Определение по дело №2633/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 122
Дата: 18 януари 2021 г. (в сила от 18 януари 2021 г.)
Съдия: Дарина Неделчева Рачева Генадиева
Дело: 20207050702633
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 1 декември 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………

 

Гр. Варна, 18.01.2021 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД — Варна, ІІІ състав, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА частно адм. д. № 2633/20 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 153, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по жалба от П.С.Х. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 254/18.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с което е отказано спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-03000320000311-091-001/10.08.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. По-конкретно жалбоподателят твърди, че в хода на ревизионното производство са наложени обезпечителни мерки „запор“ на две посочени превозни средства, чиято стойност е многократно по-голяма от установените задължения. Посочва, че общата застрахователна стойност на превозните средства е 24 400 лева, а общият размер на задълженията 14 366,59 лева (главница и лихви) като това обстоятелство не е обсъдено от решаващия орган. Иска отмяна на решението и постановяване на акт, с който съдът да спре изпълнението на ревизионния акт.

Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Варна при ЦУ на НАП, не изразява становище по жалбата.

 

Съдът, като обсъди искането и приложените доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 153, ал. 7 от ДОПК от лице с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съобразно представените с преписката и с жалбата доказателства, с Ревизионен акт № Р-03000320000311-091-001/10.08.2020 г. не основание чл. 19 от ДОПК е ангажирана отговорността на Х. за задължения на „Дейлайт бар 16“ ЕООД, ЕИК ********* като осигурител и работодател за данък върху доходите, вноски за ЗО, ДОО, ДЗПА-УПФ, както и за корпоративен данък по ЗКПО и ДДС, в общ размер 14 366,59 лева, от които главница в размер на 10 504,92 лева и лихви в размер на 3 861,67 лева. Ревизионният акт е обжалван, като със Заповед № 253/20.10.2020 г. производството по чл. 152 от ДОПК е спряно до постановяване на решение по Тълкувателно дело № 7/2019 г. на Върховния административен съд.

В обжалваното пред настоящия състав решение за отказ за спиране на изпълнението на ревизионния акт е посочено, че задълженията на физическото лице по ревизионния акт са присъединени към изпълнително дело № *********/2017 г., по което подлежат на събиране публични вземания в общ размер на 360 960,33 лева.

В хода на ревизионното производство е направено искане за предварително обезпечаване на задължения и са наложени обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК – запори по сметки и суми в банки, при което е установено, че физическото лице има сметки само в три банки, по които липсват авоари и има предходни наложени запори.

Във връзка с искането за предварително обезпечаване на задълженията в ревизионното производство, завършило с Ревизионен акт № Р-03000320000311-091-001/10.08.2020 г., е извършен анализ на събираемостта. От него се установява, че по висящо изпълнително дело, по което подлежат на събиране задължения в размер на 354 248,04 лева, е наложен запор на двете моторни превозни средства, посочени в жалбата.

Предвид тези обстоятелства, решаващият орган е посочил, че задълженията на Х. са в размер по-висок от размера на запорираните превозни средства и те не са достатъчни за обезпечаване на задълженията по новия ревизионен акт. Във връзка с това е оставил без уважение искането за спиране на изпълнението на акта.

С жалбата пред съда допълнително доказателства не са представени, и не са направени конкретни твърдения в какво се изразява незаконосъобразността на обжалваното решение. Направено е искане за съдебно-оценителна експертиза за пазарната стойност на двете превозни средства.

 

Съдът намира обжалваното решение за постановено от компетентен по чл. 153, ал. 3 от ДОПК орган, в надлежната писмена форма, и при спазване на административнопроизводствените правила, включително срока за произнасяне по чл. 153, ал. 6 от ДОПК. Настоящият съдебен състав възприема изцяло установените обстоятелства от фактическа страна и счита изводите на решаващия орган за законосъобразни.

От представените доказателства, съдът приема, че искането за спиране отговаря на част от изискванията на чл. 153 от ДОПК, а именно касае спирането на ревизионен акт, обжалван в съответната част по реда на чл. 152 от ДОПК.

Същото обаче не съдържа предложение за обезпечение в размер, надвишаващ главницата и лихвите по ревизионния акт, а е формулирано в едно единствено изречение в края на жалбата по чл. 152 от ДОПК: „Моля осн. Чл. 153 от ДОПК да спрете изпълнението по ревизионен акт № Р-03000320000311-091-001/10.08.2020 г.“ Твърдения, че задълженията са обезпечени с двете превозни средства, са изложени едва в жалбата пред съда.

Правилно отказът е обоснован с разпоредбата на чл. 195, ал. 6 от ДОПК, според която обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а ако няма такава – последователно по данъчната оценка, застрахователната стойност или придобивната стойност. Тежестта на установяване на стойността, която да бъде приета при разглеждане на искането за спиране е за жалбоподателя.

Видно от изричния текст на разпоредбата, тези стойности са в задължителна последователност, поради което установяването на стойност от по-горен ред изключва прилагането на следващите по ред. Не е предвидено имуществата да се оценяват по пазарна стойност, поради което назначаването на СОЕ за пазарната стойност е безпредметно.

В същото време превозните средства, за които жалбоподателят твърди, че са на стойност по-висока от установените с обжалвания ревизионен акт задължения, не са запорирани за обезпечаване на тези задължения, което се установява от Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200003-023-0001788/04.06.2020 г., а вече са запорирани за обезпечение на по-ранни задължения на физическото лице по изпълнително дело № *********/2017.

Предвид тези обстоятелства, решаващият орган е направил правилната преценка, че имуществото, върху което са наложени обезпечения, не обезпечава задълженията по ревизионния акт и жалбата срещу отказа на Директора на Дирекция „ОДОП” да спре изпълнението на ревизионния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Във връзка с горното и на основание чл. 153, ал. 7 от ДОПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.Х. ***, ЕГН **********, срещу Решение № 254/18.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с което е отказано спиране на изпълнението на Ревизионен акт № Р-03000320000311-091-001/10.08.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и 2 от АПК във връзка с пар. 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК.                                                                                                                                                                 

 

                                                                         Съдия: