Решение по дело №259/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 октомври 2019 г.
Съдия: Нели Генкова Събева
Дело: 20192001000259
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  125               31.  10.  2019   година             град    Бургас  

 

                     В     И М Е Т О       Н А      НАРОДА

                                   

АПЕЛАТИВЕН СЪД  -   БУРГАС,  ТЪРГОВСКО  ОТДЕЛЕНИЕ

На  двадесет и четвърти октомври  две   хиляди  и  деветнадесета   година

В   публично заседание  при следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ХАНДЖИЕВ

   

                                                ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ  СЪБЕВА

 

                                                            ИЛИЯНА БАЛТОВА

 

При участието на секретаря  Станка Ангелова 

Изслуша докладваното от съдия НЕЛИ СЪБЕВА

Въззивно търговско дело № 259 / 2019 година по описа на БАС

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „И“А. гр. С. срещу Решение №315 от 30.07.2019 година, постановено по т.д. №159/2015 година по описа на Окръжен съд- Бургас, в частта, с която е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността на длъжника „Т“О. и последващо разпределение.

Решението се обжалва като неправилно поради неговата необоснованост, като са изложени съображения за това.

Според жалбоподателят, съдът не е мотивирал въз основа на какви законови предпоставки и защо на този етап в производството постановява акта си за започване осребряване на имуществото на длъжника. Счита, че такова решение би следвало да се постанови при възобновяване на производството по несъстоятелност с Решение №412 от 20.11.2018г., който посочен от него момент обаче не определя правилността на такъв съдебен акт. Твърди, че липсват мотиви, тъй като съдът се е позовал единствено на съдържанието на чл.711 ТЗ.

Наред с горното, жалбоподателят твърди, че в решението липсва яснота относно включените в масата на несъстоятелността имуществени права, по отношение на които се постановява осребряване. Посочва, че съдът по несъстоятелността в по-ранен момент е постановил определение по чл.638,ал.3 ТЗ, с което е разрешил продължаване на изпълнението по изп.д. №19/2016г на ЧСИ по отношение на имущество на длъжника – хотелски комплекс „Х“, като от процесуалните действия на съда не може да се обоснове извод дали това имущество е извън масата на несъстоятелността с оглед постановеното определение по чл.638 ал.3 ТЗ.

Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „Н“ЕО. , гр. Б.,чрез адв. М. , с който се оспорва жалбата . В него се посочва, че решението е постановено изцяло в съответствие с чл.711 ТЗ; счита, че при постановено решение по чл.632 ал.1 от ТЗ следва ex lege да се приложи чл.710 и чл.711 ТЗ.

Настоява се за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на решението.

 

С определение № 343 от 26.09.2019г. Апелативен съд-Бургас е приел жалбата за допустима и е насрочил разглеждането й в открито съдебно заседание. В заседанието пълномощниците на страните поддържат изразените становища от жалбата и отговора, не ангажират доказателства.

 

Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. При извършване на задължителната по чл. 269 ГПК служебна проверка не се установяват недостатъци, които да водят до нищожност на постановения съдебен акт.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционния съд като съд по несъстоятелността на „Т“О. гр. С.. Съдът изрично е посочил , че постановяването е на основание чл.710 и чл.711 от ТЗ, тъй като по отношение на дружеството е налице влязло в сила решение по чл.632 ал.1 от ТЗ. В мотивите си съдът е посочил също, че спряното по този текст производство по несъстоятелност е възобновено поради внасяне на обявената сума за предплащане на разноските за развитието му в едногодишния срок по чл.632 ал.2 ТЗ от „Н“ЕО. гр. Б.. Поради влизане в сила на това решение, приел е, че съобразно чл.710 и чл.711 ТЗ следва да бъде постановено решение със съдържанието, определено по закон в текста на чл.711 ТЗ, вкл. и текста за начало на осребряването съгласно чл.711т.5 от ТЗ.

Бургаският апелативен съд, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

С постановяване на решението по чл.632 ал.1 от ТЗ е обявена несъстоятелността на дружеството, което по своя смисъл представлява преминаване на производството по несъстоятелност към фазата на осребряване на имуществото - при такова решение фаза на оздравяване на предприятието не съществува, тъй като липсват условия за това. Развитието на производството обаче е спряно поради липса на средства за заплащане разноските по него. При възобновяване на производството с решението по чл.632 ал.2 ТЗ, тази пречка е отстранена и производството по обявената несъстоятелност следва да се развива, като последица от това постановяване е преминаване към втората фаза - осребряване на имуществото. Реквизитите на решението по чл.711 ТЗ, които не се съдържат в решението по чл.632 ал.1 от ТЗ, следва да бъдат включени като реквизити на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ . Дори и да не е изписан в това решение текстът по чл.711 ТЗ, не е налице пречка за развитието на производството във фаза на осребряването, тъй като тези реквизити само сочат последиците от постановения съдебен акт, след като са осигурени суми за покриване разноските по развитие на производството. Липсата на изричното им изписване не води до липса на формирана воля за това, а до липса на надлежното й отразяване в диспозитива на решението. Тази липса не променя последиците на решението за обявяване на търговеца в несъстоятелност, нито представлява пречка за осребряване на имуществото – при обявяване на длъжника в несъстоятелност /с решението по чл.632 ал.1 ТЗ/ и отстраняване пречката за неговото развитие /с решението по чл.632 ал.2 ТЗ/ производството преминава към втората фаза на несъстоятелността с цел удовлетворяване на кредиторите чрез осребряване на имуществото на длъжника. Поради това изрично постановяване на решение с реквизитите на чл.711 ТЗ след постановеното и влязло в сила решение по чл.632 ал.2 ТЗ не е необходимо. От момента на влизане в сила на решението по чл.632 ал.2 ТЗ производството по обявената несъстоятелност навлиза във фазата на осребряване на имуществото и отлагането на този момент с последващо решение по чл.711 т.5 е недопустимо.

Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде обезсилен.

Мотивиран от изложените съображения, Апелативен съд- Бургас, Търговски състав

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА Решение №315 от 30.07.2019 година, постановено по т.д. №159/2015 година по описа на Окръжен съд- Бургас, в обжалваната част.

Решението да се впише в Търговския регистър на основание чл.713 ал.2 от ТЗ.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: