Решение по дело №20/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Ш. И. К. от гр. Казанлък, [улица], вх. Г, ет.2, ап.77, против Ревизионен акт № Р-16001622000444-091-001 от 23.09.2022 г., издаден от И. К. К., на длъжност Н. на сектор, възложил ревизията, и Т. П. К., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 595/05.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установените данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 43 065.10 лв., ведно с лихви в размер на 19 346.65 лв., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за 2017 г. в размер на 31 717.14 лева и лихва в размер на 14 159.31 лв.; по КСО – вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 5397.60 лв. и лихва в размер на 2479.41 лв.; по ЗЗО – вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 2496.00 лв. и лихва 1146.54 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 1534.50 лв. и лихва 704.32 лв.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт по съображения за неговата необоснованост; за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателката твърди, че необосновано и незаконосъобразно е предприетото от приходната администрация определяне на данъчните ѝ задължения по особения ред на чл.124 от ДОПК. Оспорва извода на органите по приходите, че са налице обстоятелства, сочещи съществуването на основания по чл.122, ал.1 от ДОПК. Поддържа, че от събраните в хода на проведената ревизия доказателства не се установяват данни за укрити приходи или доходи, както и съществено превишение на разходите над декларираните получени средства. Твърди, че установените като получени от нея авансови плащания в общ размер на 197 000 лева, са били върнати на лицата, които са ѝ ги предоставили, като това обстоятелство по никакъв начин не било изследвано от данъчните органи. Във връзка с това заявява, че в хода на съдебното производство ще представи надлежни доказателства, удостоверяващи връщането на сумите. Възразява и срещу определената от ревизиращите органи данъчна основа за облагане, респ. осигурителен доход. Изтъква, че тя е определена неправилно, тъй като не са приспаднати разходи за дейността в размер на 60% съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани. По отношение на допълнително установените ѝ задължения за задължителни осигурителни вноски счита, че по делото не са налице доказателства, които да сочат, че установеното превишение на разходите над декларираните и/или получените приходи, формиращо дохода с неустановен произход, е от трудова дейност, съотв. представлява осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски. В тази насока изтъква, че в закона не е налице презумпция, по силата на която установеното на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК превишение на разходите над получените и/или декларираните доходи на физическото лице, да се счита за доход от трудова дейност. Изложени са и съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на ревизионния акт, като се твърди, че са пренебрегнати основни принципи на ДОПК, тъй като органите по приходите не са разгледали съществуващите доказателства. По изложените в жалбата доводи е направено искане за отмяна на ревизионния акт в оспорената му част.

Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен по съображения, подробно изложени в представено по делото писмено становище.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Ревизията е повторна след отмяна на предходния ревизионен акт с решение № 25 от 19.01.2022г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив/л.210-л.215, т.IV/. В изпълнение на това решение, със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001622000444-020-001 от 31.01.2022 г., издадена от И. К. К., на длъжност Н. на сектор /л.206,т.IV по делото/, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на Ш. И. К. от гр. Казанлък, [ЕГН], като е определено ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. ДОО – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г.; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се - за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. Извършването на ревизията е възложено на Т. П. К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и Е. С. Д. - инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 16.03.2022г. по електронен път /л.208, т.IV/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622000444-020-002/ 15.06.2022г./л.148, т.IV/ и със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001622000444-020-003/ 07.07.2022г. /л.175, т.I/., издадени и подписани от И. К. К., началник сектор, като с последната заповед за изменение на ЗВР срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до 16.08.2022г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедта за изменение на ЗВР са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; извършени са справки и са съставени протоколи за извършени насрещни проверки; присъединени са доказателства и са предприети действия по налагане на предварителни обезпечителни мерки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства, са подробно описани в РД.

По настоящата ревизия с Протокол № Р-16001622000444-ППД-001/ 06.07.2022г./л.195-л.201, т.I/ са присъединени доказателствата, събрани по реда на ДОПК при извършената предходна ревизия.

Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип – Т. П. К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и Е. С. Д. - инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16001622000444-092-001/05.09.2022 г. С Ревизионния доклад в резултат на извършените процесуални действия, приетите за установени факти и обстоятелства и направените изводи ревизиращият екип е предложил по отношение на ревизираното лице Ш. И. К. да бъдат установени размери на задължения и лихвите за просрочие към тях за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за периода на 2017г.; за вноски за ДОО, за ЗО и за ДЗПО-УПФ за 2017г. Ревизионният доклад е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни подписи от Т. К. и от Е. Д., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

Констатирано е, че Ш. И. К. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ и като такова е данъчно задължено лице по ЗДДФЛ за облагаемите си доходи, получени през данъчната година от източници в страната и чужбина, попадащи в обхвата на ревизията.

Въз основа на извършена проверка в Информационната система на НАП и в публични регистри, документирана с Протокол № 1687603/19.10.2021г./л.93, т.IV/ от ревизията е установено, че Ш. К. няма регистрация по ТЗ като едноличен търговец и не е подавала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017г. Посочено е още, че ревизираното лице е едноличен собственик на капитала, представляваща и управляваща на „Капланлар“ ЕООД с ЕИК *********, регистрирано на 01.10.2009г., на „Лидер Ауто 18“ ЕООД с ЕИК *********, регистрирано на 09.02.2018г., на „Лидер 27“ ЕООД с ЕИК *********, регистрирано на 01.12.2016, както и че е съдружник в „Йоз Лес“ ООД с ЕИК *********, регистрирано на 11.03.2010г. и негов управител.

Констатирано е, че за ревизираните периоди /01.01.2017г. – 31.12.2017г./, Ш. И. К. е извършвала продажби на разсад /резници/ лавандула на територията на страната на физически лица, в резултат на което е получила доходи, които не е декларирала.

В хода на предходната ревизия с Протокол № 1687597/14.07.2021г./л.241, т.II/, са присъединени документи от прокурорска пр.№ 4500/2020г. по описа на ОП Стара Загора, имащи отношение към извършваната ревизия, които са приобщени и към настоящото ревизионно производство. При преглед на получените материали от органите по приходите е установено, че досъдебното производство е заведено във връзка с депозирани оплаквания от граждани, които са заплатили авансово на Ш. К. парични средства за разсад на лавандула. Тези лица не са получили договореното количество разсад от ревизираното лице, поради което същите са претендирали възстановяването на сумите от Ш. К.. Тъй като спорът не е бил решен, е подаден сигнал до прокуратурата. От така присъединените документи органите по приходите са установили, че в протокол за разпит на свидетел от 03.07.2018г./л.243, т.II/ и сведение от 05.03.2021г./л.275, т.II/, Ш. К. е дала обяснения, които са относими към определянето на данъчните и осигурителните ѝ задължения. В тях тя е посочила, че през 2017г. е решила да се занимава с производство на разсад на лавандула, който е отглеждала в с. Александрово, общ. Павел баня, в двора на къща, която не е нейна собственост, но стопанисва. Във връзка с продажбата на разсада е оформила стандартни бланки за договори, които са й служели, за да помни на кого какво количество разсад трябва да предостави, както и върху тези договори да се нанася кой какво има да плаща и какво е платил. Твърди, че всичко е плащано на ръка, в брой, нямало е движение на пари по банкови сметки. Никой не е искал да се издават фактури или други документи. Заявява, че за получените суми не е плащала данъци, не ги е декларирала пред НАП, тъй като не е ориентирана как се върши такава търговска дейност и какви са й задълженията във връзка с това. В момента, в който е трябвало да предостави разсада на клиентите, се оказало, че количеството, което е произвела, не достига. Пояснява, че действително не е имала толкова засадена лавандула, колкото е договорила, но е имала намерение да закупи от други производители и да изпълни договорите, както е практикувала и предишни години. Въпреки това обаче през 2017г. цената на разсада се е вдигнала много и на практика се оказало, че с парите, получени от клиентите, не може да закупи необходимото количество разсад. Сочи, че на някои от клиентите е върнала заплатените суми или част от тях чрез пощенски записи, тъй като са се отказали от договорите заради по-високата цена. Заявява и намерение да изплати на всички лица, с които е сключила договори, това, което е получила от тях като капаро. Предвид на изложеното, твърди, че не са й останали никакви средства, които да декларира като печалба. Уточнява, че търговската дейност по производство и продажба на разсад на лавандула е развивала сама като физическо лице и не е имала фирма с предмет на дейност, свързан с отглеждане и продажба на разсад на лавандула.

Във връзка с така дадените обяснения и посочените от Ш. К. договори за покупко-продажба на разсад лавандула/л.248-л.260, т.II/, приобщени от материалите по досъдебното производство, са извършени насрещни проверки на установените клиенти на ревизираното лице. В хода на тези проверки с цел изясняване на обстоятелства от значение за определяне на размера на приходите от продажба на разсад на лавандула на Ш. К. е изискана информация дали лицата - клиенти, имат сключени договори с Ш. К. през 2017г. и какви парични средства са й предоставили като аванс и/или като окончателно разплащане по договорите. Резултатите от всяка една от насрещните проверки, са подробно описани в РД. Въз основа на получените отговори органите по приходите са установили, че ревизираното лице е получило като аванси за разсад лавандула следните суми:

от Е. Ю. Х., по договор от 18.02.2017г./л.249, т.II/ за 60 000 бр. разсад лавандула, на обща цена 4 800.00 лв. е получила в брой 50% капаро, или 2400.00 лв. В представените при насрещните проверки писмени обяснения/л.102 и л.148, т.III/ Е. Х. заявява, че не е получила никакъв разсад по сключения договор, както и че сумата от 2400.00 лева не ѝ е върната;

от Д. М., по договор от 21.05.2017г./л.248, т.II/ за 2 500 000 броя и допълнително още 5 000 000 броя за разсад лавандула, е получила в брой, на вноски общо 165 000.00 лв., което е отразено на гърба на сключения договор. Д. М. декларира/л.108, л.124, т.II/, че не е получил никакъв разсад лавандула, а платените от него суми като капаро по сключения договор на са му възстановени и не са опростени. Заявява /л.64, т.IV/, че във връзка с неизпълнение на договора за покупко-продажба на разсад лавандула, сключен на 21.05.2017 г. с Ш. И. К., е депозирал в Районна прокуратура - Казанлък тъжба, по която е образувано досъдебно производство;

от Т. М. Д. по договор от 07.08.2017г. /л.250, т.II/ за 60 000 бр. на обща стойност 5100.00 лв. е получила в брой 50% от сумата при сключване на договора, или 2550.00 лв., което е видно както от съдържанието на сключения договор, така и от дадените при насрещните проверки обяснения/л.99, т.II и л.15 и л.20, т.III/ от Т. Д.;

от Е. И. А., по договор от 04.08.2017г./л.251, т.II/ за 143 000 бр. е получила в брой 7 150.00 лв., което представлява 50% от общата договорена цена по договора. При извършените две насрещни проверки/л.130, т.IV и л.261, т.III/ е констатирано, че заявеното количество разсад лавандула не е получено, нито е възстановен платеният от него аванс в размер на 7150.00 лв.;

от Х. С. Х., по договор от 11.06.2017г. /л.254, т.II/, Ш. К. е получила в брой сумата от 8500.00 лв., представляващи 50% от договорената сума в размер на 17 000.00 лв. В дадените обяснения/л.120 и л.127, т.II/ Х. Х. заявява, че не е получил разсад и не му е върната платената от него сума;

от Г. С. К., по договор от 10.08.2017г./л.257, т.II/ за 200 000 бр. разсад лавандула, по който е получила в брой 13 000.00 лв., представляващи 50% от договорената сума. Въз основа на извършените две насрещни проверки/л.149 и л.62/ и депозираните от проверяваното лице писмени обяснения/л.83, т.II и л.111, т.III/ е установено, че на по-късен етап Ш. И. К. е възстановила на Г. К. парични средства в размер на 11 000.00 лв., като сумата от 2000.00 лв. и към момента не е възстановена;

от И. Л. Ц., по договор от 07.08.2017г./л.260, т.II/ за 190 000 бр. разсад лавандула, по който е получила като капаро 10 100.00 лв.

С оглед на изложеното органите по приходите са констатирали, че общият размер на получените от Ш. К. аванси през 201 7г. по цитираните договори е 197 700.00 лв. Освен това, както при предходната, така и при настоящата ревизия след изготвени искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица до куриерска фирма „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД, с писмо с вх. № 92-00-1658/15.06.2021г./л.174 – л.196, т.II/ и писма с вх.92-00-1230/26.08.2022г./л.139-л.145, т.II/ и вх.№ 92-00-1231/26.08.2022г./л.150-л.169, т.II/ са получени отговори, въз основа на които от ревизиращите органи е установено, че Ш. К. е получила парични преводи в общ размер на 5600.00 лв. и от наложен платеж в размер на 5752.00 лв. за продаден разсад лавандула. Така получените приходи по дати и суми са представени подробно в табличен вид в ревизионния доклад на стр.23-25, съответстващи на л.96 и л.97, т.I от делото. Общо получената сума е констатирана на 11 352.00 лв.

Установено е още, че Ш. К. е продала на Р. И. Ж., съгласно договор от 9.08.2017 г./л.253, т.II/ 246 500 бр. разсад лавандула за 24 650.00 лв., платени в брой, което се потвърждава от извършената насрещна проверка, документирана с ПИНП № П-03000821130253-141-001/ 11.08.2021г. /л.213, т.III/ и дадените във връзка с нея писмени обяснения от Р. Ж./л.107, т.IV/. Ревизираното лице също в заявява в приложения протокол за разпит на свидетел от 03.07.2018 г. /л.243 и сл., т.II/, че е изпълнила договора и е доставила разсада.

В хода на настоящата ревизия, във връзка с отправени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № Р-16001622000444-040-001/01.04.2022 г. /л.169, т.IV/ и Р-16001622000444-040- 002/15.06.2022г. /л.153, т.IV/ от Ш. К. с вх. № 94-00-2508/ 14.04.2022г. /л.181 и сл., т.IV/ и вх.№94-00-4080/04.07.2022 г. /л.157 и сл., т.IV/, са представени писмени обяснения с идентично съдържание, в които заявява, че не е сключвала трудови и други видове договори и не е получавала суми по трудови и извънтрудови правоотношения. Посочила е, че не притежава и през периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г. не е притежавала движимо и недвижимо имущество. Няма платежни документи за платени данъци и такси по ЗМДТ през периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г. Твърди, че всички документи са предоставени по досъдебно производство № 96 по описа за 2019г. на сектор „ПИП“ на О. М. Добрич. Декларира, че няма документи за извършвана земеделска дейност през периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. Като основен източник на доходи посочва парите от съпруга си, но няма спомен какви налични средства в брой е имала към 01.01.2017 г. и към 31.12.2017 г. Заявява като основно жилище за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. апартамента на родителите ѝ в гр. Казанлък, [улица]. Не посочва от колко членове се състои домакинството, нито конкретни суми по направени разходи за издръжката му за ревизирания период - 2017г., но уточнява, че тези разходи са били около минималния праг на бедност.

В резултат на получената информация и събраните доказателства ревизиращият екип е систематизирал данните относно получените от Ш. К. приходи, като е установил, че същите са формирани от продажба на резници/разсад лавандула в общ размер на 36 002.00 лв. /в т.ч. изплатени чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД - 11 352.00 лв. и получени суми в брой от Р. Ж. - 24 650.00 лв./, като за останалите приходи е посочено, че са от получените от Ш. К. суми като капаро/авансово плащане/ в общ размер на 197 700.00 лв., съгласно посочените по-горе договори за покупко-продажба на разсад лавандула. Направен е извод, че през 2017г. ревизираното лице е извършвало търговска дейност по продажба на стоки(разсад на лавандула), в резултат на което е получило суми в общ размер на 233 702.00 лева, представляващи облагаеми доходи, които то не е декларирало в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Предвид броя на извършените продажби за посочения период и получените суми е направена констатация, че сделките не са инцидентни, а са осъществявани редовно и с цел реализиране на приходи /доходи/ съгласно чл.1 от ТЗ. Обосновано е заключение, че продажбата на гореописаните стоки/разсад/ е търговска дейност на Ш. И. К. и получените приходи подлежат на облагане като търговски сделки по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ. Изтъкнато е, че в резултат на получените от ревизираното лице парични суми от продажба на разсад и аванси са формирани доходи, които не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Данъчната основа на така получените суми е определена от органите по приходите като укрит приход от Ш. К..

Отделно от това, в хода на ревизията органите по приходите са направили съпоставка на доказаните приходи/доходи с извършените разходи и не са установили несъответствие в имущественото състояние на лицето, тъй като са взели предвид посочените по-горе получени от него, но недекларирани суми като аванси и от продажба на разсад лавандула и са констатирали, че същите са достатъчни да покрият извършените от жалбоподателката разходи.

С оглед установените данни за реализирани доходи от дейност като едноличен търговец, които не са декларирани, от ревизиращия екип е направен извод, че тези доходи фактически са укрити и следователно са налице предпоставките на чл.122. ал.1, т.1, т.2 и т.5 от ДОПК /т.1. - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, т.2 - налице са данни за укрити приходи или доходи и т.5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване/.

Изложените обстоятелства, са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл.124, ал.1 от ДОПК на лицето е връчено уведомление № Р-16001622000444-113-001/ 07.07.2022 г./л.191, т.I/, с което същото е уведомено, че основите му за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е., с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, с ДДС, както и осигурителният доход за установяване на задължения за ЗОВ ще бъдат определени по реда на чл.122 – 124а от ДОПК. На жалбоподателката са определени срокове за представяне на доказателства и вземане на становище. На основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК е изготвено и Уведомление с изх.№ Р-16001622000444-139-001/07.07.2022г. Едновременно с това до лицето е отправено и ИПДПОЗЛ № Р-16001622000444-040-003/ 07.07.2022 г./л.180, т.I/, с което е изискано представяне на доказателства и попълването на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК относно имущественото му състояние за ревизирания период. Уведомленията и ИПДПОЗЛ, са връчени по електронен път на 07.07.2022г./л.194, л.174 и л.183, т.I от делото/. Във връзка с това от страна на ревизираното лице с вх. № 94-0004352/ 19.07.2022г./л.188, т.I/ е представена единствено декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за 2017г./л.189-л.190, т.I/, но не е изразено становище относно преминаване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК.

Въз основа на установеното от органите по приходите е прието, че извършените от Ш. И. К. продажби на стоки – разсад лавандула, са търговски по смисъла на ТЗ и основата за облагане следва да се формира по реда и механизма, предвидени за едноличните търговци. На база на тези констатации и на основание чл.122, ал.2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към лицето обстоятелства, подробно описани в РД. По отношение на разходите за дейността в РД изрично е подчертано, че от събраните в хода на ревизионното производство доказателства, включително и от присъединените документи, не са установени данни относно разходи по придобиване на семена или разсад, както и такива, свързани с обработката на земеделски площи - оран, браздене и пр. Отбелязано е още, че не са представени каквито и да било документи за извършени от лицето разходи за препарати за растителна защита, вода за напояване, материали за опаковки и др., касаещи производството на разсад на лавандула. Във връзка с това ревизиращият екип е посочил, че и самото ревизирано лице в депозираните от него в хода на ревизията писмени обяснения е заявило, че „няма документи за извършвана земеделска дейност през периода 01.01.2017г.-31.12.2017г.“ Ето защо предвид липсата на установени разходи за дейността, данъчната основа за доходи от дейността като Е. за 2017г. е определена в размер на 233 702.00 лв., съответстваща на установените укрити приходи. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец е определена в размер на 224 248.40лв., след приспадане задължителните осигурителни вноски в размер на 9 453.60 лв. По този начин и на основание чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ е изчислен дължимият данък(15%) за 2017г. в размер на 33 637.00 лева и прилежащи лихви в размер на 14 801.46 лева към 05.09.2022г.

Въз основа на приетото за установено наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК допълнително са установени и задължения за ЗОВ за 2017г. в резултат на установения осигурителен доход по реда на чл.122-124 ДОПК, във връзка с чл. 124а ДОПК, при прието упражняване на трудова дейност и задължително осигуряване за ревизирания период. Конкретно, по отношение размера на осигурителните вноски за ДОО същият е определен съгласно чл.6, ал.1, т.2 и т.5 (за фонд „Пенсии“ -13,8% и 3,5 % за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за 2017 г.), тъй като е констатирано, че от Ш. К. е била подадена декларация с вх. № 240431600214976/ 15.12.2016г. по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица, с която тя е декларирала упражняване на трудова дейност и начало на осигуряване за фонд „Пенсии“ и за фонд „Общо заболяване и майчинство“, считано от 12.12.2016 г. в качеството й на едноличен собственик на капитала на „Лидер 27“ ЕООД. След направена справка в информационната система на НАП е установено, че е налице подадена информация с декларация обр. № 1 за дните в осигуряване, осигурителния доход и размера на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице, но само за фонд „Пенсии“, както и че декларираните авансови ЗОВ не са внесени. Направен е извод, че следва да бъдат допълнително установени задължения за ДОО и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за 2017 г., тъй като задълженото лице само е избрало, на основание чл.4, ал.4 от КСО, да се осигурява и за този риск.

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 05.09.2022г. по електронен път съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“/л.128, т.I/.

На основание и в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД.

Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16001622000444-092-001/ 05.09.2022г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от И. К. К., на длъжност Н. на сектор, възложил ревизията, и Т. П. К. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден оспорения в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16001622000444-091-001/ 23.09.2022г., с който по отношение на Ш. И. К. са установени данъчни и осигурителни задължения и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 23.09.2022 г., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за периода на 2017г. – 33 637.00 лева и лихва в размер на 15 016.38 лева; вноски за ДОО за 2017г. – 5 397.60лв. и лихва в размер на 2 479.41лв.; вноски за ЗО за 2017г. – 2 496.00лв. и лихва в размер на 1 146.54лв.; вноски за ДЗПО – УПФ за 2017г. – 1 534.50лв. и лихва в размер на 704.32лв. или общо задължения в размер на 62 411.75лв., от които 43 065.10 лева главници и лихви за просрочие към тях в размер общо на 19 346.65лв. От издателите на РА, след преценка на извършените при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, изцяло са потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като направените в него фактически и правни изводи са приети за обосновани. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в ревизионния доклад, представляващ неразделна част от РА. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от И. К. и Т. К., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата са представени по делото като разпечатка и на оптичен носител.

Ревизионният акт е връчен на Ш. И. К. на 23.09.2022г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път /л.70, т.I от делото/. В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК Ш. К. е обжалвала издадения ревизионен акт по административен ред с подадена на 04.10.2022г. до Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора с вх. № 16861/04.10.2022г./л.59, т.I/.С Решение № 595/05.12.2022г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.155, ал.2 от ДОПК Ревизионен акт № Р-1600162200044-091-001/23.09.2022г. е изменен в частта относно определения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за 2017г. от 33 637.00 лева на 31 717.14 лева, ведно с прилежащите лихви от 15 016.38 лева на 14 159.31 лева и потвърден в останалата част относно допълнително установените вноски за ДОО за 2017г., вноски ЗО за 2017г. и вноски ДЗПО – УПФ за 2017г. в общ размер на 9 428.10 лева и лихва в размер на 4 330.27 лева. С решението на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е потвърден като правилен и обоснован направеният извод, че от събраните доказателства се явява установено по несъмнен начин, че през ревизираните периоди Ш. К. е извършвала търговска дейност по продажба на стоки (разсад на лавандула) чрез куриер и е получавала суми по наложени платежи и парични преводи, както и аванси по договори в големи размери. Прието е, че независимо от обстоятелството, че жалбоподателят не е отчел приходите си от продажба на разсад лавандула, подробно описани в РД, като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки. Обоснован е извод, че ревизираното лице безусловно е извършвало редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, дейността по покупко-продажба на процесните стоки. В този смисъл като правилен е приет подходът на ревизиращите органи, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ.Решаващият орган е приел от събраните доказателства в хода на проведеното ревизионно производство доказателства и при липсата на документи, удостоверяващи, че получените суми са декларирани и обложени с пряк данък, по несъмнен начин се установява наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; и чл.122, , ал.1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи.По отношение на определената с РА основа за облагане в решението са изложени съображения, че в случаите, когато тя се определя по особения ред на чл.122, ал.1 и ал.2 от ДОПК, следва да се спазват разпоредбите и механизмите, заложени в материалния закон - ЗДДФЛ, относно начина на формиране на основата за облагане с пряк данък. Посочено е, че когато в този закон е предвидено приспадане на разходи, при определяне на облагаемия доход от съответния източник на доход се вземат предвид разходите, определени по този закон. Изтъкнато е още, че на основание чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба. Уточнено е, че в случая би следвало укритите приходи да се намалят със съответстващите им разходи, както изисква принципът на съпоставимост между приходите и разходите, което според решаващия орган при ревизията не е направено. Въз основа на изложеното в решението е обосновано заключение, че най-обективно би била определена основата за облагане на ревизираното лице, като укритият доход се намали с 40% разходи, които законодателят е предвидил да се приспадат от приходите на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство. Във връзка с това е прието, че разходи следва да се определят само за установените от ревизията получени приходи от продажба на резници/разсад лавандула в общ размер на 36 002.00 лв. /в т.ч. изплатени чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ЕООД - 11 352.00 лв. и получени суми от Р. Ж. - 24 650.00 лв./. Тези разходи са установени в размер на 12 800.80 лева. По отношение на останалите приходи в общ размер на 197 000.00 лева, получени от Ш. К. като капаро съгласно договори за покупко-продажба на лавандула, административната инстанция е приела, че не са налице извършени съответстващи на тях разходи, тъй като не е установено ревизираното лице да е имало произведен разсад или да е закупило такъв от други лица. По тези съображения основата за облагане на Ш. К. за 2017 г. е изменена от 224 248.40 лв. на 211 447.60 лв., както и дължимият данък върху дохода от 33 637.00 лв. на 31 717.14 лв. с прилежащите лихви от 15 016.38 лв. на 14 159.31 лв.По отношение на допълнително установените с РА задължителни осигурителни вноски в решението е прието, че изводът на ревизиращите органи за получени доходи/приходи от дейност, която не е инцидентна и се определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е правилен и законосъобразен. В тази насока e направено позоваване и на Тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г. на ВАС по тълкувателно дело № 8/2020 г. За неоснователни са приети твърденията на жалбоподателката, че определените задължения по КСО и ЗЗО са върху доход с неустановен произход. Във връзка с това изрично е отбелязано, че в хода на ревизията не е установено превишение на разходите над получените и/или декларирани доходи за 2017г. Подчертано е, че в случая е налице установен облагаем доход от търговската дейност - продажба на разсад лавандула.На следващо място според решаващия орган правилно органите по приходите са установили задължения за ДОО и за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за 2017г., тъй като Ш. И. К. сама е избрала да се осигурява и за този риск, но е декларирала дължими авансови вноски само за фонд „Пенсии“.По отношение на направено изменение на РА в частта по ЗДДФЛ, при което размерът на облагаемия доход, установен по реда на чл.122 от ДОПК за 2017г. е изменен от 224 248.40 лв. на 211 447.60 лв., в решението е посочено, че същото не влияе на допълнително установените осигурителни вноски, тъй като същите са определени върху максималния размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за 2017г. в размер на 31 200.00лв. Решение № 595/ 05.12.2022г. на Директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, е връчено на Ш. К. по електронен път на 06.12.2022г. /л.7, т.I от делото/.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис, както и доказателства, представени и събрани по искане на оспорващия.

По молба на жалбоподателя и в изпълнение на протоколно определение от 14.06.2023г., с писмо вх.№ 4038/11.07.2023г./л.260, т.IV/ на ст. разследващ полицай при ОД на МВР Добрич по делото са представени и приети като доказателства материали от ДП №96/2019г. по описа на С„ПИП“ при ОД на МВР Добрич, а именно копия на 11бр. договори за покупко-продажба на разсад лавандула, ведно с 2 бр. платежни нареждания/л.261-л.272, т.IV/, както и справка, изготвена от разследващия полицай, съдържаща данни за върнати суми по сключените договори/л.273-л.274, т.IV/.

На основание чл.192 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК по искане на процесуалния представител на ответника по делото са изискани документи от трето неучастващо по делото лице - „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД. Представените от това дружество документи с писмо вх. №5875/20.10.2023г./л.297 и сл., т.IV/ са приети като доказателства по делото.

Допълнително, в изпълнение на протоколно определение от 16.01.2024г., с писмо вх. № 546/31.01.2024г./л.338, т.IV/ на ОД на МВР Добрич по делото са представени и заверени копия от протоколи за разпит в качеството им на свидетели на лицата Д. М., Х. Х., И. Ц. и Ж. Ж. по ДП №96/2019г./л.343-л.366, т.IV/.

За изясняване на обстоятелствата по делото по искане на жалбоподателя е назначена, изпълнена и приета съдебно-счетоводна експертиза - основно/л.317-л.324, т.IV/ и допълнително заключение /л.368, т.IV от делото/. Вещото лице съобразно поставените задачи при изготвяне на експертизата е взело предвид предоставените данни, съдържащи се в справката, изготвена от разследващия полицай при ОД на МВР Добрич по ДП №96/2019г./л273-л.274, т.IV/. Въз основа на тази справка вещото лице е приело, че по някои от договорите за продажба на разсад лавандула е налице частично изпълнение, поради което е определило приходите от продажба на разсад лавандула в по-висок размер (96 602.00 лева) в сравнение с тези, установени при ревизията (36 002.00 лева), съответно е признало разходи за тях в размер на 40%. Вещото лице установява и по-голям общ размер на постъпленията от стопанска дейност - 246 952.00 лева, които по РА са 233 702.00 лева. При така установеното експертизата е дала вариант на изчисление на дължимия от жалбоподателката данък по ЗДДФЛ. При изслушване на експертизата в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че независимо от обстоятелството, че приел наличие на частично изпълнение по някои от договорите, не е видял документи, доказващи това, и такива не се съдържат в преписката на О. М. Добрич.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16001622000444-091-001/23.09.2022г., на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

Оспорването на РА № Р-16001622000444-091-001/23.09.2022г., потвърден и изменен с Решение № 595/ 05.12.2022г. на Директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-789/ 13.05.2022г., с която е изменена Заповед № РД-09-1979/30.09.2021г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“ с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.18-л.19, т.I от делото/. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – И. К. К., с оглед на заеманата длъжност Н. сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив, е сред органите, посочени в Приложение 1 към Заповед № РД-09-789/13.05.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622000444-020-001 от 31.01.2022 г., както и заповедите за изменение на ЗВР № Р-16001622000444-020-002 от 15.06.2022 г. и № Р-16001622000444-020-003 от 07.07.2022 г. са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Н. сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив И. К. К..

Възложената ревизия на Ш. К. е извършена от определените със ЗВР № Р-16001622000444-020-001 от 31.01.2022 г. органи по приходите – Т. П. К. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и Е. С. Д. - инспектор по приходите, които с оглед на заеманата длъжност и определянето им за ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16001622000444-092-001/05.09.2022 г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. О. Р. акт № Р-16001622000444-091-001/23.09.2022г. е издаден от И. К. К., на длъжност Н. на сектор, възложил ревизията на Ш. И. К. със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001622000444-020-001 от 31.01.2022 г., и от Т. П. К., на длъжност главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията. Издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.Както посочените по-горе заповеди за възлагане на ревизия, така и съставения Ревизионен доклад № Р-16001622000444-092-001/05.09.2022г. и издаденият въз основа на него РА № Р-16001622000444-091-001/23.09.2022 г. са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. В случая от представените доказателства се установява, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели, с квалифициран електронен подпис и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният ревизионен доклад е неразделна част от него.Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК на 16.08.2022 г. Констатира се обаче, че РД не е съставен в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК. Съгласно посочената норма РД се съставя от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14-дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. В конкретния случай РД е съставен на 05.09.2022 г., извън посочения срок. В тази връзка следва да се отбележи, че сроковете за извършване на ревизията (чл.114 ДОПК), за изготвяне на РД (чл.117, ал.1 ДОПК) и за издаване на РА (чл.119, ал.3 ДОПК) са инструктивни. Изтичането им не преклудира правомощията на приходната администрация, поради което изготвянето на РД, вкл. и издаването на РА извън от тези срокове няма за последица недействителността им. Освен това в случая срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт е спазен.

В жалбата се сочат допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на основни принципи на ДОПК, което възражение на жалбоподателя не е обосновано с конкретни твърдения в тази насока. Изложени са само общи съждения, че органите по приходите не са разгледали съществуващите доказателства. Съдът намира това възражение за неоснователно. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при формирането на фактическите и правните изводи да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Ревизиращите органи са събрали по надлежния ред, предвиден в ДОПК, доказателства, като относимостта и значението им за установените публични държавни вземания е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма основание да се приеме и че някое от действията на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата и формираните фактически и прави изводи, не може да обуслови извод за нарушение на някой от принципите, регламентирани в ДОПК.

По съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл.122 – чл.124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, съотв. на ЗОВ, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа /осигурителен доход/. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК /на които хипотези в случая се основава провеждането на ревизионното производство по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК/, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи.

В нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК е регламентирано, че в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство със съдебно разпореждане от 26.10.2023 г.

Съдът приема, че събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства установяват и доказват наличието на предпоставките по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК, като основание за провеждане на ревизионно производство по реда на чл.122 - чл.124а от ДОПК. В тази връзка следва да се отбележи, че жалбоподателката, макар да оспорва пред съда наличието на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК, не излага конкретни възражения и не ангажира доказателства в тази насока. Напротив, в дадените при ревизията и в хода на досъдебното производство обяснения /л.243-247, т.II/ Ш. К. не само че не отрича, но и по съществото потвърждава, че е извършвала търговска дейност – продажба на разсад лавандула през 2017 г.

На първо място, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателката е реализирала продажби на стоки – разсад/резници лавандула, които са били доставяни до крайния клиент от куриер, като е получавала плащанията чрез наложен платеж и пощенски парични преводи, видно от представените от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД с писма вх. № 92-00-1658/15.06.2021г./л.174 – л.196, т.II/, вх.92-00-1230/26.08.2022г./л.139-л.145, т.I/ и вх.№ 92-00-1231/26.08.2022г./л.150-л.169, т.I/, справки и копия на разходни касови ордери. В тези справки се съдържат данни за изпратените от жалбоподателката пратки, за номерата на товарителниците, съдържание на пратките, за сумите на наложените платежи, за данните за получателите на пратките, за изплатените наложени платежи и пощенски парични преводи. Във връзка с това следва да се отбележи, че пред съда жалбоподателката, освен че не е оспорила извършваната от нея дейност по продажба чрез куриер на разсад лавандула, не е оспорила и автентичността на подписите, положени за получател от нейно име в представените копия на платежните документи, по реда на чл.193 от ГПК. На са оспорени и данните, съдържащи се в представените справки от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД. С оглед на това съдът приема, че ревизираното лице е получило чрез куриерското дружество сума в общ размер на 11 352.00 лева, потвърдена и от вещото лице, за продаден разсад лавандула.

На следващо място, категорично се установяват и получени суми в брой от продажбата на разсад лавандула по договор от 09.08.2017г./л.253, т.II/ в размер на 24 650 лева, което се потвърждава както от извършената насрещна проверка на Р. Ж., документирана с ПИНП № П-03000821130253-141-001/ 11.08.2021г./л.213, т.III/ и дадените във връзка с нея писмени обяснения/л.107, т.IV/, така и от приобщените в хода на ревизията писмени обяснения, дадени по досъдебното производство от Ш. К./л.243 и сл., т.II/, в които тя посочва, че е предоставила на Р. Ж. договореното количество разсад лавандула. Освен това извършваната търговска дейност с процесните стоки се установява и от получени авансови плащания по договори за покупко-продажба на разсад лавандула, констатирани в общ размер на 197 700.00 лева. Видно от съдържанието на приложените договори/л.248-л.260, т.II/, в тях изрично страните са уговорили, че е предплатена 50% от сумата при тяхното сключване. Следователно, след като договорите са подписани, то е установен и фактът на плащането и не е необходимо съставянето на друг документ. Това е така, тъй като в тази си част договорите имат характер на разписка за получаването на съответната сума. Недоказани останаха твърденията на жалбоподателката, че получените авансови плащания са били възстановени на лицата, с които тя е сключила договори. Документи, удостоверяващи връщането на получените като капаро суми по договорите, които са били предмет на изследване от ревизията, не се представиха по делото въпреки заявеното в жалбата до съда, че ще бъдат представени. Такива не се установиха като налични и в материалите по досъдебно производство №96/2019г. по описа на ОД на МВР Добрич, които бяха изискани по настоящото дело. Изрично в представената по делото справка /л.273, т.IV/, изготвена от разследващия полицай, е посочено, че по ДП липсват документи, удостоверяващи върнати суми. Действително, с молба, подадена от пълномощника на жалбоподателката/л.238, т.IV/ в проведеното на 18.04.2023г. съдебно заседание, по делото бяха представени 4 бр. договори за покупко-продажба на разсад лавандула/л.239-242, т.IV/ и платежно нареждане от 08.11.2017г. /л.243, т.IV/ за връщане на капаро. От тях е видно, че има частично възстановени суми на лицата М. М., К. К. и С. С.. Във връзка с това обаче следва да се посочи, че отразеното в тези документи възстановяване на суми касае договори, които не са били предмет на ревизионното производство, и в този смисъл са неотносими към настоящия казус.С оглед на това съдът намира, че въз основа на посочените информационни източници успешно би могъл да бъде обоснован извод за осъществявана търговска дейност от жалбоподателката без съответната регистрация по ТЗ, доходите от която са укрити. Ето защо следва да бъде прието, че констатацията на ревизиращия екип за наличието на хипотезата по чл.122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е подкрепена от събраните доказателства. Цитираната разпоредба изисква наличието на данни за укрити приходи или доходи. Анализът на посочената норма и по-конкретно на употребената в нея дума „данни“ налага извода, че за да се приеме приложимостта на визираната хипотеза е достатъчно да са налице индиции, а не конкретни доказателства за укрити приходи или доходи. В конкретния случай, документите, събрани от органа по приходите в хода на ревизията, по категоричен начин сочат, че са налице получени приходи. Системното извършване на такава дейност правилно е квалифицирана като „търговска дейност“ по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Чрез тази дейност лицето е реализирало приходи, като същевременно не се е регистрирало като търговец и не подало декларации за получените доходи по ЗДДФЛ. Последното от своя страна означава, че е налице и хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК – до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация. Освен, че от ревизиращия екип е установено, че Ш. К. не е подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 г., самата тя заявява в дадените от нея обяснения по досъдебното производство/л.275 и сл., т.II/, че „за получените суми от клиенти не е заплащала данъци и не ги е декларирала пред данъчните органи“. Следователно, след като основанията на чл.122, ал.1, т.1 и т.2 ДОПК се подкрепят от документите, събрани от органа по приходите в хода на ревизията, приложение намира презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция, както бе посочено по-горе, е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно и насрещно доказване. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е опровергана презумираната с нормата на чл. 124, ал.2 от ДОПК истинност на направените от органите по приходите фактически констатации досежно релевантните за определянето на данъчната основа по ЗДДФЛ обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани в чл.122, ал.2, т.1 - т.16, като органът по приходите следва да разгледа, анализира и да приложи тези от нормативно предвидените обстоятелства, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на ревизираното лице, при съобразяване на основните принципи на облагане, въведени в съответния материален закон. В случая от представените по делото доказателства – договори за покупко-продажба на разсад лавандула, копия на платежни документи, писмени обяснения, както и изслушаната ССчЕ се установява, че ревизираното лице през процесните периоди е извършвало системно дейност по продажба на стоки с цел реализиране на печалба, поради което тази дейност законосъобразно е установена като стопанска дейност.Във връзка с това правилно е прието от ревизията, че е приложима разпоредбата на чл.26, ал.7 ЗДДФЛ, която сочи, че по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба (ЗКПО), включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. По силата на чл.18, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗКПО данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, който е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон. Съгласно т. 21. 2 от СС 1 „Представяне на финансовите отчети“ счетоводният финансов резултат, т. е. счетоводната печалба или загуба се определят като разлика между общите приходи и общите разходи. Поради това за определяне на данъчната печалба по реда на ЗКПО и съответно на облагаемия доход по чл.26, ал.1 във връзка с ал.7 от ЗДДФЛ във всички случаи е необходимо да се изследват приходите и разходите от констатираната стопанската дейност. Съобразявайки посочените разпоредби, данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за извършената икономическа дейност без регистрация на тази дейност по ТЗ, е опредена по чл.122, ал.2 от ДОПК при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и 2 от ДОПК - получените доходи/приходи от търговска дейност – продажби на разсад лавандула, не са декларирани; налице са укрити приходи във връзка с тази дейност.Органите на приходната администрация са установили и доказали по надлежния ред размера на недекларираните от ревизираното лице облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в данъчната основа за облагане. Правилно и в съответствие със събраните доказателства при ревизията е установен общият размер на укритите, недекларирани приходи за 2017г., констатиран на 233 702.00 лева, включващ установения приход от продажба на разсад лавандула в общ размер на 36 002.00 лв. /в т.ч. изплатени чрез „Еконт Експрес“ ЕООД - 11 352.00 лв. и получени суми от Р. Ж. - 24 650.00 лв. по договор от договор от 09.08.2017г./л.253, т.II/, както и приходи в размер на 197 700.00 лева от получени от Ш. К. авансови плащания съгласно договори за покупко-продажба на разсад лавандула. Както вече бе отбелязано, от така формираните приходи жалбоподателката е оспорила единствено размера на получените суми като авансови плащания – 197 700.00 лева, но по изложените по-горе съображения съдът не възприема защитната ѝ теза, тъй като останаха недоказани твърденията ѝ, че така получените суми са били възстановени. При ревизията не са определени разходи, съответстващи на установените приходи. Начинът на определяне на данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за ревизирания период е описан подробно в РД и РА. На основание чл.28 ЗДДФЛ са приспаднати и дължимите осигурителни вноски, като правилно е определен данъкът по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ за 2017г. и дължимите лихви. По отношение на разходите съдът намира, че законосъобразно с РА органите по приходите при определяне на облагаемата основа са съобразили, че лицето не е доказало разходи във връзка с дейността си, и не са признали такива. Самата жалбоподателката не е твърдяла, че има разходи по посочените доставки, нито е доказала наличието на такива с годни доказателствени средства, които съответно да бъдат приспаднати от така определените от органа по приходите суми. Доколкото ревизираното лице не е водило счетоводна отчетност и при ревизията не са представени документи /въпреки че такива са изисквани многократно/, доказващи платена/закупена стока, съответно извършени разходи за производството на такава, ревизиращият екип обосновано е определил основата за облагане без приспадане на разходи. Според съда при определяне на данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК следва да се вземат предвид само доказаните разходи./Изцяло в този смисъл е Решение № 115 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5077/2012г./ Този ред на облагане е обусловен от неправомерно поведение на задълженото лице и данъчната основа не се определя максимално точно, тъй като липсват доказателства за това, а приблизително въз основа на данните и доказателствата, събрани в хода на ревизията. Ревизираното лице изрично е декларирало /л.182 и сл., т.IV/, че няма документи за извършвана земеделска дейност през периода 01.01.2017 г.-31.12.2017г. Доказателства за направени разходи във връзка с придобиването или производството на разсад от него не са представени. Действително принципът на съпоставимост на приходите и разходите изисква разходите, извършени във връзка с определена дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, в който се черпи изгода от тях, но само ако същите са документално доказани, което в случая не е сторено. С оглед на това следва да се посочи, че от настоящата инстанция не се споделят доводите на решаващия административен орган, с които той е признал 40% разходи за получените приходи в общ размер на 36 002.00 лв. от отгледания и продаден разсад, на основание чл.29, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДДФЛ и е изменил РА, като е намалил дължимия данък върху дохода от 33 637.00 лв. на 31 717.14 лв., както и размера на прилежащите лихви. Съгласно цитираната разпоредба облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки), от ловно стопанство и от рибно стопанство. Тази норма обаче е неотносима към определяне на облагаемия доход от стопанска дейност на лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, какъвто е настоящият случай. Подобен подход, освен че не намира опора в закона, би довел до изгода от неправомерното поведение на задълженото лице, което не е издавало документи, нито е декларирало получените приходи, поради което съответно с целта на закона облагаемата основа е определена от приходните органи с РА. Още повече че по преписката освен твърденията на ревизираното лице, че е произвеждало разсад, не са налице каквито и да било конкретни доказателства, които да сочат на осъществяване на такава дейност, съответно направени разходи във връзка с нея. Отделно от това, в конкретния случай възникването на данъчно задължение произтича от реализиран доход от Ш. К., който е с източник нейната търговска дейност, и предполага определянето на основата за облагане да следва логиката, дефинирана от съответния материален закон за съответната дейност. За облагаемия доход по раздел II от гл. V ЗДДФЛ няма нормативно признати разходи за дейността. В този смисъл и Решение № 2934 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8457/2017г.

С оглед на изложеното съдът счита, че неправилно в хода на административното обжалване са били изменени установения при ревизията облагаем доход, данъчна основа, респ. задължение за подоходен данък, като са признати разходи, които не се следват. Предвид обаче забраната на чл.160, ал.6 от ДОПК за влошаване на положението на жалбоподателя в тази му част РА, изменен с решение № 595/05.12.2022г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, не подлежи на корекция. Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че в цитираното решение е допусната и неточност в пресмятането, като неправилно разходите са определени в размер на 12 800.80 лева, вместо 14 400.80 лева (колкото е 40% от 36002.00 лева), което обаче в случая е без значение.

По изложените мотиви, както и поради факта, че по делото не се установи Ш. К. да е регистриран земеделски стопанин, неоснователна се явява и претенцията в жалбата за определяне на облагаемия доход по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ - от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на ТЗ1 и признаване на разходи за дейността - 60 %, на основание чл.29, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ.

С оглед на всичко изложено до тук, крайният извод на съда е, че жалбоподателката не обори презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода на редовно проведено ревизионно производство. Този извод не може да бъде променен и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което е изготвено във вариант на данъчна основа, която би била налице, ако се приеме тезата на жалбоподателя за признаване на по-висок размер на разходите, а по изложените по-горе аргументи съдът не ги приема. С оглед на това при условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 Д. Д. съдът не кредитира въпросното заключение в посочената част.

При това положение следва извод, че РА в частта на определения данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2017г. и съответните лихви, изменен с решение № 595/05.12.2022г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

По отношение установените с обжалвания РА задължения за ЗОВ:

Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че задълженията ѝ за ЗОВ са определени въз основа на осигурителен доход в резултат на установено от ревизията превишение на разходите над приходите, представляващо доход с неустановен произход. Това възражение не кореспондира на установените факти, поради което и изложените във връзка с това съображения в жалбата са изцяло несъстоятелни. В РД органите по приходите изрично са посочили, въз основа на извършена съпоставка, че не е налице превишение на разходите над получените и/или декларирани от лицето доходи за 2017 г. Именно това е и причината в РА да отсъства констатация за наличие на доход с неустановен произход, който да подлежи на облагане.

Както се посочи по-горе, въпреки че жалбоподателката не е отчела приходите си от дейността по продажба на разсад лавандула като стопанска дейност, то те подлежат на облагане като търговски сделки, смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец. В случая става въпрос за повтарящи се действия през ревизирания период 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г., материализирани в множество сделки с цел приход по смисъла на Търговския закон. Броят и системността на така осъществените сделки сочат безспорно и това, че те са извършени с цел реализиране на печалба, т. е. лицето е действало като търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ. Независимо от липсата на регистрация, какъвто е настоящия случай, осъществяваната стопанска дейност е такава на едноличен търговец и от която са реализирани доходи, които лицето е следвало да декларира. По силата на чл.10, ал.1 от КСО основен принцип за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност по чл.4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО, в приложимата редакция за 2017 г., задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества. Упражняването на търговска дейнос, с регистрация или без регистрация като едноличен търговец е трудова дейност, която поражда задължение за осигуряване по чл.10, ал.1 от КСО. Изцяло в посочения смисъл е и константната съдебна практика. Така установеното от фактическа страна налага извода, че жалбоподателката е сред задължително осигурените лица по чл.4, ал.3, т.2 от КСО в качеството ѝ на самоосигуряващо се лице по смисъла чл.5, ал.2 от КСО, поради което са дължими и установените с РА задължения за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2017 г. Същите са правилно определени върху годишен осигурителен доход, определен на база установения при ревизията облагаем доход по ЗДДФЛ, при съобразяване с максималния размер на осигурителния доход, който за 2017 г. е в размер на 31 200.00 лева. В допълнение следва да се посочи, че правилно е определен и размерът на осигурителните вноски за ДОО на основание чл.6, ал.1, т.2 и т.5 от КСО за 2017 г. предвид обстоятелството, че задълженото лице само е избрало на основание чл.4, ал.4 от КСО да се осигурява и за фонд „Общо заболяване и майчинство“, с подадена по чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица нарочна декларация.

В резултат на гореизложеното жалбата на Ш. И. К. против РА № Р-16001622000444-091-001/23.09.2022г., потвърден и изменен с Решение № 595/05.12.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив, се явява изцяло неоснователна.

При този изход на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 5420.79 лева на основание чл. 8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд

ОТХВЪРЛЯ жалбата Ш. И. К. от гр. Казанлък, [улица], вх. Г, ет.2, ап.77, срещу Ревизионен акт № Р-16001622000444-091-001 от 23.09.2022 г., издаден от И. К. К., на длъжност Н. на сектор, възложил ревизията, и Т. П. К., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта му, потвърдена и изменена с Решение № 595/05.12.2022 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, относно допълнително установените данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 41 145.24 лв., ведно с лихви в размер на 18 489.58 лв., както следва: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на Е. за 2017 г. в размер на 31 717.14 лева и лихва в размер на 14 159.31лв; по КСО – вноски за ДОО за 2017г. в размер на 5397.60лв. и лихва в размер на 2479.41 лв, вноски за ДЗПО-УПФ за 2017 г. в размер на 1534.50лв и лихва 704.32 лв; по ЗЗО – вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 2496.00лв. и лихва 1146.54лв., като неоснователна.

ОСЪЖДА Ш. И. К., [ЕГН], от гр. Казанлък, [улица], вх. Г, ет.2, ап.77, да заплати на Национална агенция за приходите гр. София, сумата от 5 420.79 /пет хиляди четиристотин и двадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.