Р E Ш Е Н И Е
№ 19.07.2019 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на девети юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 1760
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД твърди в
исковата си молба, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 срещу
„Кибо 16” ЕООД по частно гражданско дело № 411/2019 г. по описа на PC - Стара
Загора, срещу която ответникът подал възражение, което обусловило интереса му
от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията му по
заповедта.
Твърди следните обстоятелства, от които произтичат
вземанията му:
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД в качеството си
на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за енергетиката,
продавало електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, които през процесния период били Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008 г. и влезли в сила на
27.06.2008 г. Съгласно чл.35, ал.1 от Общите условия същите влизали в сила 30
дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Те били публикувани на електронната страница на
дружеството www.evn.bg. По силата на чл.7, т.1 от Общите условия ищцовото
дружество поело задължение да снабдява ответника с електрическа енергия и да му
предоставя мрежови услуги за ИТН 4194068 за негов обект, находящ се в гр. Стара
Загора, кв. Три чучура 1. За „Кибо 16” ЕООД бил открит клиентски номер
**********. Ответникът от своя страна, съгласно чл.11, т.1 от Общите условия,
се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в чл.18, ал.1 и
ал.2 от същите. Съгласно чл.27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на
дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки ден на просрочие.
На 10.11.2016 г. по реда на Общите условия за пренос
на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение” ЕАД (със сегашно наименование „Електроразпределение Юг”
ЕАД), служители на дружеството извършили проверка на обекта на ответника, находящ
се в гр. Стара Загора, кв. Три чучура 1 и представляващ ИТН 4194068. За
извършената проверка бил съставен констативен протокол № 314815 от 10.11.2016
г. Протоколът бил съставен в присъствието на двама свидетели. Проверката била
извършена при спазване на правилата на чл.37 и чл.63 от горепосочените общи
условия. При същата електромерът бил подменен за извършване на метрологична
проверка. Същият бил поставен в платнена безшевна пломбирана торба съгласно
чл.47, ал.5 ПИКЕЕ и предоставен за извършване на метрологична експертиза, за
което бил съставен Констативен протокол № 409/11.04.2018 г. на БИМ. При
извършената проверка се установило, че електромерът не съответствал на
метрологичните и технически изискания, тъй като бил осъществяван достъп до
вътрешността на електромера. На вторичната страна на токовите преобразуватели и
на трите фази, на буксите между жълт и червен проводник били монтирани
допълнително П-образни пластини (непринадлежащи към схемата на електромера). В
резултат на тази манипулация електромерът отчитал 54,13% по-малко от
консумираната електроенергия. В следствие на установеното от БИМ, не цялото
количество консумирана електроенергия е било измерено, съответно не е било
заплатено.
На основание установената манипулация и чл.83, ал.1,
т.6 от ЗЕ, във вр. с чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети от ДЕКВР, във вр. с чл.54, ал.2 от
Общите условия на разпределителното дружество била издадена фактура №
**********/05.10.2018 г. на стойност 553,33 лв. с падеж 15.10.2018 г. На
клиента били начислени допълнително 3925 kWh за период от 40 дни - 01.10.2016
г. - 10.11.2016 г., съгласно съставена справка за коригиране сметката за
електроенергия.
Поради забава в заплащане на посочената фактура
ответникът дължал законна лихва в общ размер от 14,45 лв. за периода 16.10.2018
г. - 17.01.2019 г. Законна лихва за забава се дължала за периода от датата на
падежа на фактурата, посочен в същата.
Искането на ищеца до районния съд е да се признае за
установено по отношение на „Кибо 16” ЕООД съществуването на вземанията на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, както следва:
- 553,33 лв., представляващи стойността на
допълнително начислена електрическа енергия за периода 01.10.2016 г. -
10.11.2016 г.
- 14,45 лв., представляващи стойността на законната
лихва за забава за периода 16.10.2018 г. - 17.01.2019 г.
- законна лихва върху горепосочената главница от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
18.01.2019 г., до окончателното изплащане на присъдената сума. Претендира
разноски по настоящото производство.
В срока по
чл.131 ГПК ответното дружество „Кибо 16” ЕООД е подало отговор, с който оспорва исковете.
Излага следните съображения за недължимост на
претендираните суми:
Допълнителната електрическа енергия начислена на „КИБО
16” ЕООД била начислена неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и
посочените в писмото Правила за измерване на количествата електрическа енергия.
При съставяне на констативния протокол не е имало
представител на ответното дружество, ответникът не е бил уведомен за проверката
и не бил подписал Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговско измерване № 314815 от 10.11.2016 г. Наред с това
документите изготвени от „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД били издадени
в нарушение на Правилата за измерване на количествата електрическа енергии.
Електромерът на ответника се намирал в табло, което
било заключено и съответно ключ за това табло имали само служителите на
ищцовото дружество. Предвид този факт, ответникът бил лишен от пряк достъп до
електромера отчитащ електроенергията. Същият не разполагал и с познания да го
манипулира.
Липсвали доказателства и по какъв начин се
установявало, че ел.енергията, за която била начислена сумата от 553,33 лв.
реално била доставена и потреба. Не бил установен периода на неправомерното
въздействие върху СТИ. Доставчикът на електрическа енергия следвало да установи
периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното
действие на потребителя. В противен случай, без да се държи сметка за този
период или без да се отчете реално консумираната ел.енергия, едностранното
изчисляване и коригиране на сметките за ел.енергия за минал период позволявало
на доставчика да получи цена за недоставена от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия.Липсата на данни за начина на определяне на срока за
корекцията, препятствала и възможността да се провери и правилността й.
Извършването на едностранна промяна от страна на
доставчика в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия
била лишена от законово основание - както при действието на отменените Закон за
енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към
преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и
потребители, така и след влизане в сила на Закона на енергетиката - обн. ДВ,
бр.107/09.12.2003 г. и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.
Коригирането на сметките само въз основа на констатирано неточно отчитане на
доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско
измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане на ползваната енергия е недопустимо, поради нарушаване
принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и
установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната
отговорност.
Предвидената в чл.50 и чл.51, ал.1 от тях корекционна
процедура, /която била отменена/ на основание чл.15, ал.3 от ЗНА не следвало да
бъде прилагана, тъй като тя противоречала на чл.82 от ЗЗД. Обективната
отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице,
независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е единствено
правомощие на законодателя, а не на административен орган като КЕВР.
Предвид гореизложеното ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Претендира за направените поделото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищцовото дружество заявява, че поддържа предявените искове по изложените в
исковата молба доводи.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответното
дружество оспорва исковете по изложените в отговора съображения. В депозирана
по делото писмена защита излага допълнителни възражения, че представените
констативен протокол и такъв за метрологична експертиза касаят едно трето
дружество „Кари Пи 2015“ ООД, различно от ответника.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 411/2019 г. по описа на PC - Стара Загора в полза на ищеца „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Кибо 16“ЕООД за сумата от 553,33
лв., представляваща стойността на електрическа енергия за периода 01.10.2016 г.
- 10.11.2016 г. по партида с клиентски номер **********, за обект с ИТН 4194068
и за сумата от 14,45 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода 16.10.2018 г. - 17.01.2019 г. и законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 18.01.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и за разноските по заповедното производство – 25 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжникът е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение и в изпълнение на дадените от
заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за
установяване на вземанията, предмет на заповедта.
Видно от представената по делото данъчна фактура №
**********/05.10.2018 г., издадена от ищеца, с получател ответника, е посочена
за плащане сумата от 553,33 лв. като „дължима сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количество ел.енергия за
електромер 886935“ за период от 01.10.2016г. – 10.11.2016г., , с място на
потребление обект: гр. Стара Загора, ул. Три чучура 1, подлез, с ИТН 4194068, с падеж на задължението 15.10.2018
г.
По делото е представен констативен
протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от
10.11.2016 г. (л. 4), в който е отразена смяна на електромер за предаването му за
експертиза с номер 886935 от обект – ресторант в гр. Стара Загора, ул. Три
чучура 1 на клиент “Кари ПИ 2015“ООД г.
с клиентски номер ********** и с ИТН на обекта 4194068. В констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 11.04.2018г. (л.
5) отново е посочено, че абонатът е „Кари Пи 2015‘ООД, а адресът е гр. Стара
Загора, ул. Три чучура 1, подлез,
като в същия е посочено, че е установена манипулация на електромера и отчитане на по – малко
ел.енергия с 54,13. Представена е и коригирана сметка за електроенергия
за периода от 01.10.2016г. – 10.11.2016г., като е начислена ел.енергия общо на стойност 553,33 лева, но в справката
вече като клиент фигурира ищцовото дружество „Кибо 16“ ЕООД с клиентски
номер **********.
От заключението на назначената по делото
съдебно – икономическа, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, ясно и съответно на писмените
доказателства по делото, е видно, че гореописаната данъчна фактура е редовно осчетоводена при ищеца като вземане
към ответника, като не е отразено да има плащане по нея. Вещото лице е
изчислило, че дължимата лихва върху главницата по фактурата възлиза на 14.45
лева за периода от 16.10.2018г. 17.01.2019г. В обстоятелствената част на
заключението е посочено, че протоколите, въз основа на данните по които е
начислена сумата по процесната фактура касаят друго дружество – „Кари Пи 2015“
ООД
От заключението на назначената по делото
съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като пълно, ясно и съответно
на писмените доказателства по делото, се установява, че процесният електромер е
бил манипулиран на дата 01.10.2016г. и в резултат на манипулацията е отчитал по
– малко ел. енергия, като вещото лице е посочило, че методът за изчисляване на
неизмерената ел.енергия и методиката за остойностяването й в конкретния случай
са правилно приложени в съответствие с чл. 48 и 51 от ПИКЕЕ.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Ищецът „ЕВН България електроснабдяване” ЕАД е краен
снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „ЕВН България електроснабдяване”
ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите
условия са задължителни за потребителите на ел.енергия.
В случая обаче, предвид оспорванията на ответника и
констатираните разминавания в документите на ищеца, обсъдени при изложението на
фактическата обстановка, а именно че в протокола за подмяна и проверка на
електромера и впоследствие в протокола за метрологична експертиза е посочено,
че се сменя електромер на абонат “Кари
ПИ 2015“ООД с клиентски номер **********, което дружество е различно от
ищцовото дружество и е с различен клиентски номер, съдът не може да приеме, че ищецът
е доказал сключването на договор при Общи условия за доставка на електрическа
енергия с ответника точно за процесния обект. Освен това в единия протокол е
отразено, че електромерът е бил монтиран в ресторант, а в другия – в подлез.
Действително ИТН на обекта е един и същ, но доколкото наименованието на абоната
и клиентският номер са различни, то съдът не може да приеме за установено по
безспорен начин възникналото облигационно отношение между страните, което има
за последица неоснователност на предявените искове.
Отделно от горното, в случая се установи по делото, че
се претендира заплащане не на стойност
на потребена ел.енергия, а на допълнително начислена такава, вследствие
установена манипулация на електромер. С решение № 111/17.07.2015 г. на ВКС по
т.д. № 1650/2014 г., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че със ЗИД на Закона за енергетиката
/ДВ бр.54/12 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия (какъвто е настоящия случай), ако обаче е изпълнил
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, т.е. само и
единствено при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване
на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия. В случая не е спорно, че в Общите условия на договорите на
ответника такъв ред не е предвиден. Следователно ответникът няма право на
извършената от него корекция.
По гореизложените мотиви, следва да бъдат отхвърлени
изцяло като неоснователни предявените искове за главница и мораторна лихва.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева (л. 16 от делото).
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37 против „Кибо 16“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град Стара Загора, ул. Славянски 1, вх.Б, ет.7, ап. 72, искове за установяване на вземания на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД за следните суми: сумата
в размер на 553,33 лева, представляваща стойността на допълнително
начислена електрическа енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно
или неточно измерване на количество ел.енергия за периода 01.10.2016 г. -
10.11.2016 г. съгласно данъчна фактура № **********/05.10.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата
от 18.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата в размер
на 14,45 лева – обезщетение за забава в плащането на главницата за периода
16.10.2018 г. - 17.01.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 411/2019 г. по описа на PC -
Стара Загора, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов № 37, да заплати на „Кибо
16“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара
Загора, ул. Славянски 1, вх.Б, ет.7, ап. 72, сумата в размер на 300 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Стара Загора
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: