№ 4484/06.11.2017 г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на шести
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА Г.
при участието на секретаря МАРИАНА МАРКОВА
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13785/2016 г.
Производството е образувано по
предявени от Т.С.Г., ЕГН **********,
адрес: *** и М.Т.Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Т.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** против
„Здр. - Т.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***,
кк „Зп.” х-л Гр.п., представлявано заедно от управителите Евг. Т. Г.и Т. Т.Г. субективно
съединени искове с правно основание чл. 125,
ал.3 ТЗ за осъждане ответника да заплати на всяка от ищците сумата от по 25 000 лева,
частични искове от целите в размер на 399 502,70лева, представляваща припадаща се част
съобразно наследствената им квота от наследството на Т.Г.Г.,
починал на 16.12.2015г., от равностойността на дружествения дял на
наследодателя от имуществото на ответното дружество към края на месеца, в който
е прекратено членственото правоотношение-
16.12.2015г. със смъртта на съдружника, определена съобразно притежавания от
него дял от основния капитал – 96,44%, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.09.2016г. до
окончателно погасяване на задължението.
Ищците
основават исковата си претенция на следните фактически твърдения: Наследници по закон са на Т.Г.Г., починал на 16.12.2015г., съответно преживяла съпруга и
дъщеря, наред с още други две негови деца. Твърди се, че наследодателят им
приживе е бил съдружник и управител в ответното дружество притежавайки 6750дяла
по 10лева всеки, формиращи 96% от капитала му. На 16.06.1995г. Т. Г. и Хр. Х. са учредили дружеството с капитал
от 50 хил.неденоминирани
лева, разпределен по равно между тях в два дяла. На 02.06.1998г. било взето
решение за увеличаване капитала на дружеството на 500 хил.неденоминирани лева отново при
равни квоти. На 12.05.2000г. е била вписана промяна в капитала на дружеството
по повод Закона на деноминацията, като е вписан такъв от 5 хил.лева разпределен в 500 дяла по 10 лева всеки. На 20.04.2001г. като
съдружник била приета Д.
Г., като е увеличен
и капиталът на дружеството с 5 хил.лева,
т.е 500 дяла по 10лева
всеки. На 20.09.2004г. е взето ново решение за увеличаване на капитала с 60 хил.лева разпределени в 6 хил.нови дяла поети изцяло от Т. Г.. На 01.11.2004г. е било взето
решение, с което е приет нов съдружник Ив. Ив., който е закупил от Т. Г.притежаваните
от него 2100дяла, като по този начин разпределението на дяловете е станало
250дяла за Хр.Х.,
4650дяла за Т. Г.и 2100дяла за Ив. Ив. На 09.12.2004 г.
е взето решение за прехвърляне дяловете на Ив. на Т.Г. На 25.06.2015г. е бил подписан нов
дружествен договор, с който Г.
Н. е приет като
съдружник с 250дяла по 10лева всеки представляващи и 4% от капитала на
дружеството. На 16.12.2015г. е починал наследодателят на ищците. Твърди се, че
дружеството е притежавало недвижими имоти на значителна стойност, както следва:
хотел „В.”
придобит с НА № *г.,
учредено право на пристрояване и надстрояване с НА № *г., имоти придобити с НА № *г., НА № *г., имоти в гр. Д.и кк Зп..
След смъртта на наследодателя, съдружникът Георги Николов заявил, че е намерил
купувач за х-л Гр.п., като вкл. бил изготвен и предварителен договор, който се
твърди да е предвиждал крайно неизгодни условия за продавача, поради което и до
финализиране на сделка не се стигнало. На 23.03.2016г. бил подписан
предварителен договор за продажбата на хотела, вкл. и договорки по уреждане и
на други отношения на дружеството. След като ищцата разбира, че част от
задълженията на дружеството, чието покриване е било уговорено да стане от
купувача, дефакто не съществуват, същата се отказала
от изпълнение на договора. Установила, че задължението към Й. К. по договор за заем от *г. е погасено, че задължението по изп.д. № *
е погасено, че вземането на НАП е отречено с влязло в сила решение по адм.д. № *г.
на АС- В.. Посочват, че след смъртта на наследодателя им липсва разбирателство
с останалите съдружници в дружеството, което
обосновава и правния им интерес от така избраната защита. Тъй като членствените права не се наследяват, то в тяхна полза е
възникнало правото да получат дела на починалия си наследодател, изчислен на
база счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило
прекратяването на членственото правоотношение, т.е в
случая *г.
И тъй като наследодателят им е оставил четирима наследници, то притежаваният от
него дял е бил наследен в размер на по 24,11% или 1687,5дяла. Твърди се, че
след като е било отказано приемането на ищцата Т. Георгиев като съдружник, на
същата е бил представен счетоводен баланс, който не отговарял на изискванията
на ЗСч за своевременно текущо начисляване. В публикувания в ТР счетоводен баланс
към м. 12.2015г. е посочено, че дружеството е притежавало активи в размер на
4789000лева и пасиви от 3132000лева. Последното значи, че за всяка от ищците се
полага сума в размер на 399 502,70лева. Искането е за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски.
Ответната страна в срока по чл. 131 ГПК ангажира писмен отговор, с който оспорва
исковете. На първо място сочи тяхната недопустимост, евентуално
неоснователност, тъй като върху притежаваните от наследодателя дялове от
капитала на дружеството е наложен запор обезпечаващ вземане в размер на
1,8млн.лева, което обстоятелство забранява на дружеството да изплаща стойността
на дружествения му дял. На следващо място, се сочи неоснователност на
претенцията, защото: Твърди се, че към смъртта си наследодателят не е
притежавал дялове от капитала на дружеството, тъй като с договор за продажба от
25.02.2006г. същият се е разпоредил с притежаваните от него 71% в полза на Евг.
Т. Г. С друг
договор за дарение от 20.11.2014г. е прехвърлил 30% от дяловете си на Г. Н. Признава, че и двата договора не
са били вписани в ТР, но въпреки това сочи те да са породили действие в
отношенията между страните. Със саморъчно завещание от 03.04.1996г.
наследодателят на ищците е завещал цялото си имущество на сина си Е. Г., поради което и единствено в полза на
този наследник се дължи заплащане стойност на дяла на починалия съдружник.
Посочва и че стойността на притежавания дружествен дял е отрицателна величина,
като представения в ТР счетоводен баланс не е бил подписан и приет от
едноличния собственик на капитала. В него се твърди да не е отразена и сумата
от 1 831 000лева, която ответникът следвало да върне ведно със законната
лихва от 07.06.2012г. съобразно решение на ВКС по т.д. № *г., което е довело и до получаване на
положителна величина в баланса на дружеството към датата на представянето му в
ТР. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
С
оглед приетите по делото доказателства и при съобразяване на относимите правни разпоредби, съдът установи от фактическа
и правна страна следното:
На
основание чл. 125, ал.3
от ТЗ имуществените последици за прекратилия участието си съдружник
се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването. Имуществената последица, по смисъла на закона, е
правото на съдружника да иска изплащане на паричната равностойност на
дружествените си дялове.
По частично предявените осъдителни искове с правна квалификация чл. 125 ТЗ в настоящия случай в доказателствена тежест на ищците е да установят по реда на пълно и главно доказване, че са наследници на Т.Г.Г. призовани към наследяване и наследствената им квота; качеството на съдружник в ответното дружество на техния наследодател и стойността на дружествения му дял, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че наличие на правоизключващи и правопогасяващи дълга факти, и в частност факта на приет счетоводен баланс на дружеството към края на месеца, в който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на Т.Г.Г., отразяващ действителното финансово състояние на дружеството към релевантния момент; твърденията се за извършено приживе разпореждане от Т. Г.с притежаваните от него дружествени дялове в полза на трети лица.
Като безспорен факт по делото е прието
обстоятелство, че ищците /Т.С.Г. и М.Т.Г./ са наследници по закон на починалия
на 16.12.2015г. Т.Г.Г.. Този факт се установява и от
приетото като писмено доказателство – удостоверение за наследници с изх. № * г. От същото се установява, че
наследници на Т.Г.Г. са още Тина Т.Г. /него дъщеря/ и
Евг. Т. Г./негов син/. С оглед гореизложеното следва
правния извод, че гореизброените лица са наследници на починалия Т. Г.като
притежаваните от тях наследствени дялове са равни и са в размер на 1/4,
аргумент от чл.5 и чл. 9, ал.1 Закона за наслеството.
От приетия като писмено доказателство
по делото дружествен договор от 16.06.1995 г. се установява, че е учредено
дружество с ограничена отговорност – „Здр. - Т.” ООД, в което съдружници са Т.Г.Г. и Х.Г. Х.. Капиталът на дружеството е
50 000 /недоминирани/ лева като същият е разпределен в 2 дяла – за всеки
от съдружниците по 50% от него. От приетия протокол
от 02.06.1998 г. се установява, че капиталът на дружеството е увеличен от
50 000 лева на 5 000 000 лева и същият е разпределен в 500 дяла,
всеки от по 10 000 лева, като дяловото участие на всеки от съдружниците е равен – за Т.Г.Г.
250 дяла и за Хр.
Г. Х. – 250 дяла. На 07.08.2000 г. е
вписана промяна на капитала на дружеството като същият е деноминиран от
5 000 000 лева на 5 000 лева и е разпределен в 500 дяла по 10
лева, видно от приетата като писмено доказателство молба от 16.05.2000 г.,
депозирана от управителите на „Здр. - Т.” ООД и съгласно регистрираните промени
по фирменото дело по описа на Окръжен съд, град Д. От приетия като писмено
доказателство протокол от 20.09.2004 г. се установява, че след извършвани
увеличения на капитала е налице ново разпределение на дяловете – за съдружника Т.Г.Г. – 6750 дяла с номинална стойност по 10 лева всеки един
от тях; за съдружника Хр.
Г. Х. – 250 дяла с номинална стойност 10
лева за всеки един от тях. На 04.11.2004 г. е приет нов съдружник – Ив.Ив. Ив. като същият закупува от 2100 дяла от
собствените 6750 дяла на съдружника Т.Г.Г., но на
09.12.2004 г. новият съдружник е освободен и е одобрено прехвърлянето на
получените от него 2100 дружествени дяла отново на съдружника Т.Г.Г.. Гореизложените обстоятелства се установяват от приетите
писмени доказателства – протоколно решение от 04.11.2004 г. и протокол от
09.12.2004 г. С гореизложеното следва, че притежаваните от наследодателя
дружествени дялове към края на 2004 г. са 6750 дяла с номинална стойност 10
лева всеки един от тях.
Спорно по делото е обстоятелството
колко дружествени дяла е притежавал към датата на смъртта си Т.Г.Г. /16.12.2016 г./ в търговско дружество „Здр. - Т.” ЕООД.
По делото е представен и приет като писмено доказателство протокол от проведено
общо събрание на дружеството „Здр. - Т.” от 23.02.2006 г., на което е
разгледана и одобрена молбата на Евг. Т. Г.за
приемането му като съдружник като същия ще закупи от съдружника Т. Г.5000
дружествени дяла, представляващи 71% от капитала на същото по номинал от по 10
лева. Представен и приет като доказателство по делото е и договор за продажба
на дружествени дялове от 25.02.2006 г., сключен между Т.Г.Г.
и Е. Т. Г., с който първия продава на втория
5000 дяла от притежаваните от него дружествени дялове с номинална стойност 10
лева всеки. Сключения договор е с нотариална заверка на подписите, удостоверена
от нотариус с рег. № 109 в Нотариалната камара и район на действие Районен съд,
град Б.
Според чл. 129 ТЗ дружественият дял
може да се прехвърля като се спазва определен от закона ред. Този ред е
различен според това на кого се прехвърля дружествения дял – когато това става
между съдружници прехвърлянето е свободно, а когато е
на несъдружник, законът изисква да се спази редът за приемането на нов
съдружник. Самото прехвърляне се извършва с писмен акт с нотариална заверка на
подписи и вписване в търговския регистър. Вписването се изисква понеже настъпва
промяна в състава на съдружниците, а мълчаливо и на
дружествения договор. Установената форма е форма за действителност на
прехвърлянето.
С оглед гореизложеното следва правния
извод, че сключения договор от 25.02.2006 г. е действителен такъв като е
спазена предвидената форма за действителност. Липсва вписване на това
обстоятелство в търговския регистър. Вписването има само оповестително
действие по отношение на третите лица, но не и конститутивно
такова. Липсата на вписване не се отразява на действителността на извършеното
прехвърляне на дружествени дялове, поради което следва правния извод, че през
2006 г. Т.Г.Г. е прехвърлил на сина си Евг. Т. Г.5000 дружествени дяла. В резултат на това
прехвърляне дружествените дялове притежавани от Т.Г.Г.
са 1750 дружествени дяла, всеки с номинал от 10 лева.
По делото е представено и прието като
писмено доказателство саморъчно завещание от трети април хиляда деветстотин
деветдесет и шеста година, с което Т.Г.Г. завещава на
своя син Евг. Т. Г.цялото си имущество, в това число движими
вещи, парични средства по влоговете ми във всички банки, както и недвижимите
имоти, където и да се намират. Завещанието е изписано изцяло ръкописно, съдържа
означение на датата, когато е съставено и е налице поставен подпис след завещателните разпореждания.
С оглед гореизложеното представеното
завещание представлява универсално такова. Същото не е оспорено и съдържа всички
задължителни реквизити, предвидени в разпоредбите на Закона за наследството –
чл. 25, ал.1, следователно същото следва да се приеме за действително такова.
Допустимо е завещаване на равностойността на припадащия се дружествен дял,
доколкото същата е измерима в пари, а парите като движими вещи могат да бъдат
обект на завещаване. В представеното саморъчно завещание е посочено, че се
завещават всички движими и недвижими имущества и парични средства в банки. С
оглед гореизложеното следва, че право да получи припадащата се парична
равностойност на притежавания дружествен дял има Е. Т. Г., съгласно представеното саморъчно
завещание. На основание чл. 27, ал.1 ЗН лицето, в което се намира едно
саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя,
да иска обявяването му от нотариуса. Следователно следва правният извод, че
всички саморъчни завещания подлежат на обявяване, независимо от това къде са
пазени. Искането за обявяване не е свързано със срок, макар законът да указва,
че трябва да бъде направено веднага, след като се узнае за смъртта на
завещателя. В настоящия случай липсва обявяване на саморъчното завещание, тъй
като не са представени доказателства в тази насока. Обявяването на саморъчното
завещание по реда на чл. 27 ЗН, както и вписването на препис от обявеното
саморъчно завещание не са условие да се породи вещно-правното действие на
завещанието. Общото завещателно разпореждане по чл.
16 ал.1 ЗН придава на лицето, в чиято полза е направено универсалното завещание
качеството на наследник, който измества от наследяване /на цялото или на дробна
част от него/ наследниците по закон, като наследяването по завещание е с
приоритет пред наследяването по закон. Наследникът по закон наследява, само ако
налично завещание не е породило действието си. Правилото, установено с чл.113
ЗС, според което актовете по чл.112 ЗС до вписването им не могат да се
противопоставят на трети лица, е неприложимо когато се касае до отношения на
придобиване на наследствени парва по силата на завещание спрямо наследника по
закон, както и в отношенията между придобиване на права от наследника по
завещание, придобили права по силата на наследственото /законово/ правоприемство и трети лица, придобили права по силата
на транслативен акт, сключен с наследника по
закон, поради изключеното наследствено правоприемство
от наследника по завещание. В този смисъл трайната практика на Върховния
касационен съд, обективирана в решение №
206/25.07.2012 г. по гр.д. № 238/2012 г. на ІІ г.о. и решение № 698/08.06.2011
г. по гр.д. № 1281/2009 г. на І г.о.
Въз основа на гореизложените мотиви,
съдът счита, че е настъпил вещно транслативния ефект по
отношение на правото да се получи равностойността на дружествения дял.
Следователно право да получи същия в настоящия случай има Е. Т. Г., с оглед оставеното в негова полза
саморъчно завещание. Доколкото е направено възражение за възстановяване на
запазена част с правна квалификация чл. 30 ЗН в първото по делото съдебно
заседание от страна на ищците, следва правния извод, че същото не подлежи на
разглеждане в настоящото производство, доколкото последното е със страни Т.С.Г., ЕГН **********
и М.Т.Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Т.С.Г.,
ЕГН ********** против „Здр. - Т.” ЕООД, ЕИК *
като по него не е страна и Е. Т. Г.,
на когото Т.Г.Г. е завещал правото да получи паричната равностойност на
притежавания от него дружествен дял.
С оглед гореизложените
мотиви настоящия състав на Районен съд, град В., счита, че исковете са
недоказани и неоснователни, тъй като ищците не притежават в своя полза правото
да получат равностойността на дружествения дял като наследници на Т. Г., с оглед извършените разпореждания от
последния, поради което същите подлежат на отхвърляне. На основание тези
изводи, съдът не следва да обсъжда и приетите като доказателство по делото ССчЕ
и допълнителна ССчЕ.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са поискали присъждане на сторените в
производството разноски, но с оглед крайния изход на спора, такива се следват
само на ответната страна, на основание чл. 78, ал.3 ГПК. Представен е списък по
реда на чл. 80 ГПК като ответника претендира присъждането на сумата от 2910
лева, от които 350 лева, представляващи заплатени депозити по допусната ССчЕ и
допълнителна ССчЕ, както и сумата от 2560 лева, заплатен хонорар за процесуално
представителство. От страна на процесуалния представител на ищците е направено
възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. С оглед чл.7, ал.2, т.4 от НАРЕДБА
№ 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото адвокатско възнаграждение,
доколкото са предявени два обективно съединени иска за заплащането на сумите от
25 000 лева, е в размер на 2560 лева за двата иска като за един иск е –
1280 лева. На основание изложените мотиви, следва че и възнаграждението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и следва да се остави
без уважение. Претенцията по отношение на сторените разноски следва да се уважи
изцяло като същите следва бъдат възложени в тежест на ищците.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правна квалификация чл.125 ТЗ, предявен от Т.С.Г., ЕГН **********,
адрес: *** срещу „Здр. - Т.” ЕООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление ***, кк „Зп.” х-л Гр.п., представлявано
заедно от управителите Евг. Т. Г.и Т.Т.Г. за осъждане
ответника да заплати на ищцата сумата от по 25 000 лева,
частичен иск от целите в размер на 399 502,70лева, представляваща припадаща се част
съобразно наследствената й квота от наследството на Т.Г.Г.,
починал на 16.12.2015г., от равностойността на дружествения дял на
наследодателя от имуществото на ответното дружество към края на месеца, в който
е прекратено членственото правоотношение- 16.12.2015г.
със смъртта на съдружника, определена съобразно притежавания от него дял от
основния капитал – 96,44%, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба- 13.09.2016г. до окончателно погасяване
на задължението
ОТХВЪРЛЯ иска с правна квалификация чл.125 ТЗ,
предявен от М.Т.Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Т.С.Г., ЕГН **********, адрес: *** срещу „Здр. - Т.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, кк „Зп.” х-л Гр.п.,
представлявано заедно от управителите Евг. Т. Г.и Т. Т.Г. за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от по
25 000 лева, частичен иск от целия в размер на 399 502,70лева, представляваща припадаща се част
съобразно наследствената й квота от наследството на Т.Г.Г.,
починал на 16.12.2015г., от равностойността на дружествения дял на
наследодателя от имуществото на ответното дружество към края на месеца, в който
е прекратено членственото правоотношение-
16.12.2015г. със смъртта на съдружника, определена съобразно притежавания от
него дял от основния капитал – 96,44%, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 13.09.2016г. до
окончателно погасяване на задължението
ОСЪЖДА Т.С.Г.,
ЕГН ********** и М.Т.Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител Т.С.Г., ЕГН ********** да заплатят на „Здр. - Т.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, кк „Зп.” х-л Гр.п.,
представлявано заедно от управителите Евг. Т. Г.и Т.Т.Г.
сумата от 2910 лева, представляващи сторени в настоящото производство разноски,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град В. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: