РЕШЕНИЕ
№ 517
гр. гр. Хасково, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Д. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело №
20215640101544 по описа за 2021 година
Предявен е от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес
*************, адв.З. Й. Ц, против П. Ж. П. с ЕГН:********** с постоянен адрес
*************, и настоящ адрес *****************, иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди, че в законоустановения срок във връзка със съобщение по ч.гр.д.
№1943/2020г. по описа на РС-Хасково, на основание чл.415 от ГПК предявява настоящия
иск за установяване на вземането си спрямо ответника в размер на 2710,05 лв. Твърди, че
между страните били сключени Договор за мобилни услуги № ********* от 19.08.2016г.,
Заявление за пренасяне на номер в мрежата на Telenor от 19.08.2016г., Договор за лизинг от
19.08.2016 г. за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual Black; Договор за мобилни
услуги № ********* от 10.11.2017г., Договор за лизинг от 10.11.2017 г. на мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black.; Допълнително споразумение №
********* от 15.05.2018г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 15.05.2018
г. на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Black; Договор за мобилни услуги №
********* от 07.07.2018г., Договор за лизинг от 07.07.2018 г. на мобилно устройство
SAMSUNG Galaxy À6 Dual Black; Договор за мобилни услуги № ********* от 03.11.2018г.
и Договор за лизинг от 03.11.2018 г. на мобилно устройство NOKIA 3.1 White; при
съответно описаните в исковата молба условия и срокове.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответника
мобилни номера и устройства на лизинг се прилагали следните условия: за мобилен номер
******* - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 19.08.2016 г.,
изм. с Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни услуги от
15.05.2018 г.; за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy S9 Black - условията,
договорени в Договор за лизинг от 15.05.2018 г.; за мобилен номер ********** - условията,
договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 10.11.2017 г.; за мобилен
телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black - условията, договорени в Договор
1
за лизинг от 10.11.2017 г.; за мобилен номер ******* - условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 07.07.2018г.; за мобилен телефонен апарат SAMSUNG
Galaxy А6 Dual Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 07.07.2018 г.; за
мобилен номер ********* - условията, договорени в Договор за мобилни услуги №
********* от 03.11.2018 г.; за мобилен телефонен апарат NOKIA 3.1 White - условията,
договорени в Договор за лизинг от 03.11.2018 г.
Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури,
издадени в периода м.декември 2018г. – м.април 2019г.: фактура №**********/05.12.2018г.;
фактура №**********/05.01.2019г.; фактура №**********/05.02.2019г., фактура
№**********/05.03.2019г. Във всяка от фактурите били начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между страните. След предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между страните по вина на
потребителя, поради изпадането му в забава, операторът издал и фактура
№**********/05.04.2019г., включваща задължение за заплащане на неустойки за
предсрочно прекратяване на договорите в общ размер на 616,34лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни
устройства NOKIA 3.1 White, SAMSUNG Galaxy A6 Dual Black, SAMSUNG Galaxy S9 Black
и SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black в общ размер на 1382.64 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги за номер ********* преди 03.11.2020г., за
номер ******* преди 07.07.2020г., за номер ******* преди 15.05.2020г., по вина или
инициатива на потребителя, били уредени от страните в изрични клаузи с идентично
съдържание от съответните договори, а именно: за номер ********* в т. 11 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 03.11.2018 г., за номер ******* в т. 11 от Договор за
мобилни услуги № ********* от 07.07.2018 г., за номер ******* в р. 4, т. 3 от Допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни услуги от 15.05.2018 г. Съгласно
посочените клаузи, които имали идентично съдържание, в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължал неустойка в размер на сумата от всички стандартни за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения
срок на действието му, като така определената неустойка не можела да надвишава сумата от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки били
уговорени от страните) и 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни
услуги (в случай че такива устройства били предоставени на лизинг или срещу заплащане в
брой).
Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски пък
било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не
било обвързано с разваляне на договорите за лизинг и не било довело до никакви
допълнителни задължения за лизингополучателя по договорите за лизинг, тъй като в който и
момент след възникването им да е било реализирано това право на лизингодателя,
начислената сума представлявала механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до
изтичането на договорите, а доколкото устройствата не били върнати, цената им не е била
напълно изплатена и не били предприемани действия по разваляне на договорите за лизинг,
същите били запазили първоначално уговорения си срок на действие.
Предвид гореизложеното, общата стойност на неизплатените парични задължения на
ответника спрямо ищцовото дружество по издадените фактури към сключените между тях
договори била 2710,05 лв., явяваща се сбор от задълженията по фактура №
2
**********/05.12.2018г., фактура № **********/05.01.2019 г., фактура №
**********/05.02.2019 г., фактура № **********/05.03.2019 г. и фактура №
**********/05.04.2019 г., индивидуализирана по правоотношение и претендирана от
ответника, както следва: 399,11 лв. - дължима незаплатена сума по Договор за мобилни
услуги № ********* от 19.08.2016 г., изменен с Допълнително споразумение № *********
от 15.05.2018 г. към договор за мобилни услуги, досежно предоставения мобилен номер
*******. от която сума: 148,86 лв. - представляващи незаплатени начислени такси и цени на
ползвани електронни съобщителни услуги за периода 05/11/2018-04/03/2019 г. и 250,25 лв. -
представляващи неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване
(разваляне) на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера; 89,89 лв. -
дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги № ********* от 10.11.2017 г.,
досежно предоставения мобилен номер **********, от която сума: 23,92 лв. -
представляващи незаплатени начислени такси и цени на ползвани електронни съобщителни
услуги за периода 05/11/2018-04/03/2019 г. и 65,97 лв. -представляващи неустойка,
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване (разваляне) на договора за мобилни
услуги, чрез който е ползван номера; 342,83 лв. - дължима незаплатена сума по Договор за
мобилни услуги № ********* от 07.07.2018 г., досежно предоставения мобилен номер
*******, от която сума: 117,25 лв. - представляващи незаплатени начислени такси и цени на
ползвани електронни съобщителни услуги за периода 05/11/2018-04/03/2019 г. и 225,58 лв. -
представляващи неустойка, обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване
(разваляне) на договора за мобилни услуги, чрез който е ползван номера; 103,34 лв. -
дължима незаплатена сума по Договор за мобилни услуги № ********* от 03.11.2018 г.,
досежно предоставения мобилен номер *********, от която сума: 28,80 лв. -
представляващи незаплатени начислени такси и цени на ползвани електронни съобщителни
услуги за периода 05/11/2018-04/03/2019 г. и 74.54 лв. - представляващи неустойка,
обезщетяваща вредите от предсрочното прекратяване (разваляне) на договора за мобилни
услуги, чрез който е ползван номера; 989,82 лв. - дължима незаплатена сума по Договор
за лизинг от 15.05.2018 г., въз основа на който е предоставено възмездното срочно ползване
на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S9 Black, от която сума: 219,96 лв. с вкл. ДДС -
представляващи четири текущи месечни незаплатени лизингови вноски за периода
05/11/2018-04/03/2019 г. и 769,86 лв. с вкл. ДДС - представляващи четиринадесет
предсрочно изискуеми лизингови вноски за общия период 05/03/2019-15/04/2020 г., въз
основа на настъпила предсрочна изискуемост в полза на лизингодателя по чл. 12, ал. 2 ОУ
към договора за лизинг; 157,08 лв. - дължима незаплатена сума по Договор за лизинг от
10.11.2017 г., въз основа на който било предоставено възмездното срочно ползване на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Black, от която сума: 52,36 лв. с вкл.
ДДС -представляващи четири текущи месечни незаплатени лизингови вноски за периода
05/11/2018-04/03/2019 г. и 104,72 лв. с вкл. ДДС — представляващи осем предсрочно
изискуеми лизингови вноски за общия период 05/03/2019-10/10/2019 г. въз основа на
настъпила предсрочна изискуемост в полза на лизингодателя по чл. 12, ал. 2 ОУ към
договора за лизинг; 292,41 лв. - дължима незаплатена сума по Договор за лизинг от
07.07.2018 г., въз основа на който било предоставено възмездното срочно ползване на
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy Аб Dual Black, от която сума: 61,56 лв. с вкл. ДДС -
представляващи четири текущи месечни незаплатени лизингови вноски за периода
05/11/2018-04/03/2019 г„ и 230,85 лв. с вкл. ДДС - представляващи петнадесет предсрочно
изискуеми лизингови вноски за общия период 05/03/2019-07/06/2020 г., въз основа на
настъпила предсрочна изискуемост в полза на лизингодателя по чл. 12, ал. 2 ОУ към
договора за лизинг; 335,57 лв. - дължима незаплатена сума по Договор за лизинг от
03.11.2018 г., въз основа на който било предоставено възмездното срочно ползване на
мобилно устройство NOKIA 3.1 White, от която сума: 58,36 лв. с вкл. ДДС - представляващи
четири текущи месечни незаплатени лизингови вноски за периода 05/11/2018-04/03/2019 г. и
277,21 лв. с вкл. ДДС - представляващи деветнадесет предсрочно изискуеми лизингови
вноски за общия период 05/03/2019-03/10/2020 г., въз основа на настъпила предсрочна
изискуемост в полза на лизингодателя по чл. 12, ал. 2 ОУ към договора за лизинг.
3
Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите настъпвала петнадесет
дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури
длъжникът не бил извършил плащания и към настоящия момент задълженията не били
погасени. Затова от страна на ищеца било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д.№1943/2020г. по описа на РС-Хасково. По същото
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която била
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.
С оглед гореизложеното, се иска постановяване на решение, с което да се приеме за
установено наличието на вземане на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№1943/2020г. по описа на РС-Хасково против длъжника – ответник в
настоящото производство в общ размер на 2710,05 лв., дължими съгласно фактури
№**********/05.12.2018г., фактура № **********/ 05.01.2019г., фактура №
**********/05.02.2019г., фактура № **********/05.03.2019г. и фактура №
**********/05.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Претендира присъждане на разноските по заповедното и настоящото
производство.
С молба-становище вх.рег.№11772/18.07.2022г. ищецът чрез процесуалния си
представител прави искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът не депозира в срок писмен отговор, не се явява и не изпраща
представител в първото по делото съдебно заседание, като не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се е явил в първото съдебно заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение №973/22.06.2022г. на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат
уважени предявените искове, като на основание чл.239 ал.2 от ГПК не е необходимо да
излага мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК, а само указва, че решението се основава на
наличието на такива предпоставки.
С оглед изхода на делото и предвид направеното от ищеца своевременно искане за
разноски в настоящото производство, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, както и дължимите
му разноски в заповедното производство, съгласно Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.
по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят общо в размер на 1001,86лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ал.1 от ГПК, по
отношение на П. Ж. П. с ЕГН:********** с постоянен адрес *************, и настоящ
адрес *****************, съществуването на вземания на „Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, със съдебен адрес *************, спрямо него за сумата общо от 2710,05
лв., дължима съгласно фактура №**********/05.12.2018г., фактура
4
№**********/05.01.2019г., фактура №**********/05.02.2019г., фактура
№**********/05.03.2019г. и фактура №**********/05.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 18.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед №863/06.10.2020г. по ч.гр.д.№1943/2020г. по описа на РС-Хасково.
ОСЪЖДА П. Ж. П. с ЕГН:********** с постоянен адрес *************, и настоящ
адрес *****************, да заплати на „Теленор България" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
направените разноски по настоящото дело и в заповедното производство в размер общо на
1001,86лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
5