Р Е Ш Е Н И Е №
51
17.03.2023 г., гр. Стара
Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря Стефка хр.ва
и в
присъствието на прокурора Георги Николов
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №318 по описа на съда за 2022 г.
Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №84 от 11.11.2022г., постановено по анд №164/22г., РС Чирпан потвърдил изцяло наказателно
постановление НП № 22-0375-000076 от 29.03.2022г. на Началник група в ОДМВР Стара
Загора, РУ – Чирпан, с което на М.Т.Х. ***, ЕГН **********, за нарушения на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДвП били наложени
две административни санкции „глоба“ в размери от по на 200 лева за всяко от
тях, ведно с наказанието „лишаване от право на управление на МПС за срок от 6
месеца“ за всяко наказание, както и осъдил М.Х. да заплати в полза на ОДМВ
Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който го
обжалва изцяло и в срок, като счита, че при постановяването му бил нарушени
съществено процесуалните правила, при нарушение на материалния закон и
наказанието било явно несправедливо.
Касаторът сочи, че
при обжалване на наказателното постановление /НП/ поискал от съда да разпита
като свидетели ангажираните по случая полицейски служители, като Х. излага
оплаквания, които не са относими към релевантните
фактически установявания по делото, но в
крайна сметка твърди, че изложеното в показанията на св. Д. не отговаряло на
обективната действителност, относно случилото се на земен път II – 66, км.107, както и
че влизали в съществено противоречие с показанията на св. Д.. Това не било
съпоставено и оценено от съда. Свидетелят Ж. от своя страна не бил очевидец, а
преразказвал това, което бил научил от колегите си и не могъл да обясни
механизма на сблъскването. В заключение моли да му бъдат изменени наложените
наказания, които били в максималния размер.
Касаторът, редовно
призован в с.з., не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Не взема становище по касационната
жалба.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява мнение за неправилност на въззивното решение, поради което същото
следвало да се отмени, като се постанови потвърждаване на наказателното
постановление.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява изцяло неоснователна.
За
да потвърди изцяло жаленото пред него НП, въззивният съд приел за установено
чрез събраната доказателствена съвкупност /свидетелски показания и писмени
доказателства, че Х. извършил от обективна страна описаните две административни
нарушения по ЗДвП, като на посочената в НП дата, време и място касаторът, като водач на МПС не спрял по установения от
закона начин след подаден от полицейския орган звуков и светлинен сигнал, а
ускорявайки скоростта продължил движението на автомобила по бул. „Георги
Димитров“ в посока запад, както и, че при движение по земен път II – 66, км.107, в посока запад блъснал предната част на патрулен
автомобил рег. ****, като го избутал от пътя и продължил движението си пътя,
без да спре и да установи последиците от произшествието.
РС не констатирал допуснати
съществени нарушения на производствените правила при съставянето на акта и
издаване на НП, че не били налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, като мотивирал и конкретни доводи.
Касационната инстанция приема решението
за валиден, допустим и правилен съдебен акт, като по отношение на него не са
налице визирани три касационни основания по чл.348 от НПК.
На първо място следва да се посочи,
че визираното касационно основание – допуснати съществени процесуални нарушение
от страна на съда, не се мотивира с никакви конкретни довод, който да се
обхващат от даденото определение в чл.348, ал.3 от НПК.
Фактите, релевантни за
разрешаването на спора са правилно и безспорно установени чрез събраната
доказателствена съвкупност, като данните от нея еднопосочно ги установяват.
Видно от изложението в касационната жалба тези фактически установявания дори и
не се повдигат за спорни, т.е. не е спорен фактът, че на 05.02.2022г. на
посоченото място Х. не е спрял по установения начин на подадения му от
полицейски орган сигнал, че след подаване на този сигнал Х. е ускорил скоростта
на управлявания от него автомобил и продължил неговото движение, като е
навлязъл в земен път II – 66, км.107 и там е причинил ПТП между неговия автомобил и
патрулният автомобил, но отново не е спрял движението си на управляваното от
него МПС, за да установи щетите.
Напълно ирелевантни са оплакванията
на касатора, че същият бил редовно проверяван от
полицейските служители и че последните имали незаконосъобразно поведение.
Такова не се доказва да е налице пред РС, а задължение по закон на полицейския
орган е да извършват проверки, вкл. и за спазване правилата по ЗДвП, като няма
законово ограничение колко пъти може да бъде проверяван даден субект, ако бъде
установено, че същият е нарушил законните правила, в частност тези по ЗДвП.
Именно това е установено от полицейските служители, които надлежно са разпитани
пред съда и те чрез своите показания изцяло подкрепят описанието от фактическа
страна на двете извършени от Х. деяния, които съставлява две отделни
административни нарушение. Дадената им правна квалификация е правилна и на тази
плоскост също не е налице нарушение на материалния закон, поради което изводите
в тази насока на РС са изцяло правилни. При безспорната доказаност на фактите
от обективна страна на двете нарушение, законосъобразно ответникът е ангажирал
административно наказателната отговорност за тях от дееца, като сочените
санкционни разпоредби също са правилно визирани и в тази насока изводите на
въззивния съд са материално законосъобразни.
Касаторът
претендира и явна несправедливост на наложените му административни санкции.
Несъмнено и двете са определени от органа в техния законов максимум. РС е приел
принципна законосъобразност на НП, което сочи, че и на тази плоскост е приел
такъв извод.
Съгласно чл.348, ал.5 от НПК, наказанието
е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства
на обществената опасност на деянието
и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите
по чл. 36
от Наказателния кодекс и 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.
Пред
РС е представена справка за нарушител /касаторът/, л.
11-14, от която се установява, че същият не за първи път е наказван с
административни наказания за нарушения на ЗДвП, поради което той представлява
една по висока обществена опасност, а конкретни две нарушения не се извършени
от него при наличие на смегчаващи обстоятелства,
напротив, налице са отегчаващи такива. Всичко това в своята съвкупност
предполага налагане на една завишена санкция на дееца, като в този случай
определения максимален размер на същата е оправдана и с оглед целите по чл.12
от ЗАНН. Не е налице и второто основание по чл.348, ал.5 от НПК, тъй като
приложените санкционни разпоредби са правилните и както РС е посочил, не са
налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Потвърждавайки НП, РС
правилно е постановил и осъждане на жалбоподателя да заплати в полза на ОДМВР
Стара Загора своевременно поисканото от тази страна /чрез нейния процесуален
представител/ възнаграждение за юрисконсулт, което и правилно е определено в
неговия минимум.
Като е
потвърдил изцяло процесното НП, въззивният съд в този случай е постановил един правилен
съдебен акт, който не страда от визираните касационни основания за неговата
отмяна. От страна на ответника по касация не се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и пред тази инстанция, поради
което такова не следва да се определя.
Водим
от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение №84 от 11.11.2022г., постановено по
анд №164/22г. по
описа на РС Чирпан.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1. 2.