Р Е Ш Е Н И Е
№ 260059 11.06.2021 г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На 13.05.2021 г.
В публично заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от съдия Атанас Динков
гр. дело № 156 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 от ГПК.
В исковата молба (ИМ), подадена от „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. Стара Загора, ул. „Кап. Никола Андреев“ № 7, вх.
Б, ап. 14, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, представлявано от
изп. директор Ю.Б.Д., чрез адв. В.Ц. ***, адрес за призоваване: гр. Стара
Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ № 85 Б, офис № 5 срещу СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Чирпан, ул. „Крайна“ № 12,
вписано в Търговския регистър, с ЕИК *********, представлявано от управителя С.Я.С.,
Я.С.И., с ЕГН **********, С.Я.С., с ЕГН ********** и Д.В.И., с ЕГН **********,
и тримата с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** Загора, се твърди, че въз
основа на сключен нотариално заверен Договор за спогодба от 06.04.2020 г.
ответното дружество СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“ признало свое парично
задължение към „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, в общ размер на 70 454,40 /седемдесет хиляди
четиристотин петдесет и четири и 0,40/ лева. Съгласно чл. 1 от цитирания
контракт, признатото от СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“ задължение, представлявало
сбор от неиздължена главница за доставени, но незаплатени от ответника -
юридическо лице химически торове и препарати в размер на 56 054,40 /петдесет и
шест хиляди и петдесет и четири и 0,40/ лева, както и договорна неустойка в
размер на 14 400,00 /четиринадесет хиляди и четиристотин/ лева, установена
съгласно чл. 6 /сочат, че е допусната техническа грешка в изписването на номера
на текста, уреждащ параметрите за изчисляване на неустойката с посочване на чл.
5/ от Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба № 629 от 20.08.2018 г.
Твърди се, че с подписване на Договора за спогодба от 06.04.2020 г. по
взаимната воля на страните и при съществен компромис от страна на ищеца било
установено по основание и размер паричното задължение към „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, което
ответната страна признала като дължимо в посочения по-горе размер и поела като
ангажимент да погаси изцяло в рамките на договорения в Раздел I, б. „Б“ срок -
15.05.2020 г.
Твърди се, че въпреки договорения по взаимно съгласие между страните падеж
за издължаване на сумата, установена в Договора за спогодба от 06.04.2020 г.
като вземане на ищеца от СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“, в общ размер на 70
454,40 /седемдесет хиляди четиристотин пет-десет и четири и 0,40/ лева, този
срок не бил спазен от страна на ответното дружество - длъжник. Твърди се, че
едва след предприети от страна на ищеца активни действия за поредно решаване по
извънсъдебен начин на създалата се негативна за ищеца обстановка по вина на СД
„ЕРАТО СИК - И., С. и С.“, въз основа на сключения Договор за продажба,
изразяващи се в изпращане на писмо-покана с изх. № 21-116 от 21.05.2020 г.,
получено от ответника на 22.05.2020 г., било извършено плащане само на част от
установената по договора за спогодба сума, представляваща главница в размер на
56 054,40 лева.
До датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 691/2020 г. по описа на Районен съд - Чирпан, и към
момента на подаване на ИМ в съда, липсвало плащане от страна на ответниците -
солидарни длъжници, насочено към издължаване на остатъка от сумата, призната за
дължима с подписването на нотариално заверения Договор за спогодба от
06.04.2020 г. в размер на 14 400,00 лева, представляваща договорна неустойка.
С оглед гореизложеното и предвид необходимостта от ефективна защита на
имуществените им права и интереси, за ищеца била налице единствената правна
възможност първоначално да предявят заявление по чл. 417 от ГПК, а след
подаденото от ответниците възражение за недължимост на претендираната сума - да
предявят настоящия положителен установителен иск. Молят съда да постанови
решение, с което признае за установено по отношение на ответниците СД „ЕРАТО
СИК - И., С. и С.“, Я.С.И., С.Я.С. и Д.В.И., при условията на солидарност,
дължимостта по отношение на ищеца на претендираната за репариране от
ответниците сума, заявена по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 691/2020 г. по
описа на Районен съд – Чирпан, в размер на 14 400,00 /четиринадесет хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща дължима им се договорна неустойка съгласно
Договор за спогодба от 06.04.2020 г. Молят да им бъдат присъдени законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК - 05.11.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират
направените съдебно и деловодни разноски и изплатено адвокатско възнаграждение по
настоящото исково производство, както и тези, сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 691/2020 г. по описа на Районен съд - Чирпан.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който считат
ИМ за неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Твърдят, че в чл. 4.1 от
Договор за спогодба е предвидено автоматично разваляне на същия - „В случай, че
длъжникът не изпълни задължението си, регламентирано в договореностите по
раздел I от този контракт, то същият се счита развален...“. Навеждат, че от
страна на заявителя се твърди неизпълнение на задължението на длъжника по
раздел I от Договор за спогодба, а именно заплащане на сумата от 70 454,40 лева
в срок до 15.05.2020 г., което обстоятелство се установява от изричното
изявление на заявителя, че сумите не са платени в срок до 15.05.2020 г. Навеждат,
че тъй като било налице неизпълнение от страна на длъжника на задължението по
раздел I, договора е развален автоматично на основание чл. 4.1. от същия.
Цитират, че общото правило за действието на разваляне на договора, съдържащо се
в чл. 88, ал. 1 от ГПК било, че развалянето има обратно действие, което
означава, че след разваляне на договора, който не е за продължително или
периодично изпълнение, обвързаността на страните се премахва с обратна сила. На
това основание те следва да си върнат престациите, които са си разменили, за да
бъде възстановено преддоговорното състояние. Договорът, като правно основание
за размяна на престациите е отпаднал, поради което се дължи връщане на полученото
вече на отпаднало основание - чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД. Съгласно
закона отпадането на основанието за даване на престацията по договора не е
обусловено от вината за неговото неизпълнение, поради което обратното действие
на развалянето на договора, който не е за продължително или периодично
изпълнение, настъпва независимо по инициатива на коя от двете страни е
настъпило развалянето. В връзка и с оглед премахването на обвързаността на
страните с обратна сила, то неустойката е недължима по силата на договор за
спогодба, тъй като същия е развален с обратна сила. Т.е. представеният договор
за спогодба не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане от длъжника.
Сочат и обстоятелството, че съгласно договора за спогодба представен със
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е
описано, че неустойката е дължима на съгласно чл. 5 /въпреки че ищеца твърдял,
че е техническа грешка и е следвало да бъде чл. 6/ от Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба № 629/20.08.2018 г. В Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба № 629/20.08.2018 г., чл. 5 бил със следното съдържание - „Начин
на плащане: 100 % отложено“, поради което считат, че клаузата за договорна
неустойка в договора за спогодба представен със заявлението е нищожна, тъй като
такава неустойка не е предвидена в чл. 5 от Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба № 629/20.08.2018 г., респ. е поето несъществуващо задължение.
С оглед на това е налице и неправилно изчисляване на размера на вземането
описано като договорна неустойка, което само по себе си е самостоятелно
основание за спиране на изпълнението.
Навеждат, че в Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба №
629/20.08.2018 г. в чл. 6, /но не в чл. 5, както е описано в договора за
спогодба/ е определено по какъв начин се начислява неустойката като в тази
връзка следвало да се има предвид, че същата е определена по следния начин -
„При просрочие на плащането, описано в раздел 1, чл. 1 от Настоящото приложение
№ 1, неразделна част от Договор № 629 от 20.08.2018 г. след 5 /петия/ ден от
изтичане на договорения срок, Купувачът дължи на Продавача неустойка в размер
на 1 % месечно върху стойността на цялата доставка до пълно погасяване на
задължението“. Навеждат, че тази клауза за неустойка е нищожна сама по себе си
поради накърняване на морала и добрите нрави. Видно от текста, неустойката се
начислява върху стойността на цялата доставка дори и да е останала неизплатена
минимална сума, т.е. неизпълнението на купувача да е в незначителен размер.
Поради това така уговорената неустойка излиза извън присъдените и
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции и е нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Съществуването на тази нищожност се преценява към
момента на сключването на договора, поради което за нея било без значение обстоятелството
дали в един последващ момент неизпълнението на купувача е достигнало степен,
при която неустойката би се явявала адекватна на вредите. С оглед на това
считат, че претенцията на „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД с правно основание чл. 92 от ЗЗД за
сумата в размер на 14 400 лева, представляваща неустойка по Договор №
629/20.08.2018 г. е неоснователна, респ. неоснователна се явява и претенцията
за присъждане на законна лихва върху същата. Поради изложеното молят предявения
иск да бъде отхвърлен като неоснователен и да им бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 691/2020 г. по описа на Районен съд –Чирпан
е, че съдът е издал в полза на ищеца срещу ответниците заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумите от 14 400,00 /четиринадесет
хиляди и четиристотин/ лева – главница, представляваща договорна
неустойка, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
05.11.2020 г. до изплащане на вземането
както и за направените съдебни разноски - ДТ в размер на 288,00 лв., и
адвокатско възнаграждение в размер на 1240,00 лв. Длъжниците са подали възражение в срока по чл. 414‚ ал. 2 от ГПК, поради
което заявителят, в изпълнение на указанията на заповедния съд е подал исковата
молба инициирала настоящото производство.
Не се спори, че на 06.04.2020 г. между „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, като кредитор и СД
„ЕРАТО СИК - И., С. и С.“ е бил сключен Договор за спогодба от 06.04.2020 г. с
нотариална заверка на подписите, с който страните са се споразумели, че към
датата на подписване на договора за спогодба, страните по него констатират, че
е налице безспорно установено парично задължение на длъжника към кредитора в
общ размер на 70 454,40 /седемдесет хиляди четиристотин петдесет и четири и
0,40/ лева, като съгласно чл. 2 от цитирания договор, размерът на отделните
парични задължения възлиза, както следва: за главница - 56 054,40 /петдесет и
шест хиляди и петдесет и четири и 0,40/ лева, и за договорна неустойка, съгласно уговореното по чл. 5 от Приложение № 1 към Договор за
покупко-продажба № 629/20.08.2018 г. изчислена за периода от датата на падежа –
30.07.2019 г. до датата на окончателното плащане – 15.05.2020 г. на 14 400,00
/четиринадесет хиляди и четиристотин/ лева. В чл. 4.1 от процесния договор
страните са приели, че в случай, че длъжникът не изпълни задължението си
регламентирано в договореностите по Раздел I от този контракт, то същия се
счита за развален изцяло по негова вина, а кредитора се освобождава от
ангажимента поет по Раздел II, б. А – да не предприема действия за търсене на репариране на дължимите му
суми за главница и неустойка до момента на пълното издължаване от страна на
длъжника до пълния размер на сумата, установена по чл. 1 от този договор, но не
по-късно от крайния срок на плащане, уговорен по Раздел 1, б. Б – крайния срок
за издължаване на пълния размер на дължимата от длъжника сума се установява до
15.05.2020 г., който срок е окончателен и не подлежи на ново предоговаряне.
Между страните не се спори, че процесната сума от 14 400,00 /четиринадесет
хиляди и четиристотин/ лева не е била платена от длъжника на кредитора.
Ищцовото дружество е отправило писмо-покана с изх. № 21-116 от 21.05.2020
г. до ответното дружество да изпълни ангажимента си за плащане, така както е бил
уговорен с конкретно посочване на Договора за спогодба от 06.04.2020 г. Видно
от обратната разписка към него, писмото е било получено на 22.05.2020 г. Определен
е срок за плащане до три работни дни от датата на получаване на поканата, но не
по-късно от 29.05.2020 г.
По делото са приети като писмени доказателства - Фактура № ********** от
17.10.2018 г., за сумата в размер на 57024,00 лева, платена въз основа на 9
броя отделни плащания за периода от 04.10.2019 г. до 02.07.2020 г., което
обстоятелство се установява от представените преводни нареждания от СД „ЕРАТО
СИК - И., С. и С.“ до „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, както следва: от 04.10.2019 г. за сумата
от 10000 лева, първо плащане по фактура № ********** от 17.10.2018 г., от
05.11.2019 г. за сумата от 10000 лева, второ плащане по фактура № 3269 от
17.10.2018 г., от 18.12.2019 г. за сумата от 10000 лева, трето плащане по
фактура № ********** от 17.10.2018 г., от 22.052020 г. за сумата от 5000 лева,
четвърто плащане по фактура № 3269 от 17.10.2018 г., от 29.05.2020 г. за сумата
от 5000 лева, пето плащане по фактура № 3269 от 17.10.2018 г., от 05.06.2020 г.
за сумата от 5000 лева, шесто плащане по фактура № 3269 от 17.10.2018 г., от
22.06.2020 г. за сумата от 3000 лева, седмо плащане по фактура № 3269 от
17.10.2018 г., от 29.06.2020 г. за сумата от 3000 лева, осмо плащане по фактура
№ 3269 от 17.10.2018 г. и от 02.07.2020 г. за сумата от 6024 лева, окончателно
плащане по фактура № 3269 от 17.10.2018 г.
По делото са приети като писмени доказателства - фактура № ********** от 05.10.2018 г. за сумата в размер на 29 030,40 лева,
платена въз основа на 5 броя отделни плащания за периода от 17.07.2020 г.
до 25.08.2020 г., което обстоятелство се установява от представените преводни
нареждания от СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“ до „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, както следва: от
17.07.2020 г. за сумата от 5000 лева, първо плащане по фактура №
3139/05.10.2018 г., от 24.07.20 г. за сумата от 5000 лева, второ плащане по
фактура № 3139/05.10.2018 г., от 04.08.2020 г. за сумата от 5000 лева, трето плащане
по фактура № 3139/05.10.2018 г., от 18.08.2020 г. за сумата от 5000 лева, четвърто плащане по фактура № 3139/05.10.2018 г.,
от 25.08.2020 г. за сумата от 9030.20 лева, окончателно плащане по фактура
№ 3139/05.10.2018 г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Справка за издадени фактури по Договор за покупко-продажба № 629 от
20.08.2018 г., продавач „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, купувач СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“,
както и цитирания Договор за покупко-продажба № 629 от 20.08.2018 г.
При горните данни, настоящият съдебен състав намира от правна страна,
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване
съществуване на вземане в размер на 14 400,00 /четиринадесет хиляди и
четиристотин/ лева, представляващо дължима от ответника на ищеца договорна
неустойка, съгласно Договор за спогодба от 06.04.2020 г. с нотариална заверка
на подписите, за която сума е била издадена Заповед № 260121/06.11.2020
г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и Изпълнителен лист от 10.11.2020 г. по ч.гр.д. № 691/2020 г. по
описа на Районен съд – Чирпан. Видно от материалите по делото, с оглед подадено
възражение от страна на ответника, в законоустановения срок и ред е упражнено
правото на кредитора за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането, което е признато в рамките на заповедното производство, образувано
като ч.гр.д. № 691/2020 г. по описа на Районен съд – Чирпан. По изложените
съображения, съдът приема, че процесният иск е допустим, поради което дължи
произнасяне по неговата основателност.
Договорът за спогодба представлява съставен (Решение №3/1972 г., Пленум на
ВС; Решение № 657/1992 г., I г.о.), неформален (Решение № 657/1992 г., I г.о.;
Решение № 619/1995 г., I г.о.), възмезден (Решение № 657/1992 г., I г.о.;
Решение от 30.04.2003 г. по ВАД № 117/2002 г.), двустранен (Постановление №
7/1973 г., Пленум на ВС; Определение № 871/1991 г., I г.о.), комутативен
договор на разпореждане (Определение № 157/1962 г., II г.о.) за решаването на
съществуващ или възможен, бъдещ спор. Извънсъдебната
спогодба има значението на „юридически факт, релевантен за спорното право“ и „съдът
следва да реши делото съобразно с нея“ („Българско гражданско процесуално
право“, 2000 г., проф. Живко Сталев, стр. 469). Както всеки
договор има за страните силата на закон (Определение № 153 от 25.03.2015 г. по
т. д. № 2171/2014 г. на II т. о. на ВКС, Определение № 575 от 28.09.2011 г. по
т. д. № 1135/2010 г. на I т. о. на ВКС).
С оглед доводите и възраженията на страните, както и предвид задължителните
указания по прилагането и тълкуването на закона на Върховния касационен съд,
ключов за изхода на спора е въпросът дали между страните по делото е
съществувало договорното отношение, от което произтича претенцията за реално
изпълнение на това задължение.
При неясни договорни клаузи и при възникнал спор между страните относно
съдържанието на конкретни уговорки в договора, съдът е длъжен да извърши
тълкуване на договора; тълкуването следва да се извърши съобразно критериите на
чл. 20 от ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на
договарящите страни; прилагането на критериите на чл. 20 от ЗЗД предполага
отделните уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който
произтича от договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в
практика и добросъвестността, без са се подменя формираната при сключване на
договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите (Решение № 38 от
27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1227/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 80 от 8.05.2012
г. на ВКС по гр. д. № 1315/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 89 от 17.07.2009 г.
на ВКС по т. д. № 523/2008 г., II т. о., ТК, Решение № 81 от 7.07.2009 г. на
ВКС по т. д. № 761/2008 г., I т. о., ТК, Решение № 546 от 23.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 856/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 16 от 28.02.2013 г. на ВКС по
т. д. № 218/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 100 от 10.08.2015 г. на ВКС по т.
д. № 1191/2014 г., II т. о., ТК и др.).
Развалянето е потестативно право на изправната по един двустранен договор
страна, да прекрати едностранно, създадената с договора облигационна връзка,
при неизпълнение на задълженията по него от страна на неизправния съконтрахент,
по причина, за която последният отговаря. В хипотезите на чл. 87, ал. 1 и 2 от ЗЗД, кредиторът упражнява признатото му от закона преобразуващо право с
дефинитивно условно писмено изявление до длъжника, чието прекратително действие
е обусловено от достигането му до последния и изтичането на определения с него
относително определен срок за изпълнение, който следва да бъде подходящ според
обстоятелствата и естеството на задължението. Предвид диспозитивния характер на
споменатите норми, в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 от ЗЗД договорна
свобода страните могат по договорен път предварително да уговорят предпоставките
за разваляне на договора. Извън очертаните от нормата на чл. 9 граници на
автономията на волята на гражданскоправните субекти обаче, е регламентираният в
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД способ за упражняване преобразуващото право на разваляне -
с едностранно волеизявление на изправната страна, обективирано в предвидената
от закона писмена форма за неговата действителност, когато договорът е сключен
в такава форма. В действащия понастоящем ЗЗД не е възпроизведена нормата на чл.
70, ал. 1 от отменения ЗЗД от 1892 г., която третира неизпълнението на един
двустранен договор от някоя от страните по него, като подразбиращо се
прекратително условие, имплицитно включено в неговото съдържание, макар че и в
този случай развалянето му не настъпва по право (ал. 2 на с. чл.). Ето защо, според
действащия закон следва да бъде изключена възможността страните да уговорят
валидно автоматичното разваляне на договора при настъпването на определени
предпоставки, т.е. функционирането на неизпълнението като прекратително
(перемпторно) условие, което поражда правни последици с настъпването му,
доколкото подобно разбиране противоречи на характера на развалянето като
преобразуващо право, което се упражнява с едностранно волеизявление на
кредитора, и чието прекратително действие настъпва с достигането му до
длъжника.
По изложените съображения, следва да бъде преценен като неоснователен
доводът на ответниците за автоматично прекратяване на договора за спогодба с
изтичането на предвидения в клаузата на чл. 4.1, във връзка с б. Б на Раздел 1,
срок - 15.05.2020 г.
На следващо място, по делото се установи, че ищцовото дружество, като
кредитор по договора за спогодба, след изтичане на договорения срок за
погасяване на описаното в този договор парично задължение – 15.05.2020 г. е поканило
ответното дружество, като длъжник да изпълни задължението си, като е посочило допълнителен срок за изпълнение на СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“, видно от писмо с изх. № 21-116 от 21.05.2020
г. в което писмо обаче липсва писмено изявление от страна на „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, като
изправна страна за разваляне на процесния договор за спогодба. Установи се също
така, че в рамките на този срок, видно от платежните документи към
представените 2 броя фактури, са били извършени две плащания от по 5 000,00
лева от страна на ответното дружество, като по този начин е била погасена една
част от остатъка от дължимата се главница по фактура № 3269 от 17.10.2018 г. за
сумата от 10 000,00 лева. Изложените факти обуславят извод, че с конклудентни
действия страните са продължили действието на създадените между тях
облигационни отношения, тъй като ищцовото дружество е продължило да търси
изпълнение по договора за спогодба след крайния договорен срок за плащане, а за
ответното дружество е продължило да погасява част от задълженията си, представляващи
главница по този контракт.
Поради тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че между
страните е налице един валиден договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД, по който ответниците са се задължили да заплатят като договорна неустойка сумата
в размер на 14 400,00 /четиринадесет хиляди и четиристотин/ лева, в срок до 15.05.2020
г. Тази валидна спогодба е проявила следните три действия:
декларативно, правноустановяващо действие - страните са се задължили да считат,
че правата между тях са такива, каквито са уредени със спогодбата; регулиращо действие - страните са се задължили да изпълняват и зачитат
съдържанието на правоотношенията между тях, така както е установено със
спогодбата; и конститутивно действие - спогодбата е изменила правното положение,
установено в договора за покупко-продажба и в този смисъл има правопроменящо
действие. Предвид преобразуващото действие на спогодбата спрямо съществуващите
правоотношения между страните, без всякакво правно значение са клаузите по
сключения между страните преди нея договор за покупко-продажба (Решение №
985/27.12.2004 г. по т.д. № 97/2004 г. ТК, ІІ отд., ВКС, Решение №
51/30.04.2008 г. по в.т.д. № 41/2008 г. ВтАС, Определение № 117/24.02.2011 г.
по т.д. № 324/2010 г. І ТО, ВКС, и др.). Ето защо всички
наведени възражения от ответниците, включително и тези за нищожност на договорната неустойка, поради накърняването на „добрите нрави“
по см. на чл. 26, ал. 1, изр. З от ЗЗД, във връзка с действието и изпълнението
по договора за покупко-продажба, като неотносими към настоящия спор, съдът
оставя без разглеждане.
Няма представени доказателства за извършено плащане в брой или по банков
път от страна на ответника по поетото със спогодбата задължение за заплащане на
процесната сума от 14 400,00 /четиринадесет хиляди и четиристотин/ лева, поради
което предявения иск следва да бъде уважен изцяло, като доказан по основание и
размер.
По отношение на разноските:
Ищецът е направил следните разноски в исковото производство: 288 лева – държавна
такса (ДТ), 970 лева – адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 1258 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците
следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца направените разноски в исковото
производство в общ размер на 1258 лева.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, дължи произнасяне
и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в
т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
Ето защо, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и
направените разноски по заповедното производство: 288 лева – ДТ, 1240 лева – адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 1528
лева.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Чирпан,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Чирпан, ул. „Крайна“ № 12,
вписано в Търговския регистър, с ЕИК *********, представлявано от управителя С.Я.С.,
Я.С.И., с ЕГН **********, С.Я.С., с ЕГН ********** и Д.В.И., с ЕГН **********,
и тримата с постоянен адрес: *** и настоящ адрес:*** Загора, представлявани от Адвокатско дружество „К., Я. и п.“, със седалище и адрес
на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 15, ет. 2, с ЕИК *********,
представлявано от управителя адвокат Я.В.Я., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
че дължат при условията на солидарност на „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, със седалище и адрес
на управление на дейността: гр. Стара Загора, ул. „Кап. Никола Андреев“ № 7,
вх. Б, ап. 14, вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, представлявано от
изп. директор Ю.Б.Д., представлявани от адв. В.Ц. ***, адрес за призоваване:
гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ № 85 Б, офис № 5 сума, сумата в размер на 14 400,00 /четиринадесет хиляди и четиристотин/
лева, представляваща дължима им се договорна неустойка съгласно Договор за
спогодба от 06.04.2020 г. за която сума е била издадена Заповед №
260121/06.11.2020 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 691/2020 г. по описа на Районен съд
– Чирпан, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 05.11.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“, със седалище и адрес на управление на
дейността: гр. Чирпан, ул. „Крайна“ № 12, вписано в Търговския регистър, с ЕИК
*********, представлявано от управителя С.Я.С., Я.С.И., с ЕГН **********, С.Я.С.,
с ЕГН ********** и Д.В.И., с ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: *** и
настоящ адрес:*** Загора, представлявани от Адвокатско дружество „К., Я. и п.“,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 15,
ет. 2, с ЕИК *********, представлявано от управителя адвокат Я.В.Я., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, при условията на солидарност да заплатят на „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Стара Загора, ул. „Кап.
Никола Андреев“ № 7, вх. Б, ап. 14, вписано в Търговския регистър с ЕИК
*********, представлявано от изп. директор Ю.Б.Д., представлявани от адв. В.Ц. ***,
адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ № 85 Б, офис № 5
сума, направените съдебни и деловодни разноски по настоящото производство,
както следва: 288 лева – ДТ, 970 лева – адвокатско възнаграждение, или общо
сумата от 1258 лева.
ОСЪЖДА СД „ЕРАТО СИК - И., С. и С.“, със седалище и адрес на управление на
дейността: гр. Чирпан, ул. „Крайна“ № 12, вписано в Търговския регистър, с ЕИК
*********, представлявано от управителя С.Я.С., Я.С.И., с ЕГН **********, С.Я.С.,
с ЕГН ********** и Д.В.И., с ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес: *** и
настоящ адрес:*** Загора, представлявани от Адвокатско дружество „К., Я. и п.“,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 15,
ет. 2, с ЕИК *********, представлявано от управителя адвокат Я.В.Я., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, при условията на солидарност да заплатят на „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление на дейността: гр. Стара Загора, ул. „Кап.
Никола Андреев“ № 7, вх. Б, ап. 14, вписано в Търговския регистър с ЕИК
*********, представлявано от изп. директор Ю.Б.Д., представлявани от адв. В.Ц. ***,
адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул. „Цар Иван Шишман“ № 85 Б, офис № 5
сума, направените съдебни и деловодни разноски в заповедното
производство, както следва: 288 лева – ДТ, 1240 лева –
адвокатско възнаграждение, или общо сумата от 1528 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: