Р Е Ш Е Н И Е № 94
гр. Хасково, 25.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
окръжен съд, първи въззивен граждански състав в публично заседание на пети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР
ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Г.К.,
като разгледа докладваното от
съдията Серафимова
в.
гр. д. № 972 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 254/28.11.2019г., постановено по гр.
д. № 766 по описа за 2019г. на Районен съд – Харманли предявените от К.С.Д. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 179, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР за заплащане на
сума в размер на 1647,96 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
нощен труд за периода от 29.07.2016г. до 29.07.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на иска на 29.07.2019г. до окончателното
плащане и за сума в размер на 221,71 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от общо 1647,96 лева – допълнително възнаграждение за нощен труд,
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до
предявяване на иска на 29.07.2019г. Присъдени са разноски в полза на ответника
ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ в размер на 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца, с
която същото се обжалва изцяло като неправилно, постановено при неправилна
преценка на законовите разпоредби и събраните по делото доказателства. Намира
за неправилна правната квалификация на главния иск, дадена от
първоинстанционния съд, тъй като тя не отговаряла на фактическите твърдения в
исковата молба, а именно заплащане на допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощния труд към дневен
с коефициент 1,143. Посочва, че допълнителното възнаграждение за нощен труд и
допълнителното възнаграждение за извънреден труд са два различни института и
съответно за тях са предвидени различни ред и условия за отчитането и
заплащането им, като няма пречки за отработените часове през нощта от 22:00
часа до 06:00 часа едновременно да се дължи възнаграждение в предвидения размер
за нощен труд и възнаграждение за
извънреден труд след преизчисляването им в дневен – по аргумент, че разпоредбите на чл. 8 и чл. 9
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ са
приложими кумулативно. В тази насока посочва, че при действието на Наредба №
8121з-407 от 11.8.2014г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР е било предвидено преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент
0,143, когато е действала Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на
вътрешните работи относно определяне на размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията
и редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР и кумулативно на
служителите в МВР са заплащани допълнително възнаграждение за нощен труд и за
извънреден такъв. По съществото на спора счита, че съдът неправилно е приел
липсата на празнота в закона и не е приложил субсидирано Кодекса на труда /КТ/
и НСОРЗ. Неприлагането на преизчисляване на нощния труд
към дневен поставя работещите въз основа на служебно правоотношение в
неравностойно положение от тези въз основа на трудово такова, което се
аргументира с разпоредби от Конституцията на Република България, закона за
защита от дискриминация, Всеобщата декларация за правата на човека на ООН от
10.12.1948г., международния пакт за икономически, социални и културни права на
ООН, конвенция № 111 относно дискриминацията в областта на труда и професиите
на Генералната конференция на Международната организация на труда от
04.06.1958г. и от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. На следващо място въззивникът намира, че неправилно са
тълкувани разпоредбите от ЗМВР, касаещи допустимата продължителност на часовете
нощен труд, доколкото в тях се посочвал само максималния размер, а не
нормалната продължителност на работното време през нощта. Във въззивната жалба
са разгледани въпросите за отчитане на работното време при полагането на труд
при сменен режим, като са анализирани относимите към сумираното изчисляване на
работното време разпоредби на НСОРЗ. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да постанови ново, с което да уважи предявените обективно кумулативно искове
като осъди ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ да заплати сума в
размер на 1647,96 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за целия период 29.07.2016г. до 29.07.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (29.07.2019г.)
до окончателното й заплащане и сума в размер на 221,71 лева, представляваща
лихва за забава върху дължимата главница. Претендира направените разноски в
двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивна жалба,
с който същата се оспорва като неоснователна. Споделя изцяло аргументите на
първоинстанционния съд довели до отхвърляне на предявените искове. През
процесния период въззивникът е бил в служебни правоотношения съгласно чл. 142,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради което правната им регламентация се урежда от
специалния закон ЗМВР и дерогира приложението на Закона за държавния служител и
Кодекса на труда. С оглед намира за недопустимо прилагането по аналогия на чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ. Разглежда уредбата на аналогия на закона (чл. 46, ал. 2 от
Закон за нормативните актове), съгласно която се изисква да е налице непълнота
в приложимия закон. Въззиваемият обаче посочва, че такава няма, доколкото
редът, организацията и отчитането на работното време са били правно
регламентирани с нарочен акт, издаден въз основа на законова делегация – чл.
187, ал. 9 от ЗМВР. Отделно намира, че специфичният статут и служебни
задължения на служителите са несъвместими с нормите в КТ и НСОРЗ, касаещи
трудови правоотношения. В тази връзка посочва, че неправилно е разгледана липсата
на преизчисляване на нощния труд в дневен като дискриминация и поставяне в
неравностойно положение на трудещите се по служебни правоотношения. Подробно са
разгледани разликите в правата и задълженията на полагащите труд в зависимост
от правоотношението – служебно или трудово. Сочи допълнителни аргументи за
неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношение към служителите на
МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно видът и условията на заплащане на
възнаграждения, натурални престации и работно време на държавните служители в
МВР са уредени в глава XV, раздел VII на ЗМВР от
2006г. и на глава VII, раздел
VI и VII на ЗМВР от 2014г., от които следва, че видовете
допълнителни възнаграждения са изчерпателно изброени в ЗМВР и не се допуска
други такива, предвидени в различни от ЗМВР нормативни актове; отчитането на
работното време и възнаграждението за извънреден труд също са уредени по начин,
изключващ приложението на общите правила, а именно с изричен подзаконов
нормативен акт, издаден на основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР; за служителите в
МВР е предвидена максимална продължителност на нощния труд от 8 часа за всеки
24-часов период, поради което не следва същият да се трансформира в дневен с
коефициент 1,143, а се заплаща допълнително възнаграждение за него, определено
със Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. В
допълнение се излагат аргументи за различните видове нощен труд (нощен
труд по график в рамките на месечната
норма, нощен труд по график извън месечната норма и нощен труд при извънредни
ситуации) и начините на изчисляване на дължимото възнаграждение за тях.
Моли съда да потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно, включително в частта за
разноските. Претендира направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, както и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като
взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от легитимирана страна и
против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени
във въззивната жалба. Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
Производството
пред районния съд е образувано по искова молба на К.С.Д., с която е поискано Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ при МВР да бъде осъдена да заплати сума в
размер на 1322 лева, представляващи допълнително възнаграждение за положен труд
през нощта от 22:00 до 06:00 часа за периода 29.07.2016г. – 29.07.2019г., сума
в размер на 140 лева лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко
неплатено задължение – допълнително възнаграждение за положен нощен труд,
считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до датата
на предявяване на иска и законна лихва за забава върху сумата по главния иск,
считано от датата на подаване на исковата молба (29.07.2019г.) до окончателното
изплащане. По повод молба с правно основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
първоинстанционният съд е допуснал с протоколно определение от 30.10.2019г.
изменение на предявените искове чрез увеличаване на размера им съответно от 1322
лева на 1691,44 лева и от 140 лева на 218,70 лева.
От събраните пред
първата инстанция доказателства се констатира, че през процесния период от 29.07.2016г.
до 29.07.2019г. К.С.Д. е бил в служебно
правоотношение с ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ - заемал е длъжността
**** в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - *** към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - ***, като изпълнявал задълженията си на
24-часов сменен режим. От приетото заключение, изготвено по назначената съдебно
счетоводна експертиза, се установява, че отработените от К. С.Д.
часове нощен труд са 1674 часа, а преобразувани в дневни с коефициент 1,143 – 1913,38
часа. На въззивника К.С.Д. са били заплатени 418,50 лева – допълнително
възнаграждение за положените часове нощен труд за процесния период (1674 часа
по 0,25 лева). При преизчисляване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 се
получава разлика от 239,38 часа, за които се твърди, че не са били заплатени.
В настоящото
въззивно производство страните не спорят по приетите за установени фактическите
обстоятелства, а относно начина на изчисляване и размера на дължимото
възнаграждение за положените през 29.07.2016г. – 29.07.2019г. 1674 часа нощен
труд. С предявената пред първоинстанционния съд искова молба се претендира
допълнително възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен към дневен.
Доколкото правната квалификация на иска се определя от фактическите твърдения
на ищеца, тъй като от тях се извежда претендираното от него право, чиято защита
се цели, а липсват твърдения за положен труд над нормативно определената
продължителност (за извънреден труд), настоящата инстанция не споделя
направеното възражение в тази насока.
В
част трета „Държавна служба в МВР“, глава седма „Служители на МВР“, раздел
шести „Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР“
и раздел седми „Работно време и отпуски“ от ЗМВР се намира правната уредба на
видовете възнаграждения на служителите на МВР. Съгласно чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Разпоредбите на
чл. 178, ал. 1 и чл. 179, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно посочват за какви
обстоятелства се дължи допълнително възнаграждение, а именно за прослужено
време, за изпълнение на специфични служебни дейности, за извънреден труд, за
работа при специфични условия, за постигнати резултати в служебната дейност, за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение.
Следователно на служителя се дължи допълнително възнаграждение към основното,
тогава когато е налице някое от посочените условия или когато със закон или с
акт на Министерския съвет са определени други възнаграждения за държавните
служители от МВР.
В
настоящия случай с предявената пред първоинстанционния съд искова молба се
претендира допълнително възнаграждение за положен нощен труд. През процесния
период от 29.07.2016г. до 29.07.2019г. са действали три редакции на чл. 179,
ал. 2 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗМВР, в редакцията от
27.06.2014 г., размерът, условията и редът за изплащане на допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00
до 06.00 часа се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, а в
редакциите от 05.12.2017г. и 23.04.2019г. - условията и редът за
изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определя с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер с негова заповед. От това
следва, че определянето на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд за
процесния период е било регламентирано от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г.
на министъра на вътрешните работи относно определяне на размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 часа и
06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР, изменена със Заповед №8121з-40 от 15.01.2015г. (отменена с Решение № 1694
от 17.02.2016г. на Върховен административен съд), Заповед № 8121з-663 от
05.06.2015г. и Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016г. (отменена с Решение № 5937
от 12.05.2017г. на Върховен административен съд), от Заповед № 8121з-1429 от
23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи относно определяне на размерите
на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00
часа и 06:00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните служители в
МВР и от Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане
на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 часа, за полагане на труд на
официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични
служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част
от него между 22:00 и 06:00 часа на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.
Настоящата
въззивна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че страните не
спорят относно факта на заплащане на това допълнително трудово възнаграждение в
размер на 0,25 лева за час нощен труд, а и същото се установява от
представените по делото платежни бележки и приетата съдебно счетоводна
експертиза. В исковата молба се твърди, че размерът на допълнителното трудово
възнаграждение за нощен труд следва да се изчислява след преобразуване на
часовете, положен нощен труд към дневен такъв с коефициент 1,143 по силата на
правилото на чл.
9, ал. 2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, което счита
за приложимо по аналогия поради празнота в закона. Това твърдение правилно не е
било възприето от първоинстанционния съд.
Настоящата
въззивна инстанция счита, че не съществува празнота в закона, която да налага
приложение на нормата на чл.9, ал. 2 от НСОРЗ по аналогия. Съгласно чл. 46, ал.
2 от Закона за нормативните актове, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.
Такава непълнота в приложимата правна регламентация липсва. Съгласно чл. 187,
ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на посочената законова делегация в процесния период от министъра на
вътрешните работи са били издадени Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от 11.02.2016г.,
постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015г. на ВАС, IV o. и Решение № 8585 от 11.07.2016г., постановено по
адм. д. № 5450 от 2016г. на ВАС, V-чл. състав/ и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. /отм. ДВ, бр. 3 от 10.01.2020г. и бр. 4 от
14.01.2020г. с Решение № 16766 от 10.12.2019г., постановено по адм. д. № 8601
по описа за 2019г. на ВАС, V-чл. състав, I-ва колегия/. От това следва, че с издадените въз
основа на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР наредби е дадена изчерпателна регламентация на
отчитането и компенсирането на положения от държавните служители на МВР
извънреден труд и няма празнота в закона, която да налага приложение на друг
нормативен акт по аналогия.
Във
всяка една от посочените наредби, действали през процесния период се съдържа идентична
правна норма относно работата на смени и продължителността на часовете нощен
труд, съобразена с разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР като такава от
нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-407 от 11.8.2014г., от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и от Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда
нормална продължителност на работното време през нощта до 8 часа. В трите
посочени наредби се съдържа регламентация за начина на разпределяне на
работното време и неговото отчитане. Единствено в Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г., приложима
за част от процесния период поради отмяната на Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015г., се съдържа правна норма, предвиждаща, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22:00 часа и
06:00 часа за отчетения период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В другите две наредби
липсва аналогична норма на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г.
за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Правната
регламентация на отчитането на положения нощен труд в тези наредби съдържа
единствено вида на протокола, който се съставя, от кои лица и в какъв срок.
Липсата на норма, която да предвижда преизчисляване на часовете нощен труд не е
законодателен пропуск, а е целенасочено уеднаквяване на начина на изчисляване и
отчитане на работното време и постигане на по-голяма яснота по отношение на
отработеното време и положения труд извън установеното работно време. Въпросът
за отпадане на приравняването на положените часове нощен труд в дневен дори е
бил предмет на становището на синдикалната организация на служителите в МВР,
изготвено по повод приемането на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., което е
допълнителен аргумент, че не е налице законодателен пропуск, а целенасочена
промяна в отчитането на часовете нощен труд.
С
оглед гореизложеното настоящата въззивна инстанция намира за правилни и
законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че липсата на изрично
предвидено за служителите в МВР преобразуване на отработените нощни часове в
дневни не съставлява законодателен пропуск, който да се отстранява чрез
приложение на аналогия на закона.
Дори
в периода на действие на Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г., когато е
съществувало приравняването на нощния труд в дневен, допълнително
възнаграждение за положените часове нощен труд различно от определеното с
подзаконовия нормативен акт по чл. 179, ал. 2 от ЗМВР и аналогично на чл. 9,
ал. 2 от НСОРЗ не се е дължало. Това се дължи на обстоятелството, че
превръщането на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 не води до
полагането на извънреден труд. Извънреден труд или труд извън установеното
работно време, каквото понятие използва ЗМВР и Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014г.,
е труд, който е положен извън нормалната продължителност на работното време. Твърдения
за полагане на труд извън определените 24-часови смени или за полагане на нощен
труд над 8 часа не са наведени. Поради това възраженията относно възможността
едновременно да се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд и за
извънреден труд са неотносими.
Същевременно
съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Посоченото правило трябва да се разглежда заедно с
чл. 136, ал. 1 и ал. 3 и чл. 140, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда КТ/. Те
предвиждат различна продължителност на работното време в зависимост дали трудът
се полага през деня или през нощта, тоест от 22:00 до 06:00 часа. Нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица е 40
часа, като работното време през деня е до 8 часа, а нормалната продължителност
на седмичното работно време през нощта е 35 часа, тоест нормалната
продължителност на работното време през нощта е до 7 часа. От изложеното
следва, че съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
полагания през нощта труд е 8:7, което налага при подневно отчитане на
работното време преизчисляване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143.
Целта е да се изравни продължителността на нощния с дневния труд при подневното
отчитане на работното време.
По
различен начин е регламентирана възможността за полагане на нощен труд от
служителите в ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на
смени законодателят в съответствие с чл. 8 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на
работното време е допуснал полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно съотношението на нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на допустимия размер
нощен труд е 1:1 и няма какво да се преобразува.
В
тази връзка следва да се посочи, че въззивната инстанция не споделя направеното
възражение за неправилно тълкуване на разпоредбите от ЗМВР,
касаещи допустимата продължителност на часовете нощен труд, доколкото в тях се
посочвал само максималния размер, а не нормалната продължителност на работното
време през нощта. Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 2 от КТ нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа, а съгласно чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Макар да е
използван различен законодателен подход за определяне на допустимата
продължителност на часовете нощен труд („до 7 часа“ и „не следва да надвишава
средно 8 часа“) е очевидно, че с двете правни норми се предвижда максималната
продължителност на нощния труд. Поради това не може да се възприеме тезата, че
първата разпоредба предвижда нормална продължителност на часовете нощен труд, а
втората максимално допустимите такива. Двете предвиждат, както законово
допустимата максимална продължителност на нощния труд, така и нормалната
продължителност на нощното работно време, но за различни правоотношения –
трудови и служебни.
Посочената
разлика в уредбата на допустимата продължителност на нощния труд между
служителите в МВР и работниците, съответно между разпоредбите на ЗМВР и КТ, не
е несъответствие в законодателството, нито пък е дискриминационна. Напротив тя
е съобразена с характера на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно
специфичната дейност, която извършват, е причина правата и задълженията им да
се регламентират от специален нормативен акт. С него са предвидени редица
отклонения от правата и задълженията на престиращите работна сила по трудово
правоотношение, уредени в КТ. Видът на извършваната дейност (противодействие на
престъпността, опазване обществения ред, защита на националната сигурност,
граничен контрол, пожарна безопасност и защита на населението и други) налага
някои по-неблагоприятните условия на полагане на труд, в това число и
възможността за полагане на повече часове нощен труд, поради което в ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове са предвидени различни права (привилегии) за
служителите на МВР в отклонение от КТ, които да служат за компенсация.
Допълнително заплащане за полагане на нощен труд е такъв вид компенсаторен
механизъм. Невъзможността на същия да изпълни целта си и да послужи за реално
обезпечаване на вредните последици от полагането на труд през нощта не може да се преодолее по съдебен ред и то
чрез прилагане по аналогия на друга правна уредба при наличието на изрична
регламентация за размера, реда и условията за изплащане му.
С оглед гореизложеното настоящата въззивна
инстанция намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано,
поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на правния спор с правна
възможност да претендира разноски разполага единствено въззиваемия. Поискано е
присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Същото се определя съгласно чл.
78, ал. 8 от ГПК като не може да надвишава максималния размер за съответния вид
дело предвид чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Предвид фактическата и правна
сложност на правния спор, както и обстоятелството, че самата страна претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, настоящата въззивна инстанция определя дължимото
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева за настоящата
инстанция. Следователно в тежест на въззивника К.С.Д. следва да се възложи
сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 3 от ГПК и дадените в т. 23 от тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г., постановено
по тълк. дело № 6 по описа за 2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни указания
дължимите държавни такси за разглеждането на делото пред двете инстанции и
разноските за вещо лице следва да останат за сметка на бюджета на съда,
доколкото въззивникът К.С.Д. е държавен служител в МВР и е освободен от
заплащането им дори при отхвърляне на исковите претенции.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 254/28.11.2019г., постановено по гр. д. № 766 по описа за 2019г. на Районен съд – Харманли.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК К.С.Д. ,
ЕГН, с адрес ***, със съдебен адрес *** – адвокат М.С., да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ при МВР със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171А, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски пред въззивната
инстанция - за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:
1.
2.