвиден
размер от 1000 (хиляда) лева.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
С оглед приетото по-горе
относно съставомерността и правната квалификация на деянието, извършено от
страна на подс. И.З. по чл.130, ал. 2 НК спрямо частния тъжител и граждански
ищец А.Ш., съдът счете, че са налице всички предпоставки на чл. 45 ЗЗД да бъде
уважен гражданският иск. Цитираната разпоредба намира приложение, когато са
налице виновно и противоправно поведение, вреда и причинна връзка между тази
вреда и деянието. Както всяко престъпно деяние, така и извършеното от подсъдимия
е противоправно. За гражданския ищец са настъпили неимуществени вреди, свързани
с болки, страдания и неудобства, които са пряко следствие от стореното от З..
Присъждането на обезщетение по гражданска претенция в хода на наказателното
производство няма санкционна функция, а представлява по своята същност
справедлива обезвреда на претърпените в резултат на престъпното посегателство
вреди. По тези съображения, при определяне размера на дължимото обезщетение с
оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът прие, че справедливо възмездие за
претърпените от А.Ш. болки, страдания и негативни емоции е сумата от 1000 лева,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.10.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
От друга страна обаче,
съдът намери, че за разликата до 17 000 лева предявеният граждански иск следва
да бъде отхвърлен като недоказан по размер, с оглед вида и характера на
причинените телесните увреждания. Интервенцията върху телесната
неприкосновеност на пострадалия е била незначителна, така че ни може да се обоснове
подобен висок размер на претендираното обезщетение, а и липсват доказателства
за това, че Ш. е претърпял други вреди в резултат на нанесеното му телесно
увреждане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед постановеното признаване
на подсъдимия И.З. за виновен в извършване на престъплението, за които му е
повдигнато частното обвинение, съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК му възложи
да заплати на частния тъжител сторените от негова страна разноски в размер на 712,00
лева
Съдът възложи на З. и
заплащането в полза на РС-Ихтиман на държавна такса във връзка с уважения
размер на гражданския иск в размер на 50,00 лева, както и сумата от 771,99 лева,
представляващи изплатени възнаграждения на вещите лица и свидетелите по делото
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.
Й./