ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1054 /17.7.2020г.
Административен съд Пазарджик, в закрито заседание, като разгледа докладваното от съдията – докладчик Г. Видев административно дело № 1301 по описа на съда за 2019 г., намери за установено следното:
Делото е образувано по частна жалба на И.М.Д. *** против Акт за прекратяване № 1012- 12-184/25.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ - Пазарджик.
С Разпореждане № ********** от 19.07.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пазарджик на жалбоподателят са определени 50 процента инвалидност. Жалбоподателят е обжалвал по административен ред това разпореждане но с настоящия оспорен акт за прекратяване директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е прекратил производството, приемайки че жалбата е просрочена.
По делото беше допусната съдебнографологична експертиза относно обстоятелството дали подписът, поставен в книгата на пощенския служител, удостоверяващ получаването на разпореждането е на жалбоподателя или на неговия баща М.М.Д.. Заключението на вещото лице (неоспорено от страните) е, че подписът не е на жалбоподателя и „вероятно е изпълнен от М.М.Д.“. При това положение не може да се приеме за безспорно установен факт, че жалбата е просрочена, тъй като не е доказано по категоричен начин, че жалбоподателя или лице живеещо на адреса му са получили разпореждането и съответно, че жалбата му против същото е просрочена.
От друга страна, по време на проведеното съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител представи доказателства, от които видно, че на жалбоподателя с ново разпореждане, издадено на 21.04.2020 г. е определен нужния процент – 75 трайно намалена работоспособност за получаване на социална пенсия за инвалидност.
При това положение е отпаднал правният интерес от водене на делото, тъй като именно получването на такава пенсия е била целта на жалбоподателя с обжалването по административен ред на първото Разпореждане № ********** от 19.07.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Пазарджик. Тезата за отпаднал правен интерес се споделя и от двете насрещни страни по делото. Затова, съдът намира жалбата за недопустима, поради което делото следва да бъде прекратено.
Основателна е претенцията за разноски на жалбоподателя, тъй като удовлетворяването на искането му, независимо от причината, поради която е извършено, е станало много след завеждане на делото. Тоест той е разполагал с правен интерес да заведе делото, а отпадането на интереса от същото не е по негова вина. Освен това по делото се установи, че подадената му жалба против разпореждането не е просрочена. Предвид това, следва ответникът да му възстанови направените разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 140 лв. и 10 лв., платена държавна такса.
Предвид гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане частна жалба на И.М.Д. *** против Акт за прекратяване № 1012- 12-184/25.10.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик.
Прекратява административно дело № 1301 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2019 г.
Осъжда Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Пазарджик да заплати на И.М.Д. *** разноски по делото в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).
Определението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:/п/