Р Е Ш Е Н И Е № 260325
гр. Пловдив, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на седми април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА, като
разгледа докладваното от съдията т.д.№ 180 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), § 22 от ПЗР на КЗ.
Ищецът
Гаранционен фонд - гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, представляван от Изп. директори Б.М.и С.С., със
съд. адрес:*** *** чрез Адв. дружество „***“, е
предявил срещу ответника Б.Б.Й., ЕГН **********, регресен иск по чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) в размер на
125 342,97 лв.
Твърди, че на
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.), сега чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от КЗ, съдебно решение по гр.д.№ 20658/2014 г., СГС, I-ГО-17 с-в, и образуваното въз основа на него изп.д.№ 20178400400197 на ЧСИ е изплатил на
Н. П. К. , пострадал като водач на лек автомобил „Рено Еспейс“
с рег.№ ** **** **, при ПТП, настъпило на 07.11.2013 г. на главен път *** - ***,
обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди в размер на общо 125 342,97
лв., от които – 111 670,92 лв. – неимуществени вреди по щета № 210254/10.11.2014 г. и
13 672,05 лв. – имуществени вреди по щета № 210131/10.04.2017 г., подробно
описани по дати и размери в ИМ.
Съгласно решение по н.д.а.х.№ 211/2014 г. на РС – ***,
виновен за ПТП е ответникът Б.Б.Й., като водач на лек
автомобил „Опел Калибра“ с рег.№ ** **** **, който
при опит за ляв завой е навлезъл в лентата за
насрещно движение и е отнел предимството на правомерно движещия се лек
автомобил „Рено Еспейс“ с рег.№ ** **** **,
управляван от Н.К.. За увреждащия лек автомобил ответникът не е имал сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответникът
е поканен да погаси задължението си, но тъй като и до момента не е сторил това,
ищецът моли съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати на
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, исковата
сума, ведно със законната лихва до окончателното плащане и направените по
делото съдебни разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
Подробни
съображения за това излага в исковата молба и в писмена защита по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени доказателства.
Ответникът
Б.Б.Й., ЕГН **********,***, чрез назначения му особен
представител по чл. 47 от ГПК – адв. М.И.Н. – А. със
съд. адрес: ***, е подал отговор, в който заявява, че искът е допустим, но е
неоснователен.
Твърди,
че липсват доказателства за реално извършено плащане от страна на ищеца в
посочените размери. Счита, че разходите, които ГФ е понесъл в хода на водените
срещу него съдебно и изпълнително производство, както и заплатените от него
лихви за забава, не следва да се възлагат в тежест на ответника.
Съображения
в тези насоки излага в отговора. В подкрепа на твърденията си не ангажира
доказателства.
Ищецът
Гаранционен фонд – София е подал Допълнителна искова молба, в която заявява, че
възраженията на ответника са изцяло неоснователни и моли да се допусне ССЕ,
която да даде заключение какви суми ищецът е заплатил по цит.
преписки.
Ответникът
Б.Б.Й., ЕГН **********,*** **, чрез назначения му
особен представител адв. М.Н. – А. със сл. адрес: ***,
е подал отговор, в който заявява, че възраженията на ищеца в допълнителната ИМ
са изцяло неоснователни.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения иск,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като
обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила
Решение № 117/05.06.2014 г. по н.д.а.х.№ 211/2014 г. на РС – ***, ответникът Б.Б.Й., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
07.11.2013 г. в землището на гр. ***, на главен път II-64,
при км. 1+880 м, при управление на лек автомобил „Опел Калибра“,
рег.№ ** **** **, е нарушил правилата за движение по чл. 25, ал. 2, чл. 37, ал.
1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на Н. П. К. , ЕГН **********, от гр. ***, изразяваща се в
счупване на V, VI, VII и VIII ребра
вдясно и VII ребро
вляво, и многофрагментно вътреставно
счупване на горния край на лявата голямопищялна кост
и счупване на метафизата на лявата малкопищялна кост.
От
приложената справка е видно, че за управлявания от виновния водач Б.Б.Й. лек автомобил „Опел Калибра“,
рег.№ ** **** **, не е имало към датата на ПТП - 07.11.2013 г. сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Във
връзка с претенция от 10.11.2014 г. на пострадалия при процесното
ПТП Н. П. К. за обезщетяването му в Гаранционен
фонд – София е образувана преписка по щета № 210254/10.11.2014 г., в хода на
която е взето Решение 33-2 по Протокол № 33/13.11.2014 г. на пострадалия К. да
се изплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на общо 80 000 лв.
и за имуществени вреди – разходи за лечение в размер на общо 4 282,90 лв.,
но при 50 % съпричиняване на вредите от пострадалия
или съответно 40 000 лв. и 2 141, 45 лв., които суми са преведени по
банков път на 04.12.2014 г.
С
влязло в сила Решение №
9395/27.12.2016 г. по гр.д.№ 20658/2014 г., СГС, ГО, I-17 с-в, Гаранционният фонд е осъден да заплати на Н.
П. К. още 50 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди от процесното ПТП, ведно със
законната лихва, считано от 23.12.2014 г. до окончателното плащане, като въз
основа на съдебното е решение е издаден изпълнителен лист и е образуваното изп.д.№
20178400400197 на ЧСИ Мария Цачева, рег.№ 840 на КЧСИ.
С 2 платежни нареждания от 09.03.2017
г. Гаранционният фонд е заплатил по сметка на ЧСИ дължимата главница, лихви и
разноски в размер на общо 69 529,47 лв.
С
нова претенция от 10.04.2017 г. пострадалият при процесното
ПТП Н. П. К. е поискал допълнително
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от ексцес, възникнал на 08.01.2015
г. Гаранционният фонд – София е образувал преписка по щета № 210131/10.04.2017
г., в хода на която е взето Решение 15-2 по Протокол № 15/26.04.2017 г. на
пострадалия К. да се изплати и обезщетение за имуществени вреди от ексцес в
размер на общо 13 672,05 лв., преведени по банков път на 12.05.2017, и е
отказал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ексцес.
На
27.06.2018 г. Гаранционният фонд е изпратил на виновния водач Б.Б.Й. регресна покана с обратна
разписка по щети № **-**-****/10.11.2014 г. и № **-**-****/10.04.2017 г., която
е върната невръчена с отбелязване, че лицето отсъства от адреса, тъй като е в
чужбина.
По
делото са приети основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи с вещо
лице Т.С.Р., които съдът възприема като компетентни, безпристрастно изготвени и
неоспорени от страните. От основната ССЕ се установява, че извършените от ищеца
Гаранционен фонд – София плащания на
пострадалия Н. П. К. по щети № **-**-****/10.11.2014
г. и № **-**-****/10.04.2017 г. са в размер на общо 125 342,97 лв., като няма
данни за извършени плащания от ответника Б.Б.Й. за
възстановяване на направените от ГФ разходи.
От
допълнителната ССЕ се установява, че с извършените от ищеца Гаранционен фонд
плащания са заверени съответните сметки на получателите Н. П. К. , на ЧСИ Мария Цачева, рег.№ 840 на КЧСИ и на
СГС на следните дати: превод на сумата 42 141,45 лв. – на 05.12.2014 г.;
превод на сумата 2 250 лв – на 02.03.2017 г.;
превод на сумата 67 279,47 лв. – на 10.03.2017 г.; превод на сумата
13 672,05 лв. – на 15.05.2017 г.
При
така установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният
регресен иск по чл. 288, ал. 12, изр. 1 от КЗ (отм.),
§ 22 от ПЗР на КЗ, сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, е допустим, а разгледан по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Според
чл. 288, ал. 1, т. 2, б.“а“ и ал. 12, изр. 1 от КЗ (отм.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания,
ако ПТП
е
настъпило на територията на Република България и е причинено от МПС, което обичайно се намира на
територията ѝ, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, като след изплащане на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото
лице до размера
на платеното и разходите по ал.
8 за определянето му. По силата на
установена в закона суброгация в правата на удовлетворения
кредитор ищецът Гаранционен фонд има право да получи от прекия причинител на
вредата Б.Б.Й. сумата
на платеното в полза на третото увредено лице обезщетения, заедно с разноските
по определяне на обезщетенията.
От събраните по делото писмени доказателства и ССЕ се установява, че ищецът
е направил разходи, за да изпълни своето нормативно установено задължение да изплати на пострадалото лице застрахователни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и имуществени вреди, вследствие ексцес, причинени от ответника Б.Б.Й., в качеството му на водач на лекия автомобил „Опел Калибра“, рег.№ ** **** **, който към датата на ПТП - 07.11.2013 г., не е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Ищецът Гаранционен фонд дължи плащане на пострадалото лице К. на определените от фонда и на присъдените от СГС
обезщетения, както и
сумата на законната лихва върху тях и направените разноски, които суми и
плащания са установени от събраните по делото писмени доказателства и ССЕ.
Ответникът Б.Й.
не оспорва, че именно той е причинил деликта, поради което за него се е породило задължение да
обезщети пострадалото лице, независимо дали е знаел за липсата на валидно
покритие по застрахователното правоотношение "Гражданска отговорност на
автомобилистите". Изплащайки дължимите от Й. обезщетения, Гаранционният
фонд е покрил деликтна отговорност на виновния водач,
поради което съдът намира, че искът е доказан по основание, а направените от
ответника възражения са неоснователни.
Разпоредбите на чл. 288, ал. 12,
изр. 1, ал. 7 и ал. 8 от КЗ (отм.), сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, уреждат обема на регресното право на Гаранционния фонд и посочват кои от
платените от него суми могат да бъдат предмет на регрес
спрямо прекия причинител на вредите, като в правото на регрес се включва изплатеното обезщетение заедно с разноските,
които фондът е направил за определяне на размера му.
От събраните писмени доказателства и ССЕ се установява, че ищецът е
заплатил на пострадалото лице дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди, както и за имуществени вреди от ексцес, по щети № **-**-****/10.11.2014
г. и № **-**-****/10.04.2017 г. в размер на общо 125 342,97 лв., посочени по
дати и размери от ССЕ, в т.ч. сумата 2 250 лв. – ДТ и съдебни разноски по гр.д.№ 20658/2014 г., СГС, ГО, I-17 с-в,
Разходите по чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.) обаче са само тези, които фондът е направил за определяне и изплащане на обезщетенията в процедурата, провеждана пред него и посочена в разпоредбите на чл. 288, ал. 9-11 от КЗ (отм.). В тези разходи не се включват такива, направени в съдебното и в изпълнителното производство, които се провеждат след приключване на процедурата пред Гаранционния фонд, съгласно чл. 288, ал. 11 от КЗ (отм.). Затова присъдените държавни такси и съдебни разноски по съдебното и по изпълнителните производства не се явяват разходи по смисъла на чл. 288, ал. 8 от КЗ (отм.), поради което за тях регресният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като тези суми не са пряк резултат от действия или бездействия на ответника, а от извън процесуалното и процесуално поведение на самия ищец, който не е престирал
своевременно и надлежно
изпълнение на вменените му задължения за изплащане на дължимите обезщетения на
пострадалото лице, поради което тези разходи следва да останат в негова тежест.
Ето защо, регресният иск по
чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) се явява основателен и доказан по размер от общо 123 092,97
лв. – изплатени обезщетения на пострадалото
лице Н. П. К. , ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска на 08.03.2019
г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер от
общо 125 342,97 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по настоящото
съдебно производство, съразмерно с уважената част от иска или общо 8 719,34
лв. – такси и разноски за ССЕ и за процесуално представителство по делото на
страните.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б.Б.Й., ЕГН **********,*** **, чрез назначения му особен
представител адв. М.Н. – А. със сл. адрес: ***, да
заплати на Гаранционен фонд - гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4,
представляван от Изп. директори М.Н.К.и С.Г.С., със
съд. адрес:*** *** чрез Адв. дружество „***“, на
основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), вр. § 22 от
ПЗР на КЗ общо сумата 123 092,97 лв. (сто двадесет и три хиляди деветдесет
и два лева и 97 ст.) – изплатени
обезщетения на пострадалото лице Н. П. К. , ЕГН **********, по щета № **-**-****/10.11.2014
г. и по щета № **-**-****/10.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
08.03.2019 г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен
размер от общо 125 342,97 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Б.Й., ЕГН **********,*** **,
чрез назначения му особен представител адв. М.Н. – А.
със сл. адрес: ***, да заплати на Гаранционен фонд - гр. София, ул. Граф
Игнатиев 2, ет. 4, представляван от Изп. директори М.Н.К.и
С.Г.С., със съд. адрес:*** *** чрез Адв. дружество „***“,
на основание чл. 78, ал. 1 ии чл. 80 от ГПК сумата 8 719,34
лв. (осем хиляди седемстотин и деветнадесет лева и 34 ст.) - платени такси и
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в
2-седмичен срок от връчването му на страната.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/