№ 9278
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110112992
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „***” АД твърди, че на 04.8.2021 г., в гр. Велико Търново, на кръстовището на
ул. „Никола Габровски“ и ул. „Славянска“, в срока на застрахователното покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило събитие – ПТП, в причинна
връзка с което са причинени вреди на застрахования при него товарен автомобил марка Киа,
рег. № *****. Поддържа, че вредите са на стойност 4318,58 ,лева, в който размер е изплатил
застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза
на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че след
покана ответникът не е погасил задължението, поради което претендира същото, заедно със
законната лихва 11.3.2022 г. до погасяване, както и мораторна лихва в размер на 158,36 лева
за периода 30.10.2021 г. – 10.3.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът „****” АД оспорва механизма на събитието, като поддържа, че е
настъпило по вина на застрахования при ищеца водач. Оспорва наличието на причинна
връзка между събитието и вредите. Сочи, че платеното обезщетение надвишава размера на
действителните вреди. Поддържа, че е налице съпричиняване. Оспорва иска за мораторна
лихва. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
1
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 14.4.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на
04.8.2021 г., в гр. Велико Търново, на кръстовището на ул. „Никола Габровски“ и ул.
„Славянска“, между товарен автомобил марка Киа, рег. № *****, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско”, и лек автомобил марка Фолксваген, рег. № *****, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП, което е покрит
риск, че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер на 4318,58 лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването им за доказано.
От показанията на свидетелите /управлявали участващите в ПТП автомобили/, както и
от представения двустранен протокол за ПТП се установява, че процесното събитие е
настъпило при следните обстоятелства: на 04.8.2021 г., в гр. Велико Търново, лек автомобил
марка Фолксваген, рег. № *****, управляван от свидетеля П.К., се движи по ул.
„Славянска“; на кръстовището с ул. „Никола Габровски“ водачът навлиза в кръстовището и
предприема маневра завой наляво, като не пропуска и реализира пътнотранспортно
произшествие с насрещно движещия се товарен автомобил марка Киа, рег. № *****. От
показанията на свидетелите от и заключението на САТЕ се установява, че в района на
кръстовището ул. „Славянска“ е съставена от две пътни ленти – по една лента за движение
във всяка посока. От показанията на свидетелите се установява, че процесното кръстовище е
регулирано със светофарна уредба, която дава зеления сигнал за движещите се и в двете
посоки автомобили. Съдът намира за установено по делото, че в случая и двамата участници
в събитието са преминали на зелен сигнал на светофара, вкл. застрахованият при ищеца.
Съдът кредитира именно неговите показания, тъй като са последователни, логични и най-
вече категорични и непротиворечиви. Обратното, показанията на застрахования при
ответника водач бяха непоследователни в тази част – неколкократно измени твърденията си
относно това на какъв сигнал на светофарната уредба е започнал извършването на
маневрата, поради което и съдът не ги кредитира в тази им част. Твърдението му за
преминаване на чревен сигнал от другия водач се основават на предположения, а не на
2
лично възприети факти. В протокола за ПТП този водач е признал вината си за настъпване
на събитието – изявление, което съдът кредитира и преценява заедно с останалия събран по
делото доказателствен материал. Отделно, свидетелят П.К. призна, че към момента на
събитието е бил със сравнително кратък опит в управлението на МПС /около година/, което
е допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че за него ситуацията е била по-
стресираща и не възпроизвежда обективно фактите от събитието. Ето защо съдът намира, че
събитието е настъпило поради действията на водача на застрахования при ответника
автомобил, който не е спазил разпоредбата на чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, съгласно която при
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. Съобразно чл. 51, ал. 2
ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е, ако и
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице,
когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-
следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен
характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-
следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест ответникът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че застрахования при ищеца водач с действие или
бездействие е допринесъл за настъпване на вредите /чл. 154 ГПК/. От събраните по делото
доказателства не се установяват твърденията на ответника, че водачът на застрахования при
ищеца автомобил е преминал на червен сигнал. Напротив, установи се да е минал на зелен,
както и че се е движил с позволена и съобразена скорост, като дори е предприел маневра да
избегне удара, с която е намалил щетите /който факт се потвърждава от обясненията на
вещото лице по САТЕ, дадени в откритото съдебно заседание от 09.6.2022 г./.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, неоспорено от страните, според което щетите по процесния
автомобил са в причинна връзка с така описания в протокола механизъм на произшествието.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства и
заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, от което са
причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
3
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на щетите без
овехтяване възлиза на 4306,76 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
вредите. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът следва да бъде уважен за
посочената сума, а за разликата до пълния предявен размер от 4318,58 лева – отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ, застрахователят на гражданската
отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от
30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. С определението по чл. 140
ГПК за безспорно е обявено, че ответникът е получил регресна покана, ведно с всички
необходими документи на 28.9.2021 г. Срокът, който се брои на дни, започва да се брои от
деня, следващ събитието, а когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва
в първия следващ присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД. Ответникът е следвало да извърши
плащане в срок до 28.10.2021 г. След тази дата изпада в забава, като ищецът претендира
обезщетение за период след тази дата.
4
За периода 30.10.2021 г. – 10.3.2022 г. размерът на мораторната лихва, определен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 157,92 лева, поради което искът следва да бъде
уважен до този размер и за посочения период, а за разликата до пълния предявен размер от
158,36 лева – отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски съобразно уважената част от исковете в
размер на 695,87 лева /за държавна такса, депозит за САТЕ и възнаграждение за
юрисконсулт/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 1,30 лева /за депозит за САТЕ и сивдетел и
възнаграждение за юрисконсулт/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК *** да заплати на „***” АД, ЕИК *** на основание чл.
411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 4306,76 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на
товарен автомобил марка Киа, рег. № *****, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 04.8.2021 г., в гр. Велико Търново, на кръстовището на ул. „Никола
Габровски“ и ул. „Славянска“, заедно със законната лихва от 11.3.2022 г. до погасяване на
задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 157,92 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 30.10.2021 г. – 10.3.2022 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 695,87
лева, представляваща разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на регресно
вземане за разликата до пълния предявен размер от 4318,58 лева и иска за мораторна лихва
за разликата до пълния предявен размер от 158,36 лева.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК *** да заплати на „****” АД, ЕИК *** на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата 1,30 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5