Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 30.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 558/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно постановление №547/28.08.2019г. на Регионална дирекция по горите, с което на И.О.Д., ЕГН **********, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 1 от ЗГ за нарушение на чл. 104, ал. 1, т, 5 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 250лв., както и е определено да заплати обезщетение от 68лв. на основание приложение към чл. 5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.
Твърди се, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че нарушението не е извършено и не е предявен или връчен АУАН преди издаване на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт, който поддържа жалбата. В писмено становище се
излагат съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е
връчено на 30.09.2019г. /л. 14 от делото/, като жалбата е депозирана на същата
дата), изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна.
АУАН е съставен за това, че на 10.05.2019г. жалбоподателят сече с бензиномоторен трион в отдел 62, подотдел „ц“, част от обект 1801-Д, местност „Минев валог“, землище с. Бузяковци, общ. Ихтиман, държавна горска територия стопанисвана от ТП ДГС Ихтиман- 1,50 пл.м.куб /равняващи се на 2,72 пр.м.куб./ широколистни дърва за огрев от дървесен вид бук, немаркирани с контролна горска марка.
Въз основа на събраните по преписката материали и след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН административно-наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 266, ал. 1, предл. 1 от Закона за горите ангажирал административно наказателна отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, налагайки на посоченото основание наказание– глоба в размер на по 250 лв., както и е определил жалбоподателят да заплати обезщетение от 68лв. на основание приложение към чл. 5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд.
На първо място т събраните по делото доказателства се установява, че в процедурата по налагане на административното наказание са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- НП е издадено без АУАН да е връчен на нарушителя. Това нарушение не може да бъде санирано в съдебната фаза на производството.
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.
Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.
Съгласно чл. 43, ал. 5 от ЗАНН при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
В АУАН в в графите „Подпис на нарушителя“ и „Получих препис от акта“ е положен подпис. Същевременно в НП е прието, че АУАН е връчен лично на нарушителя и последният е получил препис. От допуснатата по делото съдебно- графологическа експертиза обаче се установява, че в АУАН, в графите „Подпис на нарушителя“ и „Получих препис от акта“ е положен подпис от лице, което е различно от жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно- графическата експертиза.
Обстоятелството, че АУАН не е подписан лично от нарушителя води до извод за липса на връчване на акта. В подкрепа на този извод е и липсата на спомен при актосъставителя (св. Б.) за връчване на АУАН, както и обясненията на жалбоподателя, че е разбрал за АУАН на 30.09.2019г., т.е. след датата на издаване на НП (28.08.2019г.). Следователно е налице съществено нарушение на процесуалните правила.
Нарушаване реда за връчване на АУАН, регламентиран в чл. 43 от ЗАНН, е съществено процесуално нарушение. Сериозно е ограничена възможността за реализиране защитата на санкционираното лице, както поради произтичащите от връчването на акта права и задължения (чл. 44 от ЗАНН), свързани именно с правото на защита, така и с оглед функциите на АУАН в административнонаказателното производство - значението му на правен акт, с който се поставя началото на производството и се повдига и предявява обвинение в извършване на административно нарушение. Ненадлежното му предявяване и връчване съществено е опорочило административнонаказателното производство. При това процедиране относно предявяването и връчването на АУАН не е следвало издаване на наказателно постановление, а издаденото такова е незаконосъобразно. В този смисъл Решение № 550 от 10.05.2018 г. по к.а.н.д. № 132/2018 г. на Административен съд София – област.
По изложените съображения съдът намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което същото следва да се отмени изцяло.
На второ място дори да се приеме, че не са налице горепосочените съществени нарушения на процесуалните правила, то по делото не се установи жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже фактическите констатации, изложени в АУАН и в НП.
Обстоятелството, че жалбоподателят отговаря за обекта не води до категоричен извод, че той е извършил сеч на процесните широколистни дърва за огрев, като нито един от свидетелите не е възприел жалбоподателят да отсича процесната дървесина.
Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното“. В съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал.
1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН и Постановление №10/1973г. по н.д 9/1973г.
на Пленума на Върховния съд, задължително за съдилищата по смисъла на чл. 130,
ал. 2 от Закона за съдебната власт, така установената доказателствена сила
действително не е обвързваща за съда, поради което във фазата на съдебно
оспорване АУАН се цени в съвкупност със събрания по делото доказателствен материал.
Необходимо е да се отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е
приложима в производството пред административнонаказващия орган, но не и пред
съда с оглед основния принцип на наказателния процес, прогласен в чл. 14, ал. 2
от Наказателно-процесуалния кодекс. В съдебното производството пред първата
инстанция важат правилата на НПК и съобразно тях тежестта на доказване лежи
изцяло върху административнонаказващия орган и той следва да установи с всички
възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства факта
на извършване на административното нарушение и вината на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Редовно съставеният акт по
смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не може да бъде единствено доказателство за
удостоверяване изпълнителното деяние и вината на извършителя му. В горния
смисъл Решение № 6201 от 21.10.2014 г. по адм.д. № 6675/2014 г. на
Административен съд – София.
Следователно не
може да се приема, че авторството и самото нарушение са установено по несъмнен
начин единствено и само въз основа на приложения по делото АУАН, без
констатациите по него да се подкрепят от останалите доказателства по делото,
какъвто именно е настоящият случай.
Потвърждаване на
НП единствено въз основа на съставения АУАН без наличие на достатъчно други
доказателства нарушава принципа за равнопоставеност на страните в процеса и
презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на противното. В случая
липсват каквито и да било други доказателства, подкрепящи обвинителната теза за
осъществяване от страна на жалбоподателя на процесното нарушение. В хода на
съдебното следствие не се установи безспорно административното нарушение,
вменено на жалбоподателя и обстоятелствата, при които е извършено.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за правна защита и съдействие (л. 26 от делото), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а от насрещната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение (л. 91 от делото). Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1000лв., възнаграждението е 300 лв.. От представеният договор за правна помощ и съдействие се установява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв.. Следователно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е над законовия минимум, като съдът намира възражението за прекомерност за основателно, поради което размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до сумата от 300лв..
На основание § 1, т.6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция по горите, която има правосубектност като юридическо лице съгласно чл.2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по горите.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради което на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №547/28.08.2019г. на Регионална дирекция по горите,
с което на И.О.Д., ЕГН **********, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 1
от ЗГ за нарушение на чл. 104, ал. 1, т, 5 от Закона за горите е наложена глоба
в размер на 250лв., както и е определено да заплати обезщетение от 68лв. на основание
приложение към чл. 5 от Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети
върху гори и земи от горския фонд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите, със
седалище гр.София, бул. "Христо Ботев" № 55, да заплати на И.О.Д.,
ЕГН **********, сумата от 300 лева - разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София
област, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: