Решение по дело №300/2023 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 12
Дата: 26 януари 2024 г. (в сила от 25 януари 2024 г.)
Съдия: Бисера Боянова Максимова
Дело: 20233500500300
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Търговище, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500300 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 511 от 18.10.2023 г., постановено по гр. дело № 153/2023
година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил предявените
от „Девил Синема Груп“ ЕООД - гр. Стара Загора със седалище и адрес на
управление: обл. Стара Загора, гр. Стара Загора, ул. ХХ.Д.А. № 87, ет. 6, ап.
оф. 6 и ЕИК *********, представлявано от Х.П.Х. против М. С. Р., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Търговище, обл. Търговище п.к. 7700, кв.
З. 1, блок 22, вх. А, ап. 23 установителени искове по чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за дължимост на сумата от 360.97 лв., включваща
340.00 лв. главница по договор за предоставяне на обучение за участие в
риалити шоу, представляваща девета, десета, единадесета и дванадесета по
ред вноска в размер на 85 лева, дължими от 01.01.2022 г. до 05.01.2022 г.,
както и сумата от 20,97 лв. лихва за периода от 17.02.2022 г. до 26.09.2022 г.,
ведно със законна лихва, считано от 27.09.2022 г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното й
изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д № 1217/2022 г. на РС-Търговище, възразена от длъжницата в
срока по чл.415 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
1
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П. Ж. П.
от АК-гр.Стара Загора, съд. адрес в гр. Стара Загора, ул. ”Цар Симеон
Велики'' № 112, ет. 4, оф. 3, като пълномощник на „Девил Синема Груп“
ЕООД, в която се излага основно следното:
Не споделят отразеното в мотивите на първоинстанционния съд
становище, че ищецът не бил провеждал предварително определените по
график занимания за месеците Септември и Октомври 2021 г. поради локдаун.
Твърдят, че национален локдаун през месеците Септември и Октомври 2021 г.
от страна на здравните власти не е имало, за разлика от същите месеци през
2020 г., видно от Заповед № РД-01-748/02.09.2021 г., издадена от Министъра
на здравеопазването. Считат, че ищцовото дружество не е нарушило поетите с
процесния договор задължение относно провеждането на обучението и за
него не е възникнало в този период задължение да предложи алтернативно
обучение на ответницата, например онлайн, предвид на което „Девил Синема
Груп“ ЕООД се явява изправна страна по процесния договор. С договора
страните са уговорили заплащането на една обща такса от 1020 лева. Това, че
е предоставена възможност за разсроченото й заплащане, няма връзка с
провеждането на обучението, т.е. таксите не се заплащат месец за месец и не
са обвързани с конкретен месец от обучението. Отделно се твърди, че „Девил
Синема Груп“ ЕООД не е имало задължението лично да уведомява и да
съгласува промяната в графиците на обученията и местата, на които те се
провеждат, доколкото такава информация ежедневно се обновявала и
довеждала до знанието на всички участници в обучението, като Графикът за
обучение по кино и актьорско майсторство гр.София, бил обявен на фейсбук
страницата и сайта на дружеството. Освен това, удължаването на срока на
обучението до м. март 2022 г. било наложено от непредвидени обстоятелства,
възникнали с наложените ограничения от Епидемията от COVID-19 в
страната. Твърдят, че ответницата е нарушила поетите от нея задължения по
чл. 5, ал. 1, т. 4 за заплащане на стойността на обучението, предмет на
договора, и е изпаднала в забава, тъй като не е заплатила 4 вноски, равняващи
се на исковата сума от 340 лева. По отношение на твърдението, че Р. била се
разболяла и поради тази причина не можела да посещава заниманията,
намират тези твърдения за недоказани /няма ангажирано нито едно писмено
доказателство в тази насока - болничен, епикриза, положителен Ковид тест и
пр./. А освен това, в процесния договор е предвидена възможност в чл. 7, т. 5,
2
че при настъпване на пълна обективна невъзможност за изпълнение на
договора (в случая ответницата поради заболяване), договорът се прекратява,
ако засегната страна е уведомила другата в 5-дневен срок от настъпване на
невъзможността и представи доказателства. Нито към настъпване на
твърдяното заболяване, нито към настоящия момент Р. е уведомила
Агенцията и не е представила доказателства за такива обстоятелства, предвид
на което посочената разпоредба е неприложима в конкретния случай. Нещо
повече, съгласно чл. 7, т. 4 от договора, същият може да бъде прекратен
едностранно от ПЕРСОНАЖА (длъжника) при подаване на двумесечно
писмено предизвестие, след като ответницата твърди, че не е получила
обучение според уговореното, но такова уведомление – предизвестие не е
подавано от нея.
Въззивникът моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
Решение № 511/18.10.2023 г., постановено по гр. дело №
20233530100153/2023 г. по описа на РС-гр.Търговище и уважи предявения
иск. Претендира за разноски. Прилага като писмено доказателство по делото
заверен препис от Заповед № РД-01 -748/02.09.2021 г., издадена от
Министъра на здравеопазването.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от адвокат Л. М. от
АК-Търговище, ул. "Лилия" 4, вход "А" ет.1, кантора №7, назначена за особен
представител на М. С. Р. от гр.Търговище, в който се акцентира на следното:
В съответствие със събраните доказателства правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че неизправната страна по договора
изначало е жалбоподателят. Последният е променил условията по договора
без предупреждение и съгласие на ответницата по жалбата. Налице е
съществено неизпълнение на Договор за предоставяне обучение и участие в
реалити шоу от страна на дружество "Девил синема Груп" ЕООД.
Неизпълнението е по отношение на чл.3.1 - Предмет на договора. Не е спазен
и договореният срок на продължителност на обучението от страна на
предоставящия това. Всяка промяна в срока на договора следва да бъде
извършена в писмен вид съгласно разпоредбите на ЗПП. Съгласно
цитираният закон търговецът има задължението да информира и предостави
съответната информация по подходящ начин, в противен случай ще е налице
неизпълнение на задълженията от страна на последния. Правилно
3
първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства относно
уведомяване за промяна на графици на обучения, времетраене, място на
провеждането им. Жалбоподателят е променил срока по договора, графика на
занятията и мястото на провеждане на същите. В обобщение въззиваемата
страна моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител. Постъпило е
писмено становище от неговия процесуален представител за даване ход на
делото. Поддържа подадената въззивна жалба. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата страна не се явява лично. Нейният процесуален представител
по Закона за правната помощ адвокат Л. М. оспорва подадената въззивна
жалба. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт, тъй като въззивникът
е бил неизправна страна по договора и на същия не се дължи претендираната
от него сума по договора.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Пред Търговищкия районен съд „Девил Синема Груп“ ЕООД - гр. Стара
Загора е предявило иск срещу М. С. Р. от гр. Търговище за сумата от 360.97
лв., включваща 340.00 лв. главница по договор за предоставяне на обучение
за участие в риалити шоу, представляваща девета, десета, единадесета и
дванадесета по ред вноска в размер на 85 лева, дължими от 01.10.2022 г. до
05.01.2022 г., както и сумата от 20,97 лв. лихва за периода от 17.02.2022 г. до
26.09.2022 г., ведно със законна лихва, считано от 27.09.2022 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
окончателното й изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена
Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 1217/2022 г. на РС-Търговище.
От фактическа страна съдът приема следното:
„Девил Синема Груп“ ЕООД е търговско дружество със седалище в гр.
Стара Загора, което е учредено на 12.11.2020 година и е вписано в търговския
регистър на 17.11.2020 година с основен предмет на дейност: дейност в
областта на изкуството и културата; както и всяка друга дейност, позволена
от закона.
На 23.01.2021 година търговското дружество и ответницата сключват
4
Договор за за предоставяне на обучение и участие в риалити шоу. Предметът
на договора е описан, както следва: ПЕРСОНАЖЪТ /ответницата/ е
упълномощил АГЕНЦИЯТА за свой представител на територията на
Република България и за целия свят с предварителен договор между страните,
по силата на който договор се сключва настоящия Договор за предоставяне на
обучение. Настоящият договор не изключва правата и задълженията, поети от
ПЕРСОНАЖА и АГЕНЦИЯТА според техния вече подписан предварителен
договор. Настоящият Договор е свързан със съгласието за участие на
ПЕРСОНАЖА в риалити формат „Изиграй го“, което участие може да
осигури главна или друга роля в предстоящи самостоятелни проекти на
АГЕНЦИЯТА, както и такива в ко-продукция, с работни заглавия: •
„Академия за таланти“ – деца; • „Академия за таланти“ – тийн.
АГЕНЦИЯТА предоставя на ПЕРСОНАЖА обучение в 5 (пет) модула, като
продължителността на всеки модул е 2 (два) месеца, организирани в 4
(четири) посещения на месец, с времетраене на всяко посещение - от 60
(шестдесет) до 90 (деветдесет) минути в дневна форма на обучение, част от
които да ползва по свое усмотрение за създаване на реалити формат „Изиграй
го“. Срокът на обучението е десет месеца. Периодът на обучение може да
бъде променян единствено само в случай на възникнали непредвидени
обстоятелства, в т.ч. непреодолима сила (форсмажорни обстоятелства). В тези
случаи, страните не носят отговорност за пълно или частично неизпълнение
на задълженията по договора, ако то се дължи на “непреодолима сила”
(форсмажор)." Страната, която е изпаднала в невъзможност да изпълни
задълженията си, поради настъпило форсмажорно обстоятелство е длъжна в
10-дневен срок да уведоми писмено другата страна (в т.ч. и по имейл) за
възникването му, както и предполагаемият период на действие и
прекратяване на форсмажорното обстоятелство. Срокът за изпълнение на
договора се удължава автоматично със същото време, с което е удължен
срокът на обучението. Т. нар. в договора персонаж – т.е. ответницата се
задължава да заплати 1020 лв. (хиляда и двадесет лева) за участието си в
„Изиграй го“ и проведения курс на обучение, плащайки еднократно
таксата или на дванадесет равни вноски от 85 лв. в срок от 12 месеца след
подписването на договора.
В исковата молба се твърди, че ответницата не е заплатила последните 4
дължими вноски в общ размер на 340,00 лева, дължими за периода 01.10.2021
5
г. – 01.01.2022 година. Безспорно е, че дружеството е подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК на 27.09.2022 г.
до Районен съд гр.Търговище. По подаденото заявление е образувано ч.гр.д.
№ 20223530101217/2022 г. по описа на Районен съд гр.Търговище, по което
съдът е разпоредил издаването на Заповед за изпълнение на парично
задължение от 28.09.2022 г. и изпълнителен лист, с която е осъдил М. С. Р., да
заплати на „Девил Синема Груп“ ЕООД - гр. Стара Загора сумата от 360.97
лв. /триста и шестдесет лева и деветдесет и седем стотинки/, от които:
главница в размер на 340.00 лв. /триста и четиридесет лева/, представляващи
незаплатени месечни вноски по договор за предоставяне на обучение и
участие в реалити шоу от 23.01.2021 г; законна (мораторна) лихва в размер на
20,97 лева върху сумата от 340,00 лева за периода от 17.02.2022 г. до
26.09.2022 г. и законна лихва за забава върху главницата за периода от
27.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 227.80 лв.
(двеста двадесет и седем лева и 80 ст.) лева, от които 200 /двеста/ лв.
адвокатски хонорар и 27.80 лв. - държавна такса. Поради постъпило
възражение от ответницата търговското дружество „Девил Синема Груп“
ЕООД - гр. Стара Загора е предявило настоящия установителен иск с правно
основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК.
Не е спорно по делото, че ответницата не е заплатила така претендираните
4 вноски по договора, чийто общ размер възлиза на 340 лева. Спорът в
настоящото производство е дали тези вноски са дължими с оглед наведените
от ответницата възражения.
Възраженията на ответницата касаят обстоятелства, които са свързани с
обявеното в страната извънредно положение поради разпространението на
Ковид - 19. Тези обстоятелства касаят както организацията на предоставяните
от ищцовото дружество услуги, така и обстоятелства, които касаят лично
ищцата като потребител на тези услуги.
В тази връзка съдът държи да подчертае, че на 13 март 2020 г. в България
беше обявено извънредно положение на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията. Разпространението на вируса COVID – 19 и мерките,
предприемани в световен и български мащаб за ограничение на
последствията от коронавирус, в това число наложените ограничения и
забрани, доведоха до най-различни предизвикателства като поставиха
6
въпроси и от икономически характер, които могат да рефлектират върху
изпълнението на частно-правни задължения. Със Заповед № РД-01-124 от
13.03.2020 г., както и с редица последващи заповеди Министърът на
здравеопазването въведе противоепидемични мерки на територията на
Република България. Към разглеждания период съдът се запозна със
съдържанието на Заповед № РД-01-856 от 19.10.2021, изменена със Заповед
№ РД-01-861 от 21.10.2021 г. за въвеждане на временни противоепидемични
мерки (отменена със Заповед № РД-01-890 от 26.10.2021 г.), в която е
предвидено, че се преустановяват груповите посещения в центрове, школи и
други обекти за танцово и музикално изкуство. Подобно е съдържанието на
Заповед № РД-01-890 от 03.11.2021 г. за въвеждане на временни
противоепидемични мерки (отменя се считано от 01.12.2021 г.), с която се
въвеждат различни временни противоепидемични мерки на територията на
Република България, считано от 4.11.2021 г. до 30.11.2021 г. като е
предвидено, че се преустановяват груповите посещения в центрове, школи и
други обекти за танцово и музикално изкуство; преустановява се
провеждането на присъствени групови занятия за възрастни в езикови
центрове, образователни центрове и други обучителни центрове и школи. С
тази заповед е предвидено в т. 32, че въведените противоепидемични мерки
по т. 2, 4, 5, 6, 8, 10, 11, 12, 13, 14 и 17, може да не се прилагат при следните
условия: а) (изм. - Заповед № РД-01-915 от 09.11.2021 г.) 100% от персонала в
съответния обект/лицата, заети с мероприятието са ваксинирани или
преболедували COVID-19 или разполагат с отрицателен резултат от
изследване, удостоверено с валидни документи за ваксинация, преболедуване
или изследване и б) ръководителят на обекта/организаторът на мероприятието
е взел решение и е създал необходимата организация за допускане в обекта,
съответно на мероприятието само на лица, които: аа) са ваксинирани или
преболедували COVID-19, удостоверено с валидни документи за ваксинация
или за преболедуване или бб) (доп. - Заповед №РД-01-915 от 09.11.2021 г.)
представят отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в
обекта/мероприятието изследване по метода на полимеразно верижна реакция
за COVID-19 или бърз антигенен тест (до 48 часа преди влизане в
обекта/мероприятието), удостоверено чрез валиден документ или
удостоверение за наличие на антитела срещу SARS-CoV-2.
В настоящото производство ищцата твърди, че не е била ваксинирана, но
7
през този период се е страхувала да не се разболее от Ковид – 19. Тя не е
участвала в заключителния период на обучението, поради което не е внесла
последните 4 вноски от по 85 лева, платими в началото на всеки месец.
От правна гледна точка съдът приема следното:
Между страните е възникнала облигационна връзка по силата на
приложения писмен договор за услуга. Минималното съдържание на такъв
вид договор за услуга /м случая – обучение/ е предвидено в Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). То се състои от общите правила за
изпълнение и неизпълнение на договорите, както и от специалните правила за
някои видове договори. Към сключения договор за услуга може да се
приложат правилата относно договор за изработка или договор за поръчка,
според точното съдържание на уговореното. В някои случаи уговорката
между страните може да съдържа елементи и на двата договора.
В конкретния случай, независимо от начина на формулиране на
съдържанието на договора, по същество последният е договор за изработка,
по силата на който ответницата възлага на ищцовото дружество в рамките на
определен срок срещу определена цена да й проведе обучение в областта на
актьорското майсторство. Това е сърцевината на този договор, поради които
спорните моменти по повод на изпълнението на договора от която и да е от
двете страни, следва да се анализира на плоскостта на договора за изработка.
По време на сключване и изпълнение на договора в страната бе обявено
извънредно положение по повод на пандемията от Ковид – 19, както съдът
отбеляза по-горе. Поради наличието на тези извънредни обстоятелства и
държавната регулация за предотвратяване на разпространението на Ковид -
19, както изпълнителят в лицето на ищцовото дружество, така и възложителят
в лицето на ответницата, са били поставени в ситуация да не могат да спазват
изцяло договорните клаузи. Ищецът не оспорва, че се е наложило удължаване
но срока на договора именно във връзка с извънредното положение в
страната поради пандемията от Ковид - 19. Що се отнася до ответницата - тя
пък е следвало да съобразява здравословното си състояние с участие в
присъствените срещи, предвидени в договора, и да оценява периодично
риска от заразяване по време на провеждане на обучението. Тук съдът държи
да подчертае, че дори изпълнителят да е бил взел всички мерки, предвидени
от държавата с цел недопускане на заразяване или ограничаване
8
разпространението на Ковид - 19 по време на практическото обучение, то
право на всеки участник в него е да прецени дали да участва в такова
практическо обучение или не. Става дума за лична преценка, която е в
обхвата на виждането на всеки човек. Същата касае здравето и живота на
съответното лице, поради което по никакъв начин, според настоящия съдебен
състав, ответницата не следва да поема вина, че не е желаела в определен
период да присъства на обученията поради риска от заразяване с Ковид – 19.
В конкретния случай ответницата не е участвала в определен брой
присъствени помещения в рамките на няколко месеца, поради което през този
период тя не е получила услугата, за която дължи плащането. Без значение е
дали и в срок е заявила прекратяване на договора. Не може да се приеме, че
след като не е получила дължимото по договора обучение, следва да бъде
ангажирана нейната отговорност за исковата сума. Ответницата е преценила,
че е рисковано нейното участие в присъствено обучение, което е нейно лично
право на преценка. Услугите, предмет на договора, тя не е получила и
следователно не дължи плащане за тях. Съгласно разпоредбата на чл. 267
от ЗЗД, ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие
причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма
право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и
може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на
съответната част от уговореното възнаграждение. В случая ищцата е
заплатила за извършената от ответното дружество работа, заплащайки
първите 8 вноски и за периода, в който реално е обучавана. Не е получила
последващо обучение и не дължи заплащане за това.
Предвид изложените съображения, настоящата съдебна инстанция приема,
че така предявеният от ищцовото дружество иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 415 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 340 лева се явява
неоснователен, респ. – неоснователен е и предявеният акцесорен иск. Като е
стигнал до същия правен извод Търговищкия районен съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 511 от 18.10.2023 г., постановено по гр. дело
9
№ 153/2023 година по описа на Търговищкия районен съд, като правилно и
законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10