№ 1927
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. М.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110200891 по описа за 2022
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. Д. К., ЕГН: **********, против
наказателно постановление (НП) № СО-Т-Д-21-04-137/12.07.2021 г., издадено
от Д.П.Б., в качеството му на заместник-кмет на Столична община, с което на
основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община
/НРУИТДТСО, Наредбата/ на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 23 от
НРУИТДТСО.
В жалбата са изложени твърдения, че наказателното постановление е
издадено от некомпетентен орган. Сочи, че в съставения АУАН липсва
отбелязване дали свидетелят по него е такъв по констатиране на нарушението
или единствено по съставянето на акта. Жалбоподателят твърди, че
твърдяното нарушение е недоказано и отделно от това, че същият е служител
в търговско дружество „Спасия Инвест“ ЕООД. Отделно от това, се излагат
възражения, че е налице неяснота в описанието на нарушението както
относно неговото авторство, така и липсата на доказателства относно
нарушението. Жалбоподателят моли за отмяна на наказателното
постановление и алтернативно за приложението на нормата на чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован и не се явява.
Същият се представлява от адв. Г., който моли за отмяна на наказателното
1
постановление, като намира същото за неправилно и незаконосъобразно.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - зам. кмета на Столична община се представлява
от юрисконсулт К.. Същата моли за потвърждение на наказателното
постановление, като намира същото за правилно, законосъобразно и доказано
от обективна и субективна страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 08.04.2021 г. около 12:30 часа била извършена проверка от
служители на Столичен инспекторат относно търговия на открито върху
терени общинска собственост. В хода на проверката свидетелят А. К. на
длъжност „главен инспектор“ в СО установила, че в гр. София, р-н
„Оборище“, парк „Заимов“ на централната алея се извършвала търговия на
открито. Жалбоподателят Д. К. предлагал за продажба царевица и печени
кестени от четири броя мобилни съоръжения, като заемал около 5 кв. м. площ
от алеята, която представлявала публична общинска собственост. При
проверката свидетелят К. установила, че лицето няма разрешение за ползване
на мястото, което да е издадено от кмета на р-н „Оборище.
Във връзка с констатираното нарушение свидетелят К. съставила АУАН
№ 21-04-137 от 08.04.2021 г. Актът бил съставен в присъствието на един
свидетел и в присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от
същия срещу подпис. При съставянето на АУАН жалбоподателя вписал
възражение, че той е работник във фирма.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е подадено възражение.
На база на съставения АУАН АНО издал процесното наказателно
постановление (НП) № СО-Т-Д-21-04-137/12.07.2021 г., издадено от Д.П.Б., в
качеството му на заместник-кмет на Столична община, с което на осн. чл. 36,
ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева
за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетеля, разпитан в хода на съдебното А. К.
(актосъставител), както и въз основа на надлежно приобщените по реда на чл.
283 от НПК заверени копия на: справки от НАП, заповед № СО-РД-09-
2540/12.12.12 г.; заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г.; заповед №СО-РД-09-
567/20.06.2019 г.; длъжностна характеристика.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетелката К. и прецени, че показанията и са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното неизпълнение на предписанието и съставянето на
2
АУАН за нарушението, т. е. показанията на същата се явяват източник на
пряка доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира
изцяло.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
представените заповеди за делегиране на компетентност на актосъставителя и
наказващия орган. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира
направеното от жалбоподателя възражение относно некомпетентност на
органа издал НП и съставил АУАН за неоснователно. Двата акта са издадени
в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и съдържат всички изискуеми
реквизити, съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и при спазване на предвидения
за това процесуален ред. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и на
свидетел-очевидец, като е подписан от същите и от актосъставителя и е
връчен на санкционираното лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40,
ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН са спазени. Настоящата съдебна инстанция
намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя относно
обстоятелството, че в АУАН не е посочено дали свидетеля е очевидец на
нарушението или само на съставянето на акта за неоснователно. Законът не
предписва задължение на съставителя на АУАН да посочва дали свидетеля е
присъствал при установяване на нарушението, има такова изискване само при
свидетелите, които са присъствали единствено при съставянето на акта за
същото. Така или иначе, в конкретния случай актът е съставен
непосредствено след установяване на нарушението, и доколкото посоченият
3
като свидетел също е служител на Столичен инспекторат, т. е., участвал в
проверката, то очевидно е свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
С оглед на така констатираното, се налага извод за липса на формални
процесуални основания за обявяване на обжалваното НП за
незаконосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция обаче намира, че е налице нарушение на
материалния закон.
Съгласно чл.23 от НРУИТДТСО търговия на открито се извършва въз
основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на
района, на територията на която ще се извършва дейността. Съставът на
първата инстанция намира, че е налице незаконосъобразно прилагане на
материалния закон от страна на актосъставителя и наказващия орган,
доколкото не се доказва извършването на твърдяното нарушение от
обективна страна и неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Цитираната по-горе разпоредба въвежда изискване
търговецът, който извършва търговия на открито да представя на контролните
органи определени документи. В случая съдът счита за основателни
възраженията на жалбоподателя, че той не притежава качеството „търговец” и
е извършвал продажби на продукти от името и за сметката на „Спасия
Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********. Това обстоятелство се потвърждава и от
приложената по делото справка от НАП относно заверени уведомления за
сключени договори. Жалбоподателят К. още при съставянето на АУАН е
посочил като възражение, че е работник във фирма и изпълнява задълженията
си по сключен договор, което възражение наказващият орган, без да сочи
конкретни аргументи, е приел за неоснователно. В настоящия случай, преди
да издаде атакуваното НП, последният е следвало да упражни правомощията
си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, а именно да прецени възражението и събраните
доказателства и да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства, като изиска представянето от страна на жалбоподателя на
трудов или граждански договор и изследва въпроса, кое е лицето - търговец,
от чието име се извършва търговията на открито и чиято административно-
наказателна отговорност следва да бъде ангажирана.
От формираната по делото доказателствена съвкупност действително не
се установява и не може да се направи извод, че жалбоподателят К. е
извършвал търговия на открито и притежава търговско качество, т. е. че като
физическо лице е субект на вменените нарушения. С оглед на така
изложените съображения, обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, издадено при
неправилно приложение на материалния закон.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от представителя на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски, съдът намира за
основателна претенцията му. След изменението на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ
4
бр. 94/2019 г. законът допуска присъждането на разноски. По делото като
представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание е участвал
адвокат Г. и съдът е отменил обжалваното НП. Предвид приложеният по
делото договор за правна защита и съдействие, както и представения списък с
разноски на процесуалния представител на жалбоподателя е заплатена сумата
от 300 лв., която представлява направени по делото разноски. Настоящият
съдебен състав е отменил обжалваното наказателно постановление като
неправилно и незаконосъобразно, поради което претенцията на
жалбоподателя следва да бъде уважена. Разноските, претендирани от
жалбоподателя са в съответствие с вида и характера на производството,
фактическата и правна сложност на делото и проведените открити съдебни
заседания и са минималните съобразно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 1 и чл.
63д от ЗАНН, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ (НП) № СО-Т-Д-21-04-137/12.07.2021 г., издадено от Д.П.Б.,
в качеството му на заместник-кмет на Столична община, с което на осн. чл.
36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община на Д. Д. К., ЕГН:
**********, е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на
300 /триста/ лева за нарушение на чл.23 от НРУИТДТСО.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на Д. Д. К., ЕГН: **********,
сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5