О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
Гр. Варна, 18.01.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД — Варна, ІІІ състав, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА частно адм. д. № 2633/20 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 153, ал. 7 от ДОПК.
Образувано е по жалба от П.С.Х.
***, ЕГН **********, срещу Решение № 254/18.09.2020 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с което
е отказано спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-03000320000311-091-001/10.08.2020
г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна.
В жалбата се твърди, че решението
е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила. По-конкретно жалбоподателят твърди, че в хода на
ревизионното производство са наложени обезпечителни мерки „запор“ на две
посочени превозни средства, чиято стойност е многократно по-голяма от
установените задължения. Посочва, че общата застрахователна стойност на
превозните средства е 24 400 лева, а общият размер на задълженията
14 366,59 лева (главница и лихви) като това обстоятелство не е обсъдено от
решаващия орган. Иска отмяна на решението и постановяване на акт, с
който съдът да спре изпълнението на ревизионния акт.
Директорът на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Варна при ЦУ на НАП, не
изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди искането и
приложените доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл. 153, ал. 7 от ДОПК от лице с правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно представените с
преписката и с жалбата доказателства, с Ревизионен акт №
Р-03000320000311-091-001/10.08.2020 г. не основание чл. 19 от ДОПК е ангажирана
отговорността на Х. за задължения на „Дейлайт бар 16“ ЕООД, ЕИК ********* като
осигурител и работодател за данък върху доходите, вноски за ЗО, ДОО, ДЗПА-УПФ,
както и за корпоративен данък по ЗКПО и ДДС, в общ размер 14 366,59 лева,
от които главница в размер на 10 504,92 лева и лихви в размер на
3 861,67 лева. Ревизионният акт е обжалван, като със Заповед №
253/20.10.2020 г. производството по чл. 152 от ДОПК е спряно до постановяване
на решение по Тълкувателно дело № 7/2019 г. на Върховния административен съд.
В обжалваното пред настоящия
състав решение за отказ за спиране на изпълнението на ревизионния акт е
посочено, че задълженията на физическото лице по ревизионния акт са
присъединени към изпълнително дело № *********/2017 г., по което подлежат на
събиране публични вземания в общ размер на 360 960,33 лева.
В хода на ревизионното
производство е направено искане за предварително обезпечаване на задължения и
са наложени обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК – запори по сметки и
суми в банки, при което е установено, че физическото лице има сметки само в три
банки, по които липсват авоари и има предходни наложени запори.
Във връзка с искането за
предварително обезпечаване на задълженията в ревизионното производство,
завършило с Ревизионен акт № Р-03000320000311-091-001/10.08.2020 г., е извършен
анализ на събираемостта. От него се установява, че по висящо изпълнително дело,
по което подлежат на събиране задължения в размер на 354 248,04 лева, е
наложен запор на двете моторни превозни средства, посочени в жалбата.
Предвид тези обстоятелства,
решаващият орган е посочил, че задълженията на Х. са в размер по-висок от
размера на запорираните превозни средства и те не са достатъчни за обезпечаване
на задълженията по новия ревизионен акт. Във връзка с това е оставил без
уважение искането за спиране на изпълнението на акта.
С жалбата пред съда
допълнително доказателства не са представени, и не са направени конкретни
твърдения в какво се изразява незаконосъобразността на обжалваното решение.
Направено е искане за съдебно-оценителна експертиза за пазарната стойност на
двете превозни средства.
Съдът намира обжалваното
решение за постановено от компетентен по чл. 153, ал. 3 от ДОПК орган, в
надлежната писмена форма, и при спазване на административнопроизводствените
правила, включително срока за произнасяне по чл. 153, ал. 6 от ДОПК. Настоящият
съдебен състав възприема изцяло установените обстоятелства от фактическа страна
и счита изводите на решаващия орган за законосъобразни.
От представените
доказателства, съдът приема, че искането за спиране отговаря на част от
изискванията на чл. 153 от ДОПК, а именно касае спирането на ревизионен акт,
обжалван в съответната част по реда на чл. 152 от ДОПК.
Същото обаче не съдържа
предложение за обезпечение в размер, надвишаващ главницата и лихвите по
ревизионния акт, а е формулирано в едно единствено изречение в края на жалбата
по чл. 152 от ДОПК: „Моля осн. Чл. 153 от ДОПК да спрете изпълнението по
ревизионен акт № Р-03000320000311-091-001/10.08.2020 г.“ Твърдения, че
задълженията са обезпечени с двете превозни средства, са изложени едва в жалбата
пред съда.
Правилно отказът е обоснован
с разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, според която обезпеченията се
извършват по балансовата стойност на активите, а ако няма такава –
последователно по данъчната оценка, застрахователната стойност или придобивната
стойност. Тежестта на установяване на стойността, която да бъде приета при
разглеждане на искането за спиране е за жалбоподателя.
Видно от изричния текст на
разпоредбата, тези стойности са в задължителна последователност, поради което
установяването на стойност от по-горен ред изключва прилагането на следващите
по ред. Не е предвидено имуществата да се оценяват по пазарна стойност, поради
което назначаването на СОЕ за пазарната стойност е безпредметно.
В същото време превозните
средства, за които жалбоподателят твърди, че са на стойност по-висока от
установените с обжалвания ревизионен акт задължения, не са запорирани за
обезпечаване на тези задължения, което се установява от Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200003-023-0001788/04.06.2020
г., а вече са запорирани за обезпечение на по-ранни задължения на физическото
лице по изпълнително дело № *********/2017.
Предвид тези обстоятелства,
решаващият орган е направил правилната преценка, че имуществото, върху което са
наложени обезпечения, не обезпечава задълженията по ревизионния акт и жалбата
срещу отказа на Директора на Дирекция „ОДОП” да спре изпълнението на
ревизионния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Във връзка с горното и на
основание чл. 153, ал. 7 от ДОПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.Х. ***,
ЕГН **********, срещу Решение № 254/18.09.2020 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с което
е отказано спиране на изпълнението на Ревизионен акт №
Р-03000320000311-091-001/10.08.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 от АПК във връзка с пар. 2 от
Допълнителните разпоредби на ДОПК.
Съдия: