Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,………..2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч
граждански състав, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
При секретаря Даниела Кирова, като
изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№ 126 по описа за
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 499 от 29.11.2019 г. постановено по гр.д.№877 по описа за 2018г. на
Районен съд – Троян е отхвърлен
предявения от И.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** против Х.Й.В., ЕГН **********, адрес: *** иск за делба на
съсобствени имоти.
На
основание чл. 26,
ал. 1, предл. 2 от ЗЗД е прогласява нищожността на покупко-продажбата на 1/2
идеална част от Поземлен имот с площ 910
квадратни метра, находящ се в с. В., общ. Троян, обл. Ловеч, с адрес: ***,
с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до
На основание чл. 26, ал. 2, изр.
1, предл. посл. от ЗЗД е прогласена нищожността на привидната сделка -
покупко-продажбата на 1/2 идеална част от Поземлен имот с площ 910 квадратни
метра, находящ се в с. В., общ. Троян, обл. Ловеч, с адрес: ***, с трайно
предназначение на територията -урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до
На
основание чл.
26, ал. 2, изр. 1, предл. посл. от ЗЗД е
прогласена нищожността на привидната сделка - покупко-продажба на
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта по КККР на гр. Троян,
одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г., адрес на имота: ***, като
самостоятелният обект се намира на IV етаж в сграда № 3, разположена в поземлен
имот с идентификатор 73198.501.30, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище-Апартамент, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня и тоалетна, три
тераси; брой нива на обекта - 1, площ на самостоятелния обект: 95.74 квадратни
метра; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 73198.501.30.3.12 над обекта: няма; заедно с Избено
помещение № 8, находящо се в същата сграда, с площ 23.38 квадратни метра, при граници: отстрани-улица, коридор, избено помещение на Н.Т. и избено
помещение на П.П., отдолу-земя, отгоре - апартамент на И.К., както и Таванско
помещение №5, с площ от 18.52 квадратни метра, при граници: отстрани-улица,
коридор, апартамент №15, таванско помещение на Р.Г., отдолу -апартамент на В.А.,
отгоре - покрив, както и прилежащите към апартамента 2.38% идеални части от
общите части на сграда 73198.501.30.3 и отстъпеното право на строеж върху
Поземлен имот с идентификатор 73198.501.30, извършена с Нотариален акт № 105,
т. І, н. д. № 90/2018 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, между наследодателката
М. Х. М.-К., ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 18.08.2018г. и
ответника Х.Й.В., ЕГН **********.
На основание чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството, дарствените
разпореждания, извършени от наследодателката М. Х. М.-К., ЕГН **********, бивш
жител ***, починала на 18.08.2018 г. са намалени до размера на запазената част
на ищеца И.С.К., ЕГН **********, адрес: *** и на основание чл. 36 от Закона за
наследствотое постановено ответникът Х.Й.В., ЕГН **********, с горните данни да
задържи целия дарен имот, както следва: Поземлен имот с площ 910 квадратни
метра, находящ се в с. В., с адрес: ***, с трайно предназначение на територията
-урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
Осъдил Х.Й.В., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати на И.С.К., ЕГН **********,*** сумата 2 688.64 –
две хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и 64 стотинки, сторени
съдебно-деловодни разноски.
Въззивна жалба е постъпила от страна на Х.Й.В., ЕГН **********, с адрес: ***, който обжалва
постановеното решение в частта, с която Районен съд – Троян на основание чл.
26, ал. 2, изр. 1, предл. посл. от ЗЗД е прогласил нищожността на привидната
сделка - покупко-продажба на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на
обекта по КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г., адрес
на имота: ***; в частта с която на основание чл. 30,
ал. 1 от Закона за наследството, дарствените разпореждания, извършени от
наследодателката М. Х. М.-К., ЕГН **********, бивш жител ***, починала на
18.08.2018 г. са намалени до размера на запазената част на ищеца И.С.К., ЕГН **********,
адрес: *** и на основание чл. 36 от Закона за наследството е постановено
ответникът Х.Й.В., ЕГН **********, с горните данни да задържи целия дарен имот, като по компенсация И.С.К., ЕГН **********,*** е
осъден да заплати на Х.Й.В., ЕГН **********, адрес: ***. сумата 24 761.09 лева;
в частта с която Х.Й.В., ЕГН **********, адрес: *** е осъден да
заплати на И.С.К., ЕГН **********,*** сумата 2 688.64 – две
хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и 64 стотинки, сторени
съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът
сочи, че в тези части обжалваното решение е неправилно, поради допуснати
нарушения на материалния закон и поради необоснованост.
Сочи,
че Районен съд – Троян неправилно е приел, че приемането на наследството по
опис от страна на ищеца И.С.К. е извършено законосъобразно. Твърди, че от
събраните по делото доказателства е установено, че извършеното от ищеца приемане на наследството
по опис е незаконосъобразно – в противоречие на разпоредбата на чл.64 от Закона
за наследството. Ищецът е знаел за собствения на наследодателката лек автомобил
„Форд фокус”, ДКН ********,
както и за придобити по наследство от С.М.К., починал на 29.01.1977 г., идеални
части от гори и земи от горския фонд от землището на с. В., но не е
посочил същите в описа за приемане на наследство. Съгласно чл.64 от Закона за
наследството наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички известни
му наследствени имоти за да се впишат в описа, в противен случай губи изгодите,
които са свързани с приемане на наследството по опис, а в случая предприетите
от ищеца действия не са съобразени с тази разпоредба. Поради изложеното предявените искове са недопустими и
неоснователни, а постановеното решение в тази му част е неправилно.
Въззивникът, така също
твърди, че неправилно Районен съд – Троян е приел, че сключената на 14.03.2018
г. между М. Х. М. – К., като продавач и него – като купувач сделка за
покупко-продажба на недвижим имот е безпарична и нищожна като привидна,
извършена в условията на относителна симулация и прикрива действителна сделка –
дарение, а в действителност се касае за валиден и законосъобразен договор за
покупко-продажба. Заплатил е цената за договора обективиран в Нотариален акт №
105, том І, рег.№ 979, дело №90 от
С жалбата се възразява и
против решението в частта му за разноските, тъй като съдът не е съобразил, че
един от предявените срещу него искове – този с основание чл.34 от ЗС е
отхвърлен, като се позовава на чл.78, ал.3 от ГПК за присъждане на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Моли в обжалваните части
решението да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което да се оставят без разглеждане като недопустими
предявените срещу него искове. В случай, че съдът ги намери за допустими, да ги
отхвърли като неоснователни и недоказани.
Моли въззиваемият да бъде
осъден да му заплати всички съдебни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от И.С.К., ЕГН **********,*** е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който оспорва становището на жалбоподателя, че предявените
искове са недопустими, поради невключване в описа на наследство на лек автомобил „Форд фокус”, ДКН ******** и идеални части от
гори и земи от горския фонд от землището на с. В., които
наследодателката К. е придобила по наследство от С.М.К., починал на 29.01.1977
година. Сочи, че съгласно чл.64 от
Закона за наследството наследникът е длъжен да посочи на районния съдия всички
известни нему наследствени имоти, за да се впишат в описа. Известността – наличието
на знание за определени имоти у наследника към момента на заявлението за
приемане на наследство по опис е обективен факт, който подлежи на доказване със
средствата по ГПК, но въпреки направеното от ответната страна възражение за
знание у ищеца за наличието на тези имоти, доказателства за това не са събрани.
Липсата на знание е отрицателен факт, който подлежи на доказване с положителни
факти. Позовава се на писмени и гласни доказателства, въз основа на които не е
установена съпричастност на ищеца към процесните вещи. Твърди, че в хода на
делото е установено обратното: лек автомобил „Форд фокус”, ДКН ********
и документите за него се държат от
ответника, като по делото не са събрани доказателства кога и как М. К. е
придобила собствеността върху автомобила. Показанията на св.В. и св.Й. са само
твърдения без да са подкрепени от други доказателства по делото. Свидетелите не
обясняват на базата на какви обстоятелства са останали с впечатлението за
наличието на това знание.
Относно имотите в горска
територия – останали в наследство на М. К. от нейния дядо сочи, че следва да
бъде съобразено, че родствената връзка между
ищеца и К. се основава на осиновяване. При липсата на биологична връзка
между ищеца и роднините на осиновителката, по делото не са събрани данни, че
той е познавал роднините й и че е поддържал връзка с тези лица. Възразява, че
дори отношенията му с родителите са били силно влошени. Наследодателят С.К. е починал на 29.01.1977 г., а осиновяването е през 1986
година. Гори и земи от горския фонд от землището на с. В. са
възстановени на наследниците на С.К., а не на наследодателката К.. По делото не
е установено ищецът да е имал досег с тези имоти.
С отговора се акцентира,
че Законът за наследството задължава наследникът, който приема наследство по
опис да заяви пред районния съдия наследствените имоти, които му са известни,
но по никакъв начин не му вменява задължение да издирва има ли и други, не го
задължава да прави справки и да удостоверява има или няма друго имущество.
В подкрепа на
становището, че не е необходимо описът изчерпателно да посочва всички
наследствени имоти въззиваемият се позовава на изводите обективирани в
Тълкувателно решение №3 от 19.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№3/2013г. на ОСГК.
Относно становището на
въззивника за неправилност на
обжалваното решение в частта, с която покупко-продажбата, обективирана в
нотариален акт №105, том І, рег.№979, дело № 90 от
С отговора обстойно се
анализират събраните по делото доказателства в насока симулативните действия на
К. и ответника, с цел да увредят ищеца, като се заключава, че при тяхната
съвкупна преценка, същите сочат на симулация и кореспондират едни с други.
Липсват доказателства, които обективно да потвърдят елементите от същественото
съдържание на договора, така че да се направи положителен извод за неговата
действителност.
От въззиваемият се сочи
още, че в противоречие на чл.266, ал.3
от ГПК жалбоподателят твърди факти различни от тези заявени с отговора на
исковата молба и в целия ход на първоинстанционното производство. Прави се
опит, с документа за възнаграждение от 12.09.2014 г., да се доказват други, незаявени в срок твърдения и
да се заобиколи процесуалния закон.
С отговора се възразява и
по отношение на жалбата, че решението в частта за присъдените разноски е
неправилно. В случая от страна на ответника освен за размера, не са представени
доказателства по основание и размер, и по-конкретно каква е договорената цена
/адвокатско възнаграждение/ за всеки от предявените искове - има ли плащане по възнаграждението за
процесуално представителство в делбата.
Моли да се постанови
решение, с което изцяло да се потвърди обжалваното решение като валидно,
допустимо и правилно.
Моли и за разноските за
въззивна инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл.269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Решението е правилно, като на
основание чл.272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите изложени от
първоинстанционният съд.
Пред
Районен съд – Троян са предявени следните искове: 1. На
основание чл. 26, ал.
1, предл. 2 от ЗЗД да се прогласи
нищожността на покупко-продажбата на 1/2 идеална част от Поземлен имот с площ
910 квадратни метра, находящ се в с. В.,
общ. Троян, обл. Ловеч; 2. При условията на поредност и алтернативност, на основание чл.
26, ал. 2, изр.първо, предл.последно от ЗЗД да се прогласи нищожността на
покупко-продажбата на 1/2 идеална част от Поземлен имот с площ 910 квадратни метра, находящ се в с. В., общ.
Троян, обл. Ловеч; 3. В условията на евентуалност в случай, че не се уважи иска
по т.1, а се уважи иска по т.2, на основание чл.17, ал.1, от ЗЗД спрямо
привидната сделка, материализирана в Нотариален акт № 86, т ІІ, н. д. №
232/2018 г. на Нотариус Борис Кожухаров, да бъдат приложени правилата
предвидени в закона за прикритата сделка, а именно – дарение; 4. На основание чл. 26, ал. 2, изр. 1,
предл. последно от ЗЗД да се прогласи
нищожността на привидната сделка - покупко-продажба на Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор на обекта по КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед
РД-18-11/20.04.2007 г., адрес на имота: ***; 5. На основание чл.17, ал.1, от ЗЗД спрямо привидната сделка, материализирана в Нотариален акт № 105, т. І, н. д. № 90/2018 г. на
Нотариус Маргарита Гладкова,
да бъдат приложени
правилата предвидени в закона за прикритата сделка, а именно – дарение; 6. На основание чл. 30,
ал. 1 от Закона за наследството, да се постанови решение, с което дарствените
разпореждания, извършени от наследодателката М. Х. М.-К., ЕГН **********, бивш
жител ***, починала на 18.08.2018 г. са намалени до размера на запазената част;
7. Направено е искане да се да се
допусне делба между ищеца и ответника за следните недвижими имоти: По ½
идеална от Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор на обекта по КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед
РД-18-11/20.04.2007 г., адрес на имота: *** и ¼ идеална част за ищеца и
¾ идеални части за ответника от Поземлен имот с площ 910 квадратни метра, находящ се в с. В., общ.
Троян, обл. Ловеч; 8. След допускане на делбата, ако с ответника не сключат
спогодба, процесните имоти да бъдат поделени помежду им по реда на чл.69, ал.2
от ЗН. 9. Молят и за разноските направени по делото.
С Решение
от 17.01.1986 г. постановено по гр. д. № 45 по описа за
От удостоверение
за наследници с изх.№ ГС-05-104 от 26.10.2018 г. на Община Троян се установява,
че ищеца И.С.К. е единствен наследник по закон на М. Х. М. – К., б.ж. на гр. Троян,
починала на 18.08.2018 година.
Не се
спори по делото, че ответникът е син на Г. Х. Й. – сестра на наследодателката М.
Х. М. – К..
Решение
№ 499 от 29.11.2019 г. постановено по гр.д.№877 по описа за 2018г. на Районен съд
– Троян не е обжалвано в частта, с която на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД е прогласява
нищожността на покупко-продажбата на 1/2 идеална част от Поземлен имот с площ
910 квадратни метра, находящ се в с. В.,
общ. Троян, обл. Ловеч, и при условията на поредност на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. посл. от ЗЗД
е прогласена нищожността на привидната сделка - покупко-продажбата на 1/2
идеална част от Поземлен имот с площ 910 квадратни метра, находящ се в с. В.,
общ. Троян, обл. Ловеч.
Не се спори по
делото, че на 14.03.2018 г. е осъществена покупко-продажба с Нотариален акт №
105, т. І, рег. № 979, дело № 90 от
С оглед
на изложените доводи във въззивната жалба на първо място следва да бъде
обсъдено възражението, което ответникът е направил и в първоинстанционното
производство, поддържано и с въззивната жалба, че предявените искове са недопустими,
тъй като действията предприети от ищеца във връзка с приемане на наследството
по опис не са съобразени с разпоредбата на чл.64 от Закона за наследството –
наследникът не е посочил на районния съдия всички известни му наследствени
имоти, които да се впишат в описа, при което е изгубил изгодите свързани с
приемане на наследството. Към отговора на исковата молба ответникът е приложил свидетелство за
регистрация на лек автомобил „Форд Фокус”, ДКН ********, Част I, в което за
собственик е посочена М. Х. М. – К., като е твърдял и че наследодателката е собственик
на идеални части от недвижими имоти, които са възстановени на наследници на С.М.К.,
за което е представено и Решение № 07/28.08.2001г. на ОСЗ – Троян за възстановени
по реда на чл.14, ал.5 от ЗВСГЗГФ земеделски
земи и гори.
В т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на
ВКС по тълк.д.№3/2013 г. на ОСГК е дадено тълкуване, че приемането на
наследство по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска
възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен,
който не е призован към наследяване. Изискването на чл.64 от ЗН е да бъдат
посочени на районния съдия всички известни му наследствени имоти, които да се
впишат в описа. Законът придава правна последица – изгубване на изгодите, които
са свързани с приемане наследството по опис само на съзнателно неписаните в
описа известно на наследника имущество, но не и на невписване на имущество, за
което наследникът не знае. От значение е обективния факт на незнание.
В случая в Свидетелство за регистрация на лек
автомобил като собственик на автомобила е вписана М. Х. М. – К.. Не е приложен
договор или фактура, от които да се види датата на придобиване - преди или след
прекратяване на брака на М. К. със С. К., поради неговата смърт. Не се
установява дали автомобилът е придобит възмездно или безвъзмездно и кога, за да
се направи преценка дали същият е в режим на СИО. Безспорен факт е, че към
момента на откриване на наследството, процесният лек автомобил е бил собствен
на М. К. и поради това следва да бъде част от наследствената маса. Обстоятелството,
че автомобилът е стоял пред дома на М. К. не доказва факта на знание. Доведената
от ответника св. В. В. заявява, че И.С.К. е знаел, че наследодателката
притежава автомобил, но в същото време е категорична, че след като почина С., не
е виждала И. в с.В., където последните 10-15 години е живяла майка му. Така
също по делото е установено, че и самия автомобил в момента се намира у
ответника.
По отношение на наследствените имоти възстановени с Решение
№ 07/28.08.2001г. на ОСЗ гр. Троян, по делото не са събрани доказателства,
които да сочат на знание у ищеца за принадлежността на тези земеделски земи и
гори към наследството. Същите са
възстановени на наследниците на С.М.К., починал през
При изложеното приемането на наследството по опис е извършено
от легитимирано лице, пред компетентния съд, в изискуемата от закона форма, прието
е по реда на чл.49, ал.1 от ЗН. Спазени са особеностите на нормата на чл.64 от ЗН, при което за наследника – ищец е налично правото да иска намаляване на даренията и възстановяване на запазената
част.
Предмет
на въззивната жалба, е въпросът налице ли е привиден договор за
покупко-продажба обективиран в Нотариален акт № 105, т. І, н. д. № 90/2018 г. на
Нотариус Маргарита Гладкова, между наследодателката М. Х. М.-К., ЕГН **********,
бивш жител ***, починала на 18.08.2018г. и ответника Х.Й.В., ЕГН **********.
Така също страните спорят, ако е сключен привиден
договор за покупко-продажба и като такъв същия е нищожен, то накърнена ли е
запазената част на ищеца от наследството останало от наследодателя М. Х. М. – К.
и ако е накърнена, до какъв размер следва да бъде намален прикрития договор за
дарение сключен между наследодателката и ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, предл.последно
от ЗЗД нищожни са привидните договори, като съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗД, ако
страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение,
прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за
неговата действителност.
Пред първоинстанционният съд са събрани писмени и
гласни доказателства, като от фактическа страна се установява следното:
В
приложения по делото Нотариален
акт № 105, т. І, н. д. № 90/2018 г. на Нотариус Маргарита Гладкова е посочено,
че продавачът М. Х. М. – К. е продала апартамента за сумата от 9 500.00
лева при данъчна оценка 25 565.10 лева. Приложена е и Схема на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.501.30.3.15 по КККР,
ободрени със Заповед № РД-18-11/200.04.2007 г. на ИД на АГКК.
По искане на ищеца по делото е
допусната и назначена съдебно-техническа експертиза за определяне на
справедливата пазарна стойност на недвижимия имот, която след прилагане на
метода на вещната стойност и метода на пазарните аналози към датата на
изготвяне на заключението е била 51 200.00 лева.
С писмения си отговор по реда на
чл.131 от ГПК ответникът е посочил, че М. Х. М. – К. е била негова леля –
сестра на майка му Г. Х. Й. и той да смъртта й и е осигурявал гледане и
издръжка, купувал й е храна, купувал й е нужните й лекарства, водил я на
прегледи при лекари, не е живял в нейното жилище, но й е помагал за поддържане на
дома й.
Освен за осигуряване на средства
за издръжка и гледане, свидетелката В. В.
говори и че К. е имала задължения към ищеца по повод сключения договор за
покупко-продажба „...на апартамента – долу, срещу Лесопласт” /Нотариален акт № 156, т. V, дело №
627 от
По делото от
ответната страна не са представени писмени документи за сключен договор за заем.
Представения фиш за изплатени възнаграждения не са в съответствие с неговия
осигурителен стаж за периода установен с представените от НАП документи. Не са
ангажирани и банкови документи, с които да се потвърди наличието на подобна
сума.
Съдебната
практика приема, че предаването на суми
от едно лице на друго става с писмен договор за заем и страната след като се
позовава на подобно даване, следва при условията на пълно и главно доказване да
го установи.
В случая
наличието на привидност на сделката за покупко-продажба се установява
само с косвени доказателства – уговорената
по сделката продажна цена от 9 500.00 лева е два пъти и половина по-малко
от данъчната оценка на имота и пет пъти по ниска от пазарната оценка. Процесната сделка е извършена на 14.03.2018 г. или няколко месеца преди
смъртта на наследодателката. Свидетелката В. В. заявява, че тя, Х. и сестра й
са знаели за болестта на К. и постоянно са й се молили да я закарат на лекар –
в София, в Плевен, но тя е отказвала. Безспорна е родствената връзка между
продавача К. и купувача В. – леля и племенник; Следва да бъдат съобразени и последователно
сключваните между К., сестра й Г. Х. Й. и ответника сделки. Влошените отношения
между ищеца и майка му, които са датирали още преди смъртта на баща му С. И. К.,
починал на 03.05.2013 г., в която насока са показанията на св.И.М.: „В момента,
в който разбра, че тя и баща му не обичат нашето дете, след една случка на В.,
той /ищеца/ разбра каква е истината, и той спря да води малката при тях. След
няколко месеца баща му почина”. Св.М.на Д. също последователно излага
обстоятелства за съществуващите между майката, бащата и сина-ищец отношения: :
„...тя по нейно желание беше станала негова майка, там винаги се чувстваше едно
напрежение в отношенията им. И. и дъщеря ми живееха в апартамента в
кв.Велчевско, на ДАПА, който беше собственост на баща му и съответно на М.. По
тази причина, тъй като жилището беше тяхно, децата винаги трябваше да се
съобразяват с тази собственост и да се нагаждат. При най-малките недоразумения
те изпитваха страх и беше им казано, че ще излязат от апартамента”.
При така приетото, правилно е уважен иска с правно
основание чл.26, ал.2, предл.последно от ЗЗД във връзка с чл.17, ал.1 от ЗЗД,
основателен и доказан се явява и предявеният иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване
запазената част на ищеца от наследството на наследодателката М. Х. М. – К.,
починала на 18.08.2018 г., чрез намаляване на дарствените разпореждания чрез
прикрития договор за дарение сключен между М. Х. М. – К. от една страна като
прехвърлител и от друга Х.Й.В. като приобретател до размера необходим за
допълване на запазената част на ищеца, в качеството му на законен наследник /осиновен
при условията на чл.61 във връзка с чл.63 от Семейния кодекс/.
Първоинстанционният съд е съобразил императивните
норми на чл. 31 и чл. 36 от ЗН. След като по делото е установено наличието на
двете предпоставки - наследството не се изчерпва с дарените имоти и дарените
имоти да не могат да се поделят удобно за възстановяване и допълване на
запазената част, съдът е приложил императивната норма на чл. 36 от ЗН. Възстановяването
на запазената част не може да се извърши в проста дроб, а се преценява дали
съответният имот остава в или извън наследството и какви суми се дължат между
страните.
Настоящата инстанция изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд относно запазената част на К. на основание чл. 29, ал. 1
и чл. 5 ал. 2 от ЗН, изчислена по реда на чл. 31 от ЗН в размер на 30 361.09
лева, както и стойността на полученото от него наследство (свободно имущество)
в размер на 3 922.17 лева, при което съдът е приел, че запазената част е
накърнена със 26 438.92 лева.
Въз основа на събраните доказателства - документи за
собственост и експертни заключения за съответните стойности е формираната
наследствена маса.
Свободното имущество, представляващо цялата
наследствена маса към момента на смъртта на М. К. е изчислено на обща стойност 3 922.17 лева, след като е включена стойността на
лек автомобил
„Форд фокус”, рег. № ******** на стойност 2 089.00 лева и 1/6 идеална част от
недвижими имоти в горска територия, както следва: ПИ с идентификатор
12108.309.48, целият на стойност 1138.00 лева, с относимата стойност към
наследствената маса е 189.67 лева; ПИ с
идентификатор 12108.317.48, целият на стойност 7457.00 лева, с относимата
стойност към наследствената маса е 1242.83 лева и ПИ с
идентификатор 12108.333.29, целият на стойност 2404.00 лева, с относимата
стойност към наследствената маса е 400.67 лева.
На основание чл. 5 ал. 2 от ЗН, И.К. е единствен
призован към наследяване наследник от първи ред на М. К. и по тази причина
получава цялото описано по-горе наследство, на обща стойност 3 922.17 лева.
Съдът не е приел за доказано, че
наследодателката К. е имала към него парично задължение в размер на 4 500 лева,
произтичащо от договор за паричен заем, при което тази сума не е включена при
формиране масата по чл.31 от ЗН.
След като съдът
е прогласил за нищожна сделката покупко-продажба материализирана в Нотариален
акт № 105, т. І, д. № 90/2018 г. на Нотариус Маргарита Гладкова от 23.04.2018
г., поради това, че е извършена в условията на относителна симулация и прикрива
дарение, не е признал настъпването на двустранната реституция, при което наследството
да бъде задължено със сумата 9 500.00 лева, респ. да бъде формирано задължение
на наследството, с което то да бъде намалено.
Без извършване на безвъзмездните разпоредителни
сделки, е прието, че наследствената маса е щяла да бъде на обща стойност 60 722.17 лева, след като е съобразил стойността на
дарението, извършено от М. К. на имота в с. В. отнасящо се за 1/2 идеална част в размер на 5 600.00 лева и стойността
на дарението, извършено от М. К. на имота в гр. Троян, при което масата от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя към момента на смъртта му е равна - по 30 361.09 лева.
С оглед разпоредбата на чл. 31 от ЗН е направен
извода, че запазената част е накърнена със 26 438.92 лева.
Стойността на дареният апартамент надвишава сумата на
разполагаемата част с повече от една четвърт, поради което имотът следва да
остане изцяло в наследството, а ответникът да получи размера на разполагаемата
част.
Прилагайки императивната норма на чл. 36 ЗН
съдът
е взел предвид, че са възникнали две взаимни
парични задължения между страните. Ответникът дължи на ищеца 5 600.00
лева, а ищеца дължи на ответника 30 361.09 лева, като при компенсация И.С.К. ще
остане задължен да заплати на Х.В. сумата 24 761.09 лева.
Неоснователна
е и въззивната жалба в частта с
която Х.Й.В., ЕГН **********, адрес: *** е осъден да заплати
на И.С.К., ЕГН **********,*** сумата 2 688.64 – две
хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и 64 стотинки, сторени
съдебно-деловодни разноски. По реда на чл.248, ал.1 от ГПК въззивникът е
направил искане за изменение на Решение № 499 от 29.11.2019 г. постановено по
гр.д.№877 по описа за 2018г. на Районен съд – Троян с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, в
смисъл че разноските следва да бъдат присъдени съразмерно с отхвърлената част
от исковете. Действително с постановеното решение съдът е отхвърлил предявения иск за делба на
съсобствени имоти, но след като е съобразил, че договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение от ответника е посочено като обща сума, без да е
налице яснота как е формирана същата, в случая при предявени обективно
съединени искове не е доказана коя част от претендираната сума е относима към
отхвърления иск за делба.
При
този изход на производството съдът намира за неоснователно направеното по реда
на чл.78, ал.5 от ГПК възражение относно прекомерност размера на възнаграждението посочено в договора за правна защита и
съдействие за въззивна инстанция, сключен между въззиваемият и адв. К. Найденова
– Добрева, при договорен възнаграждение от 1 445.00 лева и платена сума в
размер на 1 000 лева, който адвокатски хонорар е договорен съобразно фактическата
и правна сложност на делото – възраженията на въззивника по отношение на частта,
с която се обжалва постановеното решение, обсъдения широк кръг от обстоятелства,
въз основа на които са изложени съображения за оставяне на въззивната жалба без
уважение, при което платената сума в размер на 1 000.00 лева, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде присъдена в полза на въззиваемия.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 499 от 29.11.2019 г. постановено по
гр.д.№877 по описа за 2018г. на Районен съд – Троян в частта, с
която на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. посл. от ЗЗД е прогласена нищожността на привидната сделка -
покупко-продажба на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта по
КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 г., адрес на имота:
***, като самостоятелният обект се намира на IV етаж в сграда № 3, разположена
в поземлен имот с идентификатор 73198.501.30, с предназначение на
самостоятелния обект: Жилище-Апартамент, състоящ се от една стая, хол, кухня,
баня и тоалетна, три тераси; брой нива на обекта - 1, площ на самостоятелния
обект: 95.74 квадратни метра; съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 73198.501.30.3.12 над
обекта: няма; заедно с Избено помещение № 8, находящо се в същата сграда, с
площ 23.38 квадратни метра,
при граници:
отстрани-улица, коридор, избено помещение на Н.Т. и избено помещение на П.П.,
отдолу-земя, отгоре - апартамент на И.К., както и Таванско помещение №5, с площ
от 18.52 квадратни метра, при граници: отстрани-улица, коридор, апартамент №15,
таванско помещение на Р.Г., отдолу -апартамент на В.А., отгоре - покрив, както
и прилежащите към апартамента 2.38% идеални части от общите части на сграда
73198.501.30.3 и отстъпеното право на строеж върху Поземлен имот с
идентификатор 73198.501.30, извършена с Нотариален акт № 105, т. І, н. д. №
90/2018 г. на Нотариус Маргарита Гладкова, между наследодателката М. Х. М.-К.,
ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 18.08.2018г. и ответника Х.Й.В.,
ЕГН **********, като на основание чл.17, ал.1 от ЗЗД спрямо привидната сделка,
материализирана в Нотариален акт № 105, т. І, н. д. № 90/2018 г. на Нотариус
Маргарита Гладкова, се прилагат правилата, предвидени в закона за прикритата
сделка; в частта, с която на основание чл. 30,
ал. 1 от Закона за наследството, дарствените разпореждания, извършени от
наследодателката М. Х. М.-К., ЕГН **********, бивш жител ***, починала на
18.08.2018 г. са намалени до размера на запазената част на ищеца И.С.К., ЕГН **********,
адрес: *** и на основание чл. 36 от Закона за наследството е постановено
ответникът Х.Й.В., ЕГН **********, с горните данни да задържи целия дарен имот,
както следва: Поземлен имот с площ 910 квадратни метра, находящ се в с. В., с
адрес: ***, с трайно предназначение на територията -урбанизирана и начин на
трайно ползване - ниско застрояване (до
В останалата част Решение № 499 от 29.11.2019 г. постановено по гр.д.№877 по описа за
2018г. на Районен съд – Троян, като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х.Й.В., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на И.С.К.,
ЕГН **********,*** сумата 1 000.00 /хиляда/ лева разноски за въззивна
инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.